Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?

1. Плюсове - една култура в повече. Практическа полза - алгоритъм за мислене и говорене на повече от един език. Ще поясня - с два езика ще им е много по-лесно да усвоят и трети (четвърти), което мисля, ще е неизбежно за тяхното поколение.
2. По системата ОРOL (one parent - one llanguage). Ако те заинтересува, виж тук, това е форум на многоезични семейства с малки деца, много са бистрени методиките и системите.
http://www.proz.com/forum/81

3. Проговорихе малко след годинка и половина - на български. На 2 и половина вече се ориентираха безпогрешно, дотогава беше голяма и смешна мешавица между двата езика. Като станаха на 3 се появи и третия език и малко зациклиха, пак започнаха да смесват и засега така вървят. Но е минало малко време за да се вмести и третия език. Неизбежно трябва време....

Мммм, още един букмарк! Благодаря!!!

Ама тази тема от караница в много полезна се превърна!

Решението да говоря на дъщеря си на български беше спонтанно и одобрено от половинката.
Тогава не владеех местния език толкова добре, колкото сега. Идваше ми отвътре да пея български детски песнички и да каканижа нонстоп на родния си език.
Проговори на 2 1/2 г. предимно на български. С тръгването на градина стана пълна каша и спряхме българския, проговори на немски и след това спонтанно навлезе пак българския.
При сина ми беше по-различно. Проговори по-рано, пак на български. Като тръгна на градина, сам спря българския до това лято. Сега вървят двата езика заедно.
Нямам никаква конкретна идея защо трябва да го учат. Светът е толкова динамичен, че не се знае къде ще ни задуха вятъра в някой бъдещ момент. Независимо, че аз съм им майката, техният майчин език (много странно понятие в случая) е немския, защото насън говорят на него, спонтанно тръгват да говорят на него.
Смесват двата езика непрекъснато и толкова плавно, че на мен ми става каша в главата.
Считам за особено постижение от страна на дъщеря ми, че това лято сама научи кирилицата и се научи да чете на български.
Става ми едно приятно и топло, когато ги чувам да си каканижат по между си на български.
Нямаме българска телевизия или радио у дома, но гледат детски филмчета, озвучени на български.

Не знам дали ще ви е интересно, но ето ви една
статия
относно българския език и евентуалната полза....

Традиционно разбират някаква безумна мешавица от български, сръбски, македонски... разбират по пазара. И на морето може би вече.
Защо ли? Ами туризъм, евентуални клиенти... За това...
А това много се говори е поредната дивотия....
Виж, обаче, ако спреш някого на улицата, особено млад човек, няма проблем с английския. Почти всеки го говори

Това, че сънуват и говорят спонтанно на немски, не го прави техен майчин език. Съпругът ми е чист грък, но също сънува често на български и спонтанно му идва да го говори . Това се определя от езика, който се говори в дома, поне според мен.

покрай тази статия, намерих и това http://www.slovo.bg/. Много съм доволна!

Аз имам един въпрос към майките на по - големите деца - от 4г нагоре и в смесени бракове.Предполагам децата ви говорят предимно на местния език, въпреки факта, че им се говори на български поне от единия родител.
В началото и аз говорех на детето си 99% от времето на български, но с годините процентите намаляват в полза на местния език. Въпроса ми е:

При положение, че владеете добре езика, не ви ли затормозява факта, че по 12ч на ден сте заобиколени с местния език, детето ви комуникира с вас единствено на местния език и вие съзнателно да трябва да превключите на български всеки път детето ви комуникира с вас, и в същото време да водите разговор на местния език с местните? Всички около вас ви говорят на местен език, вие да водите разговори на два езика едновременно, с различните му граматични специфичности, начини на изразяване?
Става едно раздвояване, което мен ме изморява много. Да не говорим, че има думи, които нямат буквален превод на български, начина на изразяване е коренно различен и на децата се говори по различен начин, от това което би било в Б-я и факта, че не се живее в Б-я предполага едно умързеляване на мозъка да мисли на български и да се развива българския като цяло.

Казвайки това  не казвам, че не говоря изобщо на детето на български, но много често се усещам как на въпросите и изреченията му ми е по лесно да му отговоря моментално на местния език и комуникацията ни да тече, вместо да се чудя каква е най- точната дума и как да предам смисъла най- точно.

Що се отнася до детето да научи грешно езика от родителя. Всичките грешки се оправят когато децата тръгнат на училище, акцента няма да остане во веки. Детето ми не говори с моя акцент и грешки, които аз правя и всички малки деца -поне тези в Англия- говорят граматически грешен английски език, поради простия факт, че се учат да говорят. те нямат представа от граматични времена, глаголни форми и пр.
Познавам деца, които въпреки родители британци, говорят с американски акцент, за най- голям ужас на родителите си,единствено поради факта, че  посещават американско училище в чужбина. 

Само като си помисля, колко е индивидуално всичко... Единствения смисъл, който виждам от такива теми е да се насърчаваме, а не обиждаме. Всяка една от нас живее в различни обстоятелства и дума не може да става за сравнение. 

Зна4и какво стана в крайна сметка ,МАЙКИТЕ които са избрали да говорят на местният език на децата си са комплексарки (Някьде назад в 7_те страници го 4етох това ).Аз пьк смятам ,4е всяка майка реШава най_добре за детето си и ми е странно ,4е пове4ето пиШеЩи в този форум са майки и реагират по този грозен на4ин ,когато една МАЙКА сподели на какьв(тоест 4ужд за вас,но не и за нея)език говори на детето си.
За моя син мога да ви кажа ,4е проговори доста кьсно ,заЩото слуШаШе и двата езика едновременно,от 4 месе4ен трьгна на детска градина кьдето му говореха само на испански,в кьЩи слуШа само бьлгарски и милото се оплете .Естествено за всяко дете е разли4но,племенницата ми от ,МНОООГО малка прогори бьлгарски и испански без проблеми. Сега се у4и да пиШе на испански,когато се нау4и ,Ще я у4им и на бьлгарски.
Когато сме навьн сьс син4ето се опитвам да му говоря пове4е на испански,но като му се ядосам и само на бьлгаски ми идва .За това пьк и той и племенницата ми знаят обиди само на испански ,които нау4ават сега вьв у4илиЩето.
Таткото на детето ми му говори на бьлгарски само когато са двамата ,когато са сьс жена му ,му говори на испански,така и двамата разбират за какво става дума .
И определено не сьм сьгласна ,4е ако някой говори неправилно даден език на детето си то ,Ще го нау4и с греШките на родителя ,естесвено това е мое мнение,тьй като аз имах сьЩите притеснения навремето с моето дете ,се убедих 4е това твьрдение не е вярно.КОгато сестра ми се обьрка в някоя дума ,племенницата ми(4 годинки)веднага я скастря "Мамоо това не се казва така"
Радвам се ,4е детето ми говори бьлгарски език ,заЩото е май4иният му език или по скоро заЩото може да говори с баба му,дядо му,прадядо му и прабаба му,и заЩото един език в пове4е винаги е богатство и Щом имам вьзможността да му го дам_с удоволствие .
И аз разбирам слу4аите ,в които единят родител не позволяла детето да говори на езика на другият родител(не 4е го одобрявам де ),в това няма ниЩо обЩо домаШното насилие,или оби4та между родителите.Познавам два слу4ая,в единят_таткото(испанец) не позволяваШе на майката(бьлгарка) да говори на детето му на бьлгарски ,заЩото не искаШе детето да има ниЩо обЩо с Бьлгария(по сьвсем разбираеми при4ини стана това,след една тяхна екскурзия в Бг,преди това нямаШе ниЩо против).Те си знаят ,но разо4арованието на този 4овек е било толкова голямо ,4е просто според неговите думи"иска да спаси сина си" от това което е видял и от това което им се е слу4ило(пак казвам аз не го одобрявам ,но ги разбирам).
Вторият слу4ай_майка кубинка,татко_американец,който забранява на детето да се говори на испански....там ве4е подробностти не зная,но когато вьпросното дете пораства нау4ава само испански и даже отива на ексурзия в Куба ,за прьв пьт му е.
Та така...аз сьвсем се отнесох ,идеята ми беШе ,4е никой не може да се сьди,КОИ СМЕ НИЕ ДА СьДИМ околните

Miravmbd, споко и ние сме на този хал.
Въпреки ежедневното ми общуване на български тук във форума, мога само да се оплача, че съм станала мързелива и често употребявам немски идиоми за по-лесно, когато говоряс децата или с приятелки тук.
Няма оттърване от местния език
Шегата насттрана, но факт е, че сме засипани от информация и разговори на местния език, аз дори се улавям, че вече мисля на него. Говоря го още грешно, въпреки големите ми старания. Има моменти, в които и на децата подхвърлям някоя дума на немски.
Обаче, както казва Вал, най-добре ми удурдисва да хокам на български. Май и Алиса по-горе беше извадила лаф по случая. 
За грешното говорене - оправя се в училище. В детската градина върви все още да дрънкат развален немски, но в училище ги оправят - нали почват да учат и граматика, строеж на изречението, спрягане на глаголи.
От съдене и размахване на байраци полза няма.  Всеки знае себе си.

Тео, вие на гръцки ли си общувате със съпруга ти или на български, щом го знае?
При мен няма как да стане номера - разговорите ни протичат на немски, колкото и да ми се иска да са на български.

Не, не ме уморява. Май вече всикнах. Отдавна нямам проблем с езика, като цяло.Големия комуникира с мен само на гръцки. Аз се карам само на български.  Ми, по-лесно ми иде отвътре. Както и  когато им се радвам и се лигавя с тях - само на български. Някак си по-близко ми. Когато сме в гръцка компания всички говорим на гръцки. В къщи аз си говоря и на двамата на български. Отделно, че големия го мързи и си отговаря на гръцки. На малката сега редуваме една приказка на бг, една не.
 
Отделно, че я поправям ... и на двата езика....

egati i tapia vapros,sajeliavam no daje ne mi se i obosnovava za6to  i kakav bil smisala ot bg ezik,te po-gore niakolko ot momichetata sa si go kazali mnogo tochno

 Интересноооо.....
Аз например имам големи деца на почти 9 и на почти 6...
И до сега им говоря на български ...но напоследък започвам и аз да се обърквам....
Например вчера големия много ме ядоса и исках да му се скарам наредих на български 5-6 думи  които са малко по специфични и не съм ги обяснявала до момента....При което той направи ей такива големи очи  и вика мамо какво значи това....И аз вместо да му се карам взех че се разсмях.... май на себе си по скоро....