Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора
Денят на раждането!
   
   Пълен ужас е обвзел сърцето, тялото и ума ми. Докато чакаме с мъжа ми и свекървата пред родилно отделение имам чувството, че изживявам последните си моменти.
   Бях подготвена, че ще ме режат към 11:00ч., а те решиха да ме вземат първа. Когато облякох болничната ношница и извикаха мъжа ми, за да ми вземе дрехите мислено се сбогувах с него. Отчаяно стисках телефона си и се надявах преди да умра да успея да говоря с него или майка ми.
   В пред-операционна страхът вече е взел контрола върху тялото ми. Сложили са ме на монитор, за да следят сърдечните тонове на бебето. Очаквах да усещам студ, но всъщност е приятно топло. Плача неудържимо, зъбите ми тракат, усещам как петите ми се удрят в кушетката. Започвам да се треса цялата и да губя чувствителност в тялото. Целият наличен персонал се изреди да ме утешава. Никакъв ефект. Опасявам се, че ще загубя разсдъка си. Искам само да спра да се страхувам, което явно се оказва невъзможно. Започнаха да ме заплашват, че ще спрат операцията. Опитвам се да се стегна, едва ли мога да легна на кушетката повторно.
   Обаждам се на мъжа ми с ясната мисъл, че говорим за последно. Само повтарям: "Страх ме е!". Той едва ли разбира нещо, защото зъбите ми тракат ужасно. Неговите думи не достигат до мен. Дойдоха и ми взеха телефона. Откараха ме в операционната.
   Анестезиологът е най-милият лекар, който съм срещала. Някак си успява да ме накара да спра да треперя. Поставянето на  спиналната упойка се оказва трудно. Тялото ми е сковано и двама души не могат да ме сгънат, а аз не мога да се движа. Направиха два опита. Зъбите ми тракат и само повтарям: "Съжалявам!". Дойде трети човек, една огромна акушерка. С нейна помощ ме свиха. Крясъците ми "Боли-и-и!" огласят цялото отделение. Всъщност не ме боли повече от нормална инжекция. Поставиха ми упойката. Започнах да се сбогувам с анастезиолога. Този човек е чудо! Успя да ме накара да слушам радио докато ме завиваха с чаршафа. Операцията започна!
   Мислех, че режат чаршафа когато от думите им разбрах че съм аз. Сърцето ми ще се пръсне, не спирам да плача. Анестезиолога продължава да ме успокоява. Предупреди ме, че започва ваденето на бебето и ще изпитам дискомфорт. Бях подготвена, четох във форума за този момент. Не усетих нищо, само чух докторката да казва: "Този пък тръгнал с топките напред!", а след малко: "Колко коса има!". Попитах ги дали си има всичко. Изпитах някакво облекчение. Показаха ми го, но видях само едно дупе. Казаха ми, че ще го видя пак след малко. Започнаха да ме "затварят". Чух да казват: "Матката не контрахира.". Реших, че краят е дошъл. Отново започнах да се сбогувам с анестезиолога. Държа ми ръката докато повръщах. Загубих чувствителност в цялото тяло. Това ме уплаши още повече, защото знаех че упойката не действа в лицето и ръцете. Анестезиолога започна да ме бърше със студена мокра марля. Не усещах нищо и започнах да крещя от ужас. Показаха ми бебето, но нямаше ефект. Исках да го докосна, но не можех да си движа ръцете. Някак си анестезиолога пак ме успокои и аз започнах да усещам докосванията му по ръцете ми. Усмихваше се и ме разпитваше за бебето. Не му отговарях защото от лекарката само чувах: "Всичко свърши! Всичко свърши!".
   Изведоха ме в коридора, за да се видя с мъжа ми и майка ми. Усмихнах им се и казах, че се чувствам чудесно. Опитах се да ги запомня защото знаех, че ги виждам за последно. Откараха ме в Реанимация.
   Изслушах всичко, което ме инструктира анестезиолога и започнах да изпълнявам веднага. Упойката започна да ме отпуска. Бях подготвена за най-силните болки, а не усетих почти нищо. Чак ми беше неудобно, че всички около мен се оплакват. Започнах да си мисля, че ще преживея раждането. Позволих си да мечтая за бъдещето. Мислех за моето бебе, което лежи самичко сред останалите. Започнах да се тревожа дали е добре. Исках да се убедя, че не е гладен или на студено. Реших да му се притека на помощ при първа възможност.
   Не изпитах нито едно положително чувство в този ден и ми е  трудно да си спомням за него. Около месец след раждането гледах по ТВ репортаж за болницата. Изтръпнах! Плаках цяла вечер и преживявах събитията отново. Не спах тази и няколко следващи нощи.
   Днес (15.12) за първи път минах на 500м покрай болницата. Оттогава белега ме боли. Знам, че е само в главата ми. Още не съм го преживяла...   

Моля ви, помогнете ми!
« Последна редакция: сб, 15 дек 2007, 21:22 от no fear »
Цитирай

под жаркото слънце

Мнения: 2 551
Не мога да ти помогна, но с разказа си можеш да уплашиш много бъдещи майчета, които не са толкова "страхливо" настроени към предстоящо секцио...
Цитирай

София

Мнения: 414
Здравей no fear,

Намерих едно положително чувство, което си изпитала този ден:
Мислех за моето бебе, което лежи самичко сред останалите. Започнах да се тревожа дали е добре. Исках да се убедя, че не е гладен или на студено. Реших да му се притека на помощ при първа възможност.
- мислила си за бебчо, аз не си спомням даже дали имах такива мисли.
И аз родих секцио но по спешност. И въпреки че бях сред познати и много добър екип и избор на лекар, много от случилото ти се не ми е чуждо. И много черни мисли ми се въртяха в главата дълго след това, няма да описвам, че ще стане дълго. И чак месец след това прочетох в едно списание за емоционално възстановяване след секцио. Така че това е нормално, просто трябва да се преживее, с помощта на бебчо. Пишеше, че като видиш беззъбата усмивка, всичко ще се оправи  Smile

Това е исках малко да повдигна духа, нямам време за повече в момента
 Love

PS. Добавям - понеже видях че си нов потребител - и аз не съм отдавна тук но съм виждала къде по-страшни истории от твоята, така че да не вземеш да се притесниш защо си пуснала темата и да не уплашиш някого - който не иска да се плаши не чете такива теми.
Освен това не забелязах това да противоречи на правилата на форума.
« Последна редакция: сб, 15 дек 2007, 20:54 от munkamm »
Цитирай


Мнения: 3 574
Аз също преживях нещо подобно, в не една тема продължавам да го споменавам (като мъжете с казармата  ooooh!). Но това не беше неочаквано за мен, защото винаги се панирам. Както се казва в един тъп лаф - Само ноктите си режа без упойка.  Sick

Надявам се коледния дух да замени страха в сърцето ти!  spoko
Цитирай

София

Мнения: 1 218
И при мен беше горе-долу така. ooooh!
Чак от този страх не ме хвана упойката и бях с  пълна.
Толкова ме беше страх и треперех,че сестрата едвам намери вена за системата.
Сега категорично отказвам да преживея това отново.
Ще видим с времето какво ще стане.
Но пък Калоян е моя живот,колкото и изтъркано да звучи. Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 376
Общо взето сцените са подобни, но пък бях с пълна упойка заради страха. Аз също нямам хубави спомени, но не съм се депресирала чак като теб. Гледай си бебо и не мисли толкова за това, което си преживяла. Някой ден може и да се смееш на тази история  Hug
Цитирай


Мнения: 418
Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 353
Господи!
Това е цял кошмар. И мен много ме е страх, но от двете ми раждания по- хубави спомени нямам. Това бяха най- красивите мигове в живота ми. Пожелавам на всички леко раждане и да не изпитвате такива страхове. Бъдете спокойни!
А на теб  no fear искам да ти кажа само да се успокоиш и да отидеш на психиатър. Много ще ти помогне, казвам ти го от личен опит. Дай си шанс и се радвай на бебето си, това е всичко, от което имаме нужда.
Цитирай

под жаркото слънце

Мнения: 2 551
Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy
Това имах предвид...
Не всяка жена изживява така операцията, затова предупредих, че бременни майчета ще се стреснат...
Цитирай


Мнения: 3 574
Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy
Това имах предвид...
Не всяка жена изживява така операцията, затова предупредих, че бременни майчета ще се стреснат...

Аз пък от разказа разбрах, че операцията е минала нормално. Страхът обаче е бил голям. По-скоро бременните трябва да се поучат, че НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ и да го карат по-спокойно.
Цитирай

Варна

Мнения: 743
no fear,аз просто съм потресена от историята ти?никога не ме е било страх от раждането и за мен мойто беше нещо,което никога няма да забравя в положителен смисъл.може би е трябвало да имаш повече вяра на лекарите.все пак това е тяхната професия и ти не си първата нито последната,която оперират.незнам просто,защо си се настройла така предварително?и още нещо искам да те попитам-имаше причина ли да раждаш секцио?а за следродилната депресия и мен ме хвана,плаках много!!!ама какво да се прави,изведнъж разбираш ,че животът ти се е променил изцяло!!!имаш малко и красиво бебче!!!
Цитирай

София

Мнения: 1 215
ако аз бях бременна точно в тоя момент и бях прочела това сигурно щях да умра...Искам да кажа на всички бъдещи майки-не е толкова страшно.Аз съм живия пример,до преди една година припадах като ми взимаха кръв от пръста #Crazy,а когато забременях и разбрах че ще раждам секцио аз се побърках,разбирате ли?е,дойде деня и нищо-бях най-спокойният човек,безспорно много ме беше страх,но единствената мисъл беше да преодолея собствения си страх и да мисля за бебенцето ми,много повече ме болеше мисълта че може не всичко да е ок,отколкото физическата болка,щото тя минава така или иначе.

 УСПЕХ НА ВСИЧКИ БЪДЕЩИ МАМИ!
Цитирай

софия

Мнения: 457
 Shocked Не е толкова страшно секциото . Мен също ме беше много страх от операцията и вероятно заради това анестезиолога ми не се съгласи да съм с местна упойка , а ми сложи пълна - но докато чаках да минат 3 секцио преди мен просто спря да ме е страх . Като се събудих първо си питах за бебчо и въобще си се чувствах много добре . Секциото идва минава и се забравят дори много от нещата . Няма ищо страшно  Peace
Цитирай


Мнения: 4 496
Съчувствам ти, мила, но с този разказ ще уплашиш не една и две бременни, на които им предстои секцио. Rolling Eyes
А защо те беше обхванал ужас преди раждането? Може би си чела нещо, или от чужди разкази? Rolling Eyes
След като подхождаш към даден момент с ужас, той наистина се превръща в нещо ужасно. Как така нито едно положително нещо? Та ти си родила своето бебе. Tired
Цитирай

София

Мнения: 2 160
No fear, недей така, мила. Страхът е бил в главата ти. Медицината, биологията - те са част от живота ни. Хубаво е да се приеме този факт. Това е реалността.
Единственото по-кофти нещо, което помня от моето секцио, е че ми се схванаха ръцете от системата и апарата, към който бяха закачени  Mr. Green
Иначе си бърборехме с анестезиолога.
Бъдещи майчета, съвсем не е толкова страшно секциото  Laughing
Нищо страшно няма, наистина   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора