Смесване на семейство и работа в личен план

 
За мен беше семейството и децата. Но с мъжа ми минахме през тежка криза, която ни промени и двамата из основи - за добро. Т.е. вследствие на така породилата се криза у дома ние се променихме много един към друг в положителен смисъл. Преоценихме целия си живот, откривахме истинските неща, обикнахме се с нова сила...
Както казва "Картинка" ще срещаме вълнуващи хора през целия си живот - и през целия си живот ще се борим с проблеми различни у дома. Т.е. едното не бива да вреди на другото. Няма да може да се влюбваме в други, без да плащаме за това голяма цена.
А иначе каква е стратегията на моя мъж, за да не изпада в подобни състояния например - щом усети, че някоя жена го привлича по някакъв начин - веднага и драстично намалява контактите си с нея, дори ако трябва и напълно. Това е споделял с мен.

Тук един от проблемите е,че искаш да заложиш на сигурно,а такъв филм няма. Вероятността да скъсаш с колежката е голяма когато нещата станат сериозни и оттук равно на сложни. Сега е флирт, купон, забранения плод, в един момент ще се превърне в сериозни отношения(все пак обмисляш вариант да си развалиш семейството заради това),проблеми и връзката ви вече няма да е толкова невероятна,както до сега. Друг проблем е,че ако се разделите с колежката после ще е доста трудно да работите на едно и също място (това го казвам от личен,изстрадан опит).
От друга страна във фирмата където работя има много двойки,като мъжа си има семейство, жената също,но това не им пречи да се обичат и да си имат връзка...с години.
В такава ситуация няма стандартно поведение,всичко е строго индивидуално и въпрос на лично усещане и избор.

и аз да споделя от опит, пък после който иска да ме линчува.

в момента съм в такава ситуация - имам връзка с колега от няколко месеца. не е само секс. знам точно какво ме привлича в него - добър баща е, прави много за семейството си(това, което у моят съпруг не намирам). заедно сме, защото у мен той намира неща, които съпругата му няма - грижа за дома, организираност. и двамата не се чувстваме много добре в къщи - и заради поотишлата си любов, и заради скандалите от време на време.

и двамата знаем, че ще си останем със срещите, когато успяваме, докато на един от двамата му омръзне. не бихме напуснали семействата си, защото децата са твърде малки. освен това съзнаваме, че ако живеехме заедно нещата може би нямаше да са толкова хубави. когато хората се съберат, имат семейство и дете, се появават и проблемите. така че се прибираме всеки в къщи и се радваме един на друг, докато можем.

правилно или не, вече сме се отказали да мислим.

на твое място не бих започнала връзката(ако все още не си). според мен трябва да се опиташ да оправиш нещата в къщи, едва ли са непоправими.
 
за себе си сега осъзнавам ,че съм по-слаба, отколкото ми се иска. ако можех, щях да не стигам до такова лесно бягство - през деня да ми е хубаво и леко, с друг човек, далече от проблемите в къщи, вместо да си седна на дъ-то и да пооправим нещата вкъщи.

това от мен.

успех за едно разумно решение.

Какво да ти обясня - колегата Х е женен,но има връзка с колежката У която също е семейна и не се крият,поне във фирмата повечето хора са наясно,че те са заедно.И така с години. Кое не е ясно? Не са се развели със законните половинки,защо им е ?

На мен ми се случи, но в периода на съвместното ни съжителство с настоящия ми съпруг. Хлътнах яко по един мъж - струваше ми се вълнуващ с много по-големи възможности и опит, направо ме омагьоса, не бях на себе си и един ден просто изчезнах от живота на приятеля ми (сега съпруг). Началото беше вълнуващо не се разделяхме за повече от половин час, посещавахме екзотични места, работехме заедно......и така 5-6 месеца, нещата вървяха добре, след това започнаха проблемите, оказа се обсебващ, ревнив, непочтен. Връзката започна да ми тежи, в последствие разбрах, че има връзки за по една нощ, а изисква пълна вярност от мен. Започнаха скандалите и започнах да го избягвам, а той да ме преследва, а имахме еднакво мислене, по един и същи начин разсъждавахме, но явно това не е единствен критерий за щастие. Най-странното беше, че не ме болеше от изневерите му, не ми липсваше, когато бях сама, не ми беше приятно, но разбрах, че съм сгрешила и че не обичам истински този човек. Просто за 7-8 месеца съвместно съжителство той ми беше станал абсолютно безразличен. А съм сигурна, че ако се криехме и пазехме връзката си в тайна, тя щеше да продължи дълго. Починах си два-три месеца и се върнах при моето момче, гадно ми беше, но преди време и той залитна и така вече бяхме квит. Винаги съм искала настоящия ми съпруг да бъде баща на децата ми, още щом го видях. Това са инстинктите на жената и за нас те са много важни.
 Моето джипи се разведе преди 7 години. Жена му беше учителка и той винаги се оплакваше, че нямат допирни точки и се влюби в лекарка, изостави децата си. Сега има трето дете от новата си съпруга, прегърби се, състари се и дава съвети на залитналите, че жените са еднакви, че преди поне е имал уважението на половинката си, а сега го нямат за нищо и го ползват като банкомат.
Чичо ми също се разведе, той пък беше психясъл по една персона - то бяха емоции, терзания и незнам какво, защото обичаше и съпругата си, а и знаеше , че никога няма да има подкрепа от фамилията. Тръгна си, в момента го издирват с полиция, превърнал се е в скитник и несретник, чудно къде ли е голямата му любов.
80% от връзките започнали по време на брака на единия партьор не са успешни. Това е статистиката.
Много добре си помисли, аз просто споделих опита си. Сега заобикалям отдалече подобни изкушения, защото ми е ясен какъв ще е края. Обожавам сина си, обичам съпруга си и се надявам никога да не ги разочаровам.

ама споко. преди да се съберем да живеем заедно не си спомням да сме се карали. не си спомням и никакво разногласие. нищо не ми е тежало. после заживяхме заедно, роди се детето. в ежедневието настъпват конфликтите, защото не може да е по друг начин. според него съм нервна и твърде взискателна, според мен пътува много и не се грижи за нас. а другият човек не ме мисли за нервна. какъв е изводът - просто всеки от нас поставен в различна ситуация показва различни черти от характера си.

и да се разделиш с жена си, защо си сигурен, че с новата ще е по-добре? когато дойде дете, липса на пари, умора. точно за това не бих запичнала нов живот с друг човек. не мисля, че може да е много по-добре. е, мъжът ми не пие, не ме бие, не е трагично иска ми се да мислехме по-еднакво, да не ме дразни с реакциите си, да не го дразня и аз, ама не се получава. не е приятно да осъзнаваш, че си взел грешно решение като си се събрал с някой.

ама това е животът

За себе си стигнах до следния извод-понякога хората също като щраусите си крият главата в дълбините на нова връзка и си мислят, че така решават настоящите проблеми. Истината е в ДИСКУСИЯТА. Когато всеки един от двамата сложи картите на масата и нещата се нарекат с истинските им имена. После облекчението е голямо, имаш усещането, че си пукнал някакъв дълго забирал цирей....
Не откривам топлата  вода, знам го. Просто и аз САМА стигнах до тези изводи.

Относно дискусията между брачните партньори - -имаше една психологическа игра. Всеки да напише 10-те неща, които ненавижда в партньопа си и 10-те, които харесва. За бройката не съм сигурна, но резултатите са впечатляващи.

Е как така,от кога така? Преди да се ожените пак ли нищо не харесваше у нея Ако е така защо се взехте бре хора?