Когато децата не виждат баба и дядо

И аз съм в това положение- баща ми не е виждал малкия от 2 години, след като реши да продава апартамента (съответно ние на квартира ) и да даде парите на любовницата си (реши да го продава тъй като ние отказахме да живеем заедно с нея и нейното дете.Той не е и изявявал желание да го вижда де, нито се е обадил нито нищо.
Мъжът ми също е решил скоро да приключва контакта с майка му, и аз го подкрепям

Какъв бой да им дръпна като са невменяеми, каквото и да се предприеме, даже с добро, все измисляха нова и нова простотия и то със завидна фантазия. Хич и не са си дали сметка колко много са наранили внука си, целта била детето да ме намрази, защото пък те не ме харесвали и да го "вземат" - бил "тяхна си кръв", обичали го, щели да си го гледат, а аз съм излишната. Можеш ли да се разбереш с прости хора...Винаги са били такива, такива си и останаха. Написах го за да се види, че не винаги може да има интелигентен вариант за справяне, колкото и да има желание от едната страна поне. Децата имали нужда от контакта с баба и дядо на всяка цена, глупости, как ли пък не. По-скоро старите имат нужда от тях. Децата на първо място имат нужда от родителите си. А ако бабата и дядото отравят детската душа, изливайки злоба към майката, която е най-близкото същество на всяко дете, полезен ли е такъв контакт? С какво точно това обогатява детския мироглед? И какъв модел на семейни взаимоотношения се налага по тази начин и то още от най-ранна възраст? Никой няма право да наранява децата по такъв гаден и садистичен начин. Сега вече, от позицията на възрастта и опита, никога не бих допуснала повече такова овче примирение и толкова излишни компромиси в името на нещо си. Конфликти не създавам, но първо предупреждавам и ако няма ефект, едностранно прекъсвам контакта, при това без никакви угризения.
Контакта със свестните и нормалните хора, който носи радост и удовлетворение и на двете страни си е много естествен и не го коментирам изобщо.

Аз пък щях да и  НАБИЯ КАНЧЕТО поне да ми олекне  за това  дето ми е травмирала детето.

Явно навсякъде проблемите са от подобен род... което е много неприятно , но аз искам да запитам, след като проблема със свекърите, които са родители на съпруга, се задълбочава постоянно, каде остава той - Мъжът, Съпругът, Бащата, Главата на семейството? Не е ли редно той да вземе мерки и да се разбере с родителите си по повод тяхното поведение към детето му? Не е ли това дете и негово, освен на майката, която решава кой с кого и кога ще се вижда или не?

90 % от тези проблеми как така все са със родителите на съпрузите ? Те са все лошите, грубите,искат да навредят на внуците - странно, а пък обичат синовете си, които пък са бащите на тези внуци........

Ако такива родители са възпитали по подобен начин сина си, от който ние пък сме решили да родим дете, защото сме видяли в него идеалния мъж, баща и съпруг , къде сме гледали???

Много буквалне Соничка Имало е свестни баби които са отгледали съпрузите и освен това ние до кое коляно мислиш че е нужно да проучваме. Подобни баба и дядо никога не са били заинтересовани родители в общия случай детето е било самостоятелно и откъснато от тях. Аз не говоря жената само да каже край-трибжа да е взимно решението иначе настъпва и края на твоето семейство за съжаление. И аиде, главата на семейството съм колкото тои толкова и аз-21 век е:) И не не става въпрос само за свекъра и свекървата, а за съществата застанали зад това име-може да са майки, бащи,зълви, бивши жени...-просто хора непоносими егоисти. Тук се разцъква този случай, за друг не е свекървата.. Като се има предвид че над 90% от списващите тук са жени и който е недоволен си излива душата. Има такива които се хвалят-супер-честно казано им завиждам.

Все едно,че аз съм го писала И ние сме на вашето дередже,но при нас чашата преля,след като чух неща казани от свекърва ми по адрес на детето,а иначе пред нас е най-голямия мазньоч дето може да съществува
Не съжалявам за решението си!Детето ни няма нужда от нея,досега не е видял нищо,та е все тая

п.п.Никога не съм го настройвала против нея,но който и да го пита за баба и дядо-той споменава баща ми и майка ми.

Дано срещаш подкрепата на мъжът ти. За мен си взела правилно решение.

Вземете се в ръце с мъжа си и вие поставете границите. Как така "не знаем какво да направим"?!?!Варианти има много. Определяте дни и времетраене на посещенията при баба и дядо - напр. вторник и четвъртък по 1 час, събота и/или неделя - по 2 часа. И ако случайно свекърът понечи да дръпне детето у тях, ти или мъжът ти или заедно любезно, но твърдо отказвате - а, не, днес ние ще му се радваме на сина, ще излизаме на разходка и каквото ви хрумне друго. Но без да се оправдавате и обяснявате, а от позицията на тези, които разрешават или не. Обяснявате постановката и на детето, разбира се.
Изобщо, щом искате да прекарвате повече време с него, просто прекарвайте!

аз да питам имате ли чувство че свекървите делят внуците си?при нас така се получава за едното може за другото не ,...какво правите в такива ситуации?На мен ми става много обидно ама гледам да не им обръщам внимание

Честно казано, тази тема ме отврати. Колкото и крайно да звучи. Винаги ми е било чудно, как повечето жени непрекъснато проявяват нетърпимост към родителите на мажът си, но тяхните собствени винаги са света вода ненапита. Според кого, обаче? Забелязала съм, че мъжете проявяват много по-голяма търпимост и много по-малко дребнавост.
За мен е твърде крайно решение да лишиш детето си от баба и дядо, както и тях от него. И са ми много грозни изказвания от рода на "детето не винаги има полза от баба си и дядо си". Чакайте бе хора, вие все ползата ли търсите?  И като няма полза - шут в задника и далеч.
И преди някой да ме обвини, че не знам какво е, да си кажа, че много добре знам. И аз съм имала конфликти със свекърите и то много. Те са казвали тежки думи, аз също. Не мога да кажа, че съм била кротката овчица, която е подлагала и другата си буза за удар. Дразнила съм се, че са се месили, че са давали акъли, дразнила съм се на разни подмятания и намеци, но с времето се научих да не им обръщам внимание, защото един живот живея и не ми се пропилява за глупости. Освен това, успях да проумея, че и аз не винаги съм била права. Въпреки проблемите ни в началото, никога не съм си позволявала да изпозвам детето за да ги нараня. Случвало се е с месеци да не ходя у тях, но детето ми е ходило. И смятам, че съм постъпила правилно, защото те го обичат, както и той тях. Освен това съществува и съпругът ми, него не мога и не искам да го лиша от родителите му. Защото колелото се върти. 
Не давам акъл на никой, всеки сам си решава. Знам, че има случаи когато решение като това е просто необходимо. Но ми се ще, преди да се предприеме такава стъпка, всички тези жени, които го правят добре да си помислят, дали наистина е единственият останал изход. 

Не съм чела всичко изписано по-горе, но само мога да ти кажа- дано животът не ти поднесе някоя гадничка изненада и да трябва да разчиташ на свекърите ти. Всичко се случва, катогорични прекратявания на взаимоотношения с най-близки роднини не са ми по вкуса. Житейският ми опит показва, че не може човек за предвиди мноооого неща и като се обърне каруцата, образно казано, пак се опира до най-близките. А свекърите са такива. Аз съм за поддържането на някакви дипломатични връзки с всички, били те и не особено интелигентни. Самата аз изпаднах в ситуация, след много влошени отношения със свеки, да нямам никакъв друг вариант, освен пак да я извикам на помощ. И наистина тя направи необходимото, да, по неин си начин, но на детето нищо не му стана, от това, че не е точно моята представа за гледане. Докато премине кризисният момент се оказа, че със свеки- зле, но без нея- още по-зле. Та искам да ти кажа- не бъди крайна, защото не можеш да предвидиш всичко, което би те накарало да търсиш помоща й.

Това, че поддържаш с някого дипломатични отношения, не значи че имаш някакви нормални отношения.

Като чета такива теми и направо зле ми става.Имам две деца - момче и момиче и ми се изправя косата като си помисля ,ако след години някой от техните половинки решат ,че нямат полза от мене и от мъжа ми и че не ги харесваме достатъчно и ни лишат от такова богатство - внуци. Да пази Господ!