Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 5 дек. 2007, 14:41 ч.
  • Преглеждания  3 331  Мнения  45  Онлайн  1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 115
Момичета, толкова съм потресена, че не знам как точно да опиша трагедията на моя позната...

Началото е стандартно и всички сме минали оттам - след почти година неуспешни опити двойката тръгва по стерилитетни специалисти. След началните изследвания решават да направят инсеминация. Нищо не разбират и се доверяват изцяло на докторката, която прави инсеминацията в кабинета си от необработен еякулат(!), който впръсква директно в матката(!!!). Резултатът е анафилатичен шок, припадък, Пирогов... Свестяват я и двамата решават, че повече няма да се занимават с глупости и директно се насочват към инвитро.
И двамата са добре финансово, не ги интересува нищо друго освен заветното бебе. И за 2 години правят 6 неуспешни инвитро процедури, буквално една след друга, всичките стимулирани. Тя качва почти 18 кг на 162 височина, но не спира да поеме дъх.

Седмата е успешна, бременността е двуплодна и радостта е голяма. Преди почти 2 години се родиха момче и момиче, страхотни кукли и еуфорията е пълна. Майката ги кърми половин година, с доста проблеми с гърдите, маститни възпаления, но кой ти гледа, нали децата са добре и за тях само най-доброто, т.е. майчината кърма.
Времето минава, близнаците растат, всички са много щастливи, но проблемите с гърдите остават и се задълбочават докато това лято решава случайно да спомене пред гинеколожката ни. Следва преглед и директно направление към Онкологията.
Днес ходих да си взема резултатите от биопсията ми и разбрах диагнозата й.
Рак 4 стадий, и на двете гърди. В момента лекарите се чудят има ли смисъл от операция, не дават никакви шансове и са категорични, че зверското стимулиране е основната причина.

Ужасена съм!
След всичката борба, след всичките усилия, психически и физически, след всичките платени пари за лекари и процедури, да се стигне до такъв нелеп ... край.

Добре, тя е неинформирана и богата, ок, но защо, след като 3 стимулации на година са опасни, никой лекар не е споменал поне, а са си вземали парите и са я минавали на конвейра.

А аз й завиждах за успеха! И сега се чувствам два пъти по-ужасно и нещастно и безсилно...



Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 4 264
Потресена съм от разказа ти Shocked Наистина, защо не са казали нищо на горкото момиче Sad Хубаво е да имаш деца, но тези деца трябва да имат родители...Всъщност, не съм кой знае колко учудена, защото и аз преживях някои лоши неща, свързани с това, че лекарите бързат да ти вземат парите, да ти дадат лекарството, а последиците си ги отнасяш ти.../без да си информиран за това, естествено/. Лошо е да се търгува от нещастието на другите. А в този случай, за който говориш точно това е станало. Мъчно ми е за горката майчица и милите й дечица Cry Не знам какво повече да кажа...
Пазете се, мили момичета! Информирайте се предварително за всички процедури, които предприемат върху вашето тяло! По-важно от здравето няма.

# 2
  • Мнения: 712
Това е нелепо, това е ужасно, това е... жестоко! Просто нямам думи... В такива моменти си мисля "Къде си, Господи, спиш ли, не виждаш ли?! Не е ли страдала достатъчно тази жена, това семейство?!"
Нямам думи... какво ли може да се каже пред такава трагедия?
Страх - че може да си следваща, гняв - че ти се налага да минеш през подобни процедури, без да си ги заслужила, без да си виновна за нищо, самосъжаление - че не си като останалите, че си лишена от изконното човешко щастие - да зачеваш децата си с любов. Вместо това, трябва да тръгнеш към болезнени, унищожителни процедури с ясното съзнание какво може да ти струва това - емоционално, физически и финансово, и на всичкото отгоре да гледаш на тях не като на проклятие, на като на шанс и спасение.  #Cussing out
И накрая - такъв нелеп финал... Дали са само лекарите виновни, че са премълчали? Дали и да и бяха казали, тя щеше да изчака, да спре за малко, да отложи мечтата си? Не сме ли всички тук, в този форум като пеперудите - засилени срещу светлината, вървящи даже срещу себе си, за да създадем детето си, да видим продължението си, да запълним празнината отвътре. Чудя се кой инстинкт е по-силен - за самосъхранение, или за продължение на рода... ?
Жал ми е... жал ми е за майката, за дечицата, за бащата... за разбития живот. Не знам какво повече може да се каже. За четенето - ще четем - и без това повечето основно това правим, другите ни интереси са малко по-на заден план. Но ще ни спаси ли това? Изнасилвайки телата си дори веднъж със стимулациите, не сме ли наясно, че предизвикваме абсолютен хормонален хаос? Знаем го. Никой не знае колко точно могат да понесат телата ни, кое би отключило убиеца в нас - при една жена това може да са 5 стимулации, при друга -8, при трета само 1, а друга - да ги преживее сравнително без последствия. Обаче го правим. Заради децата си. Това е трагедията ни...

Дано Господ бди над майчицата, дано не я изостави, защото ние сме само хора и дори "напредналата" ни медицина много често е безпомощна  Praynig

# 3
  • София
  • Мнения: 1 950
Тръгнах да пиша, написах много и преди да публикувам прочетох поста на Рокси. Ами тя е казала всичко, което исках да кажа и аз. 
Точно така се чувствам и аз, точно такива въпроси си задавам. Рокси Hug

lanfear, мога само да се помоля за тази майчица, дано наистина Господ е милостив Praynig Praynig Praynig

# 4
  • София
  • Мнения: 7 718
 Cry Cry Cry

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 3 193
Боже,защо,защо?!Много съжалявам за майчицата и цялото семейство,не намирам думи да опиша чувствата си Cry Cry Cry
Моля те,Господи,смили се над тази женица Praynig Praynig Praynig

# 6
  • София
  • Мнения: 2 160
много съжалявам за милото майче,дано има шанс и да може да изгледа дечицата си.

 За съжаление не всички има привилегията да станат лесно майки.Но всеки може да избере ,каква цена може да плати.
 Малко след като забременях с близнаци,разбрах,че нещата ще са сложни и не се знае какво ще се случи с мен и с бебетата ми.В 20-та г.с. всичко приключи със загубата им. SadЗнаех,че при всяка следваща бременност,проблемите ще са същите и че риска е голям както за мен,така и за бебето.Но не се отказах и няма да го направя.В момента съм на 9 вида лекарства и почти изцяло на легло,но ако бебето ми се роди живо и здраво-то няма да има по-голяма награда.

# 7
  • Мнения: 4 321
Sad Sad Sad Настръхнах докато четях и плаках .... Sad Нямам думи просто, това е нечовешко ... Sad А как се зардвах по средата на разказа Sad ...... Ужасно е Sad .....

Ще се моля историята да има добър край..... Sad Отстъпвам моето коледно чудо на тази мила майка Sad

# 8
  • София
  • Мнения: 329
 Ужасно, просто е ужасно.... Cry

# 9
  • до морето
  • Мнения: 494
 Cry Cry Cry много ми е мъчно...то Господ ясно да ни пази, но какви са тези доктори на които доверяваме живота и бъдещето си, както нашето така и на най-близките около нас?! Те много добре знаят каква е истинската цена, която ще трябва да заплатим след време - и аз питам, защо никой не обяснява тези рискове и не внимава за нашето здраве!!!!!
Много ми е болезнена темата, защото през ноември аз изгубих приятелка, която не успя да стане майка, но мина през всички отвратителни етапи на двугодишна борба, лечения, инсета инвитро, неуспишна бременност и сега вече я няма и нея... Cry Cry Cry просто не издържа!

Ще се моля за силното момиче да успее да отгледа дечицата си! Praynig

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 115
Форума на пеперудите, това сме ние, много правилно си го казала roxanne25.
Йовковия вопъл "Боже, колко мъка има по този свят боже" може да бъде както заглавие, така и синтезирана рецензия за повечето теми тук.

И един безсилен гняв ме изпълва...

# 11
  • Мнения: 846
това е нелепо, просто няма думи с които да се изразя.Дай боже Господ да им помогне , за да отгледат децата си.стискам  палци!

# 12
  • София
  • Мнения: 2 120
Силно се моля за тази жена. Praynig

# 13
Увлечени в стремежа си да постигнем бленуваното щастие...да гушнем собственото си дете доста често не обръщаме внимание на себе си.
Аз съм с мастопатия от много години но преди няколко години една "лекарка" реши да ме стимулира с пурегон...просто за да станело по-бързо.По време на стимулацията получих някакви халюцогенни пристъпи на моменти виждах като на забавен кадър и имах чувството че някой ме докосва по главата и т.н.След това гърдите ми са всеки месец на буци силно болезнени не мога да се докосна.Ходила съм на специалист и ми каза да се преглеждам на всеки 6 месеца.Миналата година опирираха майка ми от рак на гърдата и сега аз живея с кошмара за това което може да ме сполети.
Толкова ми е мъчно за тази майка която тъкмо приключила борбата със стерилитета ще трябва да се бори за собствения си живот...а борбата и със сигурност ще бъде трудна... Cry

# 14
  • София
  • Мнения: 1 334
 Cry Cry Cry нямам думи, с които да опиша това, което мисля ... толкова е  ... безумно.
Тази Майка и семейството и ще са в молитвите ми ...  Praynig

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт