Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора


Мнения: 36
Здравейте! За пръв път пиша тук, сега, с огромна надежда,че ще бъде полезно за детето ми. Тази година моето момиче тръгна на детска градина.В началото тръгна изненадващо добре- това продължи само месец. Следващите 1 месец ходехме, като тя беше винаги просълзена, а последния месец - ревяща. Разбира се -  притеснена съм и ми е адски свито. Търсих в Интернет - нищо; търсих в книгите - твърде малко,твърде общо. Днес обаче сърцето ми се разби на много части като разбрах,че от 2 седмици не яде, само стои с уголемени от тъга и мокри очи на столчето и дори,когато има организирани игри и всички деца се смеят и веселят, тя остава безизразна. Преди да тръгне на градина тя беше удивително усмихнато и хармонично дете, сега е изпълнена с гняв,неконтролируем. Като се върне от детската градини ни отмъщава в семейството затова,че я пращаме там. Някой нещо може ли да каже Confused
Цитирай

София

Мнения: 1 747
Здравей Нина!

Мога да ти кажа какво мисля аз от собствен опит. Моят син имаше един период от около 2 месеца, в който се държеше по същия начин-не хапваше нищо в детската, не играеше с децата, не спеше, просто си седеш там едва ли не само с идеята да мине времето и да си ходи вкъщи. При него това се случи в края на миналата учебна година, след месеци наред нормално ходене там, като изключим първоначалния период на адаптация и многото рев. Много бях притеснена, мислех си, че може би някой му се кара, тормози или децата го игнорират в игрите, и затова той страда и се чувства самотен.
Изведнъж от самосебе си нещата се оправиха. Сега мога смело да заявя, че ходи с голямо желание на детска граднина, мъкне играчки, разказва с ентусиазъм за приятелите си там.

Предполагам, че и при твоето дете става въпрос за нещо моментно, което ще отмине с времето.
Цитирай


Мнения: 36
Благодаря много за отговора. Това ми дава надежда и сила. Сърдечно Ви благодаря!
Цитирай

София

Мнения: 3 149
Зълва ми е била така 3 месеца и не го е преодоляла. Зависи от детео. Ако продължи повече от 2 месеца, аз бих го спряла за тази година и догодина - пак.
Цитирай

В светлината на слънцето

Мнения: 5 193
И моята дъщеря изживява такъв период. В началото бойкотираше градината като не ядеше нищо там. А тя е много слаба и неяденето й се отрази зле - падна й имунната система и първият вирус, който се появи, й се лепна и го изкара много тежко. Тогава ходеше на градина с едно отчайващо примирение и липса на тонус - а тя е невероятно живо и контактно дете, всички комшии й казват "пружинката". След стачката прояде, но пък започна да плаче. Става дума за истеричен рев рано сутрин, който спира в момента, в който вече влезе в стаята на групата. Но дотогава положението е страшно. Опитахме всички възможни методи за успокояване, но не помогнаха. Тя буквално изпада в ужас, когато стане дума за градина. Гледам, че и другите момиченца от групата й, както и по-кротките момченца реват по същия начин. Накрая се оказа, че едно по-ячко момченце (с татко с вид на бандит) тормози и бие здраво кротките деца. На всичкото отгоре си е направил групичка по биене и в момента няколко момченца се разправят здраво с останалите. Учителките са се видели в чудо. Буквално се чудя какво може да се направи. Освен да се съберем родителите на тормозените деца (което значи 2/3 от групата) и да отидем при директорката. newsm78
Опитай да разбереш дали няма подобен случай и  при вас.
Цитирай


Мнения: 91
Сигурно ти е много тежко, пък и на детенцето. Прояви малко повече търпение и дано нещата се оправят.  Peace
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 138
И моята дъщеря мина през такъв период. Не ядеше, все плачеше, заставаше в ъглите, не говореше. Резултат започна да си гризе ноктите. Аз си мислех да я спра от градина, то да си гледаш детето как страда е ужасно. Но по случайност в нейната група записаха дете от нашият блок , с което си играеха от малки и така постепенно свикна. Дано да свикне детенцето ти.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 884
И аз съм минала през този ужасен период - при нас продължи дълго с месеци. Дъщеря ми е много контактна, палава и лесно се сприятелява - мислех, че няма да има проблеми, но не стана така. Сутрин отваряше очи, питаше: "Днес ще ходя ли на ДГ" и при отговор-да, започваше рев още от в къщи. В градината седеше на едно столче до прозореца-да ме чака, не ядеше нищо...  Питах я кара ли и се някой, децата ли не искат да играят с нея -имаше познати дечица, госпожите й са страхотни, лелката също. Просто не искаше да остава без мен. Мислех да я спирам, но всички приятелки ме съветваха да изчакам, че ще свикне. Така и стана. Сега (вече е трета група) ходи с желание, но когато има други госпожи-заместнички или друга лелка пак плаче.
Не се тревожи и вие ще се адаптирате, но за съжаление ще ти е трудно в началото. Нямате ли си любима играчка, която да носите? При нас помогна една котка, която цял ден "пазеше" Дария.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 483
Ако имаш някаква възможност, не мъчи детето и себе си. Спри го от градина. След известен период от време, 4-5 месеца примерно, опитай в друга градина.
Цитирай

София

Мнения: 10 823
Аз съм била точно така като дете. Спряли са ме от градина по препоръка на самите педагози, защото съм отказвала всякакви контакти и съм спряла да се храня. Явно не на всяко дете понася Thinking
Цитирай


Мнения: 2 556
Синът ми изобщо не искаше да ходи на градина първата година. То и аз 100 пъти съжалих, че го пращаме, така плачеше детето. Хубавото при нас беше, че той ходеше 1 седмица на градина, а после 1 месец го гледаше баба му. Тоест имахме човек на разположение и той знаеше, че градината не е задължителна за него и много малко е ходил на практика първата година. После се поуспокоиха нещата, смениха му се госпожите в групата и детето тръгна с желание.
Цитирай


Мнения: 36
 Това със смяната на детската градина - е доста невъзможно в днешно време. Има деца, за които все още няма места по детските градини, които са наистина изопнати, а аз да тръгна да сменям............. никъде няма да ни вземат; всичко е препълнено. Пък и за детето ще е тежко: хайде наново сега пак госпожи, среда, деца, повето, от които вече са по групички. А и не знам дали проблемът е в детската градина, а не в този болезнен период на адаптация. От 2 седмици проблемът е в сила, за мен и 1 ден е ужас, когато знам, че най-милото ми на този свят страда, но май наистина трябва да проявя още търпение, да изчакам, да видя и ако може още повече неща да разбера. Мисля си, дали да не изчакам още един месец и ако положението е същото да я пусна за по половин ден там. Моля Ви пишете ми какво мислите! За мен това е наистина важно! Предварително ви благодаря! А иначе не искам изцяло да я спирам от градината, защото там се извършва много важен процес на  социализация и имат наистина чудесни занятия, под формата на песни и танци, както и учебна програма, която се следва, съобразена с възрастта на децата. На тях наистина им е интересно и се забавляват. И детето ми беше така до преди 2 седмици. Как искрено се надявам пак да е така! Smile
Цитирай


Мнения: 2 556
Това, в което съм сигурна, че има деца, за които наистина е много тежко ходенето на градина и ако видя, че детето е наистина затормозено, бих го спряла на всяка цена, а не бих чакала колко време ще издържи.

Сина ми го пуснахме на 3 години на градина, второто си дете мисля да пусна възможно по-късно - на 4 или на 5, освен ако тя сама не изяви желание да ходи. Никакви важни процеси на социализация не ме вълнуват, ако детето ми ще страда или боледува. Това е моето мнение.
Цитирай

София/Младост

Мнения: 100
Здравейте  Smile
Да се включа и аз по темата.която особено много ме вълнува в момента.
Явно и ние сме в този период.Моето момиче също ходи от 2 месеца на ДЯ и при нас ситуацията е същата.Тя беше много кротко, приветлово и спокойно детенце.От както тръгна на ясла не можем да я познаем вкъщи.С мъка я събуждам и обличам сутрин, плаче сърди се и е истинска борба обличането, навън малко се поуспокоява,но като влезем във входа на ДЯ отново започва да плаче тихичко.Сърцето ми се къса като го разказвам,предполагам,че всяка майка се чувства така.
Следобед като я вземам обаче винаги е щастлива и усмихната,весела е и ми разказва какво са правили и учили в ДЯ.Научила е много песнички и стихотворения, дори вече ми разказва за приятелчета,които си има там.
Но много често вечер вкъщи след градината е нервна и раздразнителна,сърди се безпричинно и не и се угажда(но не е така всяка вечер).Понякога и нощем се буди и плаче.
В къщи обсъждахме всякакви варианти,дали да я спрем от ясла(не е невъзможно, въпреки,че не би ни се отразило добре финансово),но все си мисля,че това не е решение на проблема,а само отлагане във времето.А и както Нина по-горе каза в днешно време ситуацията с детските градини е толкова  трудна(особено в София).
Искрено се надявам,че нещата ще се поуспокоят и момиченцето ми ще ходи щастливо на ДЯ.Моля ако има майки,които вече сте минали по този път, дайте съвет как ние родителите да се държим в тези моменти и да помагаме на децата си по-лесно да преживеята този(явно труден) за тях момент.
Ще следя темата с интерес.
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 138
Нина детето как се чувства? Разговаря ли с учителките и с детето?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора