Един въпрос...

  • 1 943
  • 15
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 176
Здравейте.
Имам едно въпросче, не само към татковците тук, но и тъм майките. Имаме бебе на 10 месеца.
Налага се съпругът ми да отиде с колата и детето до люлин (живеем в Младост), а аз да остана на работа в магазина, който държим заедно.
Тоест ще пътуват само двамата, което досега не се е случвало, винаги аз съм до нея на задната седалка.
Имаме чудесно столче, сигурно, презрамките са удобни - детето се чувства добре в него, но мъжът ми се дърпа: не иска да пътува сам с нея, притеснява се, а положението е такова, че с детето в магазина не мога да остана, просто тя се изнервя зверски, изнервя и мен и не успявам нито да работя, нито да и обърна внимание.
Кажете ми - има ли основание да се тревожи, аз не виждам какво толкова страшно има......все пак сигурно някои от вас шофират и возят дете едновременно, нали? Да настоявам ли или да търся друг вариант?

# 1
  • София
  • Мнения: 89
Не виждам нищо притеснително в това да кара детето сам. Моят мъж го прави редовно (налага се) и няма никави проблеми. Според мен като го направи ведниж и твоят ще се оспокои .  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 176
Доводите, които ми дава са, че се притеснява да не би тя да има нужда от сокче или внимание отзад, а той да не може да се концентрира в шофирането.
Но все си мисля, че толкова един час в колата детето няма да умре без сокче и внимание.
Сигурна съм, че да шофираш в София сега е истински ад, аз самата не съм шофьор, но съм виждала много майки и татковци да шофират, возейки дете на задната седалка и затова ме учудва с това "против".

# 3
  • София
  • Мнения: 1 762
Според мен детето трябва да започне да свиква да се вози само отзад. Изтъкни му този довод. Няма от какво да се притеснява.  Peace

# 4
  • Мнения: 176
Прави сте Simple Smile
Знам, че трябва да се научи да пътува сама отзад, голямо детенце е вече все пак - гледам майки и татковци и по-малки бебешоци возят сами - значи може, а пък и до Люлин и обратно са максимум два часа все пак, горе-долу, нали?
Благодаря за отговорите - ще опитам довечера пак да говоря с него - да видим...

# 5
  • Русе
  • Мнения: 2 354
На мъжа ми сам никога не му се е налагало да я вози, но пък на мен-да.
Не се притеснявам

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
И двамата с моята съпруга сме возили не само едното, но и двете деца сами... От лентичката виждате колко са големи... И като бебета, и като попораснали вече... Не само в града, а и извън него, по магистралата и по завъртяни планински пътища...
Едно бебе на 10 месеца едва ли може да прояви кой знае какви капризи... Освен да плаче... А и на висенето в задръстванията и по светофарите винаги може човек да се обърне и да подаде по нещо на детето... Според мен, съпругът ти просто не иска да поема отговорност... Дали за возенето на детето или за оставането с него през деня... Или той го води при някого в Люлин...?
Ако пък се изнервя лесно и евентуалният плач на детето ще го психира... Тогава е опасно да не направи нещо неразумно, докато шофира... Едва ли обаче детето на задната седалка може да разконцентрира един водач на автомобил така, че да го накара да направи някоя беля... Особено когато детето е собствено и "майчиния" (в случая татковски) инстинкт е по-силен дори от инстинкта за самосъхранение... Поне аз разсъждавам така... Ти познаваш мъжа си по-добре, обаче това негово притеснение не е сериозен довод...
Успех с убеждаването...!
newsm10

# 7
  • Мнения: 176
Трябва да отидат да вземат количката от ремонт, сервиза е в Люлин.
Страшно е отговорен към детето. Оставяла съм ги сами вкъщи неведнъж, в някои неща се справя и по-добре от мен. Детето е чакано и искано от него, даже повече, отколкото от мен.
Затова така се учудих и аз. Може би, защото не се е налагало досега, винаги сме пътували тримата, и аз по свое желание пътувам отзад при него.
Може би това е и моята грешка, че нещата са станали по подразбиране такива.
А иначе преди година го удариха лошо и колата беше доста смазана, оттогава шофира по-притеснено и казва, че шофирането го натоварва много.
Може би в това е причината. Щом, обаче казвате, че возите сами децата си - не виждам защо да не опита.

# 8
  • Мнения: 750
Не мисля, че има основание за притеснение. Даже си мисля, че не трябва да стоиш до бебчо. Аз непрекъснато возя детето си, още от както беше на 10 дни си стои само отзад.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 2 942
Аз го возя моя от 5 месечен. Гоямо облекчение беше да мога да ползвам колата отново. Обикновено не реве, но и реве не се обръшам, гледам си пътя и толкова.
Сигурно мъжа ти е притеснен от катастрофата. Аз след подобен инцидент не исках да возя мои бременни приятелки Embarassed

# 10
  • Мнения: 117
Не се ядосвай на мъжа си, не е само той толкова притеснителен. Моя мъж доста време не искаше да вози малкия сам в колата. Затова аз започнах да се возя отпред, все едно ме няма - в смисъл не давах нищо на малкия в движение, и така той видя че няма проблем и вече се возят сами. Но да си призная и аз не карам колата когато сина ми е в нея, не се смятам за достатъчно добър шофьор, за да го возя. А и сигурно мъжа ти е притеснен и от катастрофата.

# 11
  • Мнения: 1 426
моят не искаше да вози големия, докато не стана на 4г., малкия още не го е возил, докато аз откакто се е родил е все в кола. Причината  е че не иска да поема отговорност и че се изнервя. Няма опавия.

# 12
  • Мнения: 176
Бързам да се похваля Laughing
Нашият татко се престраши да вози Мария и е много ентусиазиран: много е слушала, не мрънкала, въобще си прекарали чудесно двамцата.
Каза, че оттук нататък навсякъде ще я взима със себе си, по работа и въобще Laughing Хем аз да се поразнообразявам без детето, хем те да си се забавляват двамата.
Явно въпросът е бил да се престраши веднъж Laughing
Благодаря ви още веднъж за съветите и куража Hug

# 13
  • Мнения: 1 731
Еее,браво .Тъкмо щях да пиша как няма нищо страшно ,моят мъж го е возил не за 1 час ами за 3 и половина на 200км от тука . Heart Eyes
Радвам се че е останал доволен и всичко е било наред. Hug

# 14
  • Мнения: 2 005
Нашия от едномесечен е на столчето! Естествено първоначално столчето беше регулирано така, че да може да спи в него по време на път. Съобразявахме се естествено и гледахме да пътуваме, когато му е времето да спи. Ясно ми е , че не може да се съпоставя движението в София с това в Шумен и времето за пътуване в града, но родното ми място е на около 60 км. от Шумен, където живеем сега и често гостуваме на родителите ми. Аз също съм шофьор, но и аз преди 5-6 съм претърпяла катастрофа (един употребил алкохол се заби челно в управляван от мой приятел автомобил, а аз се возех на предната седалка) и предпочитам при пътуване извън града, семейния автомобил да се управлява от съпруга ми. Криси винаги се е возил в столчето си сам, на задната седалка и сега е свикнал толкова, че не желае да стои на друго място в колата. Държи да си стои на мястото. С времето съпруга ти ще преодолее страховете си. Аз се чуствама така. Колкото минава време от катастрофата, повече се успокоявам.

# 15
  • Мнения: 4 621
От съвсем малка я возя сама. Ако столчето е хубаво, детето е достатъчно обезопасено и няма причини за притеснение Hug

Общи условия

Активация на акаунт