Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-119 от 119 отговора
Най-точният тест за бременност Surecheck, в партньорство с BG-Mamma, стартира Национална кампания „Как точно отказах цигарите”.

Капманията започва от 5.12.2007 г. и продължава до 07.01.2008 г.
В рамките на кампанията на адрес konkurs@surecheck.info ще очакваме вашите съвети „Как точно отказах цигарите”, към тези жени-пушачки, на които им предстои да стават майки.

Въпросът ни е отправен към всяка една от вас!
Искаме да разберем дали спряхте напълно цигарите, когато забременяхте или само ги намалихте?
Как успяхте да преборите порока и какви бяха резултатите?
Какво знаете за вредите от пушенето върху вас и детето и какво бихте искали да знаете...

Вашите съвети ще влязат в наръчник „Топ съвети: Как точно да откажем цигарите по време на бременност”. Той ще се разпространява безплатно в аптечната мрежа в страната.

Най-добрите истории ще получат награди.

Повече информация за конкурса може да прочетете ТУК

Цитирай


Бях страстна пушачка близо 8 години.Много обичах да пуша!Ама много!Последните две години пушех по 2 кутии на ден.Всичките ми колеги ми се чудеха как сутрин с кеф пушех и казвах в захлас:,,Боже,как обичам да пуша!,,Даже ме бяха запомнили с този израз.
Запознах се със един мъж-непушач, нямаше нищо против моето пушене,даже той следеше имам ли цигари и ми купуваше по стек.С този мил мъж след двегодишна връзка решехме да си направим бебе.Изобщо не се замислих-реших да откажа цигарите,заради незаченотото още бебе.Голям човек съм и много добре знам колко отрови са това,колко токсини и гнусотии влизат в организма ми.В деня,в който реших-и ги спрях.Вместо това започнах да смуча бонбонки ТИК-ТАК.ТОВА Е!Всеки пушач казва-как кафе без цигара?Ами спрях и кафето!Започнах да пия мляко с какао.Междувременно пих фолиева киселина-казах си,че каквото зависи от мен да родя здраво бебе-ще го направя!
След два месеца забременях.Много бях щастлива,през бременността дори не си помислих за цигара-мислех само за бебето.Лошо е,че много майки биват насърчавани от лекарите си,като им казват,че една,две цигарки на ден нищо няма да направят на бебето,по-скоро майката се изнервяла и така изнервяла и бебето..-това е лъжа!И трите майки от квартала,с които бременеехме заедно пушеха като кумини-изобщо дори и не ги намалиха.Сега и на трите децата имат дихателни проблеми-астма,бронхити и всякакви такива-почти постоянно боледуват или са по болници.Заради цигарите нямаха кърма,пък и да имаха-не даваха-и тя спираше още в началото.Сигурна съм,че тези болести и при трите дечица не са съвпадение-това е от цигарите!Моето момченце не е боледувало досега-никога!И мисля,че това е отчасти и заради моето непушене.Пожелавам на всички,които решават да откажат цигарите успех-наистина си заслужава! Peace
« Последна редакция: Четв., 06 Дек. 2007, 23:30 от didito. »
Цитирай


Тук ли трябва да се напише историята или да се изпрати на посочения адрес.
Цитирай


Ей така-цяла нощ имах контракции в боницата.Между тях се промъквах на балкона и пушвах по 1 цигара.Дойде сутринта,раздвижиха се лекари и родилки,изхвърлих остатъка от кутията в кофата и отидох да раждам и повече не запалих.Кърмя и като гледам прекрасната главица на дъщеря ми впита в гърдата ми,не мога да си представя да и причиня да "яде никотин и катран".
 Naughty Naughty Naughty
Цитирай


Пушех по почти две кутии на ден и миналата година преди Коледа се заговори за поредното увеличението на цигарите  и се зарекох че няма да давам по 2.80 лв за кутия цигари и ще ги откажа. Никой не ми вярваше, като кажех че след нова година ще ги откажа! Дойде първи януари - пуших за последно в този ден. Вечерта хвърлих  оставащата част от 2-рата кутия цигари / почти цялата/ и от тогава не съм палила вече почти година.
Цитирай


С воля и желание.
Цитирай


От дълги историй и разкази няма смисъл
Всеки сам решава за себе си , все пак всяка една от нас си има глава на раменете!
За себе си ще кажа ,че не съм пушила нито като бременна нито докато кърмех,отказах ги от рас казах че няма да пуша и така.
Воля и желание , самосъзнание........знам ли трябва да ти доиде отвътре,не може някой да ти го каже
Цитирай


Пушех от 5 години . Не съм била страстна пушачка, но съм "удряла" кутия на ден.Сега съм бременна в 7 месец и не съм запалила цигара от момента в който видях двете чертички на теста за бременност. Как спрях ли? ами от раз ! Направих си теста веднага след първия ден закъснение на МЦ, а вечерта преди това дръпнах за последно няколко цигари с едно питие - напълно ритуално, като за последно, като "на прощаване"!!! бях почти сигурна че съм бременна и затова се "простих" с алкохола и цигарите с ясното съзнание - това е последната вечер в която пия концентрат и пуша. И от тогава край! и не ми тежи, да ви призная. Просто не ми се пуши и не ми се пие. Понякога след 4-тия месец си позволявам 1-2 чаши разредена наливна  бира. Не повръщам, не ми е зле, нищо не ми се дояжда или допива през цялата ми бременност, само малко пенлива горчива бира! Не зная, след като родя, след като спра да кърмя (ако живот и здраве имам кърма) може пак да се "сближим"  с  цигарите, но до тогава - НЕ. И знаете ли - гордея се със себе си. Може би е въпрос и на психика - да си кажеш - не трябва. просто и ясно и така ти е по-лесно! поне на мен!
Цитирай


Пушех по кутия на ден, но като разбрах че съм бременна ги спрях от раз.сега детето ми е живо, здраво жизнено и енергично и много умно.
Цитирай


Здравейте аз си пушех доста стабилно- по 1-а кутия на ден, но толкова много искам бъдещото ми бебче да се роди живо издраво,че си правех тестове за бременност при най-малкото съмнение,че щастието ме е сполетяло именно за да спра да пуша. Искам да ви кажа,че от момента на2-те чертички  не съм запалила цигара. Мисля,че нищо друго не би могло да ми даде такава сила както това малко ангелче
Цитирай


Iskam da potwardja kam wsi4ki, koito sa re6ili da se preborjat s tozi problem, 4e mogat da go naprawjat, towa se wijda i ot wsi4ki mnenija predi men.
Az li4no problemat go re6ih ot raz, sled 20 god. redowno pu6ene, kazwam redowno imaiki w predwid nito den bez cigari, w momenta w koito si naprawih testa, prosto pribrah cigarite w edin wkaf i tolkoz. We4e sedmi mesec dori ne sam mislila za tjah. Ako njakoi mi kaje6e predi, 4e towa e wazmojno i moga da go naprawja po tozi na4in, stjah da mu kaja, 4e e lud. Prosto si mislja, 4e deteto mi ste bade edna samostojatelna li4nost i az njamam prawo da mu natrapwam moite poroci. Towa e ot psihologi4eska gledna to4ka, bez da prenebregwam wsi4kite 4isto zdrawoslowni problemi, koito njamam prawo da mu sazdawam, oste predi da se e rodilo.
Bih iskala da dopalnja, 4e jiweja w strana, kojato oficialno zabrani pu6eneto na obstestweni mesta i towa sawpadna s wremeto, po koeto razbrah, 4e sam bremenna. Towa nesamneno mi pomogna mnogo, hodja na barowe i restoranti redovno, no nikoi ne me opu6wa i ne mi se napomnja, 4e i az bih mogla da zapalja. Sled mesec se wrastam w BG i se nadjawam da sam dostata4no silna da ne se wrastam nazad. Pojelawam go i na wsi4ki, koito sa re6ili da sprat cigarite.
Цитирай


Ами аз не пуша вече от година и половина.Ей така казах си,от утре няма да пуша и край.От този момент не съм запалила. Naughty
Цитирай


Аз вече изпратих разказа си затова, как отказах цигарите. Направих го заради детето си, защото съм майка и съм основен пример в живота му, поне засега.
Цитирай


Аз отказах цигарите година преди да забременея. Пушех много, по кутия, понякога повече. Решението го взех след контролен преглед при личния ми лекар. Излязох от кабинета, запалих една цигара, смачках кутията с останалите 5-6 цигари и я хвърлих в кофата. Прибрах се вкъщи, но на никой не казах, че смятам да не пуша повече. Имах една кутия с няколко цигари и я оставих да си седи. Казах си, че ако ми се допуши ще си запаля. Всеки ден в една касичка оставях по 1,60 лв.(тогава толкова струваше Викторито) За един месец събрах 50 лева и си купих два пръстена за награда.
Когато много ми се пушеше си казвах, мина една седмица страдание и борба със себе си , сега ако запаля, всичко отива по дяволите и вероятно никога няма да ги откажа. И така ден след ден, седмица след седмица, вече три години не съм запалила нито една цигара. И се чувствам много добре.
Отказването трябва да стане от раз, иначе няма смисъл. Опитвала съм да ги спра от 1 януари или след като изпуша кутията и т.н.
Цитирай


Пушех много,наистина много. Сутрин като се сьбуждах пьрвото нещо,което правех беше да запаля цигара-преди да си измия очите и зьбите,камо ли да закуся Embarassed.Вечер като си лягах гьрдите ми свиреха като локомотив.Един ден с мьжа ми решихме и двамата да спрем. Обаче на мен ми беше трудно,защото бях наистина страстен пушач. Пьрвия пьт опитах ей така -само с воля. Не издьржах-бях нервна ,сприхава,не можех да спя и най-важното -ПУШЕШЕ МИ СЕ #Cussing out Много ми се пушеше,само за това си мислех. не можех да си се представя без цигарата,нямаше да сьм аз. Липсваше ми миризмата,докосването до цигарата,ако щете и рьката,която дьржеше тая пуста цигара-ми тази рька нямаше какво да прави.  Издьржах 5 дни  .
  След около месец реших да пробвам с медикаменти,вече бях твьрдо решена ,че ще спра да пуша.Исках да имам дете от този човек,исках да го родя здраво, исках да престана да давам пари за глупости. Седнах и направих елементарна сметка как всеки ден аз и мьжа ми давахме пари за 4 кутии цигари и как с тези пари само за месец можех да сложа нов паркет в спалнята.
  НА 10 юли 2004 изпуших последната си цигара.
  Купих си Табекс и Никорет. Редовно си пиех хапчетата,дори нощем ставах ,само и само да не пропусна,навивах си алармата ,за да не забравя,гонех мьжа ми и той да ги пие стриктно. Никорет не сьм ги дьвкала,бяха отвратителни. И след месец-точно ,когато свьрши програмата на Табекс аз вече не пушех. И така 4 години.
 Точно една година след последната си цигара на 10 юли 2005 видях положителни тест за бременност. EFP
 Не ми се е пушило до сега,напротив миризмата им ме отвращава. За 3 месеца качих 12 кг.Кафе спрях да пия,нучих се да пия чайове.Сега след 4 години си позволявам отвреме на време кафе,повярвайте ми вкуса на кафето без цигара е истинският вкус-чист и ароматен,но наблягам на чайовете.
 Детето ми е здраво,до сега е боледувал точно 3 пьти.Кьрмих го до 10 месеца-сам се отказа,а можех да го кьрмя още.
 Сега не мога да си се представя отново с цигарата,не искам пак да робувам . Сутрин като се сьбудя сьм свободна да дишам с пьлни гьрди.
« Последна редакция: Съб., 08 Дек. 2007, 10:00 от kremena »
Цитирай


Три дена след като видях положителния тест за бременност, сутринта запалих цигара и реших, че ще е последната...Не съм пушила от тогава, а пушех редовно, от 15 години!
Няма намаляване, няма 'от утре' - решаваш и го правиш, иначе е по-трудно!
Цитирай


Надявам се с моята история да помогна на много бъдещи и настоящи мамчета за да се отърват най-накрая този порок-ТЮТЮНОПУШЕНЕТО.
След дълги години на интензивно пушено,най-накрая реших да поема тази така трудна (тогава)за мен задача да спра цигарите.Решението ми бе взето след като с мъжа ми решихме да имаме деца.И така.....една година и нещо преди да започнем да работим по въпроса с бебеправенето ги спрях от раз.На следващия ден си облякох екипа започнах да бягам всеки ден.В началото ми беше много тежко,защото бързо се уморявах,но с всеки изминал килкометър аз все повече и повече се надъхвах.Вярно липсваха ми ,но не толкова колкото предполагах.Аз лично много се гордея с тази своя постъпка,защото за мене това е проява на силна воля и желание..А моето желание бе продиктувано от това,един ден да си родя живо и здраво дете.Нито за част от секундата не съм съжалиля,че съм ги отказала и нямам никакво намерие да ги започвам пак в бъдеще.
И сега след 2 години от както съм ги спряла чакам мечтата на моя живот да се превърне скоро в реалност.
Цитирай


Хубава тема и чудесен конкурс. За щастие аз нямам какво да споделя но се радвам от сърце за всички справили се с пушенето!
Цитирай


Преди да реша, че ще имам дете, бях пушачка с 20 годишен стаж. Спрях цигарите трудно (но от първия път), изпитвах истинска абстиненция (хич да не ходят да ми разправят, че няма такова нещо с никотин !), дезинтоксикация - с повръщане, температура, треска, главоболие и каквото друго се сетите. Пиех табекс, помагаше ми, макар да не знам дали ефектът не беше главно психологически - просто не мога да твърдя със сигурност обратното. Качих 10 килограма за две седмици (без да се тъпча! На практика не промених хранителния си режим). Още не мога да се преборя с тях. През целия период на "трезвеност" се чудех какво да правя с ръцете си, с излишните 3 минути, какво да правя, ако трябва да чакам ГТ, ако трябва да почакам някого... Изобщо, усещането беше, като да съм изгубила... е, може би не ръка, но да речем, опашка Smile. Започнахме бебеправенето 3 или 4 месеца след спирането на цигарите. Беше ми голяма мъка, за съжаление пропуших отново в мига, в който се прибрахме от болницата след раждането (не съм кърмила). Най-лошото от всичко е, че ще трябва - дай Боже - да премина отново през този ад, за да създам следващо дете. Но искам само здрави бебчета! И си заслужава. Не само, че бих го повторила, но мисля и да потретя.
Цитирай


Пушех от 14-годишна.По 1 кутия всеки ден и по още една на празници и събирания.Меко казано бях пристрастена-бях направо зависима.На 20 се омъжих и малко по-късно решихме да имаме дете;но то не идваше.Междувременно претърпях две гинекологични операции-кисти,запушени тръби...,а детето все не идваше.Десетки пъти опитвахме да спрем цигарите,но повечето кратки и безуспешни.Един ден,след 7 години,ЧУДОТО стана;тестът Шуърчек беше положителен.Веднага отидох при лекуващите ми лекари и .....като че ли умрях.Съмняваха се за извънматочна бременност-това значеше още една операция и още по-нисък процент възможност за забременяване,почти нулев.Подложиха ме на редица изследвания,прегледи с най-модерни апаратури и т.н.
Това бяха най-дългите и черни часове в живота ми;изпуших кутия цигари и не спирах да плача безмълвно и отчаяно.Молех на всички светии,които знам/а не съм религиозна/и се заклевах,че ако Бог ни пощади,ще променя нещо кардинално в живота си.
След 10 дена оставих наполовина пълната кутия в шкафа,след още десет  съпругът ми остави неговата, а сега обичаме безкрайно и се смеем всеки ден с нашия прекрасен син.
Скоро станаха две години,откакто оставихме от раз цигарите и аз  често обичам с удоволствие и гордост да казвам,че това е било най-мъдрото нещо ,което сме направили в живота си досега.
Цитирай


Пуших около две години и половина,но пък съм стигала до две кутии за денонощие!Разболях се от гнойна ангина и около десетина дена не бях помирисвала цигара!Тогава реших,че достатъчно съм се тровила и край!Девет месеца по-късно започна да ми се допушва и припалвах по цигара-две!Тогава се усъмних,че съм бременна,а седмица по-късно вече имах и положителен тест за бременност.До тук с цигарите!Припалвах от време на време,но при второто дръпване ми се завива свят и се отказах да пробвам,а и ме е страх да не пропуша пак!
Цитирай


Пушех от ученичка не знам точно но да кажем 9-ти клас до 30 годишна. Стигала съм до повече от 2 кутии на ден. Миналата година май месец имах един неуспешен опит да забременея, за съжаление още в 6 г.с. направих спонтанен аборт, не беше заради цигарите, а заради дълго пътуване с автобус и излагане на слънце продължително време. След 5 месеца решихме да опитаме пак. Не съм спирала цигарите в този период. И така дойде октомври месец, когато забременях отново и реших като начало да намаля цигарите до 5 на ден. Обаче се оказа че това е невъзможно както е казал народа без една мога, но само с една не:). След два положителни теста още съвсем в началото беше ми закъсняло 2-3 дни, отидох на гинеколог и там се потвърди. Прибрах се и отваряйки интернет първото което прочетох е че пушенето в някои случаи спомага за спонтанен аборт а мен много ме беше страх да не се повтори пак и така последната ми цигара беше сутринта с кафето преди да отида на гинеколога. Не ми беше трудно без цигари пиех си кафе с кеф. Тогава вървеше онзи бигбрадър със Светлана по Нова ТВ, ами честно казано отвратих се съвсем, дори карах мъжа ми да стои далеч от мен когато беше пушил. Мина повече от година откакто не пуша, не съм и кърмила кой знае колко. Но не мисля да пропушвам пак, не зависимо че не си правя планове за второ дете.
Цитирай


Един месец преди да ги спра се "настройвах" срещу тях. Почнах да си втълпявам че ме задънват, че ме тровят, че не мога да дишам от тях и тн. Точно в 12.00 на Нова година с идването на 2007година загасих фаса в пепелника и си казах на ум "КРАЙ", и това беше. След това изядох тонове тиквено семе, и всеки ден се поздравявах че не съм пушила и се хвалех на всички и така, вече година не пуша, надвам се да удържа много години, ама и не ми липсва да ви кажа честно Smile
Цитирай


Започнах да пуша още в училище, може би 8 - 9-ти клас. Започнах с по 1 цигара на ден и постепенно ги увеличавах.
Последните 5-6 години пушех по много, почти 2 кутии на ден.
На 21 януари 2007 г. се събудих и като се погледнах в огледалото кожата ми беше жълто сивкава, като на болен човек. Това  беше причината да спра да пуша. Просто си казах, че няма да позволя едни цигари да ме разболеят.
Не съм усетила липсата на цигарите, само през първите 2-3 дни се чувствах странно, ръцете ми бяха прекалено свободни. Smile

Успех на всички, решили да спрат цигарите. bouquet
Цитирай


пушенето на цигарите за мен беше време и възможност да се видя с приятели в обедната почивка, следобед на кафе или сечер в бар. въобще и не съм искала да ги спирам. докато един месец след сватбата не реших пак в обедната почивка да си направя един тест за бременност. ей така, на майтап. дори и не ми беше закъсняло. с цигарата и запалката в джоба отскочих то тоалетната напът за навън да направя теста..

това беше най-сладката цигара в живота ми - тази която не изпуших  Laughing
след като видях положителния тест. май това си е нещо като инстинкт. себе си имам право да тровя, но това невинно същество в мен - никога! това беше преди година и повече..сега си имам едно здраво детенце с което вече 5-ти месец си се кърмим. без цигари...
Цитирай


Как отказах цигарите  Rolling Eyes .... Сега ако се върна 9 месеца на зад, бих твърдяла упорито, че за всичко друго имам воля, но не и да откажа цигарите... Само, че не познах. Това се оказа най-лесното нещо, от което съм била зависима и се отказах без излишни емоции!
Само, че как  Smile Ето предистория, която смятам, че би била полезна на всички онези мами, които плануват да имат дете.
Моят мъж, по онова време приятел също е пушел много. По заобиколен начин ми препоръчваше да прочета книгата "Не пуша вече", благодарение на която той и много негови познати и приятели са отказали цигарите. Дори ми я направи като подарък. Честно казано 3 месеца стоях на 5 страница и не повече. През това време този подарък обиколи доста мои приятели, колеги, познати, къде с успех, къде не, но АЗ ТАКА  И НЕ Я ПРОЧЕТОХ.
Планирахме сватба, а аз исках бебе......... Да, ама не... Някой с Дева имал ли си е работа  : Smile
И така - ултиматума беше - отказваш цигарите и след 6 месеца, като се изчистиш правим бебе.
Не вярвах на тия приказки, нали все пак ще създаваме семейство, не може да иска сватба, а бебе не!!! Да ама не, ние си се пазехме и на моя въпрос - КОГА, той отговаряше - "Откзавш цигарите и почваме"
ЕЙ МАМИ, ПО-ГОЛЯМ СТИМУЛ ОТ ТОВА НЯМА... Съгласна съм с него, вече съм на 30, не съм малко дете и знам, че ако искаш нещо, то трябва да се подготвиш за него добре / не само дете /.
Книгата така и не я прочетох, но цигарите ги спрях от раз, дори и сутрешното кафе пиех без цигара. Не се дразнех от нищо, бях много спокойна, а най-голямото ми опасение, че ще кача не се случи.
Случи се сега - Бременна съм!!! Горда съм и благодаря на сладката манипулация на мъжът ми!
Цитирай


Пушех от 8 години- средно по кутия на ден.
Имам приятелки, които бременни продължаваха да пушат интензивно и тази гледка направо ме отвращаваше...Някак си с това сладко коремче и благото излъчване притежаващо го само жена която носи живот в себе си и цигарата в ръка, която може трайно да увреди детето просто не се връзват! Казах им, че един ден, ако забременея ще спра цигарите, а те не ми вярваха, смееха се и повтаряха: Ще видим...
Ето, сега съм бременна в 7 месец и откакто научих не съм си и помисляла за цигара. Просто съвестта не ми го позволява някак си...Даже и късно съм ги отказала- трябва поне година преди бременност, за да може организма да се изчисти, но при мен бременността не беше планирана...
Та за да се откажат цигарите на първо място човек трябва да не е неук!
Цитирай


Спрях ги от раз и след няколко седмици ще станат 2 години.
Цитирай


Пушех доста, слаби цигари, но все пак по кутия на ден. В деня, в който си направих теста и разбрах, че съм бременна, преустанових пушенето. Цяла бременност изпитвах ужас от цигарите, гадеше ми се, дори и не ми е идвало на ум да запаля. Сега близо година и 5 месеца след раждането на дъщеря ми, продължавам да не пуша, поради простата причина, че все още кърмя, но не смятам да продължавам с цигарите и след като престана да кърмя.
Здравословно и икономически ми е по-изгодно това.
Цитирай


Пропyших като стyдентка,ей така покрай колегите.Така това се превърна в навик и от една-две на ден бях стигнала до цяла кyтия.Пyших цели седем години до момента,в който решихме че ще имаме дете със съпрyга ми.Нямах нyжда от дъвки,бонбони и намаляне до една-две на ден.Просто един ден реших,че бъдещото ми бебе и аз самата сме по важни от този вреден навик.Станах сyтринта и просто забравих за цигарите.Моето оръжие се наричаше ВОЛЯ!Нея или я имаш или не,средно положение с временно отказване -няма.Интересното е,че когато ги отказах в чантата ми имаше останали няколко цигари,които раздадох,но това не се оказа пречка в решението което бях взела.По късно родих нашето бебче,кърмих си го и сега е една голяма и здрава госпожица.За цигарите така и не помислих повече.Съпрyгът ми е непyшач,ще се радвам и моите две дечица никога да не се докоснат до тях.Сега си пия кафето без цигара и даже не чyвствам необходимост от тях.Просто забравих,че някога и аз съм се вмествала в графата Пyшачи!Сега се чyвствам по силна и по здрава!
Цитирай


 Пропуших сериозно в 9 клас-по една кутия на ден.Като студентка пушех още повече.С мъжа ми тогава бяхме гаджета и той ме караше да спра.Опитвала съм много пъти ,но без резултат.И така докато не разбрах че съм бременна,и аз не знам как стана.Спрях ги изведнъж-така вече шеста година.
 Ще излъжа ако кажа ,че не ми се е пушело,дори съм си дърпала няколко пъти в началото,но с малко воля всичко става.
Цитирай


В момента, в който видях двете чертички върху теста за бременност от вълнение и по навик запалих цигара. Беше последната и все още е от около 15 месеца насам.
Цитирай


когато забременях,ми се гадеше само като си помисля за цигара ooooh!
Цитирай


Пушех от 8 години,приблизително кутия на ден.За мен нямаше по-голямо удоволствие сутрин от горчива чаша кафе и няколко цигарки.Това ми беше закуската,пушнех ли цигарка не се сещах за ядене.Твърдях,че нищо не е в състояние да ме спре да пуша,освен едно....бебче.И това се случи...Когато видях двете чертички на теста казах край.Бяха ми останали 2 цигари в кутията изпуших ги като за последно и на другата сутрин се събудих като най-върлия противник на пушачите!!!Забранила съм вкъщи в стаята в,която съм да се пуши,избягвам задимени помещения,защото никой няма право да трови моето бебе!!!
За мен оправданието "по две-три на ден е допустимо" е самозалъгване и слаба воля...
Недопустимо е бременна жена да пуши и да рискува здравето и живота на една малка душичка.Да си майка е една голяма отговорност!!!Отговорност за живота който носиш!!!
Но всеки сам решава,това беше моят избор....и съм щастлива от факта.Дано всичко е наред и родя една здраво и красиво бебче.
« Последна редакция: Вт., 11 Дек. 2007, 16:57 от VENESSIA »
Цитирай


Моя "разказ" не е много за конкурс, нито е дълъг, нито кой знае какво....просто като видях 2-те чертички пушех по 1-2 на ден още 2-3 дни докато отидох на доктор и видях малката точица....до тогава пушехпо кутия и половина на ден....и просто спрях, заради мъничката точка на екрана на ехографа....не запалих докато родих и после докато кърмих година и два месеца също, като спрях да кърмя, от нерви, че беше при кофти обстоятелства на другия ден пак пропуших...и така до сега по 1-3 на ден....ама не мога да ги спра съвсем пустите му...
Цитирай


Пушех от 16 годишна възраст, а сега съм на 28 г. Спрях цигарите в момента , в които видях положителен теста за бременност. Изхвърлих кутията с цигари във кошчето за боклук - заслужава си да се откажат цигарите в името на нашите деца. Та, сега не пуша , не ми се пуши и чакам бебчо да се появи на бял свят Hug Никога не съм вярвала, че ще успея да откажа цигарите, но уви! Hug Party
Цитирай


Отказах ги от раз : просто си нарочих предварително дата и си казах, че от тази дата няма повече да пуша и така и стана. Оттогава минаха години и не съм палила и веднъж. Само няколко пъти сънувах, че пуша.
По същия начин ги отказа и мъжа ми : от раз. Той беше нещо настинал и не му се пушеше и така реши повече и да не запалва.
Вкъщи и гостите ни дори не пушат вътре, а само на балкона. Не мисля, че е редно да се прави, когато има малко детенце наоколо и то в закрито помещение.
Цитирай


Здравейте, момичета!
Прочетох за този конкурс и реших да не пиша стандартно по темата - съвети за отказване на цигарите, а да разкажа в едно есе как аз спрях цигарите. Вълненията си описвам в есето по начин, подходящ за бременните мами, които са на кръстопът в тази си дилема.
Дългичко е, ама то при мен все така се получава  Smile
Ето го моето есе:


Заспа! Най-накрая!
Леко го слагам в креватчето, завивам го и внимателно излизам от детската стая. Затварям вратите тихо и традиционно си задавам въпрос: Кое по-напред сега? Решавам бързо да сготвя, че и големия ще се прибере от детската градина и пак ще има от вратата „Мамо, имаме ли супичка?”.
Бягам в кухнята и първо разтварям прозорците. Включвам котлоните и изваждам пилето от хладилника. Слагам тенджерата на котлона и в този миг ме връхлита мириса на евтина цигара - съседката си умира от кеф да пуши на балкона. Как, обаче, става така че всеки път дима й влиза у нас, ако е отворен прозореца – не разбирам! Правя раздразнена гримаса и се колебая дали да затворя прозореца и да пусна само абсорбатора. Правя го и пускам и бебефона. 
Започвам да готвя, а мислите ме връхлитат бързо, като току-що изригнала лава. Минаха доста години, вече стават пет, а ето че все така не ми се пуши. Дори се отвращавам. А само как беше преди ... Улавям се, че се усмихвам сама...
Абсорбатора набира скорост и цигарения дим в стаята се разчиства.

... Пламъка се разпали изведнъж, като всеки път от кибритена клечка. Замириса ми и ми хареса. Запалих цигарата. Поех. Издишах. Облегнах се на парапета и се загледах – долу, на площадката, между двата блока, играеха деца. Викаха, гонеха се, пееха дори. Главоблъсках се до припадък. Защо ми се губеше едната чертичка? Трябваше да са две. Не можеше да не съм забременяла. Желанието ми за бебе беше неконтролируемо, а момента беше превъзходен – няма и месец след сватбата, току-що прибрали се от сватбено пътешествие. А и той! Видя ме, като купувах теста, разбра че ще си го правя днес. Дали да премълча, за да не го отчайвам и него... Да го излъжа, за да го зарадвам – брррр, лоша идея. По-добре истината!
Нещо между пръстите ме опари. Цигарата беше свършила. В кутията нямаше други, а на мен още ми се пушеше. Обадих му се да ми купи други две кутии - от година си пушех по две на ден. Каза, че е на път за вкъщи.
Шума от долу започна да ме изнервя, ехтеше между двата блока, удряше се в единия и се връщаше при другия, и сякаш част от него се шмугваше в главата ми.
Само още малко и щеше да сe прибере, тогава щях да си запаля следващата ...

...Бебефона прекъсва мислите ми. Леко изпръщява, а аз настръхвам от притеснение, че няма да успея да наготвя, ако се събуди. Изчаквам малко – дъха ми е спрял. Тишина. Заспа отново...

... Прибрах се уморена и отчаяна. Без всякакво желание за каквато и да е работа. В празната квартира. Него всеки път го нямаше. Прибираше се винаги след мен. Може и пет минути по-късно да е, но – след мен. Тъпо ми беше и безразлично, сиво и скучно. Изминаха още две седмици и може би трябваше да направя нов тест. Дотук имах два отрицателни, но пък ми закъсняваше вече трети ден.  Реших да пробвам. Влязох в банята и го направих. Оставих лентичката да изсъхне.
На вратата се позвъни. Излязох. Той беше. Забравил си ключа днес.
Влязох отново в банята, но някак си бързах да се свърши с това – трябваше да обсъждаме доста неща – кола искахме да купуваме, апартамент. Хвърлих бегъл, почти незаинтересован поглед към лентичката и усетих как кръвта ми се смразява, а сърцето ми щеше да се пръсне. Всяка частичка от мен настръхна, всичко забушува, очите веднага се просълзиха от вълнение – две бяха. Едната по-бледа, но все пак – две. Разпищях се от щастие, а той се втурна в банята – изплашил се от виковете ми. Започнах да обяснявам, несвързано и объркано.......
Същата вечер дори не извадих цигарите от чантичката си...

Капакът на тенджерата се изхлузва от ръката ми и дрънчи силно на теракота. Една от плочките се ожулва. Застивам – дано не се събуди. След малко чувам бебешкия рев от другата стая. Спирам бързо котлоните, абсорбатора, разтварям прозореца и тичам при бебето. Взимам го в скута си, започвам да го кърмя и с умиление го гледам как отново се унася.

... Тъкмо завих зад ъгъла и видях тролея да потегля. Затичах се, но той не ме изчака. Нищо не ми оставаше, освен да чакам следващия. Априлското слънце упорито се опитваше да пробие през облаците, но студа щипеше силно и сякаш му се надсмиваше със силата си – вземаше надмощие и това личеше по хората – всички се бяха зашубили в палтата си и от устите им излизаше топъл въздух. Направих асоциация със сутрешна цигарка. Имаше доста време до тролея, а в себе си имах почти нова кутия. Трябваше да си купя още една за този ден.
Както винаги, нямах огънче. Кибритите си бяха запазена моя традиция за вкъщи. А запалките губех постоянно. На спирката младо момче потропваше с крака и топлеше ръце в джобовете си. Само той ми беше надеждата. Подаде ми запалката си с услужлив реверанс и се усмихна. Запалих и благодарих. Застанах до кошчето и подех ранното си пушене. Замислих се колко неща ми предстоят през следващите осем месеца - доктори, консултации, изследвания и ... изведнъж СЪЗРЯХ цигарата в ръката си. Нещо в мене се притесни. Притеснението започна да се засилва, усетих тревога. Трескаво започнах да си задавам въпроси един след друг, въпроси без отговори, въпроси напосоки, самоцелях се с всякакви питанки и вълнения. И ми стана неудобно от самата мене. Стана ми неудобно и от НЕГО! И за НЕГО! Нали го имаше вече!
Инстинктивно хвърлих цигарата в кошчето, дори не помислих че ще подпали хартиите, изхвърлени вътре. Не се случи така, обаче. Светлината на огънчето й започна полека да избледнява, потъмня и постепенно загасна. Засмях се – това е то, значи. Винаги умира нещо, когато се ражда друго нещо. Зарадвах се, че в моя случай умираше нещо мръсно, грозно и порочно, за да даде път на нещо чакано, желано, чисто и прекрасно... Една зловеща светлинка даваше път на истинската светлина – тази, която осветява живота на хората откакто свят светува.
По-късно същия ден подарих останалите цигари с кутията на един колега.

... Завивам го лекичко с олекотената завивка и се връщам в кухнята. Пускам отново котлоните и продължавам да готвя. Почти приключвам със супата.

... Хвърлих якето на дивана още от вратата и побягнах в банята. Повърнах. Успях да се сдържа в автобуса, и в таксито, и пред входа, и дори пред вратата на апартамента. Изповръщах всичко, което бях хапнала следобеда. Повърнах за пореден път този ден. Измих се и влязох в кухнята да приготвя вечеря за него. Ровех из шкафовете и се чудех какво да приготвя този път. Навсякъде имаше кибрити; обрах ги един по един и ги изхвърлих в кошчето на терасата. Мисълта за цигара ме ужаси. Мисълта за цигарен дим ме отведе в банята отново. Пак повърнах. Върнах се в кухнята и в един от шкафовете намерих кутия с цигари – знаех, че е там. Изхврълих я. Мразех я. Имах си нова любов - обичах онова мъниче в мен, което вече два месеца ме караше физически да страдам и да се чувствам безкрайно неразположена... Исках да направя нещо за него, нямах търпение да му покажа колко го обичам и точно това бе начина да започна сега. И дори съжалих, че не съм спряла цигарите по-отрано ...

Вадя прането от пералнята, грабвам коша и притичвам към терасата. Бързичко, със заучени движения, започвам да простирам, подсъзнателно подреждайки, по някаква си моя схема, дрехите по въжетата...


Желанието изведнъж ме обзе, подсъзнателен психически иск на моето слабоволие; желанието да запаля. Не ми хареса мисълта за това, още повече че краката ми бяха така отекли, а трябваше и да изляза от офиса. Обърнах се – всичките ми колежки си бяха по местата, пишеха по клавиатурите и дори си шепнаха тихичко на себе си сметки, цифри, баланси ... Тихо и приятно беше в офиса. Бебето мърдаше в мен постоянно и вече всичко ме притискаше и болеше. Бях доста наедряла за шестмесечната си бременност. Пък и  краката, ах как се бяха надули. Сякаш бяха се съюзили с глупавата споходила ме мисъл. Станах да се поразтъпча, излязох навън дори, на въздух и споделих на едната колежка, която пиеше следобедно кафе. Предложи ми цигара. Твърдо отказах. Влязох вътре и продължих да работя. Но предложената цигара остана в ума ми. Започнах да усещам слюнкоотделяне – устата ми сякаш се пълнеше със тютюнева слюнка, имах чувството, че съм дъвкала тютюн, без изобщо да знам какво наистина е това усещане. Улових се, че не съм концентрирана в работата си. Измина час, а аз се борех със себе си. Бебето се укроти. Мислех си, че хората осъждат прекалено строго бившите алкохолици. Ако видиш такъв – не му предлагаш алкохол, пък дори и 20 грама – гледали сме всички по филмите катастрофалните последици от такива 20 гр. за алкохолика. При бившите пушачи, обаче, компромисите са неспирни. Дори и за бременни. Казват си, че няколко цигарки на ден са безобидни, че няколко дръпвания в никакъв случай не са фатални и прочие. Каква заблуда само! Каква липса на воля и характер!
И за друго се замислих – за това, че бившите пушачи винаги казват кога са спрели цигарите и как оттогава не са докосвали цигара. Но никой никога не съм чувала да разкаже дали от време на време го е спохождало такова желание, как се е чувствал и как се е преборил с него.
Все пак, излязох навън отново. Колежката ми пиеше поредното си следобедно кафе. Поисках цигарата, която не можех да забравя. И тя ми я даде. Помирисах я и изобщо не ми хареса. Вече не исках да я паля. Но го направих. Дръпнах си и зачаках реакция отвътре – бушуване на бебето, ритане, мятане. Нищо. Всичко си беше нормално. Бебето си кротуваше, и мен ме досрамя от мен, от поведението ми, от слабостта и глупостта ми. Изхвърлих цигарата веднага – останах си с единственото дръпване. Извиних се на колежката за изхабената цигара и се прибрах вътре, в офиса. Всичко ми миришеше на цигари – имах чувството, че цялата се вмирисах на изгасена наполовина цигара. Отидох в банята – измих си ръцете със сапун, отворих си дъвка – устата ми вонеше от никотина. Обонянието ми се беше изострило невероятно. Върнах се на работното ми място, но ръцете ми продължаваха да миришат. Миришех пръстите си с отвращение и бягах отново в банята да ги измия.
Остатъка от този работен ден прекарах, като постоянно ходех в банята – миех си ръцете, мажех с крем, но пак ми миришеше на цигара. И не ми харесваше никак. И тогава осъзнах за пореден път колко противна и отблъскваща може да е цигарата за непушачите. А каква ли беше за няколкограмовото човече, вътре в мен? Доплака ми се ...

Простирам и последната дреха и влизам в спалнята. Започвам да подреждам предното пране, сортирам дрехи, заделям, закачам по закачалките, включвам ютията в дрешника и започвам да гладя бебешките, преди да ги сгъна.

Станах и излязох да се разходя в коридора. Това беше последното нещо на света, което исках да направя, но доктора го препоръчваше горещо – раздвижването след раждането било важен процес. Хубаво било да се направи още в болницата, докато имало възможност да ме наблюдават. Не исках дори да мръдна от леглото, защото много болеше. Конците дърпаха отдолу, пареше и щипеше, кръвта вървеше силно и дори се засилваше, като се движех. Но трябваше да го направя.
Полуприведена, понаведена, влачех крака из коридора и правех тегели напред-назад. Още малко и вече щяхме да сме с утрешна дата, сънят ме бореше и изпитах желание да си легна на момента. Тъкмо и бебенцето се унесе да спи. И тогава я видях – родилката, от съседната стая. Усмихвахме се една на друга през стъклото, което ни делеше и току подпитвахме разни неща за бебелъка. А сега я видях на балкона. Стоеше и пушеше. Декемврийският вятър силно удряше вратите при получилото се течение на 12 етаж, но тя – борейки се с него да запази стабилна стойка, държеше цигарата с едната ръка и дърпаше жадно, жадно от насладата си. В този момент не помислих за бебето й.  В този момент ми стана жал за нея. Зачудих се колко ли е пушила, докато е била бременна. Как така не е могла да ги спре! Не можех да повярвам. През деня, от стаята си я бях видяла, че вече е започнала и да кърми. Ужасих се.
Вятърът направи салто във въздуха и вкара в коридора миризмата от цигарения дим. Усетих я и не ми хареса. Втресе ме изведнъж. Веднага се прибрах и си легнах.
На другата сутрин, докато лежахме и си говорехме с другата родилка в моята стая, чухме, че тръгва детската визитация. Най-накрая. Всеки ден се бавеха и ни изнервяха в очакването ни. Изправихме се до креватчетата на бебетата ни и зачакахме да ги вземат и претеглят.
От съседната стая се чуваха откъслечни думи. Бебе, дихателни проблеми, тютюнопушене. Последната картинка от предишната нощ нахлу в главата ми. И в този момент ми стана жал за бебето й...

Щастлива, че все още спи, и с надежда, че ще успея да измия душ-кабината и гърнето, влизам и в банята. Не губя време и веднага започвам да обливам с вода...

...Не можех да повярвам, че се случва. Бяха ни изписали преди седмица от родилното,  оттам заминахме направо в дома на майка ми, всички се въртяха около мен, помагаха ми, радваха се, и изведнъж - този вирусен грип. И ето, че майка ми ходеше с маска из къщата, и за периода на лечението си избягваше всякакви контакти с мене и бебето. Налагаше се сама да се справя. И аз успявах с всичко. Но вечерното къпане, как ме притесняваше само! Същият ден снега затрупа двора, къщата до половината потъна в сняг и нямаше дори кой да го отрине. Денят бързо се изнизваше, докато беше обяд и слънцето се скри. С падането на тъмнината всичко в мене почна да се свива от страх и вълнение. Как щях да го изкъпя сама? Тази клатеща се главица? Това крехко телце? И тази страшна фонтанела! Племенничките ми влязоха при мен и ми предложиха помощ – поне да ми поливали с каната. Седяха децата при мен, а аз давах вид, че уж съм куражлийка и ще се справя. Но нещо ме потискаше в гърдите и сякаш буца заседна в гърлото ми. Страха ми стана неописуем – безмислен и глупав, но огромен и реален. И в този момент чух името си – сякаш някой викаше отвън. Заслушахме се с децата. Вятърът удряше по стъклата и трудно се разбираше той ли вие или някой вика. И трите почти не дишахме заслушани. Този път го чухме по-добре – наистина някой ме викаше. Показах се на терасата и извиках от щастие – тя беше. Братовчедка ми. Разбрала, че майка е болна и веднага тръгнала у нас - да изкъпе бебето. Спуснахме се с децата и за 5 мин. разровихме импровизирана пътека до портата – снега беше много мокър и тежък. Отворихме вратата и тя влезе, отрупана със сняг, като снежен човек. Шала на главата й беше прогизнал. Бързо се натопли, приготви всичко, изкъпа малкия, масажира го, прехвърляше го оттук-оттам. Хвалеше ни, наддал бил добре за дните си, тежичък й идвал малко. Смееше се с високия си глас и внесе прекрасно настроение в дома ни. После се изправи бавно с ръка на кръста и въздъхна с облекчение - хубава работа свършила тази вечер, доволна беше от себе си. Бързаше да се прибере, че снега безмилостно затрупваше пътищата и пъртините, а и тя беше на работа на следващия ден. Искаше само една 5-минутна почивка и излезе на терасата да си я осигури. Запали си цигарата. И заговорихме – за кърменето, за възстановяването ми. Отговарях на въпросите й, но усещах, че ми става зле от дима. Замириса ми лошо, очите ми се насълзиха. Тя не спираше да говори, смееше се, очите й искряха от радост, че ми е била в помощ, в труден за мен момент. Прекрасна беше! Но цигарата – ужасна! Едвам се сдържах да не се закашлям. Дълбоко в себе си поисках да си тръгне по-бързо, само заради цигарата. От студения въздух и от дима, който дишах с нея, усетих дразнене в носоглътката, призля ми направо. А цигарата беше едва наполовина. Нямаше да издържа докрая. Щях да припадна.
Изведнъж, по средата на едно изречение, тя хвърли цигарата в снега и каза, че трябва да тръгва по-бързо – изморена била, трябвало да си лягат вкъщи. Направо си отдъхнах с облекчение. Изпратих я до портата. Влязох и още на терасата усетих останалия, все още непроветрил се цигарен дим. Вместо в моята стая, влязох направо в банята. Повърнах и ми олекна.
 
Плача се засилва все повече. Това е неговия начин да ме извика при себе си. Няма как, оставам всичко и влизам в детската стая. Навеждам се над креватчето му и той веднага ме съзира. Спира да плаче и започва да се смее с глас. Гука и ми говори нещо на бебешки. "Думите" му ме изпълват с щастие – мене, душата ми, тялото ми, дните ми. Целият ми свят се върти около него и брат му. Всичко, което истински и безкрайно обичам, са те двамата. Всичко, което ме кара да летя от щастие и да пълзя от мъка, са те двамата. Всяка моя мисъл и тръпка е свързана с тях и е поради тях. Всичкото ми богатство са те – децата ми.
Вземам го на ръце и го слагам в скута си. Обръща глава към мен, търсейки. Усмихвам му се, шегувам се с апетита му и му давам да суче. Докато се храни, той ме гледа в очите и всяка черта от лицето му сияе. Усмихва ми се леко и продължава да суче. Галейки го по главата, изтривам потта от златистата му бебешка косица. Говоря му нежно и осъзнавам колко съм щастлива, че го имам. Чувствам се благословена и сладка нега се разлива в мен. Давам си сметка колко съм важна за това дете и си обещавам винаги да му давам добър пример в живота; да съм силна и всеотдайна за децата си, отговорна и упорита. Обещах си го още преди пет години - в онова мразовито, априлско утро, когато една червена, пареща светлина угасна завинаги в уличното кошче...
« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 19:20 от galausa »
Цитирай


galausa страхотно есе! newsm51 smile3501 newsm10 Много ми хареса!
Цитирай


galausa страхотно есе! newsm51 smile3501 newsm10 Много ми хареса!

Благодаря, ти, Aquariel,за бременелки като теб го написах  Love
Късмет ти пожелавам Peace
Цитирай


И аз от раз, не го планирах ... Дето има една приказка "толкова е лесно, аз колко пъти съм ги отказвала", е напълно вярна - много пъти отказвах цигарите, просто ми се отщяваше, но след максимум година никотиновия глад отново ме нападаше и се предавах.
Един ден просто ги спрях, сякаш природата ми каза да го направя  Flutter После разбрах, че съм бременна /слава Богу бях съвсем в началото/ и ето ме на в редиците на почитателите на природосъобразния живот . Родих и след 3месеца пак ми се възвърна желанието да пална, виждах хората с цигарки по улици и заведения, и преглъщах, но не се поддадох - нали си кърмя бебче  Hug Сега се радвам на прекрасно детенце и за гадните цигарки не помислям. Naughty
Цитирай


Спрях цигарите 2-3 месеца преди да забременя, но с ясната идея, че този момент ще настъпи съвсем скоро (бебеправенето беше запланувано да започне) Mr. Green . Че е трудно- трудно е. Ама много. Но пък кой е  казал, че все лесно ще ни се пада в тоя живот?
В крайна сметка всичко се свежда до простата дилема: мойто лесно или здравето на детето ми? А за всяка жена, която е готова да бъде майка, решението е ясно. Не разбирам майките, решили нещо по- различно за децата си, честно казано, но това е друга тема.
Как спрях цигарите? При мен всичко опираше до навици и специфични ситуации. Имах си в програмата, докато работех, фас- почивка, която не само, че ми доставяше удоволствие, но и ми беше нужна. Когато спрях цигарите, не се отказах от нея. Запазих си тези малки почивчици, с тази разлика, че пушех само пасивно покрай колегите (това беше преди да забременея). Другото, което ми представляваше трудност, бяха всички онези ситуации, в които цигарите ми бяха тоооолкова сладки... Е, когато положението ставаше много напечено, пушех незнапалена цигара (правя го и до сега, но по- рядко). Така движението, което се извършва при пушене и което ме успокояваше, беше налице, но без неприятната кашлица, която поражда дима.
И най- сигурното и вярно оръжие, което имам е спомена от никотина в устата ми, кашлицата, която ми раздираше дробовете и ужасната миризма, носеща се от опушените ми дерхи... Е не ги искам повече, благодаря!
Желая успех Peace на всички, дръзнали да опитат туй "чудо невъзможно". И да се похвалите, ей... Wink
Цитирай


Тази година на 08.10.2007 видях двете чертички на теста за бременност.Имах малки подозрения, че съм бременна, но си мислех, че ако съм много стриктна и започна да се вманиачавам / да не пия алкохол, да не пуша, да се пазя/ накрая ще се окаже, че не съм бременна и ще съм разочарована.Точно преди да си направя теста си бях направила кафе.След като видях положителния тест си помислих:Това е последната ми цигара.И така и стана.Не съм си казвала:Спираш да пушиш защото така трябва.Просто вътрешно го знаех.От тогава не съм запалила нито една цигара.Честно да си призная ми се е допушило само няколко пъти и то като ми замирише на кафе.Радвам се, не пуша вече и което по-важното, според мен, е че не искам да започвам да пуша и дори след като се роди нашето слънчице.Аз също съм пушила много години и мисля, че няма по-основателна причина да откажа гадните цигари.Пожелавам на всички да се справят с отказването на цигарите!
Цитирай


Като чета как сме спряли тютюнопушенето, си мисля, че всички поради една и съща причина сме ги отказали - настояща или близкопредстояща бременност. Можем сами да си направим извода за това, че всички ние сме осъзнали добре същността и значението на това, с което ни е дарила природата и най-важното -  адекватно сме посрещнали отговорността да износим плода, да родим и кърмим децата си здравословно. Дотук това - прекрасно.

Наистина огромен и труден за справяне, обаче, си остава проблема за бременните жени, които не могат да откажат цигарите, въпреки ясната представа за евентуалните последствия след това. Идеята да им се помогне е наистина хуманна и заслужава уважение. Но как може да се помогне на възрастен индивид, който сам отказва да си помогне?
Според всички коментари по темата, няма по-сериозна и амбицираща причина да спреш цигарите от бъдещото човече, което носиш в себе си. Как тогава да помогне външен човек на бременна, която сама съзрява майчинския инстинкт, усеща силните вълнения в себе си и въпреки това е безсилна да се бори с порока.
Може би, за да се наблегне върху значението на това, което ние - майките, споделили историите си тук, сме оценили с най-висока оценка за себе си - е добра идея на тези жени да се обърне повече внимание, да се задели по-голямо време и дори да се провеждат специални организационни мероприятия. Може да бъде организирано нещо като ЛЛЛ за кърменето.
Основно, идеята е на тези бременни, които са недостатъчно силни да откажат цигарите, да им се помогне отвън. Като могат да се следват определени стъпки. например:
- срещи, в които да си разказват преживяни истории или интересни случки, отвличащи вниманието и убиващи времето;
- да се прожектират видеоматериали за бремеността и опасността от тютюнопушенето;
- да се говори за вредата от порока и след раждането - особено по време на кърменето;
- да не се натрапват прекалено материалите, продавани по аптеките за стимулиране на тютюнопушенето, защото носенето на лепенка по цял ден или дъвкането на дъвка кара "отказващия се" да мисли точно за това...
- срещи на бременната с друга такава като нея с цел пазаруване по магазините - да се пазарува нещо малко, евтино, но за бебето /биберон, шапчица, чорапки/...
- да се раздават повече брошури по тази тема - домашно четиво
- да се развие в бременната навик да изяжда плод, когато й се допуши или да изпива чаша натурален сок; или просто да излезе на разходка навън - пред погледа на обществото ще й бъде малко неудобно да запали цигара...
- да се направи списък с асоциации за най-лоши миризми и да се напомня често, че за непушача, пушача мирише на някоя от изброените...
- да се направи снимка на бели пердета, опушени от цигари, бели тавани и бели стени, в стая, вкоято се пуши, снимка на бели дробове и това да се разглежда често от бременната, когато усети вътрешно желание да запали
- да се напомня за миризмата на дрехите - катран, опушено, мърсотия...
и т.н.

Или казано с възможно най-малко думи - да се напомнят постоянно на бременната три неща: че е бременна, да се набляга върху развитието на майчиния инстинкт /да се развие практика бременната да дава воля на тези си чувства точно, когато й се допуши най-много/ и третото напомняне е за вредата върху плода /малко крайна мярка, но може би най-ефективна е да се показват снимки на дечица и бебета, пострадали  Crying or Very sad от порока на бременната /

Изчезвам, че започваме да плачем отново ...
Благодаря за вниманието  и търпението Wink

« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 23:28 от galausa »
Цитирай


пушех повече от 10г когато забременях с първото си дете просто изхвърлих кутията с цигарите като си казах"аз "нося живот" не пушех 2г,но когато спрях да кърмя пак ги почнах.С втората бременност постъпих по същия начин.Но сега твърдо съм решила никога повече цигари вече съм не пушач от 3г и половина newsm10
Цитирай


Не много лесно. Точно преди седмица си взех теста /знаех, че съм бременна/ и казах на мъжа ми /той не ми вярваше/, че искам на идната сутрин да го направя. Той настоя веднага да действам, а аз му казах, че искам поне тази вечер да пия питие с цигарки с чиста съвест. Не ми стана номера. Запалих само една цигара с 1/2 бира. Събота пристигнаха гости, които не съм посрещала от 15 години. Естествено, че се бях подготвила за зверско напиване, но с моята приятелка от 18 ч. до 5 сутринта изпихме 2 л. бяло вино, а аз изпуших 4 цигари. Това е геройство за мен, защото, ако не бях бременна кутията + 4-5 водки не ми мърдаха. От неделя сутринта до момента съм на 3 цигари. Единствената причина да ги запаля е, че не мога да ходя по голяма нужда. Как е възможно за 6 дни само два пъти и то благодарение на цигарите? Друг път по толкова за един ден се отчитам. В момента съм с такъв корем, с какъвто бях в 5 месец при първата ми бременност, а съм в 4 г.с. Ще се пръсна. Дайте акъл за разхлабително, моля! 
Цитирай


Не много лесно. Точно преди седмица си взех теста /знаех, че съм бременна/ и казах на мъжа ми /той не ми вярваше/, че искам на идната сутрин да го направя. Той настоя веднага да действам, а аз му казах, че искам поне тази вечер да пия питие с цигарки с чиста съвест. Не ми стана номера. Запалих само една цигара с 1/2 бира. Събота пристигнаха гости, които не съм посрещала от 15 години. Естествено, че се бях подготвила за зверско напиване, но с моята приятелка от 18 ч. до 5 сутринта изпихме 2 л. бяло вино, а аз изпуших 4 цигари. Това е геройство за мен, защото, ако не бях бременна кутията + 4-5 водки не ми мърдаха. От неделя сутринта до момента съм на 3 цигари. Единствената причина да ги запаля е, че не мога да ходя по голяма нужда. Как е възможно за 6 дни само два пъти и то благодарение на цигарите? Друг път по толкова за един ден се отчитам. В момента съм с такъв корем, с какъвто бях в 5 месец при първата ми бременност, а съм в 4 г.с. Ще се пръсна. Дайте акъл за разхлабително, моля! 

чудя се какво да те посъветвам
аз също ходя рядко до тоалетната, едно време сутрин с кафето и цигарата си бях редовна
много редовно ходя до тоалетна и когато спортувам всеки ден
но ако не правя нито едното, нито другото - а аз съм така от близо две години вече, то ...
сега, като си бременна, не ти ли се яде кисело? Водата /чорбите/ от туршиите прокарва и то доста бързо - ако искаш, пробвай с това, но гледай да си си у вас, че става бързо и внезапно  Smile
другия вариант е да ядеш повече плодове и по-малко твърда храна - ориз, картофи...
ако изкараш един ден само на плодове, би трябвало да минеш през тоалетната
знам ли, мила... то май при всеки е различно
*
моя мъж, например, ела го виж къде е всяка вечер в  18*30 - като часовник е. Ега ти чудото!
Цитирай


Спрях цигарите на 05.05.1999 г. - много, много преди и да помисля за бебе...от раз. Ако не ги бях спряла тогава, щях да престана да пуша в момента, в който започнем бебеправенето, сигурна съм, защото искам най-доброто за моето дете, а това включва майка-непушачка...Пасивното пушене спрях в момента, в който разбрах, че съм бременна - не ходех в пушачески заведения, баща ми престана да пуши около мен, когато ходех при нашите, колегите ми се съобразяваха с бременността ми и те не пушеха около мен...
Цитирай


Здравейте!Аз лично пуших като кумин..Над една кутия на ден в повечето случаи.Имах ги за голямо удоволствие.
Истината е,че като разбрах,4е съм бременна -на момента-от раз ги спрях.От което съм много горда newsm53
Не мога да си представя,КОЛКО много мога да навредя на бебо.И така....От време на време много ми се допушва,но не съм си позволила да запаля или да си дръпна даже.Не си го и помислям.Не е трудно,всеки може да се пребори с това.Цигарите не са по силни от нас newsm10 УСПЕХ!
Цитирай


Аз също имах доста неуспешни опити да ги спра,но преди около 2 години(може и повече)един ден просто не запалих цигара и от тогава в началото все си виках аз толкова дни издържах без да запаля и днес няма.И така определено с доста воля и силен характер успях.Не казвам че е лесно,даже обратното сънувала съм че пуша и ставам със съзнанието за това,но психиката е страшна работа.А сега си казвам пари за глупости нямам още повече че и бебчо е на път.Успех на всички които искат да ги спрат.
Цитирай


  Аз пък ги спрях окончателно, когато малкият ми син навърши 2 години. Повреме  на бременностите и кърменията ми, не пушех, но веднага след това бързах да възобновя досадния, миризлив, отровен навик. Преди 7 години и 2 месеца с мъжа ми взехме решение да ги спрем и с Божия помощ успяхме! Чувствам се прекрасно, въобще не ми липсват!
  Успех на всеки, който реши да откаже цигарите! Струва си!
Цитирай


И сега като си отворя гардероба виждам последната си кутия цигари с аромат на ванилия. Стои там вече почти година. Отворена, с три цигари в нея. Трябваше да ми стигнат до края на деня, а за сутрешното кафе да си купя нова, заедно с вестника.Кафе, цигара и вестник на терасата в офиса - най-приятния момент от деня. Дори не слушах какво си говорят колегите около мен сутрин, просто си пиех кафето, пушех си цигарата с аромат на ванилия и си прелиствах вестника.Само пушач може да разбере тази невероятна комбинация-моето три в едно.
Не очаквах, че съм бременна, даже не знам защо си купих тест. Не че не съм искала дете, но работата ми заедно с онези сутрешни моменти на невероятно удоволствие си ми бяха достатъчни. Работех много, с огромно удоволствие и тези две черти се превърнаха в бетонна стена за всичките ми усилия, цели и желание да вървя напред. Всичко се срути пред очите ми. Излязах на балкона( вкъщи винаги пушех само там),запалих си цигара и я изпуших точно като за последно - със затворени очи вдишвах дълбоко всеки път щом си дръпнех от онзи аромат на ванилия. Толкова дълбоко, че чак ми се завиваше свят. После се прибрах, сложих кутията с цигарите в гардероба и никога повече не я извадих оттам. Естествено , на другия ден,в офиса веднага ме разконспирираха. Никой не вярваше че наистина не пуша просто така и не им трябваше много време за да разберат причината. Особено когато това продължи и следващия и по-следващия и по-по-следващия ден.
И така до днес. Съжалявам само за едно- за онази последна цигара.
Цитирай


Спрях цигарите когато разбрах че съм бременна. Много искахме бебче и след три месеца бебеправене ми излязоха двете чертички. Всеки ми казваше по-добре пуши до 5 цигари на ден защото  подлагаш на стрес себе си и бебето. Не знам колко е вярно това но аз чувствах огромна вина. Още като видях теста с положителен резултат, а даже и не бях сигурна че е положителен защото втората чертичка беше толкова бледа че трудно се забелязваше и си мислех че си внушавам, започнах да пуша много по малко. Тогава ми минаваха едни такива мисли - абе да си пуша аз не съм бременна и в следващият момент ами ако съм  newsm78 излагам това малко същество на такъв тормоз, и гасих цигарата или ако я изпушвах до край не поглъщах целия дим. Винаги когато ми допушваше прочитах по една статия за вредите на тютюнопушенето върху плода и до аномалиите до които води и като че ли ми минаваше.
  Това продължи две седмици като постепенно ги намалях и един ден изкарах само с една цигара и си казах щом е една мога и без нея. Понякога сънувам че пуша и толкова се наслаждавам че чак не ми се събужда. В началото когато сядах в кафене гледах да си купувам пуканки или нещо за гризане за да мога да замествам навика с ръката си, но и с това се справих вече.
   Вече 7 месеца не пуша и като родя ще е така, защото искам да кърмя и ще издържа и тогава без цигари в името на моето бебе.
Цитирай


Опа, и аз да се запиша тука. Пропуших на 17 години, една съученичка ми каза, че като пушеш и отслабваш. И аз ... е не ми трябваше много, за да се навия  Embarassed. Цялата ми фамиля са непушачи, бях се специализирала да се укривам като мишка в църква. Една година не ме хванаха, по скоро неможеха да повярват, че точно аз ще се поддам на този порок. После ги спрях за няколко месеца с "tabex", но пак пропуших. Обичах да пиша. После забременях ... спрях ги - от зор. После загубих бебока и пак ги почнах. Ама как само ги почнах  Mr. Green По 2 кутийки на ден. Исках бебе, наистина го исках, но прочетох, мисля в зачатието, но се съм много сигурна,че цигарите намалявали с 50% вероятноста да забременееш. Тогава си казах " И 5% да са .. пак е нещо"
Купих си Tabex, заредих се с воля и търпение ... и вече една година съм без гадния порок.
Незнам дали защото спрях зигарите или ... но аз съм бременнаааааааааааааа Smile
Не се заричам, че повече няма да пропуша. Незнам утре с какав акъл ще се събудя. Но днеска мога да кажа : Благодаря на тези, които повярваха в мен, и който изтърпяха първите месеци моята компания, а тя небеше никак приятна .
Успех на всички които имат волята и силата да кажат : НЕ
Цитирай


И аз пропуших на 17 години.Доста стабилно-по путия и повече на ден.Винаги съм си мислила,че цигарите за мен са едно супер удоволствие и не съм си мислила,че ще успея да се откажа от тях.Приятеля ми не удобряваше,самия той не беше пушач и сме имали доста пререкания по повод цигарите....
Докато правихме опити да си имаме бебче аз не спрях да пуша,но в мига когато си направих теста и видях,че съм бременна ги спрях от раз.Направо се изненадах и продължавам да съм изненадана,че без да се и замисля успях да спра нещо на което съм робувала толкова години.Не било толкова трудно,а винаги ми се струвало,че никога няма да се преборя с този порок.Сега съм горда от себе си и се надявам всичко да е наред и да родя едно прекрасно здраво бебчче.
Желая успех на всички.Не е трудно!Всеки може Laughing
Цитирай


Пушех от 14 годишна /тоест от десет години/! Когато се запознах със съпругът ми той не пушеше и го дразнеха моите цигари и винаги повтаряше, че ако ги спра ще ме обича много- това в кръга на майтапа Smile! Решихме да си имаме бебче и се оженихме! Той ми постави малко ребром въпроса- или ги спирам или няма бебе! Отказах ги на 22 септември 2005г- изпуших последната си половин цигара и след 20-тина дни забременях! Той беше адски доволен, че не запалих нито веднъж- разбира се можех да се крия от него, но така щях да излъжа само себе си!  Stop
Около средата на август месец 2007година ми се струпаха много неща на главата и запалих цигара, дръпнах 2-3 пъти и я хвърлих и си казах, че повече няма да го направя Naughty
 Smile
Цитирай


Здравейте, момичета!
Прочетох за този конкурс и реших да не пиша стандартно по темата - съвети за отказване на цигарите, а да разкажа в едно есе как аз спрях цигарите. Вълненията си описвам в есето по начин, подходящ за бременните мами, които са на кръстопът в тази си дилема.
Дългичко е, ама то при мен все така се получава  Smile
Ето го моето есе:


Заспа! Най-накрая!
Леко го слагам в креватчето, завивам го и внимателно излизам от детската стая. Затварям вратите тихо и традиционно си задавам въпрос: Кое по-напред сега? Решавам бързо да сготвя, че и големия ще се прибере от детската градина и пак ще има от вратата „Мамо, имаме ли супичка?”.
Бягам в кухнята и първо разтварям прозорците. Включвам котлоните и изваждам пилето от хладилника. Слагам тенджерата на котлона и в този миг ме връхлита мириса на евтина цигара - съседката си умира от кеф да пуши на балкона. Как, обаче, става така че всеки път дима й влиза у нас, ако е отворен прозореца – не разбирам! Правя раздразнена гримаса и се колебая дали да затворя прозореца и да пусна само абсорбатора. Правя го и пускам и бебефона. 
Започвам да готвя, а мислите ме връхлитат бързо, като току-що изригнала лава. Минаха доста години, вече стават пет, а ето че все така не ми се пуши. Дори се отвращавам. А само как беше преди ... Улавям се, че се усмихвам сама...
Абсорбатора набира скорост и цигарения дим в стаята се разчиства.

... Пламъка се разпали изведнъж, като всеки път от кибритена клечка. Замириса ми и ми хареса. Запалих цигарата. Поех. Издишах. Облегнах се на парапета и се загледах – долу, на площадката, между двата блока, играеха деца. Викаха, гонеха се, пееха дори. Главоблъсках се до припадък. Защо ми се губеше едната чертичка? Трябваше да са две. Не можеше да не съм забременяла. Желанието ми за бебе беше неконтролируемо, а момента беше превъзходен – няма и месец след сватбата, току-що прибрали се от сватбено пътешествие. А и той! Видя ме, като купувах теста, разбра че ще си го правя днес. Дали да премълча, за да не го отчайвам и него... Да го излъжа, за да го зарадвам – брррр, лоша идея. По-добре истината!
Нещо между пръстите ме опари. Цигарата беше свършила. В кутията нямаше други, а на мен още ми се пушеше. Обадих му се да ми купи други две кутии - от година си пушех по две на ден. Каза, че е на път за вкъщи.
Шума от долу започна да ме изнервя, ехтеше между двата блока, удряше се в единия и се връщаше при другия, и сякаш част от него се шмугваше в главата ми.
Само още малко и щеше да сe прибере, тогава щях да си запаля следващата ...

...Бебефона прекъсва мислите ми. Леко изпръщява, а аз настръхвам от притеснение, че няма да успея да наготвя, ако се събуди. Изчаквам малко – дъха ми е спрял. Тишина. Заспа отново...

... Прибрах се уморена и отчаяна. Без всякакво желание за каквато и да е работа. В празната квартира. Него всеки път го нямаше. Прибираше се винаги след мен. Може и пет минути по-късно да е, но – след мен. Тъпо ми беше и безразлично, сиво и скучно. Изминаха още две седмици и може би трябваше да направя нов тест. Дотук имах два отрицателни, но пък ми закъсняваше вече трети ден.  Реших да пробвам. Влязох в банята и го направих. Оставих лентичката да изсъхне.
На вратата се позвъни. Излязох. Той беше. Забравил си ключа днес.
Влязох отново в банята, но някак си бързах да се свърши с това – трябваше да обсъждаме доста неща – кола искахме да купуваме, апартамент. Хвърлих бегъл, почти незаинтересован поглед към лентичката и усетих как кръвта ми се смразява, а сърцето ми щеше да се пръсне. Всяка частичка от мен настръхна, всичко забушува, очите веднага се просълзиха от вълнение – две бяха. Едната по-бледа, но все пак – две. Разпищях се от щастие, а той се втурна в банята – изплашил се от виковете ми. Започнах да обяснявам, несвързано и объркано.......
Същата вечер дори не извадих цигарите от чантичката си...

Капакът на тенджерата се изхлузва от ръката ми и дрънчи силно на теракота. Една от плочките се ожулва. Застивам – дано не се събуди. След малко чувам бебешкия рев от другата стая. Спирам бързо котлоните, абсорбатора, разтварям прозореца и тичам при бебето. Взимам го в скута си, започвам да го кърмя и с умиление го гледам как отново се унася.

... Тъкмо завих зад ъгъла и видях тролея да потегля. Затичах се, но той не ме изчака. Нищо не ми оставаше, освен да чакам следващия. Априлското слънце упорито се опитваше да пробие през облаците, но студа щипеше силно и сякаш му се надсмиваше със силата си – вземаше надмощие и това личеше по хората – всички се бяха зашубили в палтата си и от устите им излизаше топъл въздух. Направих асоциация със сутрешна цигарка. Имаше доста време до тролея, а в себе си имах почти нова кутия. Трябваше да си купя още една за този ден.
Както винаги, нямах огънче. Кибритите си бяха запазена моя традиция за вкъщи. А запалките губех постоянно. На спирката младо момче потропваше с крака и топлеше ръце в джобовете си. Само той ми беше надеждата. Подаде ми запалката си с услужлив реверанс и се усмихна. Запалих и благодарих. Застанах до кошчето и подех ранното си пушене. Замислих се колко неща ми предстоят през следващите осем месеца - доктори, консултации, изследвания и ... изведнъж СЪЗРЯХ цигарата в ръката си. Нещо в мене се притесни. Притеснението започна да се засилва, усетих тревога. Трескаво започнах да си задавам въпроси един след друг, въпроси без отговори, въпроси напосоки, самоцелях се с всякакви питанки и вълнения. И ми стана неудобно от самата мене. Стана ми неудобно и от НЕГО! И за НЕГО! Нали го имаше вече!
Инстинктивно хвърлих цигарата в кошчето, дори не помислих че ще подпали хартиите, изхвърлени вътре. Не се случи така, обаче. Светлината на огънчето й започна полека да избледнява, потъмня и постепенно загасна. Засмях се – това е то, значи. Винаги умира нещо, когато се ражда друго нещо. Зарадвах се, че в моя случай умираше нещо мръсно, грозно и порочно, за да даде път на нещо чакано, желано, чисто и прекрасно... Една зловеща светлинка даваше път на истинската светлина – тази, която осветява живота на хората откакто свят светува.
По-късно същия ден подарих останалите цигари с кутията на един колега.

... Завивам го лекичко с олекотената завивка и се връщам в кухнята. Пускам отново котлоните и продължавам да готвя. Почти приключвам със супата.

... Хвърлих якето на дивана още от вратата и побягнах в банята. Повърнах. Успях да се сдържа в автобуса, и в таксито, и пред входа, и дори пред вратата на апартамента. Изповръщах всичко, което бях хапнала следобеда. Повърнах за пореден път този ден. Измих се и влязох в кухнята да приготвя вечеря за него. Ровех из шкафовете и се чудех какво да приготвя този път. Навсякъде имаше кибрити; обрах ги един по един и ги изхвърлих в кошчето на терасата. Мисълта за цигара ме ужаси. Мисълта за цигарен дим ме отведе в банята отново. Пак повърнах. Върнах се в кухнята и в един от шкафовете намерих кутия с цигари – знаех, че е там. Изхврълих я. Мразех я. Имах си нова любов - обичах онова мъниче в мен, което вече два месеца ме караше физически да страдам и да се чувствам безкрайно неразположена... Исках да направя нещо за него, нямах търпение да му покажа колко го обичам и точно това бе начина да започна сега. И дори съжалих, че не съм спряла цигарите по-отрано ...

Вадя прането от пералнята, грабвам коша и притичвам към терасата. Бързичко, със заучени движения, започвам да простирам, подсъзнателно подреждайки, по някаква си моя схема, дрехите по въжетата...


Желанието изведнъж ме обзе, подсъзнателен психически иск на моето слабоволие; желанието да запаля. Не ми хареса мисълта за това, още повече че краката ми бяха така отекли, а трябваше и да изляза от офиса. Обърнах се – всичките ми колежки си бяха по местата, пишеха по клавиатурите и дори си шепнаха тихичко на себе си сметки, цифри, баланси ... Тихо и приятно беше в офиса. Бебето мърдаше в мен постоянно и вече всичко ме притискаше и болеше. Бях доста наедряла за шестмесечната си бременност. Пък и  краката, ах как се бяха надули. Сякаш бяха се съюзили с глупавата споходила ме мисъл. Станах да се поразтъпча, излязох навън дори, на въздух и споделих на едната колежка, която пиеше следобедно кафе. Предложи ми цигара. Твърдо отказах. Влязох вътре и продължих да работя. Но предложената цигара остана в ума ми. Започнах да усещам слюнкоотделяне – устата ми сякаш се пълнеше със тютюнева слюнка, имах чувството, че съм дъвкала тютюн, без изобщо да знам какво наистина е това усещане. Улових се, че не съм концентрирана в работата си. Измина час, а аз се борех със себе си. Бебето се укроти. Мислех си, че хората осъждат прекалено строго бившите алкохолици. Ако видиш такъв – не му предлагаш алкохол, пък дори и 20 грама – гледали сме всички по филмите катастрофалните последици от такива 20 гр. за алкохолика. При бившите пушачи, обаче, компромисите са неспирни. Дори и за бременни. Казват си, че няколко цигарки на ден са безобидни, че няколко дръпвания в никакъв случай не са фатални и прочие. Каква заблуда само! Каква липса на воля и характер!
И за друго се замислих – за това, че бившите пушачи винаги казват кога са спрели цигарите и как оттогава не са докосвали цигара. Но никой никога не съм чувала да разкаже дали от време на време го е спохождало такова желание, как се е чувствал и как се е преборил с него.
Все пак, излязох навън отново. Колежката ми пиеше поредното си следобедно кафе. Поисках цигарата, която не можех да забравя. И тя ми я даде. Помирисах я и изобщо не ми хареса. Вече не исках да я паля. Но го направих. Дръпнах си и зачаках реакция отвътре – бушуване на бебето, ритане, мятане. Нищо. Всичко си беше нормално. Бебето си кротуваше, и мен ме досрамя от мен, от поведението ми, от слабостта и глупостта ми. Изхвърлих цигарата веднага – останах си с единственото дръпване. Извиних се на колежката за изхабената цигара и се прибрах вътре, в офиса. Всичко ми миришеше на цигари – имах чувството, че цялата се вмирисах на изгасена наполовина цигара. Отидох в банята – измих си ръцете със сапун, отворих си дъвка – устата ми вонеше от никотина. Обонянието ми се беше изострило невероятно. Върнах се на работното ми място, но ръцете ми продължаваха да миришат. Миришех пръстите си с отвращение и бягах отново в банята да ги измия.
Остатъка от този работен ден прекарах, като постоянно ходех в банята – миех си ръцете, мажех с крем, но пак ми миришеше на цигара. И не ми харесваше никак. И тогава осъзнах за пореден път колко противна и отблъскваща може да е цигарата за непушачите. А каква ли беше за няколкограмовото човече, вътре в мен? Доплака ми се ...

Простирам и последната дреха и влизам в спалнята. Започвам да подреждам предното пране, сортирам дрехи, заделям, закачам по закачалките, включвам ютията в дрешника и започвам да гладя бебешките, преди да ги сгъна.

Станах и излязох да се разходя в коридора. Това беше последното нещо на света, което исках да направя, но доктора го препоръчваше горещо – раздвижването след раждането било важен процес. Хубаво било да се направи още в болницата, докато имало възможност да ме наблюдават. Не исках дори да мръдна от леглото, защото много болеше. Конците дърпаха отдолу, пареше и щипеше, кръвта вървеше силно и дори се засилваше, като се движех. Но трябваше да го направя.
Полуприведена, понаведена, влачех крака из коридора и правех тегели напред-назад. Още малко и вече щяхме да сме с утрешна дата, сънят ме бореше и изпитах желание да си легна на момента. Тъкмо и бебенцето се унесе да спи. И тогава я видях – родилката, от съседната стая. Усмихвахме се една на друга през стъклото, което ни делеше и току подпитвахме разни неща за бебелъка. А сега я видях на балкона. Стоеше и пушеше. Декемврийският вятър силно удряше вратите при получилото се течение на 12 етаж, но тя – борейки се с него да запази стабилна стойка, държеше цигарата с едната ръка и дърпаше жадно, жадно от насладата си. В този момент не помислих за бебето й.  В този момент ми стана жал за нея. Зачудих се колко ли е пушила, докато е била бременна. Как така не е могла да ги спре! Не можех да повярвам. През деня, от стаята си я бях видяла, че вече е започнала и да кърми. Ужасих се.
Вятърът направи салто във въздуха и вкара в коридора миризмата от цигарения дим. Усетих я и не ми хареса. Втресе ме изведнъж. Веднага се прибрах и си легнах.
На другата сутрин, докато лежахме и си говорехме с другата родилка в моята стая, чухме, че тръгва детската визитация. Най-накрая. Всеки ден се бавеха и ни изнервяха в очакването ни. Изправихме се до креватчетата на бебетата ни и зачакахме да ги вземат и претеглят.
От съседната стая се чуваха откъслечни думи. Бебе, дихателни проблеми, тютюнопушене. Последната картинка от предишната нощ нахлу в главата ми. И в този момент ми стана жал за бебето й...

Щастлива, че все още спи, и с надежда, че ще успея да измия душ-кабината и гърнето, влизам и в банята. Не губя време и веднага започвам да обливам с вода...

...Не можех да повярвам, че се случва. Бяха ни изписали преди седмица от родилното,  оттам заминахме направо в дома на майка ми, всички се въртяха около мен, помагаха ми, радваха се, и изведнъж - този вирусен грип. И ето, че майка ми ходеше с маска из къщата, и за периода на лечението си избягваше всякакви контакти с мене и бебето. Налагаше се сама да се справя. И аз успявах с всичко. Но вечерното къпане, как ме притесняваше само! Същият ден снега затрупа двора, къщата до половината потъна в сняг и нямаше дори кой да го отрине. Денят бързо се изнизваше, докато беше обяд и слънцето се скри. С падането на тъмнината всичко в мене почна да се свива от страх и вълнение. Как щях да го изкъпя сама? Тази клатеща се главица? Това крехко телце? И тази страшна фонтанела! Племенничките ми влязоха при мен и ми предложиха помощ – поне да ми поливали с каната. Седяха децата при мен, а аз давах вид, че уж съм куражлийка и ще се справя. Но нещо ме потискаше в гърдите и сякаш буца заседна в гърлото ми. Страха ми стана неописуем – безмислен и глупав, но огромен и реален. И в този момент чух името си – сякаш някой викаше отвън. Заслушахме се с децата. Вятърът удряше по стъклата и трудно се разбираше той ли вие или някой вика. И трите почти не дишахме заслушани. Този път го чухме по-добре – наистина някой ме викаше. Показах се на терасата и извиках от щастие – тя беше. Братовчедка ми. Разбрала, че майка е болна и веднага тръгнала у нас - да изкъпе бебето. Спуснахме се с децата и за 5 мин. разровихме импровизирана пътека до портата – снега беше много мокър и тежък. Отворихме вратата и тя влезе, отрупана със сняг, като снежен човек. Шала на главата й беше прогизнал. Бързо се натопли, приготви всичко, изкъпа малкия, масажира го, прехвърляше го оттук-оттам. Хвалеше ни, наддал бил добре за дните си, тежичък й идвал малко. Смееше се с високия си глас и внесе прекрасно настроение в дома ни. После се изправи бавно с ръка на кръста и въздъхна с облекчение - хубава работа свършила тази вечер, доволна беше от себе си. Бързаше да се прибере, че снега безмилостно затрупваше пътищата и пъртините, а и тя беше на работа на следващия ден. Искаше само една 5-минутна почивка и излезе на терасата да си я осигури. Запали си цигарата. И заговорихме – за кърменето, за възстановяването ми. Отговарях на въпросите й, но усещах, че ми става зле от дима. Замириса ми лошо, очите ми се насълзиха. Тя не спираше да говори, смееше се, очите й искряха от радост, че ми е била в помощ, в труден за мен момент. Прекрасна беше! Но цигарата – ужасна! Едвам се сдържах да не се закашлям. Дълбоко в себе си поисках да си тръгне по-бързо, само заради цигарата. От студения въздух и от дима, който дишах с нея, усетих дразнене в носоглътката, призля ми направо. А цигарата беше едва наполовина. Нямаше да издържа докрая. Щях да припадна.
Изведнъж, по средата на едно изречение, тя хвърли цигарата в снега и каза, че трябва да тръгва по-бързо – изморена била, трябвало да си лягат вкъщи. Направо си отдъхнах с облекчение. Изпратих я до портата. Влязох и още на терасата усетих останалия, все още непроветрил се цигарен дим. Вместо в моята стая, влязох направо в банята. Повърнах и ми олекна.
 
Плача се засилва все повече. Това е неговия начин да ме извика при себе си. Няма как, оставам всичко и влизам в детската стая. Навеждам се над креватчето му и той веднага ме съзира. Спира да плаче и започва да се смее с глас. Гука и ми говори нещо на бебешки. "Думите" му ме изпълват с щастие – мене, душата ми, тялото ми, дните ми. Целият ми свят се върти около него и брат му. Всичко, което истински и безкрайно обичам, са те двамата. Всичко, което ме кара да летя от щастие и да пълзя от мъка, са те двамата. Всяка моя мисъл и тръпка е свързана с тях и е поради тях. Всичкото ми богатство са те – децата ми.
Вземам го на ръце и го слагам в скута си. Обръща глава към мен, търсейки. Усмихвам му се, шегувам се с апетита му и му давам да суче. Докато се храни, той ме гледа в очите и всяка черта от лицето му сияе. Усмихва ми се леко и продължава да суче. Галейки го по главата, изтривам потта от златистата му бебешка косица. Говоря му нежно и осъзнавам колко съм щастлива, че го имам. Чувствам се благословена и сладка нега се разлива в мен. Давам си сметка колко съм важна за това дете и си обещавам винаги да му давам добър пример в живота; да съм силна и всеотдайна за децата си, отговорна и упорита. Обещах си го още преди пет години - в онова мразовито, априлско утро, когато една червена, пареща светлина угасна завинаги в уличното кошче...


Браво,невероятно е smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501
Цитирай


И аз отказах цигарите, след като разбрах, че съм бременна. След като родих ми се е случвало да ми се допуши, но сега вече не ми прави впечатление, дори да съм заобиколена само от пушещи хора.
Цитирай


От вчера имам положителен тест, последната ми цигара беше един час преди да си го направя. Досега не съм и помисляла за тях (е може би малко Embarassed), но ще удържа и няма да пипна повече цигара до края. За мен това е най-важното, да имам живо и здраво бебе Hug Hug
Цитирай


Два пъти съм ги спирала и затова ми помогна мисълта, че искаме детенце  Peace  Иначе все не ми стигаше волята, за да ги спра напълно - стигнах до 1-2 на ден, най-много 4 цигари, но напълно ги спрях, когато сериозно "заработихме" за бебе  Mr. Green
Цитирай


Пушех по кутия и половина на ден. Когато решихме с мъжа ми да си правиме дете си доизпуших кутията, която вече бях отворила и повече не си купих цигари. Отказах ги поради силното си желание да имам дете и силното желание да изкарам една щастлива блеменност. Исках когато забременнея да не изпитвам никотинов глад за да съм най-щастливата и спокойна майка не света, тъй като всяко валнение се отразява на плода. Забраменях от първия път и държа да ви кажа, че цигарите изобщо не ми липсват. Според мене всичко е въпрос на ЖЕЛАНИЕ И САМООСЪЗНАВАНЕ.
Успех на всички бъдещи и настоящи майки!
Цитирай


Пушачка съм от 8 години и пушех по кутия на ден.Обожавах да пуша  Embarassedособено с кафе преди работа.Когато решихме,че ще имаме бебе не съм ги спирала (въпреки,че мъжът ми не пуши) ,но когато на 31.10.2007 след 4 дневно закъснение си направих тест,който се оказа положителен ги спрях на секундата.Сега не изпитвам абсолютно никаква нужда от цигари,не ми липсват и истински се гордея със себе си  Hug
Цитирай


Надявам се това което пишем тук да го четът повече бъдещи и настоящи майки пушачки.
Пушех по кутия на ден в продължение на пет години, но се отказах от цигарите. Когато решихме да имаме дете нашия татко почти не ми даваше да пуша е разбирасе пушех по 3-4 цигари на ден. Но в момента в който видях 2-те черти си казах "Край до тука беше колкото и друдно да ми се струва няма повече да пуша." Преди това съм се опитвала много пъти да ги спра, но никога успешно. С две думи цигарите ги спрях от раз, без колебание, без мъка което за мен беше мног трудна задача. Много пъти преди да забременея съм си мислила, че дори и когато забременея няма да мога да ги спра тези "гадини", но уви успях. Не ми се иска да плаша майките пушачки, но наистина никотинаа ойто поемате всекидневно, уврежда вашето бебче. Някой може би ще каже "е какво аз пусеш, а детето ми сега си е добре". Сега може, но след време ще се прояви нещо. То просто е доказано, че при деца с майки пушачки умствените им способности са по-забавени от колото при деца с майка непушачка и това е най-малкото което може да сполети вашето дете. То може да се роди с разни малоформации от които изход няма. Бих искала да ви разкажа една история, с която се надявам да откажа поне малка част от жените които пушат по време на бременноста.
Моята сестра беше бременна и съответно пушеше. Много пъти съм говорила с нея на тази тема, че трябва да откаже цигарите, че вреди на плода и т.н., но тя винаги ми отговаряше едно и също "аз се чуствам добре и на него нищо му няма". До един момен, когато прокърви в края на третия месец. Вкаряха я в болница, но дори и там тя не спря да пуши. Аз пак "моляте спри цигарите виж какво се случва поне сега се осъзнай". Тя пак ми отговаряше същото. Така и неможах да спася невинното все още не родено бебче. Всичко мина и замина, тя си продължаваше цигарките. С едно елементарно оправдание "Циганките и те пушат, а на децата им няма нищо" (не искам да обидя някой. Намам нищо против циганите. Не съм расист човек.)
Уви обаче тя пак прокърви и то обилно, вече беше в 19 г.с. вкараха я пак в болница, но една сутрин се събужда прогизнала, бяха и изтекли голяма част от околоплодните води. Пак тичане, пак нерви, а в този момент аз не мислех за мен и моето бебче, а за нея и нейното. В момента в който и казаха, че плода неможе да се запази тя просто се срина. Предизвикаха и раждане, тогава исках мног да и кажа, че голяма част от това се дължи на пушенето. Но просто нямах сили, реших да го запазя за себе си, знаех колко много и е тежко и неисках да я опреквам точно в този момент. След време и го казах, че когато съм и говорила за тези проклети цигари и трябвало да ме послуша и може би нямаше да се стигне до тук. Сега може би си разбира грешката, която е допуснала, но неиска да си признае пред никого, че е така. А сега щяхме да си чакаме заедно малките ни съкровища, но уви аз останах сама да чакам. Тя не разбра, че това е дар божи за нея, тъй като преди годи и бяха казали че неможе да си има деца.
Е бъдещи и настоящи мами замислете се дали е нужно да пушите и да не знаете, дали ще видите малкото си създание. Не искам никои да плаша и уореквам, всеки има право на избор, но всичко това което ви разказа се случи точно преди 4 месеца.
Помисле те си когато палите цигара, дали вашето вредно удоволствие е по-важно или това невино създание което носите в себе си. Кое ще сложите на първо място е ваше решение, аз моето съм го взела и се надявам повече да вземат това решение, за да може дасе раждат повече здрави и умни деца. Много искрено се надявам да съм помогнала на някоя майка която иска да откаже цигарите, но не може.
Пожелавам успех на всички и дано всички износим здрави и хубави деца.
Цитирай


НИКАГА НЕ СЪМ БИЛА СТРАСТНА ПУШАЧКА,ПРЕЗ ПОВЕЧЕТО СИ ПУШАЧЕСКИ ДНИ НЕ СЪМ ПУШЕЛА ПОВЕЧЕ ОТ 5-6 ДО 7 ЦИГАРИ НА ДЕН.Изключение прави излизането с компания някъде,където се случваше да изпуша малко повечко цигари.Когато забременях не спрях да пуша изцяло,но за цялата бременност ми се събира кутия и половина.Това са цигарите който не можах да си спестя,за съжаление.
Цитирай


Отказах ги след няколко "тренировки" от по 15 дни непушене (горе-долу) след като разбрах,че съм бременна. Пушех много различно - ту повече (например 1 кутия на ден),ту по-малко,ту хич-според настроението. След това окончателно ги отказах като бях в 4 месец. Отказването съществуваше като цел,но не беше строго планирано. Просто един ден след като ми се свърши кутията,ме домързя да ходя да си купя нова, човъркаше ме "въздържанието",но явно желанието да ги откажа и предшестващите тренировки се оказаха по-силни. След това дори да се сещах от време на време,просто нямах купени цигари под ръка и нарочно не си купувах! Един вид мързела да се разкарвам до магазина ми помогна. Беше ми доста неприятно първите няколко дни (навика си е навик), след това ме поеха други проблеми и съвсем забравих за пушенето. Преди бременността бях пушила без прекъсване 10 години, а сега вече година и половина не се и сещам за цигари.
Беше ме страх и жал и за горкото бебче,което щеше да е принудено да "яде" катран и никотин още в утробата ми.  Благодарна съм на бога,че се роди една много здрава и хубава бебка Smile. Докато бях в родилния дом се родиха две бебчета инвалиди именно поради прекомерно пушене по време на бременността - освен че бяха с доста поднормено тегло, на едното липсваха няколко пръста от ръцете, другото беше с ръка до китката - и двете майки продължаваха да пушат като комин даже в родилния дом  Crying or Very sad
« Последна редакция: Съб., 22 Дек. 2007, 01:26 от White Magic »
Цитирай


Цигарите се спират от раз! бях страстна пушачка - пушех силни цигари, повече от 1 кутия на ден. Само в къщи си налагах да не пуша.
Пушех когато чаках теста за бременност да покаже дали съм забременяла. Когато видях двете чертички, моментално загасих цигарата и така - вече повече от година и половина не пуша! мисля, че повече никога няма да пуша.
Според мен най-важното е убедеността, че цигарите вредят много на плода! всяка бъдеща майка, която вярва в това, разчитайки на майчиния си инстинкт ще спре цигарите.


Цитирай


    Бях пушачка цели 7години.Смятам,че това са много!През втората половина от това време осъзнавах вредата от цигарите - лошото обоняние и невъзможността да се наслаждавам на вкусовете,отвратителният дъх в устата ми както и обсебения ми мозък бяха най-малките пера.Когато се погледнех в огледалото и виждах отвратителния тен на кожата,както и леко жълтеещите пръсти се отвращавах,да не говорим,че когато се качвах на пътечката за да тренирам....издъхвах мнооого бързо.И най-вече се замислих какво правят цигарите на дробовете ми - орган,който се развива най-дълго време и е завършен напълно едва в края на 9-ти месец...няколко седмици след всички останали,а аз го унищожавах...Всички тези проблеми бяха осъзнати от мен...но някак все не успявах да се мотивирам и да престана да паля цигара.
    Така беше до деня в който не видях двете чертички.Беше 1-ви март.Казах си - от сега нататък ще паля по една цигара на ден,за да мога редовно да ходя до тоалетната и след месец..ще ги махна напълно.Една цигара,на дали ще навреди много.И така- запалих на 2-ри,на 3-ти....и на 4-ти сутринта се събудих,ужасена от себе си и от това,което правех! Нима мога да тровя собственото си дете с тази пумия?Ако го попитам,то на дали ще ме подкрепи.Започнах да се замислям...много майки казват,че са родили здрави деца,след като са пушили по 1 кутия на ден.Но...моята съвест неми позволи да пуша дори по 1цигара.След това всеки бронхит или недай си Боже бронхоплевмония...или пък дори астма ...в живота на детето ми щах да си обяснявам с това,че съм пушила.Дори малката възможност да е така наистина би ме накарала да се побъркам.И така - три дена след като видях теста подарих два стека на моя приятелка пушачка и се зарекох,че никога няма да запаля повече! Така и напправих...засега! Моля се на Господ да не пропуша отново - нека ми дава сили все така!
    А за последствиятя - качих няма и 9килограма (при старт 59кг.ръст172) по време на цялата бременност въпреки,че в началото спрях и цигарите.Родих бебе 3050гр една седмица преди термин със операция.Живо и здраво! Сега - 2месеца след раждането съмпо-слаба от колкото бях преди да забременея и то с няколко килограма.Всичко това го казвам,защото съм чувала,че много жени започват да пушат защото са напълнели след като все пак са успяли да ги спрат за известно време...или пък изобщо не желаят да ги спрат защото ще напълнеят!  Момичета  килограмите се променят смалко воля,но вредата от цигарите трудно или дори е невъзможно да се премахне! Помислете си за бръчките и белите ви дробове...за тези на децата ви!Това са необратими процеси! Успех на всички!
Цитирай


Пушех от 10-12 годишна  Embarassed и един ден решихме с приятелят ми да спираме цигарите, купихме си никотинови лепенки и с тяхна помощ аз отказах цигарите, а той не можа. Може би голяма роля тук играе и волята.Беше ми малко трудно да се въздържам да не пуша, но успях вече 2 години и половина съм непушач, в момента съм бременна и много се радвам, че успях да спра цигарите преди да забременея и организма ми вече се беше изчистил от отровите, които поглъщах всеки ден.
Цитирай


Може и страшно банално да е , но през огън ще мина само и само да гушна дъщеричката си, а какво става да откажа цигарите. По-силен стимул от това да родиш, възпиташ и образоваш едно здраво дете - НЯМА.
Цитирай


Пропуших на 15 години, а на 16 вече не ми стигаше и кутия на ден. Никой от членовете на семейството ми, дори и от близките роднини не пуши, но нали не трябваше да оставам по-назад от съучениците си. Абе хлапашки истории. Родителите ми обясняват колко е вредно и да не го правя, а аз като всеки пубертет правех точно обратното.
И така до 22-23 години, когато започнах да чувствам леки „пробождания” в областта на сърцето и белите дробове. Леки, леки ама до едно време. На лекар не отивах, защото ми беше ясно както ги предизвиква. За няколко месеца страхът за здравето ми надделя страстта към цигарите. А тези т.нар. „пробождания” отшумяха напълно до година след това.
Цитирай


Как.....в един влак отказах цигарите.......

Исках, много исках да ги откажа....И...пътувайки с влака, в спален вагон...преди да легна да спя, запалих единстевната цигара,която имах, с единствената клечка кибрит......И...един глас ми каза - гледай..това е последанта цигара в живота ти! Това бе преди повече от 6г., на 22.08.2001г.
Благодаря на Бога,че вече 6 години ми помага да удържа фронта,въпреки,че много ми се е пропушвало на моменти...

Пуших 13години, от 8клас, накрая по 2 кутии цигари на ден...Срам, срам, срам...

Сега не понасям цигарения дим и избягвам доколкото мога задимени помещения!

Нищо съществено, така разказано от мен с няколко изречения...но...много дълбоко преживяно от мен...По-интересно е може би друго.......Знаех,че декември месец ще съм на официален празник......Имах дрехи за случая...но реших нещо друго....От август до декември в един буркан слагах парите,които бих давала за цигари...И така събрах доста добра сума, с която си купих костюм за тържеството ...И до ден днешен този костюм си го наричам...тютюневия костюм......
Цитирай


Здравейте на всички!Весела Коледа!

Темата е интересна,а и момента с отказването на цигарите е найстина съдбовен.Аз винаги когато разказвам как ги отказах,казвам,че това ми е една от най-големите лични победи до сега в живота ми.
Била съм пушачкша/ужасно звучи тази дума/ около15години.Това означава,че една кутия цигари е за един  ден,но ако случайно се излиза или се ходи на гости,задължително се купува втора.За голямо мое съжаление мога да кажа,че когато бях бременна също пушех,когато кърмех отново/ужасно ме е срам..../ и така цели 15 години.
Синът ни се роди жив и здрав.Благодаря на Господ!
Така си минаваха дните-дръж бебето за една цигара,гледай малкия за една цигара......един ден си говорим в офиса с колегите,че имало някакви хапчета с които се спират цигарите и стрували около 6 лв.Аз бях чувала за хапчета,но цената беше около 100 лв и никога не ми достигаха парите ,а и желанието да пробвам.Беше петък,взех детето от детската градина и му разказах много подробно мама какви хапчета ще си купи от аптеката,той се зарадва много.Макар и на 4 години явно осъзнаваше,че цигарите са нещо много вредно и неприятно.Никога преди този ден не съм говорила сериозно за спиране на цигарите.Купих си Табекс.Събота и неделя бях в офиса дежурна и опаковката стоеше на бюрото.Упътването го прочетох поне няколко път и два дни набирах кураж,казвайки си от понеделник.Сутринта в понеделник запалих цигара,разбира се придружена с кафето.След това изпих първото хапче по схемата на табекс и си навивах алармата на телефона,мисля че беше през два часа и полвина.След около два-три часа след първата цигара сутринта запалих втора,от която щях да повърна и я изхвърлих.Реших че като се кача в колата /много обичах да карам ида пуша/ ще си запаля.В упътването пишеше,че в началото може да се пуши.В момента в който я запалих все едно един пепелник с фасове бяха исипали в устата ми  и отново я изхвърлих.А по принцип съм пушила винаги леки цигари бял Давидофф или Картие.Най-лошото дойде вечерта след като цял ден не съм пушила в къщи дойдоха гости,разбира се пушачи.Но аз стоически издържах!!!!На следващия ден не съм и правила опити да паля.Беше ми адски некомфортно,нервно....след около седмица прием на табекс,реших че няма смисъл повече да ги пия.В опътването схемата беше за един месец прием,но аз реших че мога да спра приема.Така вече 3 години.Най-големия ми контрол беше синът ми,втория контрол бяха хората около мен-никой не вярваше,че ще спра да пуша вкл. и съпругът ми.Дори тогава му светна червената лампичка,че ината ми е по-голям от колкото изглежда,волята също и каквото си наумя ще го направя.Това малко го стресна,защото той самия е пушач и е наясно какво съм направила.
Страничните ефекти ги имаше първата година.Сънувах че пуша,стряскам се от това....събуждам се обляна в пот.В критичните моменти ,които съм имала,много мъничко е оставало да запаля цигара.Храната ми се услади ужасно много,все едно открих че има друг вкус.Килограмите също тръгнаха нагоре,макар че ми казваха-"така си по-добре".Общо до сега съм качила между 5-7 кг.,което се отрази на гардероба ми.Спрях да ходя по заведения,защото ми ставаше страшно неприятно от цигарите,но кафето......от него не се отказах.Всички ме питаха,как като съм спряла цигарите кафето ми върви,а аз им отговарях,че не искам от две неща да се откажа,а само от едното.Та така......Не искам никога да си спомня за моментите в които съм пушила.Благодаря на Табекс,дори когато ги спрях,търсих в интернет някакъв адрес или телефон на който да се обадя за да им изкажа благодарностите,но не открих.
Мили мами и татковци моля ви не пушете!
Цитирай


Хммм...за пушенето!От както разбрах, че съм чакам дете, не съм спирала да правя жертви !Една от от тях бяха цигарите..но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не пуша в момента, а напротив, почнах пак, но докато бях бремена и докато кърмех девет месеца не съм си и помислила за тях, дори и сега пуша, но само на прозореца, терасата или на вън, но никога до нея-това ме отвращава! Sick
А има майки дето.... #Cussing out
Цитирай


Хммм...за пушенето!От както разбрах, че съм чакам дете, не съм спирала да правя жертви !Една от от тях бяха цигарите..но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не пуша в момента, а напротив, почнах пак, но докато бях бремена и докато кърмех девет месеца не съм си и помислила за тях, дори и сега пуша, но само на прозореца, терасата или на вън, но никога до нея-това ме отвращава! Sick
А има майки дето.... #Cussing out


И аз така.Като забременях от само себе си спрях да пуша,не ми понасяха цигарите.Докато го кърмих(макар и само 1 мес.) пак не пуших.После постепенно ги започнах със една гигара с кафето,а сега ... най-много 4 цигари на ден,но никога пред детето.Или мръзна на терасата или пред аспиратора  пуша.
Цитирай


Пушех за кратко, по принцип защо ги и пропуших, но това е друг въпрос. Когато за себе си взех решението да си имам бебче, още преди да започнем с опитите реших и ги спрях. Нито за миг не са ми липсвали, дори сега имам чувството, че никога не съм пушила. Просто вреден навик, с който се разделих без драми. Когато започнах да пуша си мислех, че ще е лесно да се откажа, з-то съм зрял човек, но така неусетно станаха 3 години и започнах да осъзнавам, че май няма да ми е така лесно Confused В действителност обаче се оказа, че е въпрос на решение! Пожелавам успех на всички, които са решили да откажат цигарите, наистина това е най-доброто нещо в личен план и за околните, да не говорим за дете!
Цитирай


и аз  спрях цигарите по време на бременността си. Беше ми много лошо, цигарите ми мирешеха на ръсни цигани. И така сега кърмя и нямам намерение да пуша. Смятам да последвам примера на нъжът ми- той ги отказа от  1 г и половина и то от раз. Гордея се с това. Peace Бяхме доста страстни пушачи. Не искам и да мириша на лошо на детето си.  Обаче трудничко ми е в някои моменти като се съберем с причтелки. Но и те повечето помъдряха и вече отказаха цигарите. А понякога сънувам, че пуша. И това ще отмине.
НАИСТИНА Е МНОГО ГФЛУПАВО ДА СЕ ПУШИ- ПОВЯРВАЙТЕ МИ !
За мен жените, които пушат по време на бременност или кърмене са  наистина безотговорни  Sad
Цитирай


В момента , в който разбрах , че съм бременна ,просто ги спрях . Peace
Цитирай


Пропуших на 13-14г. Всички знаем как е в началото- по малко, постепенно повече и докато се усетим вече си пафкаме сериозно. Пушех навън- в работата, в заведения, където можеше да се пуши, у дома-НЕ! Преди да чукне новата 2007 година в офиса започна офанзива срещу увеличението на цените на цигарите, което щеше да стане след 01.01.2007г. Аз винаги съм знаела, че ще ги спра "когато му дойде времето". Реших, че мога да пробвам сега, с колегите, така щяхме да бъдем по- силни. Не си се представях на 40г. (примерно) с цигара в уста...Имах запас от няколко кутии и си казах, че след последната кутия, започвам отказване. Звучеше ми на мен самата като утопия, но реших да си помогна и с инаформаци и с настройка от рано. Намирах в мрежата различни статии, съвети за засилване на волята някак, защото определено не съм от най- силно волевите хора. Проучих и различните медикаменти, които се предлагат на пазара, ако се наложи. В офиса сутрешното кафе с цигара е ритуал не само за мен, по обяд след хранене, за следобедната 10 минутна почивка цигарката също е като релакс. Мислено започнах да си представям с какво ще заменя тези удоволствия през деня. Това беше един от съветите, които прочетох. И така това беше началото...на скъсването ми с цигарите. Денят наближаваше, цигарите свършваха. Една вечер, имах останали само няколко цигари в последната кутия, излязохме със приятели. Мъжете ни са непушачи, хокаха ни непрекъснато, докато ние си доставяхме кефа като пафкахме. Пийнахме си, попушихме си и аз знаех, че това е последната ми цигара. Не смеех да кажа на никого, защото винаги съм се проваляла. Мъжът ми много пъти ме е окуражавал, аз самата ги отказах веднъж за 1 година, после пак ги започнах...не знам защо. Сега сякаш беше различно, въпреки, че бебето още не беше дори в ума ми. Знаех, че някой ден ще имаме бебче, че ще бъда бременна и се страхувах дали ще мога да откажа цигарите тогава. Затова си мислех, че ще е по- добре да го направя по- рано. Виждала съм бременни жени да пушат по спирките и в кафенетата и се молех това да не ми се случва никога. Датата 15.01.2006г. беше първия ден без цигара. Беше странно за начало, защото кафето не беше същото...беше някак по- ароматно, по-хубаво. Запасих се със смучещи бонбони, солети, все неща, които да слагам в уста, когато ми се допуши. Не желаех да започна да се тъпча и да надебелея още повече и без друго си имах в излишък кг. В началото имаше моменти, в коитомнооого ми се допушваше, но отминаваха бързо. Ядях и плодове..насила, за да забравя за желанието да си дръпна. Знаех, че първите дни, седмица са най- тежки и ще има пиков момент, след който нещата ще се наредят и ще ми става все по- лесно. Странно как, но не усетих това страшно непреодолимо желание да пуша, което да е непобедимо. От ден на ден ставах все по силна, чуствах се победителка със всеки "нецигарен" ден. След това имах няколко дръпвания, които допуснах на заведение с твърд алкохол,ей така за кеф, но и за минута не съм си мислела, че ще се върна официално към цигарите. Забременях след около 3 месеца, Мартин сега е на 11 месеца. Отдавна не помня какво е да държа цигара. Понякога се затъжвам за добрите стари времена, но се надявам да не пропуша никога вече!
А междувременно колегите пропушваха един по един, а аз си смучех бонбоните, от които всички купувахме за да забравим цигарите  Laughing
Искам да кажа няколко думи в обобщение:
Мотивацията е много важна!
Откажете цигарите заради самите себе си или детенцето, което носите!
Направете сами "стратегия" за отказване, защото това е трудна задача. Марк Твен казва обратното ,че да спреш цигарите е доста лесно, самият той го е правил мнооого пъти  Wink.
Недейте да лежите на лафа, че за да не се изнервя майката е добре да си попушва по малко, направете, това, което зависи от вас...все пак.
Желая успех на всички, които са решили да откажат цигарите и поздравявам всички, онези, които са/ сте се справили с лошия навик  Hug !!!

Цитирай


За сведение пушех от 16 годишна,не много редовно,но постепенно увеличавах бройките цигари. В последно време се стигаше до 10-15 цигари.Някой ще възкликне от бройката,но за мен бяха много.Правила съм и други опити за спиране,достигала съм до почти една година без никотин.Заради слаба психика съм ги започвала от начало.

     "В четвъртък вечерта видях втората бледа чертичка.Съобщавайки новината на бъдещият татко,запалих и цигара.Докато се осъзнаем истина ли е или не,вече се чудех ще спра ли цигарите или не?Решихме да повторя теста след 48 ч.Тогава разбрах,че чакаме нашето дете.За лош късмет след още три дена по спещност влезнах в болница с обилно кървене и болки.Всичките ми мисли бяха насочени към малкто създание и борбата му да оцелее.На поредното свиждане майка ми ми носи капучино и ми предлага цигара.Тогава й отказах. Така й не усетих кога са минали два дена без да съм палила цигара.Реших че не изпитвам нужда,нито никотинов глад.Повече не съм палила.
Родих едно чудесно детенце,имах късмета да я кърмя 10  месеца.Сега когато нямам бариери и мога ако искам да пуша-МРАЗЯ ЦИГАРИТЕ И ВСИЧКИЯ ЦИГАРЕН ДИМ!Незнам дали някога ще запаля цигара отново.Сега вече и парите ме спират и омразата.Вместо цигари искам да похапна,нещо без значение какво.
Така се приключи с моето пушене.Мъжът ми и до ден днешен пуши.
Цитирай


Започнах да пуша на 14 години- още в гимназията и бях не просто физически пристрастена към цигарите, аз обожавах да пуша - доставяше ми невероятно удоволствие. Особено сутрин с кафе, след ядене, вечер с питие... и така 7 години, докато не се започнах с настоящия ми съпруг, който е непушач. Влюбих се в него от пръв поглед, любовта ни беше много силна и емоционална и аз има няма за около 1 месец след старта на връзката ни спрях да пуша - ей така от раз. Просто се събудих една сутрин и казах - аз повече няма да пуша, дадох му кутията с цигари, която имам и никога повече до сега не съм палила. Просто мъжа на живота ми ми повлия като наркотик - толкова силен, че не изпитвах никаква нужда да пуша повече. Една година след като спрях цигарите забременях и сега си имаме едно прекрасно момченце. Вече от 2 години не пуша и съм много щастлива.
Цитирай


7 години пушех всеки ден по около кутия на ден, като разбрах че съм бременна и ги отказах много малко след това, просто сърце не ми даваше да тровя бебчето в мен,а и сама се отвратих от цигарите, и сега все още не пуша и нямам намерение да ги почвам.
Цитирай


В момента в който видях теста с 2 черти-спрях цигарите.
И то без никакъв проблем. 
От миризмата просто ми призляваше.
Не изпитвам никаква нужда да пуша. .....Може би съм ги отказала завинаги?! Надявам се.....
Цитирай


Аз също в момента в който видях двете чертички веднага казах КРАЙ на цигарите! Не ми се е гадело от тях , просто даже не съм си дръпала за да видя дали ще ми се пригади! Hug
Цитирай


Аз никога не съм пушела,защото ненавиждам цигарите но моят съпруг миналата година ги отказа.Беше му много трудно.Опита се да ги откаже изведнъж но неможа и започна постепенно.В продължение но 5-6 месеца започна по 3-4 цигари на ден и постепенно ги намали и сега не пуши,но все още му се пуши smile3530 smile3530 smile3530 smile3530
Цитирай


 Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes аз ли съм единствената, дето не може да се справи?  пуша от 1995г., пушех по 3 кутии, преди да забременея - по 2!  правила съм опити да ги спирам и преди, но безуспешни! като видях 2те чертички, реших да ги спра и гледах на майка ми как придвижда цигарата до устата си като гладно циганче баничка!
Цитирай


Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes аз ли съм единствената, дето не може да се справи?  пуша от 1995г., пушех по 3 кутии, преди да забременея - по 2!  правила съм опити да ги спирам и преди, но безуспешни! като видях 2те чертички, реших да ги спра и гледах на майка ми как придвижда цигарата до устата си като гладно циганче баничка!
Мисля си че с малко повече воля ще се справиш
Цитирай


Благодарение на нашето слънчице  newsm32.Една сутрин просто си направих кафе както винаги,запалих си цигара и не изпитах удоволствие. newsm78Мина ми през ума това ,което много искахме и после теста се оказа положителен. EFPОт тогава не съм докосвала цигара,вие сметнете колко е времето,че ме е страх да не се урочасам. newsm03
Цитирай


Много пъти се опитвах да ги спра, но все не ми достигаше волята. Обаче преди 2 години и половина реших, че трябва да ги спра заради собственото си здраве. Година след като не бях пушила забременях, сега и кърмя та от тогава не съм докосвала цигара. Честно казано нямам и желание. Чувствам се много по-добре от преди. Нямам болки в гърдите, лош дъх и миришещи на цигари пръсти  Very Happy
Цитирай


Как спрях цигарите?
Когато видях двете чертички, на теста за бременност още не можех да повярвам, имах съмнения, не бях сигурно че съм бременна, и все още припалвах цигарка в същия ден. Отидохме при кумовете на гости и аз показах теста на кумата, и тя беше категорична че е положителен, и ми каза това ти е последната цигара.
От тогава не съм пушила, пушело ми се е но не съм палила, това беше преди почти три години, бях бременна, после кърмачка, после пак бременна, сега пак кърмя, и се гордея че не пуша, но дали като спра да кърмя няма да пропуша, честно казано не знам,
Разбрах едно обаче от цялата работа, за отказването от цигарите е нужен просто стимул, а какъв по силен стимул от детето.
И преди съм спирала да пуша от раз, не пушех една година, не ми се е пушело, просто имах облог, когато той изтече аз започнах отново да си пуша.
Пушех по почти 2кутии цигари на ден, от 13години и винаги съм казвала че ще спра цигарите когато има причина за да ги откажа. Този ден дойде и живот и здраве този път не мисля да ги почвам отново.
Цитирай


Аз също в момента в който видях двете чертички веднага казах КРАЙ на цигарите! Не ми се е гадело от тях , просто даже не съм си дръпала за да видя дали ще ми се пригади! Hug
и аз така
Цитирай


Аз също щом видях чертичките спрях цигарите.Пушех по кутия на ден.Сега се чувствам мнго добре. Whistling
Цитирай


Здравейте и от мен.
Пропуших в 8 клас. Научи ме една пеиятелка от София. Пушех по близо 2 кутии на ден. Когато със съпруга ми решихме да имаме дете отказах цигарите със силна воля и голямо желание. Стимулът ми го даде той, когато ми каза, че няма да започнем с опитите ако не откажа цигарите, но тъй като хич не ми се вярваше, че ще успея не го направих. Дойде денят, в който направих теста за бременност и излезе положителе. От отзи момент нататък, та до ден днешен не съм палила цигара. Моят съвет е да се откаже на време, че може да иам последсвия. И съм твърдо против пушенето по- време на бременността. Успех на всички!
Цитирай


Нямаше нищо на света, което да ме накара да спра цигарите. Всички заплахи от рода, че ще умра млада,ще се сбръчкам, ще се разболея , някак не стигаха до мен и другите опити в стил "засрами се" не можеха да ме спрат.Не отивах на гости на приятели, в които не се пушеше,защото да им ида на гости и да не пуша за мен беше наказание.Нищо друго не можеше да ме извади от вкъщи посред нощ, освен една празна кутия.Пушех с първото си дете докато бях бременна  по 2-3 цигари, но пушех.Слава Богу, не бях наказана, но и не се и вразумих, мислех си стандартното "на мен не може да ми се случи". Дъщеря ми, по късно започна много често боледува от респираторни заболявания, изживяла съм, много безсънни нощи, много страх носех в сърцето си, стотици часове стоях навън с нея, всяка събота и неделя я водех на кънки с години, колкото може на ски в планината, всяка година почивахме в Сандански и до днес всяка нейна настинка ме стряска, мразя се за всяка изпушена с нея цигара, но не мога да върна времето назад. За това, когато забременях след 10 години за втори път и си представих,че може втори път да мина през всички притеснения, събрах цялата си воля и с помощта на съпруга ми, пак не веднага, но захвърлих цигарите (дано да е завинаги).Не съм майка героиня, беше ми много трудно, пушеше ми се непрекъснато, будех се нощем от сънища в който блажено пушех и изведнъж се сещах, че не трябва, но сега имам  един прекрасен син , щастлива съм с децата си и никога няма да забравя въпроса на моята дъщеря." Мамо, сега като не пушите, разбираш ли колко гадно ми миришехте с тати?"
Цитирай


Бях супер страстна пушачка от 10г.След един преглед при гинеколожката тя ми каза: нали знаеш трябва да спреш да пушиш 2 години преди да забременееш.Тогава не мислех за деца, но си представих времето напред и тези нейни думи постоянно ме тормозеха. Бях си казала, че от 01.01.2006 няма да пуша и ги спрях от раз,а и друг път съм си определяла дати или е било от утре ги спирам или това ми е последната цигара. Най-дългият период без цигари ми е бил 8 дни.Щях да си купувам лепенки, но минаха няколко дни докато намеря съответния за мен размер, а накрая моя приятел, излъга ли ме или не незнам,но ми каза че някаква аптекарка му казала да не ги купува, че щом съм издържала тези дни, по-добре сама да се преборя,защото лепенките щели да ме снабдят с никотин и щяло повече да ми се пропуши. И ето сега, две години по-късно с чиста съвест работим по въпроса за бебето.
Цитирай


здравейте,искам да споделя моята гордост която е че точно преди 2 години спрях цигарите.Благодарение на моят приятел който ми каза че негова колежка ги е спряла с Табекс.Казах си щом тя ги е спряла мога и аз да пробвам нищо не ми струва около 8 лв. и си го купих. Аз която толкова много пушех,аз която нощем когато се събуди ставах и пушех а ако случайно нямах цигари се обличах и ходех да си купувам в бензиностанцията която  е близо до вкъщи,аз която с отварянето на очите сутрин още не станала от леглото лапвах цигара,аз която с първото кафе изпушвах 8 цигари -АЗ  КОЯТО СЕ РЕШИХ ДА ПРОБВАМ- и на 5 ден от програмата за пиене на лекарствата ги спрях.Всичките ми колеги бяха като в шок никой не вярваше,но това беше факт.След мен ги спряха още трима колеги но само единия се премири с нарастващите килограми и аз също.Сега съм на почти 28 год. наддадох САМО18кг :§ но се чувствам наистина добре вече 2 год.не пуша и не мисля да започвам -най хубавото е че сега съм бременна и цигарите вече не са мой проблем. АМИ ТОВА Е МОЯТА ИСТОРИЯ НЕ Я СПОДЕЛЯМ ЗАРАДИ САМИЯ КОНКУРС А ЗА ТОВА ЧЕ НИЩО НЯМА ДА ВИ СТРУВА АКО ОПИТАТЕ И ВИЕ.ЕДИНСТВЕНО МОЖЕ САМО ДА УСПЕЕТЕ С ТОЗИ НАИСТИНА СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ. Ами това е УСПЕХ на всички майки,жени,мъже,тинейджъри и хора заплашени от този проблем.ЛИЧНО АЗ СЪМ МНОГО ДОВОЛНА ОТ СЕБЕ СИ ДОРИ МОГА ДА КАЖА -АЗ НАИСТИНА СЕ ГОРДЕЯ СЪС СЕБЕ СИ-май е само това от което се гордея. Ами чао на всички ЦЕЛУВКИ
 Laughing
Цитирай


Пушех от 11 годишна Sick Sick Sickи на края на втората си бременност една сутрин както си пушен се закашлях #Crazyама много,и тогава си казах-По добре аз да ги махна ,отколкото ТЕ мен!Вече 2 години не съм ги слагала в устата си,а нямам и желание. bouquet
Цитирай


Пушила съм не повече от 2 години. Почнах и аз не знам защо, всички около мен пушеха, и аз да не остана по-назад, хем бях големичка вече за първа цигара-на 23...Ама младост, лудост...Спрях цигарите преди 3 години и малко, от раз. Тъкмо се бях запознала с мъжа ми, и нали знаете-нова любов, мнооого нощен живот, повечко алкохол, повечко цигари...Но една сутрин, след поредното прекаляване  Embarassed , почнах да връщам кръв, с кашлицата. Имах чувството, че умирам, направо за секунди ми мина живота на като на кинолента, толкова много се уплаших. Бяхме в Трявна, и явно там свежият въздух е позасилил пречистването на дробовете. Никаква мотивация не ми трябваше. Просто изхвърлих кутията с останалите цигари, и за миг дори после не ми се е допушвало. Оказа се, че при мъжа ми ситуацията е била същата, но не си споделихме тогава. просто всеки казваше-Абе сега точно не ми се пуши, и т.н. На него му беше малко по-трудно, 1 седмица може би се бореше с желанието за цигара, но сега и двамата не пушим . Дори съвсем съзнателно изчакахме 1 година да мина, преди да почнем с бебеправенето, да си поизчистим организмите малко поне.
Цитирай


В момента в който видях EFP , спрях да пуша. Не съм имала проблеми с миризмата на цигарите , просто така реших. Не пуша вече три години. Преди съм стигала до две кутии на ден /ужас/.
Цитирай


От опит знам че цигарите най-бързо  се спират от раз. Ама айде днес три, утре две и така безкрай. С първата бременност не можах от раз, но с втората знаех че и да отлагам, ще е за малко. Е, за съжаление не ме дразнят и ми се пуши точно толкова колкото и преди, но.......
Цитирай


Не мога да кажа, че съм пушила по 2-3 кутии на ден, но си пушех поне по 10 цигари на ден и то с голямо удоволствие, а като сме били по заведения съм стигала и до 2 кутии  #Crazy

С първата ми бременност ги отказах в момента в който видях двете чертички ... ноооооооо пропуших веднага след като спрях да кърмя  Embarassed

С втората ми бременност се случи нещо странно, според мен ... около месец преди да забременея започна да ми става лошо от цигарите, особено в комбинация с кафе  Rolling Eyes сякаш организма ми сам е решил, че е време да се поизчисти от тази гадост преди да забременея...

вярвате или не, от тогава до днес ми се повдига от миризмата на цигари.  Много се надявам да не пропуша пак след време  Praynig
Цитирай


бях пушачка 13 години и то сероизна.на 30 си рожден ден изпуших 2 кутии.на сутринта ме боляха гърдите-хвърлих цигарите и казах:''няма вече''!и след 3 месеца забременях.сега не ми се пуши и не мисля да ги почвам пак.
Цитирай


през бременността не успях да ги спра нацяло, за което и сега се чувствам виновна.  Embarassed Но когато родих и я видях и през ум не ми минаше че аз мога да пуша и да я тровя. Това мъничко ангелче.... Нямаше как, но месеци след като спрях да кърмя отново пропуших. сега ако решим да имаме още едно детенце ще ги спра веднага.
Цитирай


 #Crazy като чета 2 кутии 3 кутии  #Crazy че аз като наближа една кутия да съм изпушила за деня  #Crazy чак се плаша а си мислех че пуша страшно много
Цитирай


Зравейте на вси4ки,аз съм маи патологи4ен слу4еи ,пуша4ка съм от 18год. спрях ги само за 10 месеца и то беше преди 7,5год. по време на бременоста,пропуших ги пак ,но преди 20 дена си купих табекс пия го там по схемата и не пуша но постоянно мисля за цигари сякаш нямам търпение да сваршат хап4етата и пак да усетя вкуса на цигарата,незнам как ще устискам да не запаля #Cussing out,дано успея
Цитирай


Здравейте на всички! Спрях да пуша преди да забременнея, защото имах намерение да раждам!!!
Успех на всички!
Цитирай


Винаги съм си пушила по 1 кутия цигари на ден.Веднага като разбрах, че съм бременна и спрях да пуша.
Толкова ме беше страх за бебето, че не можех и да си помисля да запаля цигара.
На всичкото отгоре дима го надушвам от километри и ми се повдига от него Crazy
Може би самият организъм си предусеща кое е полезно и кое вредно за него.
Много съм горда със себе си! Wink
Цитирай


Точно след 29 ми рожден ден ме обзе лудо желание да имам дете. Което автоматично доведе до решението ми да спра цигарите, за да мога да се изчистя преди да забременея, което не знаех така или иначе кога ще стане (естествено успоредно с отказването на цигарите започнах агитация на половинката да си направим бебе  Mr. Green ) Е, не успях много да се изчистя, защото забременях почти 2 месеца, след като ги спрях   Blush За портокола да отбележа, че пушех от 12 години  Shocked  ooooh!

Дано никога да не направя глупостта да започна да пуша отново.

Успех на всички в спирането на този гаден навик и в раждането на здрави деца  Peace
Цитирай


Трудно мога да дам някакъв съвет,защото никога не съм пушила,но желая на всички  дано по леко да ги отказвате.С повечко воля е ще има успех smile3530 Rose Clover fingerscrossed newsm10
Цитирай


Ами как отказах цигарите?!?
Пушех по много като се събирахме компанията изпушвах по две кутии,но след като с моя приятел заживяхме заедно с тенденцията един ден да бъдем семейство, реших че ако искам да имаме здрави деца трябва да спра да пуша и така на 10.10.2006г. изхвърлих последният изпушен фас и казах "Край!". Оттогава до ден днешен не съм си дръпнала дори от цигара.
Не съм напълняла, дори отслабнах, но се иска много воля и физически усилия.
Сега чакам с нетърпение да видя какво ще покаже теста, защото вече започнахме с бебеправенето!!!
Много съм щастлива!!!
Цитирай


Ами как отказах цигарите?!?
Пушех по много като се събирахме компанията изпушвах по две кутии,но след като с моя приятел заживяхме заедно с тенденцията един ден да бъдем семейство, реших че ако искам да имаме здрави деца трябва да спра да пуша и така на 10.10.2006г. изхвърлих последният изпушен фас и казах "Край!". Оттогава до ден днешен не съм си дръпнала дори от цигара.
Не съм напълняла, дори отслабнах, но се иска много воля и физически усилия.
Сега чакам с нетърпение да видя какво ще покаже теста, защото вече започнахме с бебеправенето!!!
Много съм щастлива!!!

Успех, стискам палци за  EFP
Цитирай


Здравейте на всички! Спрях да пуша преди да забременнея, защото имах намерение да раждам!!!
Успех на всички!
newsm10
Цитирай


На мен не ми се е налагало да ги отказвам-даже така разбрах, че съм бременна-просто, организмът ми ги отхвърли от само себе си.
Само като запалех цигара и ми ставаше лошо. Но да уточня, че аз никога не съм била страстна пушачка- и досега си пуша по 3-4 цигари не ден.
Бих ги отказала на 100 %, обаче почнах много да качвам кг и се отказах.
Преди това ходих на лекар да си направя рентген на белите дробове и той ме посъветва, че за 3-4 цигари на ден не си заслужава да се измъчвам.
Съветът ми обаче към всички пушачи е да ходят на профилактична рентг. снимка всяка година, която между другото е безплатна и се полага към безплатния профилактичен преглед.

Искам да споделя как баща ми отказа цигарите от раз-той беше страстен пушач, откакто се помня-пушеше по кутия-две на ден.
Получи мини-инфаркт преди 3 мес., и лекарят му каза да откаже цигарите.
Така е, когато човек вижда, че има потенцална опасност за живота му, се отказва, без да се замисля изобщо.
Само да споделя, че хората, които отказват/намалят цигарите са доста нервни, сприхави и заядливи и хората около тях трябва да проявяват разбиране.
Цитирай


Аз спрях цигарите за 2-ри път, но се надявам да не започвам да пуша повече.  Praynig
Човек на крайностите съм и не мога да пуша по 2-3 цигари на ден. Когато пушех средното количество цигари беше кутия - кутия и половина. Първият път ги отказах, защото приятелят (от онова време) не пушеше. Никога не ме е молил да спра да пуша и не ми е налагал мнението си за цигарите - напротив. Няма да забравя един случай когато самият той запали само за да види какво е. Беше много мило от негова страна  love001. Но аз реших, че този навик е вреден и не исках да му мириша на цигари и след една много жестока настинка ги отказах. Беше ми много трудно. Нощем сънувах, че съм сама в стайа и на масата има запалена цигара в пепелник и никой няма да ме види ако дръпна ..... ужас - невероятна дилема. Търсех места където се пушеше и вдишвах дима на пушачите ... След време се справих и цигарите въобще не ми липсваха. След време обаче се разделихме и аз пропуших отново и така 6 години докато не забременях. Все още не знаех, че съм бременна, но ми направи впечатление, че след като пушех самата аз усещах миризмата от цигарите и не ми беше приятно както преди. След като разбрах, че вече има едно малко човече в мен света ми се преобърна и реших, че не бива да пуша повече. И ето почти година и половина по-късно, не съм запалила цигара въпреки, че мъжът ми пуши. Но това не ми пречи, защото не пуши вкъщи, а на балкона.
Исках да съм сигурна, че съм направила всичко възможно за да бъде детето ми здраво.
Цитирай


Пушех по 10-тина цигари на ден. Дори и когато разбрах,че съм бременна успях само да ги намаля на 2-3 на ден. НО! В момента в който влязох във 2-я месец започна адски да ми се гади от цигарен дим! Спрях ги на момента! И аз съм убедена,че бебчовците сами си показват какво им вреди и кое е полезно за тях! Peace Надявам се да не пропуша след раждането! Успех на всички желаещи да спрат цигарите! Помислете за здравето на бебчовците и ще имате най-големия стимул! Very Happy
Цитирай


Аз още не мога да се похваля че съм ги отказала със сигурност..... Опитвам в момента. Пуша от 18 години, по много.
Цитирай


Здравейте момичета. При мен нещата се случиха много лесно. Основна роля изигра изключително силната ми мотивация да откажа цигарите. Самата аз пушех от студентка, т.е. от около 13 години. Пушех по 10-15 цигари дневно, като "на маса" количеството значително се увеличаваше. Съпругът ми пушеше от близо 18 години, като неговата "дневна доза" беше 20+. Живеехме си доволно и щастливо обвити в дим и мъгла близо 10 години през които не ни беше отредено да имаме деца. Но когато през 2005 год. решихме да правим ИКСИ, тъй като това се оказа единствената възможност да имаме бебе, и двамата не се поколебахме нито за миг и аз от РАЗ, той малко по-трудно (но все пак успешно) отказахме цигарите. След процедурата забременях с близнаци, които за съжаление изгубих в края на първия триместър, но въпреки неуспешната ми бременност не посегнах отново към цигарите, съпругът ми също. Година по-късно забременях отново и този път имахме късмет да се роди живо и здраво нашето слънчице. Все още не пушим и дано този факт да остане непроменен и за в бъдеще.
Цитирай


Изчетох всички кратки и не толкова кратки истории преди мен.. Момичета, не знам как да изкажа гордостта си от ВАС!  smile3501Аз самата не знам колко ще се гордея със себе си.. Но се надявам да мина през този ужасен период на "отказване" без проблеми.
На 30 Декември, 2007 си направих тест..Едва доловима, но съществуваща втора черта. На 31ви, в Новогодишната нощ, изпуших няколко цигари, като не спрях мислено да се нападам и да се обиждам.. Аххх, няма такова угризение като това!
На 1ви Януари реших, че спирам цигарите, но няколко дена подред изпушвах по 1, докато бях на работа.(и пак се нападах наум, идваше ми да се фрасна,) Не ми е извинение стреса, на който съм подложена на работното си място, но като, че ли не бях преценила колко ВОЛЯ наистина ще ми е нужна, с тази изключително стресираща работа. След 3тия  EFP тест, който си направих, и силната втора черта, си казах КРАЙ! Няма повече цигари, няма повече нападки!
Слава Богу, работя по 4 дена в седмицата и почивам 3...В почивките си не се докоснах до цигара, не ми се пушеше кой знае колко, после се върнах и на работа..и стрес не стрес.. бебето ми е по-важно от всичко на света! Вече 11 дена не пуша и чувствам как ставам по-силна с всеки изминал ден. Не ми липсва никотина, липсва ми навика! Подавам глава на балкона, изпивам една чаша вода(преди беше кафе, кафе, по цял ден) и се връщам на работа  smile3521
Пушех от 15 годишна, ако не и 14 годишна.. На 17 вече си купувах цигари, а на 20 пушех поне по 1 кутия на ден..С времето обаче, намалих страшно много цигарите, 1 кутия ми беше достатъчна за 3-4 дена.. И не можех да пуша ако нямах нещо за пиене в ръката си, кафе, чай, сок, понякога алкохол... (С алкохола се увеличаваха и цигарите) Спирала съм да пуша, пак съм пропушвала.. Знам, че имам воля, преди си мислех обаче, 4е пуша, защото искам.. И наистина, харесваше ми.. Но нямаше ли нищо за пиене (говоря за безалкохолни напитки), не пушех.. Сега се наливам с вода и сок и нагъвам плодове като ми се дояде.. че се опасявам и от излишни килограми ( и без това си имам пре-достатъчно) Оше не съм ходила на лекар, а съм в началото на 9та седмица.. Искам като мина на преглед и доктора като ме попита дали съм пушачка, гордо да му отговоря НЕ  newsm47
Успех желая на всички в борбата срещу цигарите.. Всички имате воля и сила, само трябва да ги намерите в себе си!  hearts
Цитирай


Как да откажем цигарите, когато забременеем?
"Специалисти" съветват по един от непреодолимите проблеми
Цитирай


 Отказах цигарите още щом разбрах, че съм бременна със сина ми.След като спрях да кърмя,отново пропуших-от глезотия.Миналата година преди аборта,април- след като разбрах ,че съм бременна отново ги отказах .Сега съм горда непушачка!
 И в двата случая ,ббременноста ми помогна.Не разбирам жените,които пушат по време на бременност!"...ама аз само по 2-3..."-това не е извинение,не спираш по малко да тровиш беззащитното човече.Пушачът е егоист!
Цитирай


Ми аз всяко година на 01,01 ги отказвам - без проблем, просто спирам да пуша. И тази година го отказах и сега съм върл противник на цигарите. Да обаче като се стопли и като почнем да кибичим с майките по градинките пак ще си пропуша, защото ще имам оправданието че имам дразнители.
А преди когато ги отказвах и пропушвах след 3-4 дори и 6 месеца от келешлък
Цитирай


1-119 от 119 отговора