Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора


Мнения: 17
Здравейте,чета форума отдавна,и все не намирах сили да пиша.Днес обаче се чувствам толкова разбита и нещастна,че имам чувството,че ще се пръсна,ако не споделя с някого.Чувствам ви много близки,без изобщо да ви познавам и ще се радвам,ако ме приемете сред вас. Ето и моята история:  След тригодишен брак се разделихме със съпруга ми.Приех го много тежко,не спирах да плача,все си задавах въпроса:къде сбърках,защо се получи така?Имаме дъщеря,която тогава беше на почти две годинки.Шест месеца не поддържахме никакви отношения с мъжа ми,но на мен не ми минаваше-обвинявах себе си,макар сега да разбирам,че вината изобщо не е в мен.В един момент реших,че заради детето си съм длъжна да направя всичко възможно,за да си върна семейството,а и все още го обичах. С това се почна моята агония.Започнахме да се виждаме,аз се опитах да загърбя миналото и да забравя всичко лошо,само и само да сме заедно.Постепенно нещата започнаха да се оправят,виждахме се все по-често,не съм го лишавала от детето,нищо не съм искала от него.През цялото време живеех с мисълта,че всичко си заслужава,щом е в името на семейството и на детето ми.Той си живееше живота,нямаше никакви отговорности,излизаше,забавляваше се,а аз си гледах детето и не спирах да се надявам,че нещата ще се оправят.Той имаше само права,без никакви задължения,вечер всеки се прибираше в къщата си-той при техните,аз с детето-при нашите.Когота станеше въпрос за нашите отношения,той казваше,че ще се съберем,да не го притискам,че има нужда от време.И аз чаках-бях добра,разбираща,вечно му влизах в положението,не исках нищо от него,сама се справях с всичко/с помощта на родителите ми/.Времето си течеше и нищо не се променяше.Той беше в изгодната позиция и явно така му хареса-гледаше си живота,излизаше си с приятели,нямаше никакви ангажименти,когато поискаше,имаше мен и детето си.В същото време аз не спирах да се надявам,че рано или късно ще се осъзнае и отново ще сме семейство.Само аз си знам колко сълзи съм изплакала,колко нерви съм потрошила,с колко надежди съм се разделила за това време. Това продължава вече ПЕТ години.Говорили сме много пъти,няма начин,който да не съм пробвала-с добро,с лошо,със сълзи със заплахи-нищо не постигнах.Той си хареса свободния живот и в същото време няма смелост да ми каже,че няма смисъл да продължаваме така. Преди два месеца търпението ми свърши и му поставих ултиматум да реши-или се събираме,или се развеждаме.Отново нищо не постигнах-нещата си продължиха по стария начин.Имах подозрения за друга жена,които се потвърдиха преди три седмици.Оттогава съм разбита-все още не мога да го проумея.Не мога да си простя,че съм била толкова заблудена и тъпа,че жертвах толкова години,нерви,надежди,а той замени мен и дъщеря си с първата срещната.Много боли и незнам дали някога ще спре.Знам,че ще кажете,че сама съм си виновна,знам,че е така,но от това не ми става по-леко.Не знам как ще продължавам напред-просто нямам сили вече.За тези пет години очите си изплаках,толкова компромиси със себе си направих и в крайна сметка се оказа,че всичко е било напразно.Боли ме,че той дори не събра смелост да дойде и да ми каже в очите,че няма смисъл да продължаваме така,а ме лъга толкова време.А най ме боли за детето ми-то не заслужава такъв баща.Заради болката,която изпитвам,усещам,че и аз не съм най-добрата майка-вечно ревяща,изнервена и тъжна.Но в момента нищо не мога да променя,просто нямам сили за нищо.Адски боли от предателството,а още повече боли,защото знам,че сама съм си виновна и сама удължих агонията си.Извинявам се за объркания пост,но объркано е и в душата ми,не виждам изход,не мога да се справя.Зная,че трябва да съм силна,но загубих силите си през тия пет години,през които се борих за загубена кауза.Благодаря,че ме изчетохте и дано да ме приемете сред вас  bouquet
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
О, мила. Hug
Сякаш виждам себе си в твоята история, само че при мен нещата продължиха само две години и половина.
Ако това ще те успокои - ние сме с теб.
Знам колко е силна болката. Знам как тежи.
Просто вече трябва да приемеш фактите. Явно животът ти няма да се промени кой знае колко, щом от толкова време живеете поотделно.
Моят съве е: Вдигни гордо глава и продължавай напред.
Време е да помислиш и за себе си. Време е и ти да бъдеш обичана, уважавана и ценена.
Такива измети като моя и твоя мъж не заслужават да имат семейства и да ги обичат толкова , колкото ги обичаме ние.
Ние сме тук!
Цитирай


Мнения: 17
Благодаря ти,мила.Знам,че е така,знам,че са боклуци и не ни заслужават,нито нас,нито децата си,ама боли от предателството.А най-лошото е,че те си гледат живота,за тях всичко е по-лесно,изобщо не си дават сметка колко живота разбиват-продължават напред,все едно никога не ни е имало.Благодаря за подкрепата!
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Ами продължават... Истина е.
Но какъв човек трябва да си щом след като си разбил живота на толкова хора можеш да си живееш живота?
Просто не си струва дори да съжаляваш за подобен род човек. И аз постоянно това си повтарям. Не си струва...
Мен също много ме боли. Също много го обичам.
Но вече не искам да живея в този тормоз. Не искам и да имам такъв безпринципен човек до себе си. Човек, на когото и за децата не пука.
Пред хората разправя колко много ги обичал децата. Ама всичко е само на думи. То всеки може да обича така.
Вярвай, в един момент тези хора остават сами, осъзнават какво са имали, какво са изгубили, но вече е твърдо късно за тях.
Аз искрено се надявам, че скоро ще мога да го преживея. Трудно ми е. Но трябва.
Щом стана веднъж вече няма връщане назад. Ще вървя напред.
Цитирай

В сърцето на любимите мъже!

Мнения: 1 039
"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
 Hug
Крайно време е да помислиш за себе си....
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
не искам да ти казвам "добре дошла", но разбира се, че те приемаме  Hug

стига плака, стига се измъчва - предостатъчно си страдала по НЕЩО, което не заслужава дори да си губим времето да пишем за него  #2gunfire

аз страшно се вбесявам от такива...льольовци (да не използвам най-подходящата дума  #Cussing out), които се подиграват с години с нечий живот и за миг не се замислят какво вършат - "сакати души" ги наричам аз!

съжалявам, че си попаднала на такава, ама...те са толкова много и са навсякъде, така че НЯМАШ ВИНА!!!, че такъв се е случил! и разбира се, че си се надявала на по-доброто!

но СТИГА ВЕЧЕ!
събирай си силите - няма закога повече!!! - и чети тук - много помага!
на мен момичетата тук ми върнаха здравия разум и подкрепата, която получавам, е просто незаменима!

бъди добрата майка като започнеш да се обичаш!!! по малко повече всеки ден!!!  Love
Цитирай

Burgas

Мнения: 463
Не си сама!Имаш детето си,той губи!Разликата между теб и мен е,че когато той поиска да живее като твоя мъж,само права без отговорности,аз казах-"няма да стане".Ние сме личности,ние заслужаваме друг живот.Аз се развеждам в момента след 13 год. брак.Искам час по скоро да се изпари от живота ми.Представи си днес се опита да спазари парите които ми дължи с правото да запознае любовницата си с детето ми.Боклук!Аз детето си за нищо не го пазаря.Да се маха,пари се правят,достойнство няма как да си направиш.Усмихни се,мила за стойностни хора си заслужава да плачеш.За тези мекотели,никога! NaughtyТе губят!Той от детето си не се отказвал,а днес се опита да го спазари.Да се маха!По-добре сама,отколкото зле приружавана(някой в този форум ми го каза) и е истина!Ще оцелееш,вярвай ми! Hug
Цитирай


Мнения: 17
Благодаря ви за подкрепата,страхотни сте.
Сиси,много си права,че ще останат сами,но аз лично за себе си мога да кажа,че след този горчив опит,едва ли ще мога отново да повярвам някога на мъж.Това е най-тъжното-на 30 г.съм,а сякаш живота ми е свършил.
Много е трудно да се справя със собствените си чувства-чувствам вина,сякаш аз съм се провалила.
А за обич-и моя мъж обича детето си, и мен,ама само на думи.Може да не я види и месец,но иначе я обича.Думи,празни думи,на които вярвах пет години.Чувствам се като най-голямата глупачка.
Възхищавам ви се на силата,която имате,наистина.Надявам се и аз да се почувствам силна скоро,защото сега се чувствам на дъното и незнам как да изляза.
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Ами както каза и Траяна,няма да ти кажем ;добре дошла;.защото ние не ,че не обичаме новите си съфорумци,просто не харесваме когато редиците ни се уголемяват. Sad
Прегръдки и целувки и от мен Hug
Цитирай


Мнения: 2 868
Здравей и от мен,
Като първа стъпка осъзнай, че бракът ти  и отношенията  с този мъж са мъртви. Прости се с тях, както човек се прощава, когато някой е умрял. За дъщеря си недей да жалиш- винаги съм казвала  тук във форума, че е грехота здраво и право дете да бъде жалено така, все едно му се е случило най-голямото нещастие. Децата са адаптивни, умни и разбират много повече, отколкото си мислим. Освен това като цяло, това си е болка на майката- тя става и на детето, когато ти му показваш, че липсващият баща е нещо, за което си залсужава да страда. За това, ако не искаш спомена на дъщеря ти за теб да бъде ревяща и изнервена майка, спирай да се влачиш след този човек.
За вината ти - да, имаш такава, но тя не е че не си запазила брака си, а че си се  принесла доброволно в жертва на  неговият егоизъм. От тук нататък си дължиш много грижи и много обич за самата себе си.  И бъди сигурна, че всеки списващ тука е правил и по -големи глупости, от тези дето си ги описала....Просто ужасно ти липсва чувство за самосъхранение и ще е нужно време да се понаучиш....

Тука сме разнообразна група- всеки се справя както може и според колкото му стигат силите, пиши, ще си намериш място, но най-важното е- започни да се отнасяш по-дбре със себе си. Най-силният ми аргумент срещу такова поведение е, че така задаваш модел на дъщеря си- искаш ли да я видиш някой ден да се влачи и да страда по някой  мъж,  да прощава всичко и да няма изисквания в една връзка??? Сигурна съм, че не искаш- така че, вземи се в ръце и й покажи, че човек най-първо трябва да се грижи за себе си и да гледа да му е добре, а не да се самоунищожава. Кураж от мен Hug 
« Последна редакция: нд, 09 дек 2007, 16:49 от Jaly »
Цитирай


Мнения: 451
Изживей си мъката до край,сега поне си наясно-агонията е свършила.
Опитай се да събереш парченцата останали от теб и да продължиш,и заради детето си и заради теб самата.
Всички знаем,че е трудно,но повярвай-ВРЕМЕТО лекува всичко.Болката ще започне да избледнява след месеци,година и ще се почувстваш по-добре Hug
Незнам какво друго да ти кажа,освен,че сме до теб Hug

Всички,дето сме се събрали тук,язовири сме изревали(ревали сме по пътища,по коли,на работа,по тоалетни-къде ли не),щото като те стегне ей така ,и не пита ,мамка му #Cussing out и какво ли не сме преживели #Crazy

Наказание и възвездие за тях няма,да го ........т #2gunfire #2gunfire и това сме го бистрили,ама след много размисли и до този извод стигнахме.

Стъпка по стъпка,бавно се вземай в ръце,защото това е ТВОЯ живот.
Ще потъваш,ще изплуваш и пак ще потъваш,докато най-накрая ще се задържиш-повярвай!
 Hug
Цитирай

София

Мнения: 194
Здравей!разбира се,че те приемаме,жалко е,че се е стигнало до тук,но...не е трябвало датърпиш толкова време!  Confusedаз не бих могла ,за това и се дразня толкова много на историята на едно от момичетата,че...търпи унижения,които не си заслужават..които нямат смисъл....БЪДИ СИЛНА,НИЕ СМЕ ТУК!!!!   Hug  Hug  Hug
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Джали, възхищавам се на начина, по който разсъждаваш!
За себе си мога да кажа, че не съжалявам за това което сме имали преди. Съжалявам за това, което сме можели да имаме. Тоест за нещо, което сме нямали, но аз съм се надявала, надявала, надявала...
Аз все още като се събудя сутрин не мога да осъзная какво е станало, не ми се иска да повярвам.
Ето с това най - вече трябва да се преборим. Със себе си и с чувствата си.
Цитирай


Мнения: 17
Сега,като ви чета,разбирам колко голяма нужда съм имала да споделя с някого и да получа подкрепа.
За всичко сте прави-то отстрани нещата се виждат много по-добре.
Иска ми се да вярвам,че това е края на агонията,ама малко ме съмнява.Той продължава да се обажда,наясно е колко ще пострада,ако тръгна да се развеждам /дължи ми пари/.Сега искам единствено да изчезне от живота ми,за да мога да продължа напред.
Знам,че ще ми е много трудно,но наистина искам да си върна моя си живот,в който не бях жертва,в който умеех да се смея.
Много се радвам,че ви има и че ви намерих!  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
Извинявай мила, а каква е причината да не се развеждате. Ние с мъжа ми не сме  разведени, ама пък и в най-лошите ни дни сме се държали  добре един с  друг, нямали сме нищо да делим винаи сме знаели, че аз и детето трябва да сме добре- не сме го обсъждали даже......Та  в този ред на мисли питам защо  отлагаш развода.... ако не е  напълно изчистен този въпрос той си стои като бомба със закъснител....
Сиска, разсъждавам аз, да беше ме видяла преди 10 години Embarassed а и преди 4,  с втората ми бременност пак става Mr. Green Имам аз една теория и  тя е, че човек учи само от отрицателен опит, та аз по този параграф съм пълна отличника..... дето се казва не знам как съм жива... та затуй все повтаярм, от любов не се умира, но от липса на себеуважение е напълно възможно Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора