Имаме проблем в детската градина!

И моето детет отказваше да рисува ,защотот не оцветявал,а драскал.Явно някой го беше обидил.Аз много му говорех,насърчах го да твори у дома.Напоследък е много деен,постоянно рисува,оцветява,реже ,лепи.Обясни му,че прави страхотни неща,накарай го да те научи и теб.Нещо такова.Сетих се,че сунът ми трудно се адаптира в градината и в началото нищо не разказваше за деня си там.Сега ми говори какво са правили ,рецитира стихчета и песни.

Синът ми по принцип е интровертен тип. Като почна в детската градина помня, че ни дадоха формуляр за личните данни и най-отдолу имаше въпрос - ако считате, че детето е по-специално в нещо ни информирайте. Написах да не го закачат за общите игри следобеда, а да го оставят с конструктора или пъзела на масата. Почти цялата първа група изкара така - тихо си реди елементите и поглежда с интерес към другите. в четвърта група вече беше тартора на групата, дори си сцепи главата. За училището да не говорим.

Така че спокойно, всяко дете се "събужда" по различен начин. Ама е най-лесно да се лепне прибързана класификация от учителките...

Напълно подкрепям.

Дияна е на приливи и отливи. Когато й кажа да направи нещо, 1вата й спонтанна реакция е "не мога". Вид защитна реакция. Всичко е до време и подход.

моят понеже кара две години първа група (за да не прекара още една година в яслата защото е роден януари) ревеше и не искаше да ходи защото му били трудни тетрадките, сега в 3 група ходи със желание и дори са му много интересни и в къщи сам си се занимава стях. Според мен на 2-3годишни да им дават тетрадки не е много удачно, чак сле 4,5г прояви някакъе интерес в тази посока.
Със драскането и и тържествата беше така.

Може ли да изкажа едно предположение... виждам от лентичката ти, че си бременна.. Възможно ли е да страда, че не е с теб, а на гадината. Да се страхува, че може да е изоставен там. Един вид ревност. Това е само предположение де, защото нямам опит в сторо дете...

страданието се появява по късно - като излезе бебето  , моят и до симулации стигна всяка сутрин - болял го корема, повръщаше нарочно в ДГ, за да не ходи.

дъщеря ми е на 8г. от 1г. и 3м. е на ясла, после на градина, сега е в 3 клас. при нея "проблемът" е, че отказваше да говори с учителките. и досега отказва, освен с тези, които й преподават /класната, госпожата на занималнята/. даже класната ми разказва как се кара на колежките си, които се оплакват от неразговорливостта на мария. с децата не се държи така- говори, играе и т.н. но с учителките е различно. е, аз вече съм свикнала с това поведение и не обръщам много внимамние, когато някоя учителка започне да ми обяснява как моето дете не говори с нея:-) иначе- обожава да ходи на училище, същото беше и с яслата и градината. честно, аз не мога да си обясня на какво се дължи това игнориране на госпожите от страна на дъщеря ми, но явно си е характер. иначе се развива много добре в училище, само отлични оценки има, класната само я хвали, така че не се притеснявам много от странностите на характера й- вероятно ще го израсте след някоя година..... и тя мразеше да рисува в градината, казваше, че рисува грозно. чак сега, в трети клас, започна да рисува с желание, но пък сега не обича часа по домашен бит и техника, където правят някакви ръчни изработки. е, неумението да прави красиви неща с ръцете си явно го е наследила от мен, така че гледам да я поощрявам за рисунките и все й казвам, че домашният бит и техника не е толкова важен предмет /ако госпожата ме чуе сигурно няма да й стане приятно, но..../. така че, ако детето не иска да рисува или да прави нещо, но иначе се развива нормално, не се притеснявайте много- и децата са личности с индивидуален характер и умения-няма човек, който да може да прави всичко. някои деца ще развият таланта си в други сфери, а не в изкуството /това и учителките би трябвало да го знаят, но за тях е по-лесно да се движат по зададената програма и да не обръщат много внимание на индивидуалните особености/

А възможно ли е той да усеща нещата по=рано. Гледам тя е в 17 седмица и вече си личи бременността. Детето да усеща нещата от сега. Нямам никаква идея как би могло 4 г. дете да възприеме това. Накои са ентусиазирани по време на бременността, ама може и да не са... 

Говорих и с другата госпожа,тя потвърди казаното от колежката и.Аз си мисля,че са го обидили,че не рисува,а драска,а Криси е много чувствителен.

Нищо чудно. Явно в ДГ си говорят такива неща. Дъщеря ми много обича да рисува/оцветява, но откакто тръгна на Дг в речника й се появи думата "драскам". Даже и на Филип се смее,че драскал, казва ми кое дете й казало на нея, че не рисува добре, а драска, и търси поощрение от моя страна...Чудя се дали заслугата не е на учителките, които обясняват (може би) как да не се драска, а да се оцветява, но децата го интерпретират по различне начин? Или директно им казват, че драскат, за да ги стимулират?(странен стимул, но да не забравяме що за възпитателни методи могат да имат някои учителки).
Възможно е Криси да е наистина чувствителен.
В тази връзка, и с това, написано от benissima, ще разкажа накратко за моя приятелка.
Тя като малка е била толкова обидена,ч е е на ясла (и дг след това), че не е проговорила там нито веднъж. Иначе си е говоерела нормално. Преди няколко години си беше ходила в родния град и срещнала някаква възрастна жена. От дума на дума, майак й я представила на жената, приятелката ми казала там някакви приветни думи, и жената възкликнала:"Ей, доживях да ти чуя гласа!" Оказало се,че въпросната жена е учителката на приятелката ми от ДГ. За 4г тя не е проговорила там нито веднъж....

Моят син също се притеснява,когато трябва да се изявява в градината, а до скоро и вкъщи не искаше да пее и рисува. Според мен всяко дете е различно и отношението на учителките в градината трябва да е различно, а не всички деца да ги слагат под един знаменател, просто, защото са на една възраст.Наскоро и на мен ми стана обидно,когато едната учителка на сина ми  разказа, че имали рожден ден в групата и всички деца научили едно кратко стихче и поздравили рожденика, а само моят син не го научил,а то било толкова лесно.Когато се прибрахме вкъща,аз го попитах дали знае това стихче,а той гордо ми го каза.
Аз лично не се притеснявам от тези работи,защото и аз като дете съм била същото притеснително дете в училище. Дори в  първи клас на родителската среща учителката казала на майка ми,че може би съм бавноразвиваща, ,защото не отговарям на въпросите й.   По-късно учителката се извини и си призна грешката.

Имах такъв проблем с дъщеря ми когато ходеше на детска градина.Не взимаше участие в заниманията, отказваше да отговаря на госпожите, само рисуваше.
Госпожите на няколко пъти ми обръщаха внимание.Разговарях с нея, но нямаше никакъв ефект.До ден днешен не разбрах защо се държеше така.Сега е  в първи клас и, уверявам те, вече е съвсем друго дете.Изобщо не знам какво се случи, за да стане така.

Възможно е  наистина някой да го е обидил по някакъв начин и сега детето ти пред страха да не му се смеят или да го обиждат пак, да предпочита да мълчи и да не отговаря.Не е задължително това да е някоя от учителките; възможно е да някое от децата в групата.Сама казваш, че е чувствителен.

Не можеш да го накараш на сила да се адаптира и да се социализира, факт.Просто не го насилвайте.Не знам дали изостава, както са казали учителките му.И те няма как да го знаят, щом той се държи така в детската градина.Оставете детето, защото колкото повече му насочвате вниманието към това, толкова по-зле може да стане.

Абсолютно съм съгласна с това:








 

Просто се надявам манталитета на повечето учителки да се промени.
От едно време е останало това всички деца да се унифицират, всички да рисуват, всички да изрязват, всички да четат, а че на някой сега му се стои кротко в ъгъла и не му се говори - той е проблемен, той е различен; различен е равно на "не е добре".

Момичета,вчера вече много се издразних.Взимам си детето и учителката ми казва:" От утре ще изрязваме, я го научете вкъщи,че той сигурно няма да може!"
И това пред детето.Какви педагози!Вече съм сигурна,че са му казали,че не може и,че драска.Толкова добре си работи вкъщи милото.По време на празниците ще му отдам цялото си внимание,ще рисуваме,апликираме и ще се опитам да изкореня насаденото мнение,че не може.

И аз мисля, че в това се корени проблемът 
Гледай поне ти в къщи да го насърчаваш и хвалиш, за да се възвърне самочувствието му.

Аман от пишман педагози! А тази откъде е сигурна, че няма да може да изрязва? Мария, вземи й скръцни със зъби на тази госпожа, и й кажи, да си припомни някои основни неща: Децата са различни! Някои са по-чувствителни! Тя не може да си позволи да се държи по този начин с детето ти! По-насетне ако трябва се оплачи и на директора на дг! По този начин ли му изграждат самочувствието? Егати педагозите!