Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 176 отговора
Държа в ръката си поредния тест... и този се оказа от партидата, която показва само една черта... продължавам да съм небременна.... докога? Защо?...
Колко време мина, откакто решихме с мъжа до мен да имаме бебче и все не става.... шест месеца, година.... времето минава, а бебче няма...  Кога ще разбера какво е да съм бременна, кога ще дойде времето, когато целият ми свят ще бъде събран в едно детенце, което ще ми казва „мамо”?...
Крайно време е да разбера защо и каква е причината да не мога да видя двете черти на теста за бременност! Но какво да направя, към кого да се обърна?

Като че ли това е историята, която преживява всяка една от нас, стигнала до момента да погледне в този сайт и да търси отговори на въпроса защо няма бременност.
Ние също сме минали по този път. Някои от нас вече имат дечица, някои в момента са бременни, други все още чакат да видят двете черти. Нашата идея е да помогнем поне мъничко  на всички, които тепърва започват лутането и борбата за собствено детенце. Ние не сме специалисти, но сме преживели достатъчно, за да можем да кажем, че заедно бихме могли да отговорим на въпросите, които тази борба поставя. Ние не бихме могли и нямаме право да поставяме диагнози, но можем да помогнем с насоки, обяснения или дори само с подкрепа на всички, които не знаят какво да очакват и нямат идея за това, което им предстои да се случи.
Ще се опитаме простичко да обясним кога трябва да се потърси помощ, как да си изберем лекар, как да се подготвим за преглед, кои са първите стъпки в борбата за нашата обща цел – бременност и раждане на нашето собствено детенце...
Успех, момичета, и нека осъществим мечтите си и достигнем целта на нашата борба!

1.Кога да потърся  помощ?
 Помощ трябва да се потърси щом започнат притесненията и сълзите от отрицателните тестове, без значение дали е минала прословутата една година опити. За някои хора тази година може да се окаже много важна и напразно пропусната. Знам, че е в разрез на всички статии за стерилитета, но сега като се върнем назад, повечето от нас едва ли щяхме ли да чакаме цяла година. Нека като правило да  включим шест месеца при редовни контакти и редовен цикъл. Ако не става повече, значи има проблем.

2.Как да избера лекар?
 Вашият лекар не е този, при който приятелката ви е следила безпроблемната си бременност, и за това го хвали много. Не е и познатият на някой твой познат, не е и този, който е най-добър, понеже работи със здравната каса. Вашият лекар е този, който е специалист в областта на стерилитета. Защото разликата м-у обикновен квартален гинеколог и такъв специалист е огромна.
Накратко изброяваме някои от по-известните във форума имена на доктори и клиники по стерилитет:

Др. Стаменов и др. Персенска. http://www.invitro-bg.com/display.php?page=who

Др. Владимиров http://www.ivf.bg/?p=105

Плевен - http://www.ivfpleven.com/index.php?l=19

Варна - http://kozovski.hit.bg/Varna.htm
д-р Кателия Александров, проф. д-р Иван Козовски, доц. д-р Веселина Маркова, д-р Георги Козовски

« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:00 от Dodichka »
Цитирай


3. Как да се подготвя за преглед и какви изследвания трябва да направя преди да планирам бременност?Ето, стигнахме и до тук, запазваме си час за лекар , който преди това много добре сме подбрали, съобразно казаното в точка 2
Хубаво е прегледа да се извърши в първата половина от  цикъла, тоест няколко дни, след като е свършила менструацията. Лекарят трябва да поиска информация за общото ви състояние, за евентуална фамилна обремененост, тоест, има ли в семейството ви, някакви наследствени заболявания. От своя страна, вие трябва съвсем честно и откровено да споделите притесненията си, нали сте чували приказката, че на лекар всичко се казва (или беше показва   newsm78  ) Задължително кажете на доктора, ако досега сте поемали някакви лекарства, или пък сте били подложени на някакви процедури. Ако разполагате с резултати от досегашни изследвания, ако сте измервали базалната температура, и ако разполагате с нейни графики, покажете му ги. Всичко ще е от полза.
Самият преглед трябва да включва, освен по-горе описаният предварителен разговор, гинекологичен преглед /онзи на гинекологичният стол, или т.нар. магаре  hahaha  /, преглед с ехограф (най-добре вагинален) и вземане на секрети за цитонамазка, микробиология, микоплазма и хламидия. Това последното с вземането на секретите го практикуват много малко доктори, но според мен трябва да се включи в практиката на всеки един от тях.Самата процедура по вземане на секретите, не може да се определи като много приятна, но се търпи. Във влагалището се поставя инструмент, наречен спекулум , който улеснява достъпа до маточната шийка, от която с помощта на четчица се взема и самият секрет. Обещавам, че няма да е толкова лошо, колкото звучи .Изисквайте от своя лекар да ви направи тези изследвания, защото повечето от изброените инфекции протичат без симптоми, а се оказват сериозен фактор за стерилитета. 
Важно: Изисквайте тези изследвания да ви бъдат направени с антибиограма, за да се установи, при евентуален положителен резултат, на кой антибиотик реагира най-добре вашият организъм. Иначе рискувате продължително и безполезно пиене на доста голяма гама от антибиотици. При наличието на микоплазма и хламидия се лекуват и двамата партньори. Лечението е с антибиотици, като понякога то може да е доста продължително. След което се правят контролни изследвания, за да се установи резултата от лечението.
 При прегледа с ехограф, трябва да се определят размера на матката, нейната форма , както и добре да се огледат яйчниците. Също така може и трябва да се види, дали има фоликули, евентуално дали има доминантен такъв, размера на ендометриума /маточната лигавица/ и най-добре изисквайте снимка от ехографското изследване, защото може да ви е нужна по-нататък.

   Какво представлява Цитонамазката и какви може да са резултатите от изследването – моля някой да изрови линк !!!

    Хламидия -  тихата епидемия

Бактерията предизвикваща хламидия е chlamydia trachomatis. Тази зараза се предава най-вече полов път (PID). Хламидийната зараза може да бъде в  жената през цялото време, което да не й причинява никаква вреда, но може и да показва наличието си чрез определени симптоми.  Жените с хламидия могат да имат увеличено или променено влагалищно течение и получат вагинална инфекция, която може да се разпространи в половите органи.
Факторите, които показват вероятността някоя жена да има хламидийна зараза са:
наличие на сексуална активност;
липсата на използвани контрацептиви (презервативи);
повече от един сексуален партньор;
използването на орални контрацептиви;
секс с партньор, който преди е имал полово предавано заболяване;
секс с партньор, който има хламидийна зараза на пикочния тракт.
Симптоми на хламидията:
Жени, които са заразени с хламидия често нямат симптоми или имат един единствен, който е неясно изразен. Ето защо заразените жени често не осъзнават, че имат болестта от дълго
време, понякога години. Но те са заразени и могат да предават болестта несъзнателно. Когато симптомите включват жълтеникаво вагинално течение; болезнено или често уриниране; парене или сърбеж на вагиналната област; червенина, оток или болезненост на влагалището; болки по време на сношение и ненормално кървене. 
  
Диагностициране на хламидията
Диагностицирането на хламидията се прави чрез самонаблюдение, поставяне на обща медицинска картина и физическо изследване, които включват взимането на проба от цервикална тъкан с намазка, взета с марля или четчица и изпращането й в лаборатория за изследване. Правят се и кръвни тестове но по-надеждни са другите 
Сексуалните партньори, с които е осъществяван полов контакт през последен шестдесет дни също трябва да бъдат проверявани, когато има наличие на хламидия.
След успешно проведеният курс на лечение с антибиотици, лекарят може да направи повторно изследване чрез посявка на материал .Ако тестът е положителен, тогава обикновено е налице повторно заразяване. Това е много вероятно, ако сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.

Ефекти върху плодовитостта :
Хламидята може да въздейства върху женската репродуктивна способност по два начина: това може да доведе до полово предавани болести, които могат да доведат до безплодие чрез увреждане на маточните тръби или да доведе до временно безплодие чрез засягане на цервикалната слуз.  Основната опасност за мъжете с хламидия, все пак, е това те да заразят своите партньорки и техните партньори, който могат да развият PID.
Ако вие имате хламидийна зараза и планирате бременност, трябва да се подложите на лечение преди зачеването - бременната жена, която има хламидия може да я предаде на бебето при рождението му и то да страда от остра форма на конюнктивит и белодробни инфекции.

Лечение:
Хламидията се лекува с антибиотик. При повечето хора е възможна повторна зараза с болестта чрез друг сексуален партньор.  Партньорите ви винаги трябва да бъдат лекувани от заразата, независимо, че техният тест е отрицателен.
Възможни последствия, ако хламидията не се лекува:
Хламидийната зараза в жената е силно свързвана с развитието на cervical dysplasia или ракови (или необичайни) клетки в маточната шийка.
Лечението на хламидийната зараза е важно и за възпрепятстване маточните тръби, които свързват яйчниците с матката. Тежката или нелекувана хламидийна зараза може да доведе до сериозни усложнения:Полова възпалителна болест или PID, които включват разпространена зараза на половите органи;Постоянна болка в областта на половите органи;
Сраствания или съединяването на тъкан;
Безплодие или неумение за зачеване;
Извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива извън матката;
Преждевременни контракции и раждане, ако жена е заразена през бременността;
Зараза на маточната стена, която настъпва след раждането.   

Повторни ректални зарази.
Бременните жени, които не знаят за съществуването на хламидийна зараза в себе си, рискуват заразяването на бебето/та си при раждане и се намират в повишен риск от преждевременно раждане. Хламидията при новородените може да предизвика конюнктивит (инфекция на очите) и пневмония. Поради тези причини скрининга за хламидия е препоръчителен за всяка бременна жена.

Предотвратяване на заразата:
Няколко са нещата, които могат да предотвратят и възпрепятстват разпространението на хламидийната зараза.
Мъжките и женските кондоми обезпечават някаква защита.
Половите контакти с един партньор са по-надеждни.
За всички нови сексуални партньори трябва да сте осведомени за тяхната сексуална история и евентуалното наличие на полово предавани болести. Сексуалният контакт трябва да бъде отложи докато изследванията покажат отрицателен резултат.

Изследванията за наличие на хламидия се препоръча да се правят всяка година или всяки път, когато се сменя сексуалния партньор. За всеки нов или влошаване на съществуващ вече симптом трябва да уведомите вашия лекар.

   Микоплазма, уреаплазма

Какво да направите, ако при изследване ви се открият микоплазма и уреаплазма. На първо място не се панирайте, изследването показва, че вие сте носител, но не е задължително да сте болен. Уреаплазмата и микоплазмата предизвикват инфекциозните заболявания уреаплазмоза и микоплазмоза. Уреаплазмата и микоплазмата се отнасят към гъбичките и по своите свойства заемат междинно положение между вирусите, бактериите и едноклетъчните организми. Уреаплазмите и микоплазмите толкова си приличат, че почти винаги се разглеждат заедно. Лечението им също е сходно. Заразяването може да стане само по полов път при контакти с болни или носители.

Признаци
Първите симптоми за налачие на микоплазми и уреаплазми приличат на обичайните симптоми на уретрит и нямат никакви специфични особености. Често носителите на микоплазма и уреаплазма въобще не отбелязват никакви симптоми като парене или сърбежи, затормозяване при уриниране, невисока телесна температура и дискомфорт. Ето защо като цяло изследване поради подозрение за наличие на уреаплазми и микоплазми е много рядко срещано.

Усложнеиня
Главната опастност се състои в това, че при липса на лечение микоплазмата и уреаплазмата могат да предизвикат хронична форма на микоплазмоза или уреаплазмоза. Последствията от ненавременното лечение  могат да предизвикат сериозни заболявания като: хроничен уреаплазмен простатит и везикулит, хроничен двустранен епидидимит, микоплазмен цистит и пиелонефрит. За да се избегне това е необходимо да се направи изследване, ако вие сте в рискова група за венерически заболявания.   

Лечение
Уреаплазмозата и микоплазмозата, особено в ранен стадий, лесно се отстраняват с терапевтично лечение. Микоплазмите и уреаплазмите са много малки организми, които са способни да живеят самостоятелно. Те нямат клетъчни стени и затова на тях не мотаг да подействат много от антибиотиците. Затова в борбата с тях се използват специални противомикробни препарати.



   Микробиология

Освен гъбички може да има:
- бактериална вагиноза - силно течение, без мирис, млечно бяло, получено в следствие на пренасяне на бактерии от ануса;
- е. коли - могат да предизвикат спонтанен аборт при бременност;
- възпаление на влагалището (колпит). Едно от най-честите видове възпаления на влагалищната лигавица е микотичният (гъбичков) колпит. Причинява се от гъбички, с най-чест представител Candida albicans.
По принцип гъбичките са нормални обитатели в стомашно-чревния тракт, кожата, лигавицата на влагалището, устната кухина. Под влияние на различни външни и вътрешни фактори те могат да станат болестотворни. Когато защитните механизми на организма функционират добре, дори и да навлезнат във влагалището, кандидите биват унищожавани и не възниква заболяване. При определени условия, които наричаме предразполагащи фактори, безсимптомното носителство се превръща в активна инфекция. Най-важните фактори за това са унищожаването на нормалната вагинална флора, която има защитни функции, и потискането на локалния и общия имунитет. ай-чести оплаквания
- сърбеж
- парене при уриниране
- засилено вагинално течение
Въпреки че е налице течение, възможно е да има и оплакване от сухота във влагалището.
- сексуален дискомфорт - неприятен, болезнен сексуален контакт
- при гинекологичния преглед се установява силно зачервена оточна влагалищна лигавица, покрита с бели налепи, които се отстраняват лесно.
Обикновено оплакванията се засилват около менструация - преди или след, както и след полов контакт.


   Листериозата като фактор за стерилитет

Листериозата е инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бацил, наречен листерия. За природен “резервоар” на инфекцията служат гризачи, а така също и някои домашни животни.
Основните начини за заразяване са два:
-   хранителен – т.е. микробите попадат в организма на човека с храната, която е замърсена;
-   вътреутробен – вродена листериоза.
В развитието на инфекцията голяма роля играе състоянието на имунната система на човека. Важно е да се отбележи, че сред различните форми на листериоза специално място се отделя на “листериозата при бременните”. Изследването на голяма група жени – майки с деца с вродена листериоза, показва първо, че у болшинството от тях по време на бременността не е имало типично проявяване на листериозната инфекция и второ, че не всяко носителство на бактерията води до вътреутробна инфекция на плода. При заразяване на плода по време на бременност, по принцип се развива остър хориоамнионит, водещ до мъртво раждане или до прежевременно раждане, инфекционно поражение на много органи и системи на плода. При заразяване на новороденото по време на самото раждане, признаците на вродената листериоза се проявяват 1-2 седмици след раждането. Болестта нерядко протича изключително тежко, листериозата може да се обуслови с бронхопневмония, увеличение на черния дроб, жълтеница и други сериозни заболявания и симптоми.
Затова е изключително важна ранната диагностика на това изключително коварно заболяване. В какви случаи бъдещата майка трябва да бъде нащрек? При често повтарящи се ангини, възпаление на ячниците, шийката на матката, при наличието в миналото на повтарящи се аборти или мъртви раждания. Ако жената е бременна, към изброените показания можем да добавим и патологично течение по време на бременността. 

Лечение на листериозата
При остри форми на листериоза се назначават антибиотици от тетрациклиновата група, в течение на целия период на следродилна треска и още 5-7 дни, пеницилин, еритромицин. Най-ефективно е съчетанието на ампицилин с гентамицин или пеницилин с тобрамицин (гентамицина и тобромицина почти не проникват през  кръвномозъчната бариера, затова при нервни форми на листериоза не се назначават). При тежки форми на листериоза етиотропната терапия се продължава до 1421 дни с нормална температура. При листериоза при бременни не се назначава тетрациклин (опасност от тератогенно влияние), препоръчва се терапия с пеницилин.

         тромбофилия като причина за стерилитет. Понякога при завишени антифосфолипидни антитела или генетични изменения (Фактор 5, протромбин, ПАИ 1 Полиморфизъм) плодът бива изхвърлен от организма в съвсем ранна бременност, така че жената дори да не разбере, че е имало оплождане. А и това са много чести причини за аборт, прееклампсия, недоносени бебета. Освен това нека добавим и антиспермалните и антиовуларните антитела, ТАТ и МАТ.
      - Цитомегаловирус
Цитомегаловирусът е един от най-коварните вируси от семейството на херпеса.
Ако се окаже в клетките на човека, цитомегаловируса остава в тях завинаги. Независимо от това по какъв начин се е заразил човека, проявите на болестта винаги са едни и същи. Или по-точно няма никакви прояви. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма!
За да се активира цитомегаловируса е необходимо да се намали имунитета. Понякога е достатъчна една банална авитаминоза, но по-често е нужно нещо извънредно. Например Синдром на придобида имунна недостатъчност (СПИН) или приемане на по-особени лекарства, понижаващи имунитета, при лечението на онкологични заболявания.

Ако цитомегаловируса увреди лигавицата на носа, се появява хрема. При увреждане на вътрешни органи, се появява слабост, диария или запек и други неясни признаци, при които като правило не се ходи на лекар. Още повече, че те след няколко дена изчезват.
Случва се цитомегаловируса да се засели в пикочо-половите органи. Тогава при жените настъпва възпаление на матката (ендометрит), възпаление на шийката на матката (цервицит), на влагалището (колпит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомнно.

Заразяването с цитомегаловирус представлява опасност за бременните жени, тъй като инфекцията може да се предаде на развиващия се ембрион. При това ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вируса да осакати бъдещото дете е твърде ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.

Лечение на цитомегаловируса

Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Съществуват лекарства обаче, които позволяват да се контролира количеството на вируси в организма, да се подтиска тяхното развитие. Повишава се имунитета на болните и се назначават специални противовирусни препарати.
Това лечение се провежда при наличието на цитомегаловирус при бременните или при жени, които се опитват да забременеят по време на целия период на износване на детето и при кърмене. Използва се целия комплекс от препарати, повишаващи имунитета, а така също се използват подтискащи размножаването на вируса препарати интерферон. Заразената бременна жена трябва в интервал от 10-12 дена да бъде изследвана. Така също постоянно трябва да се следи състоянието на плода.
Внимателно подбраната мощна терапия и строгото изпълнение препоръките на лекаря, позволяват значително да се понижи риска от предаване инфекцията на детето, който пряко зависи от активноста на вируса в организма на майката.

       - Токсоплазмоза
Токсоплазмозата е заболяване, което се развива в резултат на вътреутробно заразяване на плода от майка, болна от токсоплазмоза. Заразяването на плода може да доведе до аборт, мъртво раждане, тежки често несъвместими с живота поражения. Симптоматиката е изразена у 25 % от новородените. Повечето от децата остават носители на заболяването, т.е. то може да се прояви в по-късен етап.
Симптоми и протичане.
В острата си фаза протича генерализирано, т.е. засягайки всички органи и системи, повишава се температурата, появява се треска, слабост, жълтеница, увеличават се черния дроб и далака, появяват се обрив, сънливост, вялост, тонуса на мускулите се понижава, може да се появи и късогледство. При по-слабо изразената картина, когато възпалителните процеси в различните органи не протичат успоредно, а постепенно, се развива хидроцефалия, изменения от страна на очите (помътняване на лещата и други патологични състояния). При хронично протичане възникват необратими изменения на Централната нервна система, които се съпровождат с изоставане на детето в умственото му развитие, развиване на слепота и други подобни.
Лечение на токсоплазмоза
Задължително хоспитализация. От препаратите – хлоридин, супрастин, витамини, общоукрепващи средства. При хронична токсоплазмоза вкарват вътрекожно токсоплазмин, провежда се лечение на заболяванията на Централната нервна система, очите. Препоръчва се диспансерно наблюдение при невропатолог, очен лекар.
Профилактика.
При жените спазване на лична хигиена – измиване на ръцете след работа, особено при контакти със сурово месо, щателна обработка при варене и обработка с пара, замразяване при температура -20С.
Котките, които се явяват главните преносители на токсоплазмозата, трябва периодично да бъдат изследвани, не трябва да се хранят със сурово месо, да се допуска замърсяване на почвата с техните изпражнения. Не трябва да се държат в къщи и да се отглеждат болни котки.

    - Хепатит
Хепатит – това е възпалително заболяване на черния дроб. Хепатитът може да бъде остър и хроничен.
Разпространението на вирусния хепатит на планетата приема характер на средновековна епидемия. По данни на световната организация по здравеопазване всеки трети жител на планетата е заразен с този коварен вирус. Съществуват 8 различни типа вирусен хепатит: A, B, C, D, E, J, F, TT.
Най-честата причина за острите поражения на черния дроб при човека е попадането на вируса на хепатита в организма. Острият хепатит може да бъде предизвикан също от ентеровируси, възбудители на чревни инфекции, вируси на инфекциозната мононуклеоза, лептоспироза, някои тропически паразити, тежка бактериална инфекция.
Механизмът на развитие на острия хепатит протича като непосредствено увреждане на дроба или имунологични нарушения, когато самия организъм започва да унищожава клетките на собствения си черен дроб.
Хроничният хепатит е продължително заболяване на черния дроб (повече от 6 месеца). Между хроничните заболявания на дроба хроничния хепатит се явява най-често.
За хроничния хепатит са характерни увеличаване на дроба, болка или чувство на тежест, подуване в дясното подребрие, диспепсия, и по-рядко се проявява жълтеница, сърбеж на кожата и повишаване на температурата. Увеличаването на черния дроб се среща приблизително у 95 % от болните, но в повечето случаи то е умерено. Болката в областта на черния дроб не е силна, но е постоянна. Често се случва понижаване на апетита, уригване, гадене, непоносимост към мазнини, алкохол, метеоризъм, нередовно изхождане, обща слабост, понижаване на трудоспособността. При някои болни се появява не твърде изразена жълтеница.
Лечение на хепатита
Болните от острия вирусен хепатит (и с подозрение за такъв), а също така и инфекциозен хепатит с друга етиология задължително се хоспитализират в специални отделения на инфекциозни болници, а в огнището на инфекцията се провеждат санитарно-епидемични мероприятия. Болните с токсичен хепатит се хоспитализират в център по отравяне, където им се провеждат мероприятия по премахване на отровата от организма, дезинтоксикационна терапия. Болните от остър хепатит им се назначава стационарно лечение, щадяща диета с ограничаване на мазнините и увеличено съдържание на въглехидрати, голямо количество плодови сокове. В тежки случаи, особено при изразена анорексия и повръщане, се назначават вливания на разтвор от глюкоза. При появата на признаци на потиснатост на мозъчните функции или кома спешно се провежда масивна плазмофереза (масивно вливане на плазма).
Болните от хроничен перзистиращ и агресивен хепатит извън изострянето трябва да спазват диета с изключване на някои храни. При обостряне на хепатита, е показана хоспитализация, стационално лечение, по-строга щадяща диета с достатъчно количество белтъчини и витамини. При хроничния холестатичен хепатит основно внимание трябва да бъде насочено към откриване и отстраняване на причините за холестазата, като в този случай може да се очаква успех от лечебните мероприятия.


   Другите по-важни изследвания, които може и трябва да се пуснат преди всички други са:ПКК, биохимия, урина, спин, васерман, рубеола.
 

Важно: Първият преглед, за който изписахме толкова много,  все още не е достатъчен, за да се назначат лекарства, които ще ви помогнат за така чаканото бебе. Преди да поемате каквито и да е било лекарства / с изключение на тези, които биха излекували някоя от по-горе изброените инфекции, ако ви бъде открита такава/ има още няколко неща, които трябва да направите задължително. Те са изброени малко по-надолу.




« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:18 от Dodichka »
Цитирай


4. Какво трябва да знам за месечният цикъл?


Цикличните промени в женския организъм се наричат “менструален цикъл”. Продължителността на цикъла е броят на дните от началото на една менструация до деня преди следващата менструация.

При повечето жени продължителността на цикъла е средно 28 дни. Всеки цикъл се състои от 3 фази: фоликуларна, овулаторна и лутеална. Фоликуларната фаза продължава от първия ден на цикъла до овулацията – средно 10-14 дни. След това настъпва Овулаторната фаза. При нея фоликулът / кухина, изпълнена с течност, в която се намира женската полова клетка -яйцеклетка / е вече узрял, и се спуква, като освобождава една яйцеклетка. Именно този процес, на освобождаването на яйцеклетката се нарича “овулация”. Овулацията е много кратък период от време – максимум 12 часа. След Овулаторната настъпва Лутеалната фаза. Тя продължава от овулацията до края на цикъла.
Не във всеки цикъл настъпва овулация! Напълно нормално е на всеки 13 цикъла да има един ановулаторен – цикъл, по време на който няма овулация.

Дейността на яйчниците е периодична. Тя преставлява истински цикъл, който следва менструалния цикъл. На всеки 28 дни, приблизително, единият от яйчниците отделя овоцит. Отделянето става всеки път от различен яйчник. През първата част на цикъла (около 14-15 дни след първия ден на последната менструация), определен брой фоликули се активират. Няколко фоликула узряват, но само един от тях отделя яйцеклетка – той се нарича доминантен фоликул.
В така образувания доминантен фоликул се появяват малки кухини, които се изпълват с течност. Те се сливат, за да съставят една единствена голяма кухина, вследствие на което яйцеклетката бива избутана в периферията на фоликула. Разширената фоликулна кухина образува на повърхността на яйчника издутина, която в навечерието на овулацията е около 17-19 мм – това е нормалната големина на фоликул, годен за оплождане.
Под въздействието на хипофизата се отделят естрогени, чието количество се увеличава успоредно с нарастването на фоликула. Узряването на яйцеклетките и овулацията се стимулира от два хормона отделяни от хипофизата, фоликустимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). Много е важно тези два хормона да се произведат в необходимите количества през цялото време на месечния цикъл, за да може да се осъществи нормална овулация. Под действието на ФСХ фоликулите се стимулират да пораснат. Стероидният хормон естрадиол се отделя от вътрешността на фоликула. Този процес е завършен към 10-ия ден от менструалния цикъл. Когато доминантния фоликул достигне зрялост (около 12-ия ден от цикъла) това дава знак на хипофизата да отдели голямо количество от лутеинизиращия хормон. Това е т.нар. фоликулярна фаза – фазата, в която се развива и расте доминантния фоликул.
Овулацията настъпва 24 до 36 часа след повишаването на количеството на ЛХ – средно 14 дни преди края на цикъла. Това повишаване е много бързо, голямо и продължава кратко време – само 1-2 дни. Затова то се нарича “Пик на ЛХ”. След като количествата на ЛХ се увеличат, започва процеса наречен овулация, а фазата от месечния цикъл – овулаторна фаза. Под негово въздействие налягането на течността в яйчника се увеличава, което довежда до спукването на фоликула през следващите 40-48 часа.
При пукането, фоликуларната течност бавно изтича извън яйчника във вътрешността на фалопиевата тръба, а яйцеклетката, вследствие прибирането на фоликуларната стена се оказва на повърхността му. Яйцеклетката се всмуква от подвижните ресни на яйчниковата тръба, които постоянно помитат повърхността на яйчника. Увлечена от движението, яйцеклетката се придижва в тръбата, стига до външната третина, където "чака" някой сперматозоид да я оплоди. След освобождаването на яйцеклетката, фоликулът се превръща в т.нар. “корпус лутеум” или ”жълто тяло”. Затова и фазата се нарича “Лутеална”. Корпус лутеум произвежда хормона прогестерон, който разрехавява вътрешната стена на матката, подготвяйки я за прикрепването на оплодената яйцеклетка в нея (това се нарича “имплантация на яйцеклетката”). Ако яйцеклетката бъде оплодена и започне бременност, жълтото тяло продължава да се развива в продължение на 3 месеца и отделя все повече прогестерон, за да осигури износването на плода. След този период плацентата заменя жълтото тяло. Именно прогестеронът, произвеждан от жълтото тяло, не позволява на матката да получава контракции, както това се получава при менструацията, и по този начин запазва невредимо яйцето. На седмия ден след оплождането, или на 21 (22) ден от началото на последната менструация, става имплантацията, което действително става през втората седмица след оплождането.
Ако яйцеклетката не е оплодена, жълтото тяло достига максимума си на големина и дейност след 9 дни, след което регресира (сбръчква се и умира), а нивото на прогестерона на 21 (22) ден от месечния цикъл започва да намалява. Дейността на жълтото тяло е точно определена - 14 (+ 2) дни след овулацията, то престава да произвежда секрет и се превръща в съединителна влакнеста тъкан. Внезапният спад на хормоните в кръвта предизвиква появата на МЦ. В момента, в който неоплодената яйцеклетка се изхвърля с менструацията, започва зреенето на нов фолукул - това е началото на нов цикъл.

Периодът на менструацията, продължаващ от 2 до 8 дни бележи началото на новия цикъл. Средната продължителност на менструалния цикъл е 28 дни, но тя може да варира от 21 дни до 36 дни, дори и повече. Овулацията настъпва приблизително на ден 14 от 28-дневен менструален цикъл, но настъпва по-рано при къс цикъл и по-късно при по-дълъг цикъл (някои жени имат менструация, но нямат овулация, т.е. не се отделя яйцеклетка от яйчника). Когато съществува овулация, има относително къс период от приблизително 24 до 48 часа, когато жената е фертилна. По време на фертилния период, сперматозоидите трябва да бъдат вече във фалопиевите тръби и да са готови да достигнат яйцеклетката.
Фоликулът нараства и се превръща в истинска жлеза, наречена поради пигментирането ѝ в жълто - жълто тяло. Жълтото тяло произвежда естрогени и голямо количество прогестерон. Нeговата роля е да подготвя лигавицата на матката за задържането и развитието на яйцето.

« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:03 от Dodichka »
Цитирай


5. Фолиева киселина

Фолиевата киселина е витамин от групата на В витамините / B9 /. Този витамин може да понижи риска от появяване на увреждания на мозъка на бебето  или на гръбнака му (spina bifida), ако жените имат достатъчно фолиева киселина в тялото си преди да забременеят. Препоръчва се  всички жени, които планират бременност да поемат по 400 микрограма (0.4 mg) фолиева киселина дневно. Непланирана бременност, обаче никой не очаква. Но това се случва – всеки ден. Де факто около половината бременности не са планирани. Това е причината поради която трябва да се приема достатъчно фолиева киселина всеки ден, докато има възможност за жената да забременее, защото когато разбере че е бременна мозъка и гръбнака на бебе то й вече са формирани. Ежедневния прием на фолиева киселина от 400 mcg. може да предотврати до 70% от някои сериозни увреждания по рождение.
Извод: Всяка жената в детеродна възраст се нуждае от ежедневен прием на фолиева киселина дори, ако не планира бременност скоро. Фолиевата киселина е необходима за правилния растеж на клетките и развитието на ембриона.У нас  основен източник за набавянето й се явява хлябът, чрез него се задоволява 50% от дневната нужда за организма. Фолиевата киселина се съдържа и в някои храни като авокадо, агнешко месо, аспержи, бирена мая, броколи, говеждо месо, грах, домати, ечемик, зеле, зрял фасул, карфиол, кълнове, леща, неполиран ориз, паста, пресен портокалов сок, пшеница и пшеничен зародиш (пълнозърнест хляб и варива), ряпа, свинско месо, соя, спанак, сушените плодове, цикория, цитрусови плодове, черен дроб, в редица тъмно-зелени зеленчуци, и т. н.

6. Как да проследя сама своята овулация?

    За определяне на овулацията са предлагани различни подходи – редовно мерене на температурата под езика или в ануса в продължение на няколко месеца, изследване на слузта в канала на маточната шийка /цервикална слуз/,  тестове за установяване на овулацията, базирани на изследване на урина или слюнка.

   Измерване на Базална температура /БТ/ всяка от нас може сама да определи каква е БТ й температура и да установи дали има овулация, кога е тя и колко време трае. В продължение на няколко месеца е хубаво да замерваме ректално /в дупето  / температурата си, по едно и също време, преди още да сме станали от леглото. За наше улеснение можем да си направим табличка, в която да нанасяме стойностите на температурата, кога сме в цикъл /температурата по време на цикъл също се мери/, можем да добавим графика, за да видим как варира. С така направената табличка можем да улесним специалистите при определяне на овулацията и съответно да пристъпим към следващия метод - Тестове за овулация.
Дръжте термометъра на удобно място до леглото си, така че да не се налага да ставате, за да го вземете. Използвайте един и същ термометър по време на целия цикъл, ако е възможно. Ако се счупи и използвате нов, отбележете това на графиката си;
Ако използвате електрическа възглавница или одеало, дръжте го на една и съща степен през целия ви цикъл;
Измервайте БТ преди да правите каквото и да е, включително ядене, пиене, пушене или ходене до тоалетната. Ако нещо ви попречи да измерите температурата си веднага, измерете я веднага щом стане възможно

Какво може да повлияе на БТ?
- Температура
- Пиене на алкохол предната вечер
- Мерене на БТ след по-малко от 3 часа непрекъснат сън
- Мерене на БТ по различно време
- Използване на електрическа възглавница или одеало
- Използване на нов термометър по време на същия цикъл
- Емоционална или мисловна превъзбуда

Как се променя БТ през месечния цикъл?

В дните на мензис и в първата половина на менструалният цикъл, температурата обикновенно е около 36.2 - 36.8 градуса (в зависимост от това къде я мерите). Ако измервате БТ в устата, стойностите и в началото на цикъла, може да са между 35.8 - 36.4 градуса. Ако мерите температурата анално тези стойности се очакава да са между 36.3 - 36.8 градуса. Приблизително в средата на цикъла, настъпва втората фаза, в която базалната температура  се понижава с около 0.1 – 0.3 градуса, но това понижение може и да не бъде засечено. Веднага след овулация БТ разко се повишава с повече от 0.2 десети. Ако БТ се понижи няколко дни преди деня на очакваната менструация, това е признак че няма бременност. Ако БТ се задържи висока повече от 16 дена, е възможно да има
бременност.

   Цервикална слуз
Цервикалната слуз е спомагателен фактор при определяне на овулацията. Само по нея, не може да се съди има или не такава. 

Цервикалната слуз е специфична течност, която се изработва от шийката на матката и е необходима, за да поддържа живота на сперматозоидите. Тъй като средата във влагалището е кисела – цервикалната слуз има среда, която защитава сперматозоидите от смърт. Също така цервикалната слуз е необходима за движението на сперматозоидите. Функциите й напомнят на функцията на семенната течност на мъжете. Самата цервикална слуз по време на менструалния цикъл се изменя под въздействието на естрогена. Преди овулацията слуз не се изработва или се изработва много малко, по-късно отделянето й се увеличава, а най-близо до овулацията, т.е. когато има най-голяма възможност за забременяване, слузта става по-рядка, напомняща белтък на яйце. Ако слузта е недостатъчна или не е с правилната консистенция, няма да има оплождане, тъй като сперматозоидите ще загинат или не могат да достигнат маточните тръби. Цервикалната слуз е важен фактор. 
Има няколко типа цервикална слуз, която се изработва по различно време на цикъла. 
- веднага след менструацията - слуз или изобщо няма или е много малко. Във влагалището се усеща сухост или усещане за неголяма влага. Те се наричат “сухи дни”.   
- след няколко дни характера на слузта се мени: тя става с консистенция на лепило. В такава слуз сперматозоидите не могат да съществуват, но вероятността се повишава, особено тогава, когато такава слуз се наблюдава не задълго преди овулацията. 
- слузта продължава да се разрежда и става подобна на гъст крем. Такава слуз може да е мътна, бяла или жълтеникава. В този период във влагалището се появява усещане за влажност, появяват се следи по бельото. Такава слуз е вече годна за живота на сперматозоидите и тяхното придвижване . В тези дни може да се забременее. 
- пред овулацията, по време на овулацията и известно време след нея, слузта става много силно водна, прилича на белтък на яйце, разтягаща се. Обикновено е прозрачна и силно разтеглива /може да се разтяга няколко см/. Във влагалището при такава слуз се появява усещане за много силна влага “хлъзгави” усещания, на бельото остават силно забележими мокри петна. Този вид слуз е най-благоприятен за сперматозоидите, тяхното предвижване и следователно оплождане.
- след овулацията количеството на естроген рязко се снижава и цервикалната слуз започва да се променя: тя става по-гъста и доста бързо се стига до сухост. Наблюденията върху промените на цервикалната слуз са добри и с това, че знаейки каква слуз да очакваме, жената бързо може да забележи ако има някакви отклонения, които може да са признаци за възпалителен процес или инфекции.

Начини на наблюдение и определяне:

- Ежедневно в течение на 3 пъти през деня, след свършване на МЦ можем да определяме вида  на цервикалната слуз. За целта измийте със сапун ръцете си и вземете проба от слузта във влагалището.
- Погледнете какво качество има слузта /течна, лепкава, суха/
- Проверете дали е разтеглива, с пръсти. 
- Проверявайте бельо си /дали има петна/ 
- Старайте се колкото може по-често да я наблюдавате /като ходите до тоалетна/ 
- Определете количеството, цвета на слузта 
- Постарайте се да определите дали е именно цервикална слуз /възможно е наличие на мъжка сперма или течение/ 
- Ежедневно и подробно записвайте резултатите. Отбелязвайте консистенцията на слузта /суха, лепкава, подобна на крем, подобна на белтък на яйце/, нейната разтегливост, наличието на петна на бельото, усещането във влагалището /сухо, влажно, хлъзгаво/ 
Ако цервикалната слуз е ясно забележима, може да я следите само като проверявате бельото си и хартията след избърсване (след тоалетна). На нея лесно се забелязва цервикалната слуз. Когато е благоприятна за зачеване – тя е прозрачна и разтеглива, има вид на белтък на яйце в суров вид.
Хубаво е да се знае, че:
- След приключване на МЦ при повечето жени в следващите няколко дни се наблюдава отсъствие на слуз и областта на влагалището на пипане е суха. Това са сухи дни.
- Когато преди овулацията се наблюдава какъвто и да е тип слуз, жената се смята за фертилна /способна да забременее/
- При поява на каквато и да е слуз или усещане за влага във влагалището има вече възможност за зачеване.
- Последния ден на хлъзгавата и влажна слуз се нарича ден “пик”, което означава, че овулацията е близка или току що е минала. След деня пик слузта става все по-гъста и суха. Ако използвате метода за определяне на цервикалната слуз, то обикновено пиковия ден е един или два дни преди овулацията. След деня пик следващите 3 дни и нощи, които са сухи са вече много надеждни за забременяване.
- Започвайки със сутринта на четвъртия сух ден и до началото на следващата менструация започват нефертилните дни – забременяването е почти невъзможно.

   Тестове за овулация
Един от начините за определяне на фертилните дни са тестовете за овулация. Те регистрират пика на ЛХ/лутеинизиращият хормон/, който настъпва от 24 до 36 часа преди самата овулация.
Тест лентичките са подобни на тези за бременност и също като тях се потапят за около минута в урина и след няколко минути се отчита резултат. За точна информация колко време да държите лентичката в урината и след колко минути да отчетете резултата прочетете упътването към теста, защото при различните производители това време е различно.
За да определите кога да започнете използването на тестовете се консултирайте с примерната таблица в упътването на теста - например при цикъл с продължителност от 28 дни препоръчва се да започнете тестването на 11 ден. Обърнете внимание, че продължителността на менструалния цикъл трябва да броите от първия ден на кървене до първия ден на следващото кървене. Ако цикъла ви е нередовен вземете за база средната продължителност от последните три месеца. Имайте пред вид, че всеки организъм е индивидуален и е възможно да имате по- ранна или по-късна овулация от примерната в таблицата поради което да не може да я отчетете. В такъв случай следващия месец започнете тестването няколко дена по-рано и продължете няколко дена повече.
Когато теста отчете две черти овулацията ви ще настъпи между 24 и 36 часа по-късно. Можете да започнете с бебеправенето веднага или на следващия ден и е добре да правите секс поне четири последователни дни.
Тестовете за овулация не са 100% сигурно средство за определяне на фертилните дни. За това е добре да се използват заедно с другите методи като измерване на БТ /базалната температура/ и проследяване на цервикалния секрет. Най- сигурния метод обаче си остава фоликулметрията.
« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:04 от Dodichka »
Цитирай


7. Фоликулометрия

Представлява един цикъл на цялостно проследяване на развитието на фоликула. Или най-кратко казано – измерването на нарастващи яйчникови фоликули чрез ехографски преглед се нарича фоликулометрия,
  Когато фоликулометрията е  съчетана с изследване на някои хормони в кръвта, тогава вече говорим за  разширена фоликулометрия.

      Докато яйчниците функционират, те съдържат много фоликули. Повечето са нищожно малки – едва видими с просто око или съвсем невидими. Промените във фоликула и, в частност, неговото нарастване представляват видим израз на зреенето на яйцеклетката и нейното отделяне от яйчника, след като веднъж е узряла и е станала годна за оплождане. Последното събитие се нарича овулация .
Не можем да си  осъществи разширена фоликулометрия, от която да очакваме наистина достоверна информация за процесите в яйчника, без да имаме на разположение достатъчно време. Необходим ни е почти цял менструален цикъл – от менструация до менструация.
            Имаме да свършим следното:
1.   Към четвъртия-петия ден от цикъла се взима венозна кръв за лабораторно изследване на хормони. Това става независимо от наличието или липсата на менструално кървене в момента. Изследваме 7  хормона. Първите два от тях (FSH и LH) се произвеждат в хипофизата – жлеза с вътрешна секреция, разположена в основата на черепа. Основната им роля е да регулират функцията на яйчниците и нормалните им стойности се променят в хода на цикъла. Вторите два хормона (естрадиол и прогестерон) се произвеждат в яйчника. Нормалните им стойности също се променят в хода на цикъла. Стойностите на последните три от седемте изследвани хормона (тестостерон, пролактин и тиреотропен хормон) не са в пряка зависимост от менструалния цикъл, но вариации в нивата им могат да попречат на нормалното протичане на процесите в яйчника.
2.   Към осмия-деветия ден от цикъла правим първия от серия ехографски прегледи, с които ще проследим развитието на фоликула, т.е. започваме същинската фоликулометрия. Ехографията през коремната стена не е годна за целите на фоликулометрията. Прегледът задължително се състои във вагинална ехография. Гинекологът-ехографист преценява дали в яйчниците се забелязват фоликули, които са отчетливо по-различни (по-едри) от останалите и снема размерите им (диаметри, обем). Освен това, необходимо е да се направи ехографска преценка (включително измерване) на маточната лигавица. Нейната структура и дебелина са твърде чувствителен показател за сложните процеси, протичащи в женската репродуктивна система като цяло. На трето място, гинекологът-ехографист измерва и отбелязва количеството свободна течност в дъното на коремната кухина – зад матката. Защо трябва да направи това, ще стане ясно след малко.
3.   Между десетия и шестнадесетия ден от цикъла фоликулометрията продължава с още няколко (поне два) ехографски прегледа, все така вагинални. Точният брой на прегледите и датите за осъществяването им се определят от гинеколога-ехографист индивидуално за всяка пациентка. В този интервал от време растежът на един от набелязаните по-едри фоликули устремно изпреварва останалите. Този фоликул-шампион се нарича доминантен фоликул. Ако е писано през съответния менструален цикъл да се стигне до овулация, „яйцето се снася” именно от доминантния фоликул. Нарастването на доминантния фоликул се документира чрез измерване и фотографиране, по същия начин се документира и неговото пукане – самата овулация. Овулиралият фоликул има коренно променен ехографски образ: той губи сферичната си форма, течността в него почти изчезва, а стената му става много по-дебела. Тя фактически се превръща в така нареченото жълто тяло. Напусналата фоликула течност се събира в дъното на коремната кухина, зад матката. Именно затова е необходимо количеството на тази течност да бъде проследявано (измервано) при всички ехографски прегледи – от първия до последния. Същото важи за отчитането на промените в маточната лигавица.
4.   В същия интервал (между десетия и шестнадесетия ден от цикъла, най-често към четиринадесетия-петнадесетия) повторно се взима венозна кръв за лабораторно изследване на хормони. Този път изследваме 4 (четири) хормона: FSH, LH, естрадиол и прогестерон. Нормалните стойности на всички тях се променят в хода на цикъла и затова е необходимо да се проследят в динамика.
5.   На двадесет и първия ден от цикъла за трети път се взима венозна кръв за лабораторно изследване на хормони. Изследваме един единствен хормон – прогестерон. Прогестеронът е продукт на жълтото тяло. Ако това изследване установи нормални стойности на прогестерона, значи в организма е налице функциониращо жълто тяло. Функциониращо жълто тяло не може да има, ако не е настъпила овулация. Следователно, изследването на венозна кръв за прогестерон на двадесет и първия ден от цикъла само по себе си е твърде достоверен метод за установяване на овулация. Без да омаловажаваме ни най-малко значението на другите изследвания можем да твърдим, че резултатът от точно това изследване е изключително важен и то в никакъв случай не бива да се пропуска.
      Би било чудесно, ако идеалният случай, за който споменахме в началото, беше факт,  т.е. ако жената овулираше всеки месец. За съжаление, това не е така. Без да е налице никакво болестно състояние, по-младите жени не овулират всеки месец, а около 11 пъти годишно. По-зрелите жени овулират още по-рядко. Това означава, че ако разширената фоликулометрия не установи овулация, този резултат може да се отнесе само към цикъла, по време на който са проведени изследванията. За да можем да твърдим, че при дадена пациентка изобщо не настъпва овулация, трябва да повторим фоликулометрията, понякога – и да я потретим.



« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:05 от Dodichka »
Цитирай


8. Спермограма в клиника по стерилитет

Дори и да не е уточнен лекарят-специалист по стерилитет, има едно изследване, което трябва да бъде направено преди всички останали.
СПЕРМОГРАМА
Това изследването, с което се прави първата крачка към успеха. На много хора им се струва странно, че се започва с него, но то това е едно от най-безболезнените (от физическа гледна точка) изследвания. Много често е трудно да бъде осъществено, защото се изисква от мъжа в двойката, но резултатите от него биха спестили дългогодишни безуспешни опити за забременяване дори и в специализираните центрове по стерилитет.
Жени, на които им предстои да тръгнат по пътя към изясняване на причините за липса на бременност (често проблемът да няма бременност не е само в единия партньор и/или може да бъде комплекс от заболявания), имайте предвид, че мъжете много трудно се съгласяват да направят спермограма. Затова, въоръжете се с търпение. Тук няма рецепта, всяка от нас знае най-добре как да подходи към половинката до себе си и да го накара да направи спермограма.
Процедурата е най-добре да бъде направена в клиника по стерилитет – там има специализирани лаборатории. Сигурно се питате какво точно е спермограмата? – мъжът трябва да даде материал за изследване в лабораторията. Когато стане въпрос за спермограма винаги се сещам за изразът „мъжът и ръката интимно” – няма да навлизам в подробности как се дава материалът. Само ще уточня, че спермограма се прави от еякулат, т.е. – това е изследване на сперматозоидите при мъжа – напълно безболезнена процедура. В повечето от специализираните клиники има стаички, специално пригодени за случая, където има съответните видео-материали, списания, уютна обстановка.
Важно е да се знае, че мъжът не трябва да е еякулирал (независимо дали е било по полов път или не) 3 до 5 дни преди спермограмата, както и да не е приемал алкохол и антибиотици в тези дни. Веднъж даден материала, остава да чакате резултатите. В повечето случаи стават готови до няколко часа. Резултатът от изследването ви се дава на лист хартия.
И това е първият решаващ момент – какви са резултатите от изследването. Има референтни стойности (гранични стойности, които показват какви са нормите) на резултатите – обем на материала, количество сперматозоиди, брой нормалноподвижни, вискозитет, морфология... Тези резултати трябва да бъдат изкоментирани с лекар-специалист (в случая това може да направи гинеколог или уролог).
Независимо какви са разултатите от това изследване, трябва да продължите борбата заедно. Това е много неприятен момент за мъжа, ако има отклонения от нормалните стойности, но вие сте двама в тази борба и трябва да извървите пътя заедно. Неуместни и грозни са думите „ти си виновен” или „виждаш ли, че не е в мен вината да нямаме дете”. Такива реплики, независимо дали са отправени към мъжа или жената биха могли да разрушат връзката. А и имайте предвид, че дори и перфектната спермограма може с течение на времето да бъде „развалена”. Много фактори влияят върху нашият организъм и много са причините да има влошаване или подобряване на резултатите от различни изследвания.
Тук е момента да кажем, че и в едно семейство, което вече има дете, но иска още, а бременност няма, също трябва да се направи спермограма. Дори и в този форум има такива жени, които вече имат дете, но не могат да забременеят отново. Те също започват със спермограма.
След като сте разбрали какъв е резултата от спермограмата, отидете при лекар – специалист по стерилитет, защото оттук насетне има още изследвания преди да се установи каква е причината за липса на така чаканото бебе. Защото, независимо от резултата от спермограмата, освен при мъжа, причина да няма бебе, може да има и при жената. Животът така е отредил, че няма закон по който можем да кажем, че ако при мъжа има проблем, жената няма.

9. Други изследвания при мъжете

Мъжкият стерилитет също може да бъде причинен от различни фактори, а световната тенденция чертае влошаване на показателите за възможност за създаване на поколение от страна на мъжете. Външните причинители на стерилитет при силния пол са работата с пестициди, химикали, тежки метали, радиоактивните елементи, както и различни и замърсители. За съжаление фактът, че през последните години няма национално изследване върху стерилитета, не може да потвърди или да отхвърли широко разпространената теория, че радиацията от Чернобил или войната в Косово са повлияли косвено върху репродуктивността и при двата пола.

Тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркотици също оказват влияние, тъй като е доказано, че директно увреждат клетките, от които произлиза сперматозоидът. Всички случаи, в които се повишава температурата на тестисите, могат да доведат до стерилитет, защото, за да функционират нормално, е необходимо тяхната температура да е по-ниска от телесната. Възпалителните заболявания, които протичат с повишаване на температурата, заушката в тийнейджърска възраст също влияят на качеството на спермата.

Едно от най-често срещаните заболявания при мъжете е Варикоцеле

      - Варикоцеле е едно от доста често срещаните мъжки заболявания  /около 15-20 % от всички мъже/. Сред мъжете, страдащи от безплодие, лицата с варикоцеле съставляват около 40 %.  А сред тези, които страдат от вторично безплодие /имат дете, но не могат да заченат още едно/ - до 80 %.
Варикоцеле – варикозно разширение на вената с гроздовидно преплитане.
Обикновено развитието на болестта се свръзва с недостатъчност или отсъствие на клапите на вените на тестиса, вродена слабост на съдовитете стени. Варикоцелето в 95 % от случаите се равива в лявата спермална вена. Има три степени на квалификация на варикоцелето, според състоянието  на вените с гроздовидно преплитане.
Наблюдаваното при варикоцеле безплодие се характеризира с влошаване на показателите на спермата. Обаче взаимната връзка между варикоцелето  и показателите на спермограмата не е задължително да е право пропорционална.При  неголямо увеличение на варикозното преплитане е възможно да има значително влошаване на спермограмата, а при значително варикоцеле може да бъде съхранена спермогенезата.
Диагностика на варикоцелето: оглеждане на скротума, палпация на скротума, която  може да установи увеличение на вените при  наличие на напрежение или без такова, а също така намалване в размерите на тестиса  и тестване на консистенцията на поразения тестис. Освен това може да се проведе ултразвуково и доплерово изследване на  скротума, също  анализ на еякулата.
Показания за оперативно лечение на варикоцелето:
1.   Безплодие, потвърдено от лабораторни данни/ влошени показатели на спермограмата/ или намален  размер на тестиса.
2.    Дискомфорт /болка/ в скротума, козметичен дефект, както и проблеми в слабините
Много е важно при откриването на варикоцелето  да се обърнете за помощ към андролог. Дългото съществуване на варикоцеле може да доведе до необратими процеси. Оперативното лечение води до подобрение в спермогенезата когато заболяването съществува по-малко от 5 г. При по-дълго наличие на варикоцеле шансовете за подобрение на спермогенезата прогрессивно намаляват. Това е свързано с постепенно развитие на нарушения в тестиса, който произвежда спермазотоиди.
Консервативни методи на лечение на варикоцеле:  народни средства, лечебна физкултура, физиотерапия, носене на бандажи  стават неефективни в определен стадий от заболяването.
Лечение  на варикоцелето:
Има няколко най-често срещани методи на оперативна намеса при варикоцеле: по  Иванисевич, по Паломо, микрохирургични методи и операции «минидостъп» с различни подходи към вената.


 


   




« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 13:56 от Dodichka »
Цитирай


10. Изследване на хормони


На 3 до 5 ден от цикъла се иzследват следните хормони, ЛХ (лутеиниzираЩ хормон), ФСХ (фоликуло стимулираЩ хормон) и естрадиол. С тях се пускат и пролактин и тестостерон, като при тях няма zначение на кой ден от цикъла се правят. СъотноШението на ЛХ и ФСХ е в идеалния вариант около 1,2 в полzа на ФСХ. При съотноШение, при което ЛХ е много повече от ФСХ има съмнение zа поликистоzа. При zавиШени над референтните стойности ФСХ има съмнение zа иzчерпан яйчников реzерв. От нивата на естрадиола се съди дали яйцеклетката Ще бъде "качествена". Пролактинът е хормон, който се проиzвежда от хипофиzната жлеzа. При високи стойности на тоzи хормон понякога е необходимо да се направи ЯМР, zа да се иzключи наличието на аденом на хипофиzата. ЗавиШените стоности на пролактина влияят и върху другите хормони, така че често се наблюдава липса на овулация, аменорея или секрет от гърдите. Хубавото е, че нивата на пролактина лесно се регулират с помоЩта на медикаменти, овулация има кратко време след това и цикълът отново се регулира. Много гинеколоzи поставят диагноzа ПКЯ, която е греШна и бърzо бива отхвъраена от ендокринолог след направени хормонални иzследвания.
На седми ден след докаzана овулация се иzследва прогестеронът. Прогестеронът е хормон, който "помага" да се иzгради достатъчно дебела лигавица, където да се имплантира оплодената яйцеклетка. Много ниски стойности на прогестерон пречат на имплантирането и така плодът се иzхвърля с менструацията. Стойностите се регулират с медикаменти. При нисък прогестерон се наблюдава понякога zацапване преz втората половина от цикъла.
Хормони на Щитовидната жлеzа. 

ТСХ, ФТ3, ФТ4. Много ниски или много високи стойности на ТСХ съЩо могат да пречат на zабременяването.
Тук не е зле да подчертаем, че ендокринологията е една прекалено сложна материя, и разбира се, че има още поне 20 вида хормони, които могат да се изследват в нашият случай, но да не забравяме, че сега изясняваме първите стъпки в стерилитета. Така че, да се ограничим като за начало с тези хормони.

 11. Тест за проходимост на тръбите


Какво е ЦВЕТНА СНИМКА (ЦС)?
Едно от основните изследвания при жената, е цветната снимка (ЦС), наречена още: хистеро-салпинго графия (ХСГ) или тест за проходимост на тръбите. В много случаи тя е решаваща дали опитите за бебе ще бъдат с по-„леки” процедури (като инсеминация, примерно) или направо ще се пристъпи към „тежката артилерия” (ин-витро, икси). Изследването се прави някъде до 10 ден от началото на цикъла, като трябва кървенето напълно да е спряло (т.е. втори чист ден от цикъла, примерно)
Тази процедура има два варианта: единият е проверка на проходимостта на тръбите чрез видеозон (УЗД), другата – чрез снимка с рентген. Аз препоръчвам втория вариант. Имало е много спорове във форума кое е по-щадящо за организма. Ако се водим само от това, кое е по-щадящо, тогава ин.витро процедурите със стимулация не би трябвало да се правят, но това е тема за друг разговор. По- добре е това изследване да бъде направено с рентген, защото цялата процедура протича по един и същи начин, но с ехограф няма документ, който да остава и да могат и други лекари да видят, докато при рентгеновата снимка може и след години да се види точно какво има или няма. ЦС, правена са УЗД е субективна, защото от нея остава само хартия, на която е написано какво е видял лекаря, но ако се наложи да го смените или да потърсите второ мнение по въпроса...  няма да е много удачно да нямате черно на бяло точно какво е било състоянието на тръбите ви.
Преди това изследване задължително трябва да имате направени микробиологично изследване и цитонамазка. Причините – процедурата се прави с вливане на вещество, което би могло да разпространи по тръбите ви всякакви зарази, ако се намират в матката и да нанесе много сериозни щети, които застрахователните агенции не покриват.
Процедурата е вкарване на контрастно вещество (течност) през матката в тръбите. Дали е болезнено - за всеки е различно. Продължителността на процедурата с преобличането ви е някъде около 15 мин. Вечерта преди снимка е добре да си сложите свещичка Тилкотил анално, както и в деня на процедурата, един час преди да ви я направят. Има хора с висок праг на болкочувствителността и не ги боли, но тук идеята е да не се получи спазъм на тръбите и накрая резултатът да е непроходими тръби. Вземете си и една превръзка за след процедурата, защото няколко дни може да ви цапа контрастното вещество. Не те бодат, не те режат - течността се вкарва като при гинекологичен преглед, обикновено не се слага упойка. Ползват нещо като голяма спринцовка, което се вкарва през спекулума, защипват по някакъв начин отвора на матката отдолу заедно с тази спринцовка и вливат веществото вътре. Ако ви правят изследването на рентген в момента, в който веществото се е разпространило навсякъде по канализацията ви, ще ви накарат за момент да затаите дъх (а бе направо да не дишате) и ще ви щракнат. Добре е да се усмихнете за снимката. Ако правите изследването с ехограф – на монитора лекаря ще следи как течността се разпространява и ще диктува на някой или след изследването ще запише какво е видял. В крайна сметка, разликата между двата вида изследване е само в това какъв доказателствен материал ще получите – снимка, от която всеки може да гледа и да си вади изводите или лист хартия, от който ще се чете какво е видял вашият лекар.
Разбира се, съществува и възможност, ЦС да се извърши под пълна упойка. Така освен страхът и болката, се избягват и спазми на тръбите, които могат да дадат погрешна представа за тяхното състояние.
Това е описанието на процедурата – няма „издърпване на матката”, няма оперативна намеса...
Ако резултатът е запушена тръба или тръби, обикновено се прави лапароскопска операция, при която се „оглеждат” тръбите с уред. Но тази процедура ще опишем отделно.
Ако резултатът е проходими магистрали, честито! Печелите бонус точка – разминавате се с лапароскопията и минавате на следващо ниво.
Успех!
« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:06 от Dodichka »
Цитирай


12. Лапароскопия

Лапароскопията  е оперативен метод, при който през малък отвор на коремната стена се въвежда тънка камера, с която се оглежда коремната кухина, а през няколко други отвора в корема се въвеждат инструменти, с които се оперира. Извършва се под обша упойка. Съшествуват диагностична и оперативна лапароскопия.
Предимствата на лапароскопията са по-слабата болка, по-бързото възстановяване на пациентите (обикновенно се изписват в деня след операцията) и по-бързото връщане към работа и ежедневие, по-козметични белези, образуване на по-малко сраствания, възможността за подробно оглеждане на целия корем по време на операцията, възможност за работа под голямо увеличение.
Видове лапароскопия:
1. Диагностична лапароскопия:
2. Оперативна лапароскопия:
Лапароскопоията е метод на лечение при стерилитет, хронична болка, отстраняване на кистозни формации, при ендометриоза, премахване на сраствания в корема, извънматочна бременност, хронични възпаления на маточните тръби.
Както всяка оперативна интервенция, и лапароскопията крие рискове.
Внимание: има доктори, които препоръчват извършването на тази операция, без да има необходимост от нея. Преди да се подложите на тази манипулация, осведомете се внимателно за рисковете, които крие, и потърсете поне още едно лекарско мнение.

13. Стимулация на овулацията
 
Честа практика е, овулацията на жената да бъде стимулирана с медикаменти. Още по-честа практика е тези медикаменти да се изписват, без предварително да са направени всички необходими за установяване на проблема изследвания. Повечето стимулиращи овулацията лекарства са на основата на кломифен цитрат и могат да се приемат само няколко пъти в живота на жената. Те подпомагат произвеждането на повече фоликули , и съответно увеличават и шансовете на жената да забременее, НО ако всичко, повтаряме всичко друго от по-горе изброените неща  е наред! Задължително е, при приемането на такива лекарства, да бъдете проследявана редовно на ехограф. Ако някой доктор ви каже – пий Клостилбегит, и ела след месец – сменяйте го незабавно. Може да си навредите страшно много.


14. АРТ

   Инсеминация:


Обикновено след доказана проходимост на тръбите и що-годе добри резултати от спермограма, лекарите препоръчват двойките да направят инсеминация. Естествено, за да се направи тази процедура, освен проходими пътища и спермограма има и други изследвания, които трябва да бъдат направени, но при запушени или отстранени тръби, инсе няма как да бъде направено, както и при много лоши показатели на спермограмата. Лекарите преценяват кога двойката може да пробва инсеманиции, колко пъти и как.
Обикновено първата инсеманиация се прави на естествен цикъл (ЕЦ), т.е. – без никакво стимулиране на яйчниците да произведат повече от един фоликул. Ако тя се окаже неуспешна, тогава лекарят може да прецени при следващия опит да има лека стимулация, за да произведете около 4-5 фоликула.
Процедурата се прави след като фоликула (или фоликулите) достигне размер над 18 мм. По принцип при размери на фоликула 16-17 мм се слага инжекция Прегнил (обикновено 5 000 Е). Ако има доказана липса на овулация, тогава дозата Прегнил може да бъде по-голяма. Лекарят преценява колко време след инжектирането ще се подложите на процедурата инсеминация. При някои могат да бъдат няколко часа, при други – до 2-3 дни.
Какво става в деня на процедурата? Ако е донорска (т.е. – поради една или друга причина спермата ще бъде от донор), може да ви извикат и в по- късен час от деня. Ако, обаче, не сте с донорска инсеминация, обикновено мъжът трябва да има запазен час сутринта да „достави” материала, за да имат време в лабораторията да отделят необходимото количество и качество за процедурата. Материалът се „пази” като за спермограма – трябва мъжът да има необходимото въздържание преди да посети специалната стаичка. При по- слаб процент подвижнст на сперматозоидите, е по-добре въздържанието да е до ден-два. Но всяка двойка трябва да е забелязала кога резултатите са най-добри, защото преди инсеминацията винаги има поне по 2 спермограми и е изяснено каква е подвижността и концентрацията.
Така, да се върнем на деня с процедурата – след като вече има материал и жената чака с трепет да бъде осеменена, в някои клиники практикуват инжекция Окситоцин, която се слага преди процедурата. Тази инжекция предизвиква контракции в матката, които трябва да помогнат на „материала” да стигне по-бръзо и лесно до заветната си цел – яйцеклетката.
Самата процедура е следната – преди да се влее материалът, се прави нещо като промивка и вкарване на течност, която да помогне по-бързото придвижване на сперматозоидите до целта. А със спринцовка (в която се намира материалът) и катетър след това се „пускат” и сперматозоидите „в действие”. Процедурата не е по-болезнена от ЦС - при някои може да се усети лека болка, защото материалът се впръсква под налягане и „натиска” тръбите по завоите, ако са по-нагънати. След като сте „осеменени”, оставате да лежите 15-ина минути и после ви пускат да си ходите с надеждата, че чудото ще се получи.
 В случай, че няма спукани фоликули и до следващия ден, се препоръчва реинсеминация (т.е. – процедурата се повтаря), ако от лабораторията съобщят, че преживяемостта на материала е ниска. Обикновено в лабораториите се оставя малка часто от материала.
След като е доказано спукване на поне един от надеждните фоликули, лекарите препоръчват да се пие Дуфастон и Фолиева киселина по схема, която те определят. Като приключите процедурата, остава да чакате и да се надявате, докато не се появи следващ цикъл, изплачете няколко реда сълзи и сополи, проклетисате целия свят и решите да продължите напред.
Ако ви се предлага инсеминация с необработен материал, то трябва да знаете, че това е опасно и може да доведе до необратими последици. Не рискувайте вътрематочна инсеминация с необработена сперма - тя се пречиства от умрели сперматозоиди, от отпадъчни частици и се проверява. Освен това за нея също се изисква чиста МБ и тест за хламидии.
Успех и дано още след първата инсеминация видите двете черти на теста!
« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:07 от Dodichka »
Цитирай


                       ИКСИ

Това  е процедура, която е модификация на ин витро оплождането. При ин витро оплождането, след изваждането на яйцеклетките, сперматозоидите “сами“ оплождат яйцеклетките, т.е. разчита се на спонтанното оплождане между двете полови клетки. В някои случаи сперматозоидите са малко на брой, слабоподвижни или твърде слаби. Възможно е да се наблюдават заедно всички гореизброени аномалии. Тогава, с помощта на силен микроскоп и уред, прикрепен към него (микроманипулатор), се хващат една яйцеклетка и един сперматозоид и се осъществява тяхното сливане. Същата процедура се прилага и при мъже със запушени семепроводи, но запазена продукция на сперматозоиди. При тях липсват сперматозоиди в еякулата и се налага - под упойка - да се пунктира тестиса и от там да се извадят сперматозоидите. ИКСИ се прави и при добри спермограми, но с установена несъвместимост между партньорите или при т.нар. неизяснен фактор, т.е. когато няма видим проблем в изследванията и на двамата, а проблемът е от години. ИКСИ може да се прилага и след неуспешен първи опит за ин витро, когато не се случва спонтанното оплождане на половите клетки.
Практически, за жената, подлагаща се на ИКСИ, усещанията са същите като при процедурите за ин витро оплождането. Тук разликата е само в работата на ембриолога.

                 ИНВИТРО

Едно съвсем простичко обяснение на процедурата са следните стъпки:
    - първоначално на жената се дават медикаменти, за да започнат да зреят повече яйцеклетки в нейните яйчници
    - когато узреят, яйцеклетките се изваждат под упойка извън тялото на жената
    оплождат се в лаборатория със сперматозоидите на партньора и се поставят в инкубатори, в условия, максимално близки до тези в утробата на жената
    - за дни (ако всичко е наред) оплодените яйцеклетки се превръщат в развиващи се ембриони
    - ембрионите се поставят в матката на жената с надеждата един или два да се имплантират там успешно и да дадат начало на дълго чаканата бременност.

С Ин Витро оплождане (IVF-in vitro fertilisation) могат напълно да се лекуват следните състояния:
•    Заболявания на маточните тръби:Пациенти със запушени тръби,такива след неуспешна пластика на маточни тръби или сраствания в малкия таз.
•     Ендометриоза и Имунологичен стерилитет:IVF допуска оплождане извън тялото,далеч от потенциално деструктивните въздействия на тазовите течности, свързани с ендометриозата и/или с антиспермалните антитела или други имунологични фактори.
•    Мъжки фактор:Възможността да се обработва спермата в лабораторни условия с различни техники,както и възможността да се концентрират голям брой от подвижни сперматозоиди около яйцеклетките прави IVF терапия за избор при двойките,чийто стерилитет се дължи на лошо качество на спермата.При някои от тези двойки e показана IVF с intracytoplasmic sperm injection -ICSI (Често при инвитро фертилизацията и мъже с много нисък брой или с намалена подвижност на сперматозоидите може да се наруши процеса на оплождане.За елиминиране на този проблем се прилага процедурата ИКСИ.Тази процедура представлява директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката и изисква както изключително добър опит така и много специална апаратура.
•     Необясненият стерилитет неуспешно лекуван с други методики: Използваме този термин при двойки с неясна или непозната причина за безплодието.При IVF може да се установи възможността на сперматозоидите да оплождат яйцеклетката.Често необясненият стерилитет може да се дължи на скрит дефект във функцията на яйцеклетката или сперматозоидите.
« Последна редакция: Четв., 13 Дек. 2007, 14:09 от Dodichka »
Цитирай


Ето това всичкото, трябва да представлява една обща тема, но няма как да го пусна в един пост. Хайде сега, четете и допълвайте  Hug Аз май ще се оттегля до утре, че очите ми изтекоха днес  Shocked

П.С. Така като гледам, определено ще има нужда от корекции, но днес целият ден я чета и препрочитам, и просто няма начин да си открия грешките сама вече. Така че, стягайте се, това ще е нашият скромен коледен подарък към всички, които по една или друга причина влизат в този подфорум  bouquet
« Последна редакция: Ср., 12 Дек. 2007, 16:28 от Dodichka »
Цитирай


Хламидия – тихата епидемия

Бактерията предизвикваща хламидия е chlamydia trachomatis. Тази зараза се предава най-вече полов път (PID). Хламидийната зараза може да бъде в  жената през цялото време, което да не й причинява никаква вреда, но може и да показва наличието си чрез определени симптоми.  Жените с хламидия могат да имат увеличено или променено влагалищно течение и получат вагинална инфекция, която може да се разпространи в половите органи.
Факторите, които показват вероятността някоя жена да има хламидийна зараза са:
наличие на сексуална активност;
липсата на използвани контрацептиви (презервативи);
повече от един сексуален партньор;
използването на орални контрацептиви;
секс с партньор, който преди е имал полово предавано заболяване;
секс с партньор, който има хламидийна зараза на пикочния тракт.

Симптоми на хламидията
Жени, които са заразени с хламидия често нямат симптоми или имат един единствен, който е неясно изразен. Ето защо заразените жени често не осъзнават, че имат болестта от дълго
време, понякога години. Но те са заразени и могат да предават болестта несъзнателно. Когато симптомите включват жълтеникаво вагинално течение; болезнено или често уриниране; парене или сърбеж на вагиналната област; червенина, оток или болезненост на влагалището; болки по време на сношение и ненормално кървене.   

Диагностициране на хламидията
Диагностицирането на хламидията се прави чрез самонаблюдение, поставяне на обща
медицинска картина и физическо изследване, които включват взимането на проба от цервикална тъкан с намазка, взета с марля или четчица и изпращането й в лаборатория за изследване. Правят се и кръвни тестове но по-надеждни са другите Very Happy
Сексуалните партньори, с които е осъществяван полов контакт през последен шестдесет дни също трябва да бъдат проверявани, когато има наличие на хламидия.
След успешно проведеният курс на лечение с антибиотици, лекарят може да направи повторно изследване чрез посявка на материал .Ако тестът е положителен, тогава обикновено е налице повторно заразяване. Това е много вероятно, ако сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.
Ефекти върху плодовитостта

Хламидята може да въздейства върху женската репродуктивна способност по два начина: това може да доведе до полово предавани болести, които могат да доведат до безплодие чрез увреждане на маточните тръби или да доведе до временно безплодие чрез засягане на цервикалната слуз.  Основната опасност за мъжете с хламидия, все пак, е това те да заразят своите партньорки и техните партньори, който могат да развият PID.

Ако вие имате хламидийна зараза и планирате бременност, трябва да се подложите на лечение преди зачеването - бременната жена, която има хламидия може да я предаде на бебето при рождението му и то да страда от остра форма на конюнктивит и белодробни инфекции.

Лечение

Хламидията се лекува с антибиотик. При повечето хора е възможна повторна зараза с болестта чрез друг сексуален партньор.  Партньорите ви винаги трябва да бъдат лекувани от заразата, независимо, че техният тест е отрицателен.

Възможни последствия, ако хламидията не се лекува?

Хламидийната зараза в жената е силно свързвана с развитието на cervical dysplasia или ракови (или необичайни) клетки в маточната шийка.

Лечението на хламидийната зараза е важно и за възпрепятстване маточните тръби, които свързват яйчниците с матката. Тежката или нелекувана хламидийна зараза може да доведе до сериозни усложнения:Полова възпалителна болест или PID, които включват разпространена зараза на половите органи;Постоянна болка в областта на половите органи;
Сраствания или съединяването на тъкан;
Безплодие или неумение за зачеване;
Извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива извън матката;
Преждевременни контракции и раждане, ако жена е заразена през бременността;
Зараза на маточната стена, която настъпва след раждането.   

Повторни ректални зарази.
Бременните жени, които не знаят за съществуването на хламидийна зараза в себе си, рискуват заразяването на бебето/та си при раждане и се намират в повишен риск от преждевременно раждане. Хламидията при новородените може да предизвика конюнктивит (инфекция на очите) и пневмония. Поради тези причини скрининга за хламидия е препоръчителен за всяка бременна жена.

Предотвратяване на заразата

Няколко са нещата, които могат да предотвратят и възпрепятстват разпространението на хламидийната зараза.
Мъжките и женските кондоми обезпечават някаква защита.
Половите контакти с един партньор са по-надеждни.
За всички нови сексуални партньори трябва да сте осведомени за тяхната сексуална история и евентуалното наличие на полово предавани болести. Сексуалният контакт трябва да бъде отложи докато изследванията покажат отрицателен резултат.

Изследванията за наличие на хламидия се препоръча да се правят всяка година или всяки път, когато се сменя сексуалния партньор. За всеки нов или влошаване на съществуващ вече симптом трябва да уведомите вашия лекар.

Справила си се СУПЕР! Peace
Това намерих аз за хламидия.Малко го преработих. Very Happy
Цитирай


Браво! Hug Hug Hug
Цитирай


http://clinic4you.ru/anal/ - микоплазма и уреаплазма - утре ще го преведа
Цитирай


БРАВО!  bouquet

Страхотно е това! Моля някой модератор да закрепи темичката!

Още съм в депресия, че след всичките мъки и лекари, и стимулации пак цъфнах, но до ден - два ще се окопитя и ще поровя и аз за инфо!
Цитирай


Не, няма да я заковаваме, защото това е работна тема, а и много заковани теми има на първа страница. Като сме готови, след като преработим и обобщим, тогава ще заковем. Laughing
Благодаря ти, Блик. Hug
Цитирай


1-14 от 176 отговора