Как точно отказахте цигарите? (конкурс)

  • 20 726
  • 119
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 979
Три дена след като видях положителния тест за бременност, сутринта запалих цигара и реших, че ще е последната...Не съм пушила от тогава, а пушех редовно, от 15 години!
Няма намаляване, няма 'от утре' - решаваш и го правиш, иначе е по-трудно!

# 16
  • Мнения: 114
Надявам се с моята история да помогна на много бъдещи и настоящи мамчета за да се отърват най-накрая този порок-ТЮТЮНОПУШЕНЕТО.
След дълги години на интензивно пушено,най-накрая реших да поема тази така трудна (тогава)за мен задача да спра цигарите.Решението ми бе взето след като с мъжа ми решихме да имаме деца.И така.....една година и нещо преди да започнем да работим по въпроса с бебеправенето ги спрях от раз.На следващия ден си облякох екипа започнах да бягам всеки ден.В началото ми беше много тежко,защото бързо се уморявах,но с всеки изминал килкометър аз все повече и повече се надъхвах.Вярно липсваха ми ,но не толкова колкото предполагах.Аз лично много се гордея с тази своя постъпка,защото за мене това е проява на силна воля и желание..А моето желание бе продиктувано от това,един ден да си родя живо и здраво дете.Нито за част от секундата не съм съжалиля,че съм ги отказала и нямам никакво намерие да ги започвам пак в бъдеще.
И сега след 2 години от както съм ги спряла чакам мечтата на моя живот да се превърне скоро в реалност.

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Хубава тема и чудесен конкурс. За щастие аз нямам какво да споделя но се радвам от сърце за всички справили се с пушенето!

# 18
  • София
  • Мнения: 17 591
Преди да реша, че ще имам дете, бях пушачка с 20 годишен стаж. Спрях цигарите трудно (но от първия път), изпитвах истинска абстиненция (хич да не ходят да ми разправят, че няма такова нещо с никотин !), дезинтоксикация - с повръщане, температура, треска, главоболие и каквото друго се сетите. Пиех табекс, помагаше ми, макар да не знам дали ефектът не беше главно психологически - просто не мога да твърдя със сигурност обратното. Качих 10 килограма за две седмици (без да се тъпча! На практика не промених хранителния си режим). Още не мога да се преборя с тях. През целия период на "трезвеност" се чудех какво да правя с ръцете си, с излишните 3 минути, какво да правя, ако трябва да чакам ГТ, ако трябва да почакам някого... Изобщо, усещането беше, като да съм изгубила... е, може би не ръка, но да речем, опашка Simple Smile. Започнахме бебеправенето 3 или 4 месеца след спирането на цигарите. Беше ми голяма мъка, за съжаление пропуших отново в мига, в който се прибрахме от болницата след раждането (не съм кърмила). Най-лошото от всичко е, че ще трябва - дай Боже - да премина отново през този ад, за да създам следващо дете. Но искам само здрави бебчета! И си заслужава. Не само, че бих го повторила, но мисля и да потретя.

# 19
  • София
  • Мнения: 609
Пушех от 14-годишна.По 1 кутия всеки ден и по още една на празници и събирания.Меко казано бях пристрастена-бях направо зависима.На 20 се омъжих и малко по-късно решихме да имаме дете;но то не идваше.Междувременно претърпях две гинекологични операции-кисти,запушени тръби...,а детето все не идваше.Десетки пъти опитвахме да спрем цигарите,но повечето кратки и безуспешни.Един ден,след 7 години,ЧУДОТО стана;тестът Шуърчек беше положителен.Веднага отидох при лекуващите ми лекари и .....като че ли умрях.Съмняваха се за извънматочна бременност-това значеше още една операция и още по-нисък процент възможност за забременяване,почти нулев.Подложиха ме на редица изследвания,прегледи с най-модерни апаратури и т.н.
Това бяха най-дългите и черни часове в живота ми;изпуших кутия цигари и не спирах да плача безмълвно и отчаяно.Молех на всички светии,които знам/а не съм религиозна/и се заклевах,че ако Бог ни пощади,ще променя нещо кардинално в живота си.
След 10 дена оставих наполовина пълната кутия в шкафа,след още десет  съпругът ми остави неговата, а сега обичаме безкрайно и се смеем всеки ден с нашия прекрасен син.
Скоро станаха две години,откакто оставихме от раз цигарите и аз  често обичам с удоволствие и гордост да казвам,че това е било най-мъдрото нещо ,което сме направили в живота си досега.

# 20
  • Мнения: 298
Пуших около две години и половина,но пък съм стигала до две кутии за денонощие!Разболях се от гнойна ангина и около десетина дена не бях помирисвала цигара!Тогава реших,че достатъчно съм се тровила и край!Девет месеца по-късно започна да ми се допушва и припалвах по цигара-две!Тогава се усъмних,че съм бременна,а седмица по-късно вече имах и положителен тест за бременност.До тук с цигарите!Припалвах от време на време,но при второто дръпване ми се завива свят и се отказах да пробвам,а и ме е страх да не пропуша пак!

# 21
  • Мнения: 161
Пушех от ученичка не знам точно но да кажем 9-ти клас до 30 годишна. Стигала съм до повече от 2 кутии на ден. Миналата година май месец имах един неуспешен опит да забременея, за съжаление още в 6 г.с. направих спонтанен аборт, не беше заради цигарите, а заради дълго пътуване с автобус и излагане на слънце продължително време. След 5 месеца решихме да опитаме пак. Не съм спирала цигарите в този период. И така дойде октомври месец, когато забременях отново и реших като начало да намаля цигарите до 5 на ден. Обаче се оказа че това е невъзможно както е казал народа без една мога, но само с една не:). След два положителни теста още съвсем в началото беше ми закъсняло 2-3 дни, отидох на гинеколог и там се потвърди. Прибрах се и отваряйки интернет първото което прочетох е че пушенето в някои случаи спомага за спонтанен аборт а мен много ме беше страх да не се повтори пак и така последната ми цигара беше сутринта с кафето преди да отида на гинеколога. Не ми беше трудно без цигари пиех си кафе с кеф. Тогава вървеше онзи бигбрадър със Светлана по Нова ТВ, ами честно казано отвратих се съвсем, дори карах мъжа ми да стои далеч от мен когато беше пушил. Мина повече от година откакто не пуша, не съм и кърмила кой знае колко. Но не мисля да пропушвам пак, не зависимо че не си правя планове за второ дете.

# 22
  • Мнения: 200
Един месец преди да ги спра се "настройвах" срещу тях. Почнах да си втълпявам че ме задънват, че ме тровят, че не мога да дишам от тях и тн. Точно в 12.00 на Нова година с идването на 2007година загасих фаса в пепелника и си казах на ум "КРАЙ", и това беше. След това изядох тонове тиквено семе, и всеки ден се поздравявах че не съм пушила и се хвалех на всички и така, вече година не пуша, надвам се да удържа много години, ама и не ми липсва да ви кажа честно Simple Smile

# 23
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Започнах да пуша още в училище, може би 8 - 9-ти клас. Започнах с по 1 цигара на ден и постепенно ги увеличавах.
Последните 5-6 години пушех по много, почти 2 кутии на ден.
На 21 януари 2007 г. се събудих и като се погледнах в огледалото кожата ми беше жълто сивкава, като на болен човек. Това  беше причината да спра да пуша. Просто си казах, че няма да позволя едни цигари да ме разболеят.
Не съм усетила липсата на цигарите, само през първите 2-3 дни се чувствах странно, ръцете ми бяха прекалено свободни. Simple Smile

Успех на всички, решили да спрат цигарите.  bouquet

# 24
  • Мнения: 55
пушенето на цигарите за мен беше време и възможност да се видя с приятели в обедната почивка, следобед на кафе или сечер в бар. въобще и не съм искала да ги спирам. докато един месец след сватбата не реших пак в обедната почивка да си направя един тест за бременност. ей така, на майтап. дори и не ми беше закъсняло. с цигарата и запалката в джоба отскочих то тоалетната напът за навън да направя теста..

това беше най-сладката цигара в живота ми - тази която не изпуших  Laughing
след като видях положителния тест. май това си е нещо като инстинкт. себе си имам право да тровя, но това невинно същество в мен - никога! това беше преди година и повече..сега си имам едно здраво детенце с което вече 5-ти месец си се кърмим. без цигари...

# 25
  • Мнения: 342
Как отказах цигарите  Rolling Eyes .... Сега ако се върна 9 месеца на зад, бих твърдяла упорито, че за всичко друго имам воля, но не и да откажа цигарите... Само, че не познах. Това се оказа най-лесното нещо, от което съм била зависима и се отказах без излишни емоции!
Само, че как  Simple Smile Ето предистория, която смятам, че би била полезна на всички онези мами, които плануват да имат дете.
Моят мъж, по онова време приятел също е пушел много. По заобиколен начин ми препоръчваше да прочета книгата "Не пуша вече", благодарение на която той и много негови познати и приятели са отказали цигарите. Дори ми я направи като подарък. Честно казано 3 месеца стоях на 5 страница и не повече. През това време този подарък обиколи доста мои приятели, колеги, познати, къде с успех, къде не, но АЗ ТАКА  И НЕ Я ПРОЧЕТОХ.
Планирахме сватба, а аз исках бебе......... Да, ама не... Някой с Дева имал ли си е работа  : Simple Smile
И така - ултиматума беше - отказваш цигарите и след 6 месеца, като се изчистиш правим бебе.
Не вярвах на тия приказки, нали все пак ще създаваме семейство, не може да иска сватба, а бебе не!!! Да ама не, ние си се пазехме и на моя въпрос - КОГА, той отговаряше - "Откзавш цигарите и почваме"
ЕЙ МАМИ, ПО-ГОЛЯМ СТИМУЛ ОТ ТОВА НЯМА... Съгласна съм с него, вече съм на 30, не съм малко дете и знам, че ако искаш нещо, то трябва да се подготвиш за него добре / не само дете /.
Книгата така и не я прочетох, но цигарите ги спрях от раз, дори и сутрешното кафе пиех без цигара. Не се дразнех от нищо, бях много спокойна, а най-голямото ми опасение, че ще кача не се случи.
Случи се сега - Бременна съм!!! Горда съм и благодаря на сладката манипулация на мъжът ми!

# 26
  • София
  • Мнения: 211
Пушех от 8 години- средно по кутия на ден.
Имам приятелки, които бременни продължаваха да пушат интензивно и тази гледка направо ме отвращаваше...Някак си с това сладко коремче и благото излъчване притежаващо го само жена която носи живот в себе си и цигарата в ръка, която може трайно да увреди детето просто не се връзват! Казах им, че един ден, ако забременея ще спра цигарите, а те не ми вярваха, смееха се и повтаряха: Ще видим...
Ето, сега съм бременна в 7 месец и откакто научих не съм си и помисляла за цигара. Просто съвестта не ми го позволява някак си...Даже и късно съм ги отказала- трябва поне година преди бременност, за да може организма да се изчисти, но при мен бременността не беше планирана...
Та за да се откажат цигарите на първо място човек трябва да не е неук!

# 27
  • Мнения: 223
Спрях ги от раз и след няколко седмици ще станат 2 години.

# 28
  • варненка от София
  • Мнения: 4 880
Пушех доста, слаби цигари, но все пак по кутия на ден. В деня, в който си направих теста и разбрах, че съм бременна, преустанових пушенето. Цяла бременност изпитвах ужас от цигарите, гадеше ми се, дори и не ми е идвало на ум да запаля. Сега близо година и 5 месеца след раждането на дъщеря ми, продължавам да не пуша, поради простата причина, че все още кърмя, но не смятам да продължавам с цигарите и след като престана да кърмя.
Здравословно и икономически ми е по-изгодно това.

# 29
  • Мнения: 318
Пропyших като стyдентка,ей така покрай колегите.Така това се превърна в навик и от една-две на ден бях стигнала до цяла кyтия.Пyших цели седем години до момента,в който решихме че ще имаме дете със съпрyга ми.Нямах нyжда от дъвки,бонбони и намаляне до една-две на ден.Просто един ден реших,че бъдещото ми бебе и аз самата сме по важни от този вреден навик.Станах сyтринта и просто забравих за цигарите.Моето оръжие се наричаше ВОЛЯ!Нея или я имаш или не,средно положение с временно отказване -няма.Интересното е,че когато ги отказах в чантата ми имаше останали няколко цигари,които раздадох,но това не се оказа пречка в решението което бях взела.По късно родих нашето бебче,кърмих си го и сега е една голяма и здрава госпожица.За цигарите така и не помислих повече.Съпрyгът ми е непyшач,ще се радвам и моите две дечица никога да не се докоснат до тях.Сега си пия кафето без цигара и даже не чyвствам необходимост от тях.Просто забравих,че някога и аз съм се вмествала в графата Пyшачи!Сега се чyвствам по силна и по здрава!

Общи условия

Активация на акаунт