Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 5 дек. 2007, 11:40 ч.
  • Преглеждания  2 428  Мнения  15  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 85
Здравейте момчета, страх ли ви е , че не всичко с бремеността ще бъде в ред или аз съм ненормалник. Въпреки, че няма индикации за нищо нередно, мен си ме е страх да не се обърка нещо. Sad

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 739
Всеки го е страх! Всяка жена се страхува и минава през такива периоди, после идват други...... А ти мъжа на бременната жена ли си или ти си жената? Защото аз все си мисля, че ако бременната е шашната, опора е мъжа до нея! Дава кураж, вдъхва доверие, успокоява и т.н. То и без това си е доста сложен период. Ако обаче ти си мъжа и си тооооолкова шашнат, горката ти жена. Я се дръж мъжки и се стегни!

# 2
  • София
  • Мнения: 85
Кво да ти кажа - то все някой трябва да е шашнат - а тя изобщо кара адски лесна бременност - даже твърди, че няма никакви оплаквания. Просто расте коремчето / дай боже докрай да е така/. Ама аз не се издавам, де. Правиме се на железни. Grinning

# 3
  • terra incognito
  • Мнения: 14
. този страх присъства често и не е ненормален. Добре е да не се споделя с жената, щото ще засили нейния, ако го има. Стискаш зъби и това е.

# 4
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 450
Чак страх не, но от време на време съм се притеснявал за жената.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 28
Няма от какво да се страхуваш,след като всичко е наред.Само не ми казвай,че си и суеверен,защото става лошо! Mr. Green

# 6
  • Мнения: 209
Аз мисля ,че е напълно нормално да се страхуваш,но това  по-скоро не е страх ,а притеснение.Няма бременност,която да мине без такова нещо,в реда на нещата си е..бъди самоуверен и подкрепяй жена си Peaceуспех

# 7
  • Навсякъде и никъде.
  • Мнения: 1 047
Всеки се страхува.
Вярвах, че всичко ще е наред и не показвах, че се страхувам.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 197
Много интересен въпрос.
Когато бях бременна никога не ме е било страх, че нещо няма да бъде наред. Въпреки, че съм диабетичка, въпреки, че имах хипогликемични кризи от бременността. До последно не съм се притеснявала изобщо. Дъщеря ми се роди в 36-тата седмица и беше в неонатологията една седмица. Още като я видях как се опитва да си извади тръбата от устата (на 1 ден е била) престанах и за нея да се притеснявам.
Сигурно е  нормално да се притесняваш, но аз го пропуснах. Може би защото имах толкова много работа, че нямах време да се притеснявам за друго.
Късмет!

# 9
Много мъже се срамуват от това да кажат: "страх ме е" , "заболя ме" или нещо от сорта. За мен много по мъжка постъпка е да го направиш, защото тогава показваш, че имаш смелост да го направиш. Това важи само при този случай обаче  Mr. Green .
Много учени се опитват да разгадаят каква е тайната на женското дълголетие. Ами ето това е една от тях. Докато мъжете таят всичко в себе си, жените не спестяват нищо и дават свобода на чувствата си. Това тъй просто  освобождаване им носи по-голямо спокойствие. Не напразно на запад семейните двойки, а и не само те ходят често на брачни консултанти, психолози и т.н. за да може ако има и най малко напрежение (независимо от какво естество)около една връска или  на дадена личност да може да излеят всичко онова което се е натрупвало от динамичния и суров свят.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 455
Първата си бременност искарах без никакви страхове...за разлика от втората Tired
Втория път докато не родих не се отпуснах...все съм ревала и все се страхувах да не стане нещо..

# 11
  • Мнения: 2 648
Мъжа ми го беше страх да не загубим бебо... Лежах два пъти в болница, а през цялата бременност бях на легло. Е, в крайна сметка резултата е повече от прекрасен. Заслужаваше си  Peace

# 12
  • Мнения: 0
Определено имаше моменти когато ме е било страх  но всичко мина без проблеми

# 13
  • София
  • Мнения: 177
Всеки го е страх,а не бива,защото можеш да предизвикаш съдбата.Аз въпреки ,че с едната бременност имах проблеми гледах да мисля само позитивно и колкото може да се радвам на всичко около мен.В крайна сметка всичко мина успешно.

# 14
  • Там,където живеят Мишетата
  • Мнения: 420
   Тъй като въпроса ти е към момчетата...бих си позволила да споделя наблюденията в/у мойто момче...
    Мисля,че се страхуваше повече от мен.Първите месеци въобще отбягваше да говори за бременността.След тов по лека лека се отпусня,докато накрая,когато наближи пак млъкна.Не искаше да купуваме разнира неща за бебео,дори когато го убедих,че трябв да вземем предварително нещата - той искаше да оставимпоне нещичко за после,защото не било хубаво така..
   Та...той се страхуваше доста през цялата бременност,дори секса след 5-ти месец беше...доста рядък да не кажа - 2-3 пъти до раждането и то поради неговите страхове (моето сексуалнолибидо беше доста повишено  Blush ,ама  ...) ,докато моят страх,беше последния месец и то - дали всичко с беба ще е наред (не самото раждане)

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт