Да ти кажа човек така свиква да чува избирателно, че сега ако спя друго не би ме събудило, освен естествените ми нужди и мученето на бебето. Дали ще го чуя през стената или по бебефона- все едно. Сетивата толкова се изострят и то избирателно, според надстройката и нуждите. Даже ми се иска да не е така, но уви, не се получава- всеки хленч си го чувам.
- Публикувана: 4 дек. 2007, 17:13 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2007, 10:23 ч.
Голямото дете и бебето сами в детската стая
Според мен много зависи от децата , от техните навици и ревност.Еднозначен отговор няма.Едно от нещата които мен лично биха ме притеснили е голямото дете да не направи нещо на по-малкото, особено когато е на такава възраст когато не може да контролира гнева , ревността или радостта си. Ако децата се страхуват да остават сами също трябва да сме предпазливи и т.н. и т.н.
Според мен много зависи от децата , от техните навици и ревност.Еднозначен отговор няма.Едно от нещата които мен лично биха ме притеснили е голямото дете да не направи нещо на по-малкото, особено когато е на такава възраст когато не може да контролира гнева , ревността или радостта си.
На годинка няма да е трудно да го отделиш, макар че отново е вероятно твърде различно при различните деца.
Лично при нас отделянето стана в такъв период /за второто детенце/ и понеже в детската стая спеше баткото на него дори му беше по- приятно, тъй като когато се събуди го вижда, а и много го обича. Никогат не са създавали проблеми- нито големият, нито малкият, при отделянето им в самостоятелна стая, макар че и двамата бяха с навършена годинка към този момент.
Лично при нас отделянето стана в такъв период /за второто детенце/ и понеже в детската стая спеше баткото на него дори му беше по- приятно, тъй като когато се събуди го вижда, а и много го обича. Никогат не са създавали проблеми- нито големият, нито малкият, при отделянето им в самостоятелна стая, макар че и двамата бяха с навършена годинка към този момент.