И аз имам страх от пътуване,направо изпадам в нервна криза,преди да тръгнем за почивка или както сега ще пътуваме по празниците до провинцията.Споделям го и с близки хора,все си мисля,че в минал живот съм загинала при катастрофа.Страх ме е и от неизлечима болест на мен или близките ми.Направо се побърквам от страх,а знам,че не е хубаво така.Сега чета една книга-"Момиченцето на Адел".Всяка вечер преди лягане се подувам от плач,мъжът ми в чудо се видя.Момиченцето в книгата остава без майка и трябва да бъде отгледано от най-близката приятелка на майка си.На 5 години е,точно колкото мойта дъщеря и толкова нагледно си представям всичко,че даже хълцам от плач.Добре,че е към края книгата,иначе съвсем на зомби ще стана в очите.
- Публикувана: 7 дек. 2007, 21:14 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2007, 21:59 ч.
Не мога да спра да мисля за това и да се страхувам!
това е типично състояние на страхова невроза.преминала съм през такова нещо,затова знач как се чувстваш.моето не беше от катастрофи,макар че и аз се притвснявам при пътуване.аз няколко месеца всеки божи ден получавах размазване на погледа,задушаване,буца в гърлото,изтръпване на крайници,тремор и тн.постоянно мислех за разни болести,четях в нета,живота ми беше кошмар.каквото и хубаво да ми се случеше,не можех да го изживея нормално,погълната от страховете си.никой,който не го е изживял,не може да разбре подобно усещане.обиколих всякакви лекари,невролози и др.,направих си всякакви изследвания-магнитни резонанси,кръвни картини,кардиограми,ехографи,разни изследвания с електронни емпулси и много други..и всички бяха в норма!напълно здрава!а аз не виждах добре,треперех,имах болки по цялото тяло,схващания и др.накрая лекарите ми казаха да посетя психолог,че това си е невроза.не е срамно,на всеки може да се случи.аз съм млада,интелигентна,живея хубав живот,не съм имала стресове-но това си зависи от човека,никой не е застрахован.
бях само на един сеанс при психолог,поговорихме,изписа ми леки успокоителни.истината е,че не ги пих и успях да се преборя сама с проблема,макар че е най-трудно да контролираш вътрешния си глас,мислите си.сега,няколко месеца след това,без хапчета,съм съвсем добре.понякога ме връхлитат разни мисли за болести и само нещо да ме заболи се паникьосвам,но вече умея да се владея и прогонвам с воля тези усещания.
когато се убедиш,че наистина всичко е само в главата ти е по-лесно да го преодолееш.
а бях наистина зле.примерно отиваме с мъж ми на романтична почивка,която дълго съм чакала,а аз постоянно се самонаблюдавах,не ядех в ресторант,за да не получа натравяне и усещах как гърлото ми се подува и се задушавам.плачех по цял ден.не можех да се радвам на нищо,постоянно бях неспокойна.
сега не е останало нищо от тия оплаквания.ако случайно усетя буца в гърлото си казвам:Ей,шматко,стига с твоите глупости",намирам си нещо да правя и не мисля повече за това.
съветвам те да посетиш лекар,ако трябва пии някакви успокоителни.неврозата е неприятно състояние,но тя е лечима и няма защо да се мъчим и да си тровим жовота с неоснователни страхове.дерзай!
бях само на един сеанс при психолог,поговорихме,изписа ми леки успокоителни.истината е,че не ги пих и успях да се преборя сама с проблема,макар че е най-трудно да контролираш вътрешния си глас,мислите си.сега,няколко месеца след това,без хапчета,съм съвсем добре.понякога ме връхлитат разни мисли за болести и само нещо да ме заболи се паникьосвам,но вече умея да се владея и прогонвам с воля тези усещания.
когато се убедиш,че наистина всичко е само в главата ти е по-лесно да го преодолееш.
а бях наистина зле.примерно отиваме с мъж ми на романтична почивка,която дълго съм чакала,а аз постоянно се самонаблюдавах,не ядех в ресторант,за да не получа натравяне и усещах как гърлото ми се подува и се задушавам.плачех по цял ден.не можех да се радвам на нищо,постоянно бях неспокойна.
сега не е останало нищо от тия оплаквания.ако случайно усетя буца в гърлото си казвам:Ей,шматко,стига с твоите глупости",намирам си нещо да правя и не мисля повече за това.
съветвам те да посетиш лекар,ако трябва пии някакви успокоителни.неврозата е неприятно състояние,но тя е лечима и няма защо да се мъчим и да си тровим жовота с неоснователни страхове.дерзай!
миналата година страдах много дълго по тази тема. все ми се струваше че поредният идиот ще се забие в колата ми и ще ме убие. бях се замислила да продам колата си, въпреки че обичам да карам и ми е нужно да съм с кола. беше ад. преди да тръгна на дълъг път винаги също си представях грозни сцени. имах една мечта да се видя с б.борисов и той да ми даде катаджийски слънчоглед, фуражка и ножица, за да режа книжките на гадните шофьори.
лично моето решение бяха т.нар. есенции на бах (цветотерапията на бах) - в алтернативния здравен форум май има тема за тях. сега не си спомням коя есенция ми препоръча една приятелка, поръча ми я от англия и страховете изчезнаха за 1-2 месеца. мога да проверя и да ви кажа, ако искате.
негледането на новини няма да те спаси, защото малоумниците ги гледаш всеки ден на пътя, за съжаление. сега пак ме нервят, но поне не ги преживявам толкова тежко...
лично моето решение бяха т.нар. есенции на бах (цветотерапията на бах) - в алтернативния здравен форум май има тема за тях. сега не си спомням коя есенция ми препоръча една приятелка, поръча ми я от англия и страховете изчезнаха за 1-2 месеца. мога да проверя и да ви кажа, ако искате.
негледането на новини няма да те спаси, защото малоумниците ги гледаш всеки ден на пътя, за съжаление. сега пак ме нервят, но поне не ги преживявам толкова тежко...
Аз съм същия случай. Мисля, че това се дължи на постоянното отразяване на катастрофи в медиите. Имам страх от високи скорости и от извънградско пътуване. Не ме е страх да шофирам в града, но кача ли се на магистралата през главата ми минават какви ли не ужасяващи картини. Преди като пътувахме извън града винаги ми е било весело и самото пътуване е било удоволствие и релакс, а сега съм в напрежение през целия път. 
Също така и когато мъжът ми пътува сам някъде, постоянно си мисля да не му се е случило нещо лошо и съм на тръни докато не ми се обади че е пристигнал жив и здрав. Това състояние въобще не е нормално 
Човек трябва да мисли позитивно, с тия лоши мисли само викаме лошото, но не мога да го контролирам.
За всичко са виновни новините от 2-3 години насам започнаха постоянно да вадят черни статистики.
Хубаво е човек да си има едно наум на пътя, но това моето граничи с мания.
Също така и когато мъжът ми пътува сам някъде, постоянно си мисля да не му се е случило нещо лошо и съм на тръни докато не ми се обади че е пристигнал жив и здрав. Това състояние въобще не е нормално Човек трябва да мисли позитивно, с тия лоши мисли само викаме лошото, но не мога да го контролирам.За всичко са виновни новините от 2-3 години насам започнаха постоянно да вадят черни статистики.
Хубаво е човек да си има едно наум на пътя, но това моето граничи с мания.
Божеее, това все едно съм го писала аз...
Абсолютно същата съм. Вече всяко наше пътуване се превръща в кошмар и за съпруга ми. Непрекъснато му се карам - да кара по-бавно (макс.60-80км.), да не изпреварва и т.н.
Даже ми е казал, че ще ме вози в багажника ако продължавам.
За съжаление докато дават по телевизията разни катастрофи, няма да го преодолеем... Войната по пътищата е жестока.
аз пък смятам,че показването на шокиращи кадри от катастрофи по медиите са доста полезни и действат отрезвяващо на някои хора.нека нагледно видят за какво иде реч и какви може да са последствията от бързото и невнимателно шофиране.наистина у по-чувствителните хора може да се зародят разни страхове,дори фобии,но смятам,че дори един невнимателен шофьор да си вземе поука пак ще има полза.