Искам да ви разкажа за пътя който изминах преди да видя двете чертички.
Преди две години и половина се сгодих. Датата на свадбата беше определена и ние решихме да правим бебо. Преди това си направих хормонални изследвания, пролактина беше 3100 последваха скенери, ЯМР, изследвания и диагноза : аденом на хипофизата. При какви ли не лекари ходих и всички бяха на мнение "На този етап, с този пролактин - бебе забрави" Е да ама не
аз на пук на тях забременях.Това го разбрах 1 седмица след свадбата си. Господи колко бях щастлива ! Тогава генеколожката, която ми следеше бременноста категорично ми забрани да пия бромокриптина. Тя все пак е лекар и не подложих думите и на съмнение. Е резулатата беше "мисед" в началото на 4-ти месец. Много от вас са приживели ужаса на аборта, особено когато бебчо е така желан, затова няма да се впускам в подробности. Занизаха се месец след месеце. А тизи път няма да ми дойде, а боли ме ниско долу, а гади ми се, а сега .... колко теста за ову съм правила, ами колко теста за бременност ... само аз си знам. Година по късно аз не се отказвах. Август месец т.г отидох до гроба на Св. Иван Рилски, Кръстова гора, Бачковския манастир. Молих се, надявах се, но честно казано бях загубила надежда. Пролактина не влизаше в норма 
. Реших че тестовете за бременност излизат много скъпо и реших да пробвам със содата. Сещате се нали? Ако кипне - бременна, ако не - не. И втова не вярвах, правих го ей така. Един ден обаче ... тя кипна! Извиках на мъжа ми да купи тестове за бременност. Той милия изкочи от нас и донеси един шуар и един престо (дето са по два в кутийката) Направих единия престо - отрицателен. Е тогава чашата преля. А как само се надявах Изхвърлих содата, тестовете за ову, календарите. Само си оставих тестовете за бременност, ей така, за всеки случай. Отрицателния дет престо седеше на копма ми. На другия ден когато станах да си проверя пощата го погледах случайно и видях, че е положителен. Всички сме чели опътванията и знаем , че половителен резултата след определеното време и невалиден. Направих втория престо. Имаше втора черта, но ти трябва наистина добро въаобеажение за да я видиш 
На другата сутрин направих шуарчето. Е вече втората черта не беше магия.
Момичета разказвам ви всичко това, защото чудеса стават. Бог е добър и ще целуне всяка от нас по челото. Не се предавайте, Коледа идва, чудеса стават.
Нека бъда къдемче за всяка от вас и дано на всяка спре дъха когато види втората "по - бледа" чертичка.
Обичам ви, вие ми бяхте голяма подкрепа, много научих от вас.
Преди две години и половина се сгодих. Датата на свадбата беше определена и ние решихме да правим бебо. Преди това си направих хормонални изследвания, пролактина беше 3100 последваха скенери, ЯМР, изследвания и диагноза : аденом на хипофизата. При какви ли не лекари ходих и всички бяха на мнение "На този етап, с този пролактин - бебе забрави" Е да ама не
аз на пук на тях забременях.Това го разбрах 1 седмица след свадбата си. Господи колко бях щастлива ! Тогава генеколожката, която ми следеше бременноста категорично ми забрани да пия бромокриптина. Тя все пак е лекар и не подложих думите и на съмнение. Е резулатата беше "мисед" в началото на 4-ти месец. Много от вас са приживели ужаса на аборта, особено когато бебчо е така желан, затова няма да се впускам в подробности. Занизаха се месец след месеце. А тизи път няма да ми дойде, а боли ме ниско долу, а гади ми се, а сега .... колко теста за ову съм правила, ами колко теста за бременност ... само аз си знам. Година по късно аз не се отказвах. Август месец т.г отидох до гроба на Св. Иван Рилски, Кръстова гора, Бачковския манастир. Молих се, надявах се, но честно казано бях загубила надежда. Пролактина не влизаше в норма . Реших че тестовете за бременност излизат много скъпо и реших да пробвам със содата. Сещате се нали? Ако кипне - бременна, ако не - не. И втова не вярвах, правих го ей така. Един ден обаче ... тя кипна! Извиках на мъжа ми да купи тестове за бременност. Той милия изкочи от нас и донеси един шуар и един престо (дето са по два в кутийката) Направих единия престо - отрицателен. Е тогава чашата преля. А как само се надявах Изхвърлих содата, тестовете за ову, календарите. Само си оставих тестовете за бременност, ей така, за всеки случай. Отрицателния дет престо седеше на копма ми. На другия ден когато станах да си проверя пощата го погледах случайно и видях, че е положителен. Всички сме чели опътванията и знаем , че половителен резултата след определеното време и невалиден. Направих втория престо. Имаше втора черта, но ти трябва наистина добро въаобеажение за да я видиш На другата сутрин направих шуарчето. Е вече втората черта не беше магия.
Момичета разказвам ви всичко това, защото чудеса стават. Бог е добър и ще целуне всяка от нас по челото. Не се предавайте, Коледа идва, чудеса стават.
Нека бъда къдемче за всяка от вас и дано на всяка спре дъха когато види втората "по - бледа" чертичка.
Обичам ви, вие ми бяхте голяма подкрепа, много научих от вас.
....ама от радост де.... 
