Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 66 отговора

Sf

Мнения: 2 773
Дълго се колебах дали да споделя проблема си с вас, за да не ме помислите за луда. Но може пък да се е случвало и на някой друг и да ми помогне със съвет, защото понякога направо не издържам.
Проблема ми е, че изпитвам панически страх от пътуване. Постоянно се страхувам да не катастрофираме. Страхувам се, че повече няма да видя детето си. Докато пътувам, а аз пътувам всеки ден, колко и да се опитвам да не мисля за това, в главата ми постоянно се въртят ужасяващи картини, в които участвам в нелицеприятен вид /не знам как да се изразя какво точно мисля и чувствам/.
Не мога да си обясня тези страхове. Преди много обичах да пътувам и дори не съм си помисляла хипотетично възможността да ми се случи нещо, а сега... ooooh!
Работата ми е свързана с това, виждала съм тежки катастрофи, разчленени тела, въобще последствията от самоувереността на некъдърници на пътя. Отделно медиите постоянно всяват напрежение, новините винаги започват с "Зверска катастрофа стана тази сутрин..." . А откакто родих мисълта, че няма да видя детето си е меко казано за мен мъчително болезнена.
Истината е, че сигурно отивам към патологичен случай. Всеки ден пътувам по 5 часа, защото съм командировка, по 2 ч. и пол. в едната посока. Не искам да мисля за това, искам да се отпусна и да дремна в автобуса, но не мога. Веднъж в една гъста мъгла изпитах направо подлудяващ страх. После плаках от облекчение, че съм се прибрала жива и съм прегърнала детето.
Мъжа ми знае , че се страхувам, но не предполага, че всяко пътуване за мен е като да съм на "влакче на ужасите".
Може би един добър психолог би ми помогнал... Но не знам как да се свържа.
Цитирай

София

Мнения: 9 140
Ужас Shocked Това наистина ми прилича на фобия някаква! Не пиши по форумите, а иди на лекар, може да имаш нужда от някаква терапия или лекарства, знам ли Rolling Eyes Боже, как се издържа такъв терор ooooh! Милата Sad
Цитирай


Мнения: 814
И аз много се страхувам като пътувам или шофирам.Вече дори отбягвам на шофирам,защото все си мисля ,че някой ще ме блъсне или както карам ,след някой завой ще има спряла кола и аз ще я ударя и т.н. CrazyЕдинственото ми спасение е да си говоря с някой докато пътувам или да се опитам да мисля за приятни неща.Не ти помогнах много, но все пак знаеш,че има и други като теб Hug
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
Да, Биси, точно си ме разбрала. Ей такова ми е положението. А трябва да пътувам, няма начин и то най-рано до края на март. ooooh!
Цитирай
Обърни се към личния си лекар и той ще те насочи.Знам за какво говориш нарича се паниц-атак и това е чумата на нашия век.Все по често срещано състояние сред младите хора.С помоща на специалист ще преодолееш всичко това.Пожелавам ти бързо възстановяване   bouquet
Цитирай


Мнения: 6 167
Човек колкото повече има да губи, толкова повече се страхува.
Мисля, че докато се контролираш всичко е О.К.
Аз от 2 години се страхувам от самолети и от автострадата.
Преди, летенето винаги е било удоволствие, сега ми се иска да хукна да бягам щом видя рейсчето.
Контролирам се, не съм спряла да летя, да шофирам. Гледам да мисля позитивно. Още не съм за лекар и не бих го нарекла фобия, също нямам паник-атаки. Много лесно ги раздавате диагнозите.   ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 175
Аз минах през същото. Беше ужасно и ми остана като травма от една тежка катастрофа. И до ден днешен, ако имам възможност не шофирам, а когато пътувам, съм най-внимателният шофьор. Спрях да чета новините за катастрофи в нета и вестниците, не гледам и тези по телевизията. Известно време дори си пийвах по една лъжица мента, глог и валериан преди да тръгна. Помогна ми. След още известно време започнах да се успокоявам с лафа: "На който му е писано де се обеси, няма да се удави" и така до ден днешен. Ако мислиш, че ще ти помогне, консултирай се с психолог. Успех!  Hug

И дано войната по пътищата спре, не ми се мре в консервна кутия, заради малоумието на поредния идиот!
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 744
Дълго се колебах дали да споделя проблема си с вас, за да не ме помислите за луда. Но може пък да се е случвало и на някой друг и да ми помогне със съвет, защото понякога направо не издържам.
Проблема ми е, че изпитвам панически страх от пътуване. Постоянно се страхувам да не катастрофираме. Страхувам се, че повече няма да видя детето си. Докато пътувам, а аз пътувам всеки ден, колко и да се опитвам да не мисля за това, в главата ми постоянно се въртят ужасяващи картини, в които участвам в нелицеприятен вид /не знам как да се изразя какво точно мисля и чувствам/.
Не мога да си обясня тези страхове. Преди много обичах да пътувам и дори не съм си помисляла хипотетично възможността да ми се случи нещо, а сега... ooooh!
Работата ми е свързана с това, виждала съм тежки катастрофи, разчленени тела, въобще последствията от самоувереността на некъдърници на пътя. Отделно медиите постоянно всяват напрежение, новините винаги започват с "Зверска катастрофа стана тази сутрин..." . А откакто родих мисълта, че няма да видя детето си е меко казано за мен мъчително болезнена.
Истината е, че сигурно отивам към патологичен случай. Всеки ден пътувам по 5 часа, защото съм командировка, по 2 ч. и пол. в едната посока. Не искам да мисля за това, искам да се отпусна и да дремна в автобуса, но не мога. Веднъж в една гъста мъгла изпитах направо подлудяващ страх. После плаках от облекчение, че съм се прибрала жива и съм прегърнала детето.
Мъжа ми знае , че се страхувам, но не предполага, че всяко пътуване за мен е като да съм на "влакче на ужасите".
Може би един добър психолог би ми помогнал... Но не знам как да се свържа.
Имам чувството, че съм го писала аз. Пътувам често до Варна. Преди не ми е правило впечатление. Просто си заспивах и това е. Сега само стискам нещо и се блещя. Случвало ми се е ако се кара бързо дори да ми прилошава.
Цитирай
Това състояние наистина е ужасно.ще разкажа как излязох от това.
Непомниа как и от какво точно бяха провокирани страховете в мен ,но помня че ве4ер се събуждах обляна в пот и мисълта 4е правия инфаркт,с времето започнаха атаките и през деня.Направих си всички изследвания и естествено всичко беше наред но страховете и кризите не спираха.Това ме задушаваше изнервяше и ме превърна в кълбо от нерви.Изчетох много неща пробвах какво ли не .И след поредната паник атака се отзовах при личния ми лекар разказах му подробно как се чувствам и сам тук за да реша проблема .Една година пих хапченца ,буквално след 3 ден имах усещането че се събуждам от дълъг кошмар, усещането мога да сравня с проглеждане на слепец .Сега се чувствам страхотно и отново се радвам на живота newsm44
Цитирай


Мнения: 1 782
Човек колкото повече има да губи, толкова повече се страхува.
Мисля, че докато се контролираш всичко е О.К.
Аз от 2 години се страхувам от самолети и от автострадата.
Преди, летенето винаги е било удоволствие, сега ми се иска да хукна да бягам щом видя рейсчето.
Контролирам се, не съм спряла да летя, да шофирам. Гледам да мисля позитивно. Още не съм за лекар и не бих го нарекла фобия, също нямам паник-атаки...

Абсолютно същата съм. За сега самоконтрола работи, но винаги рева когато видя катастрофа на улицата/магистралата. Тук се казва енкзаити- прекалено безпокойство. Стреса много допринася за това състояние.

Ако наистина е толкова зле при авторката, определено бих се обърнала към специалист за съвет Peace
Цитирай
Ами БРАВО на всички които могат да контролират страховете си !На мен ми отне 2 години да разбера че не съм толкова силна колкото си мислих и че изобщо нищо не контролирам както се заблуждавах .Хора различни поздравявам тези които се справят сами  smile3502
Цитирай

София

Мнения: 1 816
от известно време ме нападат такива страхове- страх от катастрофа, страх от смъртта, страх от болести
наистина е ужасно, особено когато си представям разни ужасяващи гледки и не мога да се самоконтролирам
попринцип не съм някоя паника, бих казала, че съм доста "корава", организирана и трезвомислеща
не мога да си обясня на какво се дължи това, а най-много ме е страх за детето...
знам, че не помогнах на авторката, просто си изливам чувствата и да знае , че не е единствената Embarassed
Цитирай

Burgas

Мнения: 7 186
А откакто родих мисълта, че няма да видя детето си е меко казано за мен мъчително болезнена.

Много е вероятно след раждането, майчинския ти инстинкт да е отключил тази фобия.
По принцип е нормално на всяка майка да и минават разни абсурдни мисли през главата, но в твоя случай вече е патология. Обсебена си от натрапчиви мисли, които затрудняват ежедневието ти.
Според мен трябва да потърсиш помощ от психолог.
Цитирай


Мнения: 6 167
mimche*, 
Аз лично не виждам нищо общо между неконтролируемите, внезапни и безпричинни прединфарктни състояния , изпотявания и тн. описания на паник-атаките ти с темата  Stop 
Страховете от катастрофа, загуба на близки ( и статукво) са нормални и напълно конкретни. 
И докато са под влияние на елементарен контрол няма нужда да пукаме дъвките.С две думи - правиш от мухата-слон.
Цитирай
Като казвам паник-атака нямам предвид буйствания припадъци и други такива ,тук така наричат това състояние .При мен паник-атаките се изразяваха в тихи страхове и очакване да се случи нещо лошо,обикновено в такива случаи гледах да излиза на вън да подишам въздух търсех компания докато премине.Това че временно решавах проблема не ми беше достатъчно ,исках трайно решение да спрат тези моментни състояния на страх изучих какви ли не техники на дишане на медитация и какво ли още не помагат до следващия пат. Така беше при мен споделям го с авторката с надеждата да сам полезна
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 66 отговора