интересна тема.аз се вкл.наскоро и се оказа че мие малко трудно да пиша на бг. на мен а какво остава за нашите деца . . . ... .ако искаме да пишат и четат на бг. ще трябва доста да се потрудим.На мен ми предстои - дащеря ми е на 3г. и пол. проговори на бг-ки още барка някои думи но и се разбира.Италянския го научи в ДГ не е още перфект но говори.Имам проблем че като играе говори на италянски.Бих искала съвет от кога да започна с БГ азбука
- Публикувана: 14 дек. 2007, 03:47 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 21:17 ч.
Защо сте избрали да говорите на децата си на Български език?
Колкото по-рано, толкова по-добре. Моят син научи първо българската азбука, някъде на около три години беше като купихме един плакат с азбуката и картинки под всяка буква, който и до днес стои закачен в кухнята.
Добре че я е научил тогава, защото сега като започна да пише на френски, вече няма никакъв шанс за българските букви...
Добре че я е научил тогава, защото сега като започна да пише на френски, вече няма никакъв шанс за българските букви...
интересна тема.аз се вкл.наскоро и се оказа че мие малко трудно да пиша на бг. на мен а какво остава за нашите деца . . . ... .ако искаме да пишат и четат на бг. ще трябва доста да се потрудим.На мен ми предстои - дащеря ми е на 3г. и пол. проговори на бг-ки още барка някои думи но и се разбира.Италянския го научи в ДГ не е още перфект но говори.Имам проблем че като играе говори на италянски.Бих искала съвет от кога да започна с БГ азбука
и аз така мислех да я започна от сега но ми се струва че итал. и е по интересен и незнам като ми говори в кащти да я оставям ли или да даржа да ми отг. на БГ -ки 
Няма смисъл да обяснявате как по-отръки ви идва чуждия език. Всичко е оправдание и нежелание.
Въпросът не темата е тъжен. И жалък.
Всеки гледа от неговата камбанария. Всеки си възпитава и окепазява децата по своему. Има една полска поговорка- който иска да удари кучето намира и пръчката.
Аз пък имам обратния проблем - сина ми е на почти 4 години и досега винаги и само на български съм му говорила. За него само така се комуникира с мен. Та сега не успявам да му обясна и да му вкарам в главата, че пред другите трябва да ми говори на италиански, защото е много неудобно вече да говорим на друг език, неразбираем за тях. Та аз обръщам на италиански, а той продължава на български. И му се карам, а той пак продължава на български. Вчера тръгна нещо да ми разказва през учителката в детската градина, а аз го спрях и му казах - на италиански. Той ми отговаря - като излезем, може ли да говорим? 
Е, как да се справя?
Да си призная, гордея се, че в България по детските площадки никой не разбира, че той не е българин. Само като се представи, че се казва Бòрис, всички питат защо там е ударението, та обясняваме, че живее в Италия и баща му е италианец, и само така се разбира.
Да видим до кога ще продължи така.
Е, как да се справя?Да си призная, гордея се, че в България по детските площадки никой не разбира, че той не е българин. Само като се представи, че се казва Бòрис, всички питат защо там е ударението, та обясняваме, че живее в Италия и баща му е италианец, и само така се разбира.
Да видим до кога ще продължи така.
Аз май често съм споменавала из този тип теми детето на моя приятелка, което на 5 години разбираше и говореше 5 езика. Сега е вече на 8, и са му останали 3 от тях (двата бяха от страната, в която се беше родил и живееше, затова отпаднаха). Чете, пише и превключва свободно.
Може би е комплексарско с българо-езичните ми претенции, но не мога да си представя синът ми да не може да комуникира с бабите и дядовците си. За четене и писане не правя планове засега.
Може би е комплексарско с българо-езичните ми претенции, но не мога да си представя синът ми да не може да комуникира с бабите и дядовците си. За четене и писане не правя планове засега.
Аз пък имам обратния проблем - сина ми е на почти 4 години и досега винаги и само на български съм му говорила. За него само така се комуникира с мен. Та сега не успявам да му обясна и да му вкарам в главата, че пред другите трябва да ми говори на италиански, защото е много неудобно вече да говорим на друг език, неразбираем за тях. Та аз обръщам на италиански, а той продължава на български. И му се карам, а той пак продължава на български. Вчера тръгна нещо да ми разказва през учителката в детската градина, а аз го спрях и му казах - на италиански. Той ми отговаря - като излезем, може ли да говорим? Е, как да се справя?
Да си призная, гордея се, че в България по детските площадки никой не разбира, че той не е българин. Само като се представи, че се казва Бòрис, всички питат защо там е ударението, та обясняваме, че живее в Италия и баща му е италианец, и само така се разбира.
Да видим до кога ще продължи така.
Е, как да се справя?Да си призная, гордея се, че в България по детските площадки никой не разбира, че той не е българин. Само като се представи, че се казва Бòрис, всички питат защо там е ударението, та обясняваме, че живее в Италия и баща му е италианец, и само така се разбира.
Да видим до кога ще продължи така.
да кажа само че търсех мнението и на други майки по въпроса за изучаването на бълг.азбука което обаче не значи че нямам мое собствено и злобните забележки можете да си ги спестите.А ако не вие интересна темата просто не я отваряйте.Моята дъщеря знае да пише първите букви от имената на цялото сем. но когато и написах първите 10 букви от бг.азбука като ги оприличавах с нещо тя на итал.ми каза че тези не и харесват.Но не мисля да се отказвам.
Май трябва сами за себе си да се учат българските букви, с думички на български, а не като се минава през друг език. 
Както казах вече, сина ми научи най-напред българската азбука и след това, когато започна да учи латинската, се забавляваше с едни пластмасови букви да ги върти и да казва, така е Г, а така е L. Това Я е наобратно Р...
Не разбирам какъв ви е проблема, Моя Кукла и Милли - децата ще научат чуждия език, в това можете да бъдете сигурни, толкова е хубаво, че искат да говорят български и че сте ги свикнали с вас да общуват така.
Както казах вече, сина ми научи най-напред българската азбука и след това, когато започна да учи латинската, се забавляваше с едни пластмасови букви да ги върти и да казва, така е Г, а така е L. Това Я е наобратно Р...
Не разбирам какъв ви е проблема, Моя Кукла и Милли - децата ще научат чуждия език, в това можете да бъдете сигурни, толкова е хубаво, че искат да говорят български и че сте ги свикнали с вас да общуват така.
Не разбирам какъв ви е проблема, Моя Кукла и Милли - децата ще научат чуждия език, в това можете да бъдете сигурни, толкова е хубаво, че искат да говорят български и че сте ги свикнали с вас да общуват така.
Проблема е чисто социален. Много е неудобно пред хората да водим диалог, който не разбират. Става въпрос пред хора, които също могат да участват в диалога, а не например пред непознати в магазина. Докато беше малък, говорех само аз, а той - не, така че на кой му пука на какъв език му говоря. Сега не става, хората се питат какво ли си говорим. Затова се мъча да му обясня, че трябва пред тях да не ми говори на български, защото не го разбират, ама....
А италианския си го знае прекрасно, никога не съм се притеснявала, че няма да го научи.
Буквите още не сме започнали да учим, на нито една азбука. Възнамерявам обаче скоро да започнем.
Oт ранно учене на буквите файда няма, на който и да е език. Има си градина и училище за това.
Купих и Буквенка на щерката още докато беше на 4 г. - не и беше интересна. Имаше си и книжка - буквар, не я поглеждаше.
Почна училище като чист лист хартия. Научи латинските букви, почна да чете на немски, прописа на немски, след което съвсем по нейно желание поиска да научи българските букви и сама се научи да чете на български.
Сега се е заела да чете Роня - дъщерята на разбойника. А няма още 8 г.
Купих и Буквенка на щерката още докато беше на 4 г. - не и беше интересна. Имаше си и книжка - буквар, не я поглеждаше.
Почна училище като чист лист хартия. Научи латинските букви, почна да чете на немски, прописа на немски, след което съвсем по нейно желание поиска да научи българските букви и сама се научи да чете на български.
Сега се е заела да чете Роня - дъщерята на разбойника. А няма още 8 г.
Сега се е заела да чете Роня - дъщерята на разбойника. А няма още 8 г.
малко се отклоних
Първо не говоря добре езика на страната в която се намирам и не искам да говоря неграмотно на детето си. Второ искам то да може да общува с роднините си и се надявам скоро да заживеем в БГ. В къщи се говори Български. Сега са най-възприемащи и един език в повече може само да му е от полза.