Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

Сърцето ми, завинаги в Истанбул

Мнения: 805
След като прочтете долното ще се върнете много години назад! Надявам се, че усмивка ще озари лицето ви! Хубаво беше, нали ...  newsm53

Посвещава се на децата от 60-те до 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Цитирай

под водата

Мнения: 750
Ник'ва усмивка не ми озари лицето...по скоро ето това изражение придобих- Shocked!
Е,не ми се четат такива дълги постинги.... Crossing Arms
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Някой го бе пускал преди време.
Наистина е носталгично. Макар и да го бях чела, отново се усмихнах накрая.
Цитирай

Габрово

Мнения: 3 036
Мене ме развълнува!
Играехме на стражари  и апаши,като пътувахме с автобус,следяхме стрелките оставени от другите,криехме се из мази и тавани  и с часове продължаваше една игра.
Бяхме наказвани от родителите си и с причина и без причина,без "разследване.А днешните питат разпитват и накрая другите виновни.
Цитирай


Мнения: 341
...
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Ако ги нямаше и другите 12 номера, щеше да е още по-добре.

Кофти, че никой никога няма да го усети, освен, ако не го е живял.
Цитирай

София

Мнения: 1 745
В една книга /"Марион живее"/ главната героиня споделя, че най- добрата и приятелка отпреди , примено 30 години, е единствената, с която би могла да сподели възторга си при вида фъшкия в центъра на Ню Йорк.
Аз пък изпадам в овче умиление като видя, на софийска улица, деца да си играят под уличната лампа.
Цитирай

Под тепетата

Мнения: 329
Колко мило звучи!Това е най-щастливото детство на света,което за съжаление никога ама никога няма да го преживеят нашите деца,макар и да се стараем,но това е.... Rolling Eyesднешния 21 век.
Цитирай

София

Мнения: 5 293
Мене ме развълнува!
Играехме на стражари  и апаши,като пътувахме с автобус,следяхме стрелките оставени от другите,криехме се из мази и тавани  и с часове продължаваше една игра.
Бяхме наказвани от родителите си и с причина и без причина,без "разследване.А днешните питат разпитват и накрая другите виновни.
И мен ме развълнува. Играехме на ръбче, народна, на ластик... Връщахме бутилки, за да си купим сладолед. Седяхме до последно, докато изнервени родителите започваха да викат от балкона "Прибирай се Цвети, колко пъти да те викам, вечерята изстина". И т.н. и т.н.  Peace

Това е най-щастливото детство на света,което за съжаление никога ама никога няма да го преживеят нашите деца....
За съжаление!
Цитирай

Сърцето ми, завинаги в Истанбул

Мнения: 805
Колко бутилки съм върнала... Те от 1 литър бяха много скъпи! И jомашка, и знаци играехме! Хубаво беше!  35 35 35
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 737
Колко мило звучи!Това е най-щастливото детство на света,което за съжаление никога ама никога няма да го преживеят нашите деца,макар и да се стараем,но това е.... Rolling Eyesднешния 21 век.
Абсолютно съм съгласна ,въпреки,че малко съм хванала от това време,но си спомням Smile
Цитирай

Габрово

Мнения: 3 036
Аз се чудя защо си падам по "Войната на таралежите"?! и"Деца играят вън"
Цитирай

Абсурдистан

Мнения: 44
Не искам да си представям какво ще е след още 20-тина години... Rolling Eyes
Цитирай

UK

Мнения: 3 099
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.
Цитирай

Варна/София

Мнения: 1 761
Наистина имаше такава тема вече Wink
Цитирай


Мнения: 5 653
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.
И аз това си мисля.  newsm78
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора