Ами, това е! Случи се вчера! Не успях да дойда на срещата, но вятърът ме отвя в Борисовата градина при езерото чак към 18-19 ч. Едва ли сте били там дотогава. На нашия Павел му дойде времето за ядене, ние разчитахме, че няма да забележи и ще продължи да спи, защото страшно се кефи на разходките. Обаче, не мож` го излъга. Взе че писна момчето, съвсем недвусмислено. А сме далеч от вкъщи, на място трябваше да се спасява положението. Съблякох си якето, съпругът ми ме позави с него и ми подаде малкото плачещо вързопче. Е, кърмихме се някак, още не я умеем доБре тая работа. Млъкна, решихме, че е позалъгал глада и тръгнахме към вкъщи. Обаче, по пътя нов рев, дране, изключено беше да го превозваме така. И...... второ кърмене, изтъпанени на най-централната пейка при лятната естрада. Поскрих се зад количката и този път кърмих по-добре. Е, този път Павел остана заситен и щастлив.
Лошото е, че за по пейките трябва да ползвам поза, която още не владеем. Не можах много добре да му подам гърдата и беше захапал само зърното, та после дълго ме боля. но с повече практика ще се научим. Давам си сметка, че без помощта на съпруга си нямаше да се справя. Трябват ми две ръце да държа бебока и още една да му подавам гърдата в устичката, и още една да си държа свличащото се яке. А и винаги е добре да има някой наблизо, който да те пази от разни маняци.
Хубавото е, че можахме да нахраним детето си и при необичайни условия. Разбрахме, че кърменето не е пречка да прави дълги разходки без да е нужно да планираме времето си.
Благодаря за подкрепата! Без вашата помощ и популяризация на кърменето на публични места мисля, че нямаше да се осмеля!