Носталгия по миналото или по-точно по детството!

  • 2 467
  • 30
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Сърцето ми, завинаги в Истанбул
  • Мнения: 806
След като прочтете долното ще се върнете много години назад! Надявам се, че усмивка ще озари лицето ви! Хубаво беше, нали ...  newsm53

Посвещава се на децата от 60-те до 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

# 1
  • Мнения: 750
Ник'ва усмивка не ми озари лицето...по скоро ето това изражение придобих- Shocked!
Е,не ми се четат такива дълги постинги.... Crossing Arms

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 4 217
Някой го бе пускал преди време.
Наистина е носталгично. Макар и да го бях чела, отново се усмихнах накрая.

# 3
  • Мнения: 3 036
Мене ме развълнува!
Играехме на стражари  и апаши,като пътувахме с автобус,следяхме стрелките оставени от другите,криехме се из мази и тавани  и с часове продължаваше една игра.
Бяхме наказвани от родителите си и с причина и без причина,без "разследване.А днешните питат разпитват и накрая другите виновни.

# 4
  • Мнения: 335
...
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Ако ги нямаше и другите 12 номера, щеше да е още по-добре.

Кофти, че никой никога няма да го усети, освен, ако не го е живял.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 783
В една книга /"Марион живее"/ главната героиня споделя, че най- добрата и приятелка отпреди , примено 30 години, е единствената, с която би могла да сподели възторга си при вида фъшкия в центъра на Ню Йорк.
Аз пък изпадам в овче умиление като видя, на софийска улица, деца да си играят под уличната лампа.

# 6
  • Под тепетата
  • Мнения: 336
Колко мило звучи!Това е най-щастливото детство на света,което за съжаление никога ама никога няма да го преживеят нашите деца,макар и да се стараем,но това е.... Rolling Eyesднешния 21 век.

# 7
  • София
  • Мнения: 5 599
Мене ме развълнува!
Играехме на стражари  и апаши,като пътувахме с автобус,следяхме стрелките оставени от другите,криехме се из мази и тавани  и с часове продължаваше една игра.
Бяхме наказвани от родителите си и с причина и без причина,без "разследване.А днешните питат разпитват и накрая другите виновни.
И мен ме развълнува. Играехме на ръбче, народна, на ластик... Връщахме бутилки, за да си купим сладолед. Седяхме до последно, докато изнервени родителите започваха да викат от балкона "Прибирай се Цвети, колко пъти да те викам, вечерята изстина". И т.н. и т.н.  Peace

Това е най-щастливото детство на света,което за съжаление никога ама никога няма да го преживеят нашите деца....
За съжаление!

# 8
  • Сърцето ми, завинаги в Истанбул
  • Мнения: 806
Колко бутилки съм върнала... Те от 1 литър бяха много скъпи! И jомашка, и знаци играехме! Хубаво беше!  Joy Joy Joy

# 9
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Колко мило звучи!Това е най-щастливото детство на света,което за съжаление никога ама никога няма да го преживеят нашите деца,макар и да се стараем,но това е.... Rolling Eyesднешния 21 век.
Абсолютно съм съгласна ,въпреки,че малко съм хванала от това време,но си спомням Simple Smile

# 10
  • Мнения: 3 036
Аз се чудя защо си падам по "Войната на таралежите"?! и"Деца играят вън"

# 11
  • Мнения: 44
Не искам да си представям какво ще е след още 20-тина години... Rolling Eyes

# 12
  • UK
  • Мнения: 3 959
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 152
Наистина имаше такава тема вече Wink

# 14
  • Мнения: 6 990
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.
И аз това си мисля.  newsm78

# 15
  • София
  • Мнения: 62 595
Малко носталгия, но не виждам нищо кой знае какво и в сегашното време. Приспособяваме се. Вече сме на средна възраст, а това означава, че сме между нашето безвъзвратно остаряло детство и детството на нашите отрочета. Сега като кажа на някого, че само преди 10-15 години е имало DOS ме гледа с недоумение, защото за него всичко започва с интернета. Така, че всичко си е съвсем наред.

# 16
  • Мнения: 6 990
Е, дос и аз го помня Mr. Green Преди точно около 15-16 години пипнах компютър за първи път в на баща ми офиса. Бях възхитена Laughing

# 17
  • Мнения: 15 029
даммммм това наистина бяха прекрасни времена  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
сега си спомням как се пързаляхме с шейната, която татко беше направил в гаража, правехме си снежни човеци, ядяхме препечени филии с мас и чубрица и се замеряхме с топки до къъъъсно вечерта без родителите ни да ги е страх, че някой ще ни отвлече или, че ще ни блъсне кола.

изнасях редовно приборите от вкъщи и кристалните чаши, за да си играеме на къщички пред нас. скачахме на растик, играехме на ръбче и бомба-шмайзер  Joy
беше наистина страхотно

# 18
  • Мнения: 15 029
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.

съгласна съм с теб, че си е нашето. и за това пишеме за него с такава носталгия и умиление - защото е била приказно и незабравимо  Peace

# 19
  • UK
  • Мнения: 3 959
Да, и в това няма нищо лошо, но не съжалявайте толкова, че децата ви няма да го изживеят - те ще имат тяхното най хубаво детство. А и аз и досега се пързалям с чували по баирите на село като си идем на Коледа, нищо че не съм дете вече. Wink

# 20
  • Мнения: 281
Играех на паркинга и когато майка ми ме викнеше да се прибирам, заставах под балкона, и се молех за "Още пет минутииииииии!"
 Grinning

# 21
  • Мнения: 5 940
Една шейна, вързана със сезал отпред. Дърпах сестра ми, после тя мен. Качвахме и съседите на обиколка в снежните утрини и вечери. Ръкавиците мокри и захвърлени в снега.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.

# 22
  • Мнения: 8 999
Колкото и да се е променил животът ми, никога, ама НИКОГА, не подхващам нищо, преди да си изпия кафето сутрин. Дори и компютърът не може да ме примами.

# 23
  • Мнения: 352
Номер 6 е свободата и безгрижието, които имахме, и които изчезнаха без да забележим...... Cry Confused ooooh!

# 24
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
туй е старо кат' баба ми... още ли се върти/разпространява в нет-а?

# 25
  • Мнения: 15 029
Една шейна, вързана със сезал отпред. Дърпах сестра ми, после тя мен. Качвахме и съседите на обиколка в снежните утрини и вечери. Ръкавиците мокри и захвърлени в снега.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.

хихихи един стар чук и гек - тежък и железен се дърпаше от двама по наклона и осле вйуууууу на долу

а пък когато някой ме питаше как се казвам отговарях "Ян Бибиян" Joy Joy Joy

правехме си "глинени" съдове от кал и вода и ги слагахме да се пекат във фурната на баба ми докато я нямаше  Joy

# 26
  • Мнения: 3 036
Ей, ами помните ли "съкровищата"?
Правеха са от лъскав станиол от шоколад(ако имаше изобщо такъв) и с цветно стъкло от бира или лимонада го слагахме отгоре.
Разравяхме земята и ги слагахме а после беше голяма радост когато ги откриехме.

# 27
  • Мнения: 2
всичко което прочетох ми навя толкова  много вълшебни спомени за онова невероятно детство което топли душата ми / със спомените  Blush/толкова игри измислени с приятели,и да задължително с молбата за още малко да си поооиграя Cry,помните ли и пускам пускам къпричка

# 28
  • Мнения: 335
Е, както е тръгнало и за фенерите от малките ("черни") дини ще си спомните (по 3 ст. килото).

Всяко хлапе нощем (понеже през лятото се играеше по дворовете до 10 - 11 часа) можеше да отиде на сергиите на пазара (те не се заключваха). Да си отвори металните шкафчета под масите, да си извади диня, да я изтърбуши, да й изреже очи, нос, уста, да сложи свещ в нея и да я сложи за фенер във вече описаните "къщи" от слама, щайги и друго ниско строителство...

ПП Не че сега не си вземат "децата" каквото им трябва от тук и там, само дето са заключени шкафчетата... и...

# 29
  • Мнения: 2 037
Незабравимо е! Карала съм зимни кънки вечер с баща ми по "Цар Асен", колело по "Витошка", ролери из НДК и всички гореспоменати игри из квартала и двора на училището. 

# 30
  • През девет планини в десета...
  • Мнения: 1 267
играехме на "развален телефон", "да бий ,да бий" , "тихо ли бурно замръзнало море" , разменяхме си салфетки....ех хубаво беше Flutter Но най-хубави спомени имам от ваканциите по селата Laughing Цял ден по къщите на приятелки и в нас/бабите ни колко са на хокали/...  JoyВадихме по едно плаче пред нас и се събирахме да играем на учители и ученици под една огромна слива на сянка.Вечер на една полянка в махлата си разказвахме страшни случки и после като се приберем с братчетката в къщи и не заспивахме до сутринта от страх. Joy Много обичах мама да ми направи течен шоколад-сто пъти беше похубав от сегашния. И руската салата помня, дето мама като се прибираше през обедната  почивката за малко от работа се отбиваше да вземе от кулинарния магазин в пластмасова тарелка с двурога виличка...беше с превъзходен вкус.Салам камчия,лимонови резенчета... Rolling Eyes Ех,как ми стана топло на душата!!! Hug

Общи условия

Активация на акаунт