Дълго време се чудех дали да споделя моето терзание тук или не, но накрая се реших да пиша и да поискам съвет или просто мнение. След неуспешни връзки най накрая срещнах мъжа на моя живот, така поне си помислих когато заживяхме заедно преди 3 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно докато не дойде момента в който осъзнах че искам връзката ни да прерасне в нещо по сериозно имам предвид брак и да си имаме дечица. Но от страна на приятеля ми нищо, нито предложения за брак, а да не говорим за детенце. Повдигала съм въпроса че на нашата възраст / 32 / е вече нормално да помислим за това, че моето време минава с всяка изминала година. Получавах различни отговори от това че нямаме финансова възможност до това че било голяма отговорност. За женитба да не говорим разбрах че булка няма да се видя. Иначе е много мил и добър с мен внимателен е. Сигурна съм, че и двамата изпитваме силни чувства един към друг. Претърпях редица неуспехи в работата наложи се да сменя няколко фирми поради ниско заплащане или некоректни работодатели. Живеем на квартира в голям град, но не самостоятелна нямаме финансова възможност за такава. Всичко това започна да ме изнервя несигурността която започнах да изпитвам също. Това започна да ми влияе отрицателно и на интимния живот просто нямам желание за секс това също поражда конфликти. Почти всяка вечер сме в прерикания от изнервената обстановка. Не знам какво да правя мислила съм различни варианти от това да го напусна и да се прибера в къщи / за което не намирам сили/ и да съм отново сама, до това да замина за чужбина и да търся по добър живот и да започна всичко от начало. Лутам се в една безизходица и не знам какво да правя.
- Публикувана: 17 дек. 2007, 14:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 13:39 ч.
Дали наближава краят на връзката ни?
Съжалявам да чуя това,натъжава ме...
Защо не изложиш пред него всички свои терзания,
той е човека,който би могъл да ти отговори
в каква посока да поемеш...няма смисъл да се самозалъгваш
и да изчакваш още за да реши той един ден ,след 5г примерно,че вече
може да поеме такава отговорност.
Щом те обича трябва да има шанс да се разберете....
Защо не изложиш пред него всички свои терзания,
той е човека,който би могъл да ти отговори
в каква посока да поемеш...няма смисъл да се самозалъгваш
и да изчакваш още за да реши той един ден ,след 5г примерно,че вече
може да поеме такава отговорност.
Щом те обича трябва да има шанс да се разберете....
По принцип има мъже, които стават за бащи и други, които не стават. Ако за него възможността да имате дете не е привлекателна трябва да се съобразиш с желанието му. Или поне да го изчакаш да дозрее до нея. Иначе брака изобщо не е задължителен. Аз съм имала 12 годишна връзка, през време на която никога не е ставало въпрос за брак. Имала съм и друга, при която още на първата година ми предложи брак (аз обаче съм твърдо против брака). Така че факта, че не говорите за брак не означава, че не е сериозен в отношенията ви. Важното е и двамата да сте готови за детето когато се появи и да прецените много внимателно дали наистина ще можете да се грижите за (в това се включва не само финансовата обезпеченост, а и примерно ще можете ли да разчитате на някой да ви помага, защото 24 часа 365 дена в годината е абсурдно да поемеш(те).
Тъжна тема 
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.
Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Е човека като на 32 не е събрал сили и финанси за семейство, колко време да го чака момичето. По-добре направо да ситърси друг мъж и това е. Иначе - няма сватба, няма деца, няма пари и така до безкрай като развален телефон. Никоя жена не заслужава това.
Аз само не разбирам как може един мъж да е мил и грижовен и в същото време да не се навива на сватба и деца - акъла не ми го побира.
Аз само не разбирам как може един мъж да е мил и грижовен и в същото време да не се навива на сватба и деца - акъла не ми го побира.
Авторката трябва много точно да си отговори на въпроса, дали този мъж не иска деца по принцип или не иска дете от нея!
Добре е да огледа ситуацията безпристрастно, колкото и да боли. Да претегли нещата, да си изрови главата от пясъка и да вземе решение. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сега боли, ще боли три пъти повече, когато тя си даде сметка, че самозалъгвайки се, всъщност си е губила времето.
Добре е да огледа ситуацията безпристрастно, колкото и да боли. Да претегли нещата, да си изрови главата от пясъка и да вземе решение. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сега боли, ще боли три пъти повече, когато тя си даде сметка, че самозалъгвайки се, всъщност си е губила времето.
Привет мили момичета
Горещо ви благодаря за съветите който ми давате и за вашите разсъждения. Замествате приятелката която нямам и ми липсва страшно много. Так и не успях да създам приятелства в този град. А съм много отворена и контактна личност. И аз се чудя на себе си. За моето положение много съм объркана повярвайте ми не знам какво да правя.
Горещо ви благодаря за съветите който ми давате и за вашите разсъждения. Замествате приятелката която нямам и ми липсва страшно много. Так и не успях да създам приятелства в този град. А съм много отворена и контактна личност. И аз се чудя на себе си. За моето положение много съм объркана повярвайте ми не знам какво да правя.
Тъжна тема Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.
Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?