Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

Калгари, Канада

Мнения: 857
Братовчедка ми излиза с едно момче, преди 10 години майка му е починала от рак, бащата след няколко месеца получава срив на нервните клетки и почива и той, сестра му се затваря в себе си и след година-две получава диагноза параноична шизофрения и в момента е в клиника. Братовчедка ми има сериозни намерения към момчето, родителите и обаче са против, това било наследствено и не искали шизофренични внучета. Момчето казва, че освен баща му и сестра му в семейството няма други такива случай.  Как бихте реагирали вие, ако бяхте родители на братовчедка ми? Бихте ли предпазили детето си от такава любов и бъдещо семейство?

/Братовчедка ми вече е пуснала темата в здравните, тревожи се и тя дали е наследствено, но пък не иска да се отказва от момчето, объркана е. Майка и реве. Картинката е пълна. Знае ли някои нещо за тази болест?/
Цитирай


Мнения: 945
Понякога дори и 5 минутното щастие не може да се сравни с цял един уреден живот.
Моля се да не бъда като майка и, а да имам сили да подкрепям децата си във всяко едно начинание. Ако болестта наистина се предава по наследствено, то може да си осиновят деца, всичко е въпрос на желание...
Важно е братовчедка ти да е наясно със себе си и какви жертви е готова да направи zаради тоzи човек. А майките... те понякога са големи егоисти.
Цитирай

UK, Derby

Мнения: 1 959
Честно незнам какво бих направила.Предполагам че бих ги хванала за ръка и бих уредила среща с доктор специалист който най-точно би обяснил "ЗА" и "ПРОТИВ".Надявам се братовчетка ти да вземе най-правилното решение за себе си.Поздрави Peace
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 087
А момчето? Той какво мисли, неговото мнение също е от значение.
Сега си мисля, че не бих се намесвала в отношенията на порасналите ми деца, но може би защото са още малки и ми е далеч този въпрос.
« Последна редакция: чт, 06 дек 2007, 11:32 от Lilqna »
Цитирай


Мнения: 1 316
Вкара ми страшен филм в главата ooooh!.
Това е адски трудна и комплицирана ситуация.
Ако бях на мястото на майка и сигурно щях да се опитам по същия начин да предпазя детето си.
Колкото и толерантна да съм...
Но на мястото на момичето...
Ако се разделят ще бъде много трудно..,цял живот ще си задава въпроси и ще се пита какво всъщност е пропуснала.
Какво е щяло да се случи..
Мисля,че като родител бих подходила консервативно.
Като влюбена жена обаче бих скочила.
Истината е,че никой няма кристално кълбо.
Често при напълно здрави родители се раждат деца с проблеми и редки заболявания,твърде често за съжаление такива се развиват в един по-късен етап..
Всички четем закованите теми и плачем споделяйки болката и мъката на тези майки и бащи,които се чудят как да облекчат рожбите си...
Живота е непридвидим.
Стабилни и успели мъже се пропиват.
Грижовни и отдадени на семейството си домакини изневеряват.
Възпитани и интелигентни деца стават наркомани.
Не знаеш какво ще ти поднесе.
Именно заради това си струва да го изживееш.
Всички искаме приказка,всички се стремим да я напишем от вълшебна,по-вълшебна.
Често се заблуждаваме и бъркаме реалността с копнежа по щастието...
Но продължаваме да търсим.
Красотата на любовта е в това-да обичаш някого не заради това,което е,не заради това,което ти дава...,не ЗАЩОТО,не ПОНЕЖЕ,а ВЪПРЕКИ...
Успех  bouquet
Цитирай

Pyce

Мнения: 3 378
Незнам как бих реагирала ако бях родител,не мога да преценя.Но знам,че бих дала всичко от себе си,за да е щастливо детето ми.Също така бих помислила и за другото дете-в случая момчето.Никой не заслужава такова пренебрежително отношение,заради това,че са били болни близките му.Заслужава по-скоро подкрепа,защото е съвсем сам.

Според мен всичко е Божа работа.
Ако ни е писано да се удавим-няма да се обесим.

Каква е гаранцията,че ако се ожени за друг няма да се роди детенце с някакво увреждане или друга болест?Каква е гаранцията,че утре няма да ни блъсне кола?
Каква е гаранцията,че оставяйки човек който обичаш толкова много заради едно нелепо предположение отново ще намериш някого с който ще искаш да споделиш живота си?
Защото мъже много,ама винаги има и само ЕДИН.
Цитирай

Калгари, Канада

Мнения: 857
А момчето? То какво мисли, неговото мнение също е от значение.
Сега си мисля, че не бих се намесвала в отношенията на порасналите ми деца, но може би защото са още малки и ми е далеч този въпрос.
Той и е казал, че я обича и ако тя иска да се разделят, ще я остави да си иде. Също и че иска да ходи на някакви изследвания /незнам дали има такива/, та ако могат да му кажат има ли вероятност при децата му да се получи същото.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 478
Много сложен въпрос... Пази боже, дано на никого да не му се случва да взема такова тежко решение!
Имах позната, която беше в същата дилема. Голяма любов с едно момче, искаха да се женят, но родителите й бяха твърдо против. Много тежка семейна обремененост с психически заболявания, ако не се лъжа и майката, и дядото на момчета се бяха самоубили... Освен това той имаше и проблем с алкохола.  Затова родителите й не даваха и дума да се продума за него. Разделиха се накрая, той се ожени за друга, тя - за друг. Не знам как е протекъл животът им по-нататък...
Тогава много се възмущавах от родителите й, как може така да се бъркат в живота й. Сега обаче, когато самата аз съм родител, започвам да ги разбирам. Всеки иска най-доброто за детето си или поне да го предпази, доколкото може. А и хората, които имат достатъчно воля и чувство за отговорност да спрат наследствените заболявания, лишавайки се от собствени деца, за жалост са твърде малко. Човек обикновено е егоист.
Цитирай

Софее

Мнения: 575
Мисля, че братовчедка ти сама трябва да вземе решение. Много е лесно на майка й да каже - НЕ! Ами, ако нейното в семейство имаше психично болни, това значи ли че никой не трябва да се омъжва за дъщеря й ?! Тогава сигурно щеше да мисли по друг начин.
Шизофрения може да отключи и напълно здрав човек, също така може да имаш фамилна обремененост, но цял живот да не я отключиш. Така че всичко е Божа работа...ама ако седне да мисли от сега какви болести могат да споходят евентуалното им бъдещо поколение ...
Болестта сама по себе си не е наследствена. Хора със шизофрения в семейството просто имат малко по-голям ПРОЦЕНТ ВЕРОЯТНОСТ да я отключат, отколкото хора които нямат в семейството шизофреници.

П.С.
Също така ще добавя, че това не е някаква страшна диагноза. Хора с шизофрения учат, работят, създават семейства и живеят нормален живот. Със съвременните медикаменти и адекватно лечение те са абсолютно нормални хора, водещи нормален живот, по нищо неразличаващи се от останалите.
Цитирай

In pursuit of magic...

Мнения: 696
Когато бях на 15, момчето с което току-що бяхме станали гаджета се разболя от рак на тестисите.

Последваха две операции, едната от които животоспасяваща, после химиотерапия и дълго лечение. И на 16 години вече знаех какво представлява раковоболен човек, подложен на химиотерапия, спортист, който за отрицателно време стана кожа и кости, без коса, само едни очи, чиято глава държах като повръщаше. Оздравя и се оправи на 100 процента, но никога няма да забравя през какво минахме заедно. Бях тръгнала с него само месец преди да му открият заболяването. Бяхме заедно 3 години след това.

И дали ако знаех че това ще се случи пак щях да бъда с него? Отговорът е 'да'. И за дълго време бях убедена, че това е мъжът на живота ми.

А родителите ми ме подкрепяха... идваха с мен по болниците, дори помогнаха финансово на неговото семейство. Предполагам им е било трудно. Е, все пак бяхме малки и далеч от брака, но сигурно им е било кофти да ме гледат съсипана, плачеща, уморена, пораснала прекалено много за годините си... Но някакси намериха начин да ме подкрепят.

Решението обаче си е лично на братовчедка ти! Защото все пак има разлика между рак и шизофрения... колкото и кофти да звучи... Да не дава Господ!
Цитирай


Мнения: 157
Поставих се на мястото на всички , и е много трудно да преценя реално кой е в правото си .
Като майка на дъщеря бих реагирала по същия начин.За братовчедка ти в момента тази любов е забранен плод и за това той става сладък.
Като тинейджър забраненото винаги ме амбицираше без да се замислям за бъдещето.Правех всичко на пук , защото аз така съм решила.
В такива ситуации винаги има едно "ако".Ами ако в бъдеще двойката живее щастливо и нямат здравословни проблеми.Ами ако момчето в бъдеще прояви симптомите на своите близки и момичето заживее в неописуем кошмар с няколко деца?
Отстрани е лесно да се дава съвет,дано влюбените вземат правилното решение.
Цитирай


Мнения: 6 167
Да ти кажа честно иска ми се да кажа, че ще съм подкрепящ родител и ще се постарая да съм такава, но сигурно няма да се стърпя да го проуча кандидат-зетя до 9то коляно.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Всяко едно семейство има генетична обремененост. Дали става въпрос за рак, шизофрения, сърдечни заболявания или нещо друго е все едно. Ако правим здравна характеристика на всеки от партньорите си едва ли изобщо щяха да се раждат деца. Аз бих се опитала да приема момчето с цялата му критична наследственост. Доколкото разбирам заболяванията на роднините му са предизвикани. Така че има много голяма вероятност никога да не се случат на него. Искрено му го пожелавам.
Цитирай

София

Мнения: 9 134
Не знам какъв е точно случаят на конкретното семейство, но шизофренията наистина има генетична обусловеност. Пълна гаранция обаче няма за абсолютно нищо. Може да произхождаш от перфектно здраво семейство и пак да я развиеш Confused
И все пак, бих посъветвала децата си някой ден, ако са пред подобна дилема хубаво да обмислят нещата Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 141
да се консултира с психиатър-твърде възмойно е психи4ните заболявания да са следствие изйивяна болка,мъка и т.н.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора