Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

София

Мнения: 882
Здравейте,
синът ми е на 2 и 7 год.  Very Happy Усещам как започвате да се подсмихвате... - поредната бавно полудяваща майка...
ясна ви е възрастта, но исках да ви питам имахте ли период на тотално отричане на майката или аз някъде сбърках?
уточнвам: Гледам го главно аз, не ходи на детска, освен за около 2 седмици, но това е отделна тема. От малък съм го оставяла с бабите и съм го оставяла за доста дълго време, последния път беше за 2 седмици и половина - пиша това, за да знаете, че не е дете болезнено привързано към родителите или нещо такова.
Тъй като главно аз го гледам, естесвено и аз съм главната, която все се кара, вика и е сърдита. Тати си идва вечер и в общи линии има сили да му търпи детските истории или просто му е забавно и различно от работното ежедневие - той не му се кара толкова и при него номерата минават повече.
резултата е че има моменти, в които детето въобще не ме иска, иска само баща си да го облича или къпе или нещо друго си. Сутрин като се събуди и ако вика "тати, тати.." аз като се появя в стаята почва да се тръшка и като го питам да си излезна ли - той казва "да: и продължава да вика "тати".
Накратко - напоследък хич не се разбирам с него - и от самата възраст и това отричане от мен се вбесявам постоянно. Предполагам ще кажете - аз да отпусна малко кайша, а татито да го затегне... не е лесно, но засега се опитвам това да прилагам като тактика. И все пак - успокойте ме, че и другите минават през такива периоди... Не искам детето ми да ме мрази (преувеличавам де, но да ви кажа на моменти така се чувствам) и един ден да не иска да споделя с мен... Confused
Цитирай

В Изумрудения свят (без рубинени пантофи)!

Мнения: 3 322
Успокоявам те - всички деца минават по този път. Нормално е - тати цял ден го няма... Нови или по точно кратки изживявания... Пък с тебе е всеки ден - дет се вика - в един цирк играете, знаете си номерата! Пък и тати рядко се кара, по обясними причини. През зимата е трудно със разнообразието, затова опитай с повече забавни игри в къщи... Не ти казвам нищо ново, но поне знаеш - не сте само вие...
Цитирай

у дома

Мнения: 948
При нас проблема е същия, само че Наталия отблъсква баща си, който е по-строг. Това, което аз се опитвам да направя е, докато е сама, да и говоря, че е не е хубаво да казва "Тати, махни се!", да заставам на негова страна, която почти винаги е правата, а когато не е прав, съответно пред детето не коментирам... Но напълно те разбирам, защото на мъжа ми му е много кофти, понякога ми е казвал, че не му се прибира  Confused
И се надявам да е период и да отмине Hug
Цитирай

София-Дружба 2

Мнения: 1 180
Дъщеря ми пък,като не стане на нейната -ми казва,че ще си намери друга майка.
Съответно-ако баща и я е ядосал,ще си намери друг тати.
Чудя се-да се смея ли,или да плача.  Thinking
Цитирай


Мнения: 103
От възрастта е! Спокойно! Дъщеря ми беше долу-горе на същата възраст, когато тотално ме беше отсвирила. И то- защото я гледаше съседката - за по няколко часа на ден, и последната, съответно, й разрешаваше всичко, не й се караше, не я наказваше.... абе свободия  Very Happy Та дъщеря ми предпочиташе съседката - изпадаше в истерия, когато я прибирах вкъщи; излезехме ли заедно, не искаше да ми дава ръка - искаше да държи само съседката. Като се замисля - беше кошмарно - що сълзи изревах тогава Crying or Very sad
Разрешението дойде след около седмица - накарах мъжа да отиде да прибере щерката от комшиите, за да се убеди сам за какво иде реч. Прибраха се в плачевно състояние - щерката пищи, та се не трае, а мъжо изподран целия и разпенен и вбесен. Тогава за първи път го видях да си изпуска нервите - плясна я по дупето и я наказа. След като и двамата се успокоиха - той я гушна и й обяснява по бебешки как мама трябва да се обича, че лелята-съседка си има нейно си момиченце и пр. и пр. Следващия ден нещата бяха малко по-поносими,. а след 2-3 дни вече се нормализираха. Търпение в промишлени количества и тонове обяснения! Пиши как се развиват нещата!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Нашият тати го виждаме още по-рядко /разделени сме/ и заради това, както и поради това, че тати посвещава времето заедно с дъщеря си да изпълнява всички нейни желания /включително безумни такива/ аз съм нежелана в такива моменти.

Възползвам се максимално от ситуацията като да речем - хапвам и пийвам спокойно, докато тати люлее девойката на люлка или й помага с храненето или...

Не забравяй, че ти си майката и винаги ще си номер 1...или поне докато срешне някоя лоша снаха  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 882
Ами, и аз като че ли се възползвам и леко ми е едно нацупено такова - ми като не ме иска, няма пък да се бутам да го обслужвам,я .. Crossing Arms Но после ми става гадно, казвам си, " Е какво сега се сърдя на двегодишно дете... и то мойто собствено, излиза все едно и аз по детински реагирам..."
Ето пресен пример от вчера не знам дали реагирах правилно или прекалих. изпращаме бабата на вратата и понеже татито ще я кара до вкъщи излизат двамата и чакаме с детето асансъора им да дойде. Тръгнаха те, но той след това не ще да затварям вратата. Обяясявахме се известно време, аз явно си изпуснах нервите и не помня даже какво съм казала или направила, но той изпадна в истерия, започна да пищи и се напишка (винаги като не стане неговаата или нещо се ядоса се напишква - тов малко ме притеснява Tired). аз оттам му казах, че докато не затвори врата няма да го преобуя и в общи линии не му обръщах внимание. Така седяхме на отворена врата доката татито се върне и я затвори. Няколко пъти го помолих да я затвори, но той не пожела, а аз казвах " Щом не искаш да я затвориш, аз не искам да те преобуя" ... тъпа ситуация,  както казах и аз като че ли направих на пук, но не знаех как да изляза от ситуацията ли....
Цитирай

София

Мнения: 26 041
Ахам, другият такъв период започва на 9-10 години. Изведнъж всичко знаят, всичко могат, най-добрите са в училище. И така до края на пубертета. Зная, че ако не го правят е за притеснение, но е изнервящо за всички. И естествено, "тати" е пак на върха на славата си, защото се виждат по-малко. #Crazy
Цитирай

През девет морета в десето

Мнения: 1 909
Ти много точно си си го казала, че по детски реагираш Very Happy  Я дай малко по-кул и по- като голям човек - явно прекалено много време прекарвате заедно с детенцето и е нормално то точно върху теб да си изпробва всичките емоции и номера. Не е много лесно, но опитай да погледнеш на ситуацията отстрани, все едно че не е твоето собствено дете - ще видиш колко смешно изглежда и че се нервираш напразно. Детето има нужда от нервни кризи, това го освобождава и просто човек трябва да не ги взема много навътре - игнорирай го докато му мине, а после го гушни, все едно че нищо не е било.
Цитирай


Мнения: 41
Знам по себе си,че е много гадно това отношение и силно се надявам това да е един от безбройните периоди.У нас е същата картинка,само че в женски вариант.Мъжът ми почива веднъж седмично и когато си е във къщи аз съм пълен аут.Вечер и мие дупето,слага я да спи.Мен хем ми е малко гадничко,хем малко неудобно,защото той е работил цяла седмица и има нужда от малко почивка.Така,че "не си сама" и това ще мине.
Цитирай

София

Мнения: 29 957
Почти всички деца имат подобен период.
Дияна пищеше неистово когато баща й излизаше сутрин за работа. Беше на около 2 години. А мама по цял ден само се кара Smile

И аз съм чувала "не те обичам". Знам, че не е вярно, но ми е било кофти в случая.
Минава и се забравя.
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
ооо, колко съм ревала по този повод, не ме искаше, даже и аз бях пускала тогава тема с този въпрос...А при нас беше още по гадно защото и аз и мъжът ми работим едно и също и в еднакъв график, но аз бидейки в къщи имах и още една купчина задължения, домакински разни и нямах време за Калоян, а баща му когато си беше в  къщи основно си прекарваше времето с него...и той просто не искаше да седи с мен. Не му бях интересна достатъчно, а и по-изнервена като цяло...

Период е, минава се, смятам че при нас премина вече. Графикът ни не се е променил, на мама си е мама и децата го усещат някак си, дори таткото да е по мил.

Успокой се и се зареди с търпение  Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 065
При нас отблъснатият е татко й. Той се прибира по-късно от нас и обикновено е доста уморен и не се занимава много-много с нея  Rolling Eyes
Когато дойде баба й обаче отблъснатите сме и двамата с баща й. Намирам го за нормално - виждат се веднъж в седмицата и баба й изпълнява всеки неин каприз. Докато същата тази баба я гледаше обаче, Калина се държеше много лошо с нея. Направо не знам как изтърпя майка ми това положение  Thinking
Като отидем при родителите на мъжа ми на гости, в първите дни другата й баба също е център на вниманието, след което явно й се насища и започва да я игнорира.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Не си сама, не се притеснявай - период е и отминава, но при всички положения после май почва да се редува "добрия" у дома - зависи кой се е скарал.
Дъщеря ми пък,като не стане на нейната -ми казва,че ще си намери друга майка.
Съответно-ако баща и я е ядосал,ще си намери друг тати.
Чудя се-да се смея ли,или да плача.  Thinking

Аз се смях до сълзи за опита за манипулация. При нас беше  така
аз се карам - той се гушва в баща си и заявява с най сериозния си тон - ти си лоша, не те обичам, ще кажа на тате да си вземем друга по-добра мама
мъжа ми се кара - ти си лош, аз не те обичам, ще кажа на мама да си вземем друг по-добър тати  35
Цитирай


Мнения: 1 157
още ми е пресен спомен - горе долу до миналата седмица  беше изпаднал в някаква криза... категорично ме отричаше. Не ми дава да го храня, да го обличам, да го приспивам, да го къпя... каквото и да посегна да направя - "неееееее, искам татиииии" или баба, дядо, леля - който е в къщи на гости по това време. Големият проблем за мен обаче беше, че постоянно ревеше и пищеше "махай се, не те искам, махай се от тук", "не те харесвам", "ти си лоша жена". Вечер като лягах да го приспя започва да ме рита в корема, и то доста силно, за да ме изгони от леглото и да дойде баща му. През нощта се будеше за да реве и да ме гони в кухнята. Направо не можех да си позная детето. Изобщо в ей такива истерични кризи изпадаше. Незнам какво стана, но точно за два дена се оправи. Не че сега е идеално послушно дете. Но определено това състояние отмина (пу-пу)  Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора