Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора

sofiа

Мнения: 514
Ние работихме заедно и колегите все се бъзикаха с нас , обаче нямаше нищо!И така един ден след нощна смяна тръгваме да се прибираме и колегите ни оставиха в едно кафе ,а те отидоха уж за закуски и така и не се върнаха!Като им звъняхме да ги питаме къде са те викат че вече са си в къщи!Ние пихме кафе поговорихме и станах да си ходя ,обаче трябваше да пазарувам и той дойде с мене в Фантастико-буташе количката после носеше покупките изпрати ме до вратата и си тръгна и после нещата  станаха от самосебе си!!! newsm51 newsm51
« Последна редакция: вт, 18 дек 2007, 22:40 от navedi1 »
Цитирай

София

Мнения: 9 152
Ами ние пък бяхме съученици. Години наред седяхме чин до чин и не се забелязвахме. Аз ходех с друго момче, той беше хлътнал до уши в друго момиче, цялото училище знаеше 35 После аз скъсах с моя приятел и на един рожден ден се отсвирихме и двамата с едно уиски и...стана тя каквато стана. В началото за мене беше бъзик, нищо сериозно, за него предполагам съм била нещо като заместител на момичето, с което така и не стана нищо. Първите няколко месеца карахме като на майтап, после така се влюбихме, че ни държи вече над десет години 35
Цитирай


Мнения: 2 131
Ние работихме заедно и колегите все се бъзикаха с нас , обаче нямаше нищо!
И при нас беше така. А в един момент стана НЕЩО  Hug
Цитирай

Страната на чудесата

Мнения: 2 485
Моята съквартирантка и негова приятелка от компанията им ни запозна-заведе ме на купон в 12 през нощта, той отвори вратата и каза че един ден ще се ожени за мен. След 3 месеца поиска ръката ми. И до днес като ме ядоса го питам-къде пък те намерих тебе-а той отговаря доволно "В  къщи на крака ми дойде Wink"
Цитирай

Там, където съм безумно щастлива!!!

Мнения: 943
Ние се запознахме чрез една приятелка,която имаше целта да ни сватоса и ходихме в "Романса",той ме е харесал много,но аз тогава бях на друга вълна и въобще все едно го нямаше този човек,нито съм мислила дали ми харесва,нито нищо.Чак след 1-2 месеца като разбрах каква вълна убиец е било,открих колко е прекрасен и се влюбих в него веднага


P.s.- малко се отклоних от темата


Цитирай

София

Мнения: 110
Ние се запознахме на Паничище през 96г, там бях с класа си след бала за два-три дни.Един от съучениците ми го беше довел, станахме гаджета след 2 години, а преди няколко дни се оженихме и този съученик ни стана кум Very Happy
Цитирай

софия

Мнения: 3 422
при нас беше любов от пръв поглед
мъж ми продуцираше едно предаване,аз се явих за водеща и мъж ми веднага мен избра,той се влюби от пръв поглед аз мааалко по късно
предаването се провали ,но нашата любов продължава Love
Цитирай

София

Мнения: 71
За първи път се видяхме по работа, преди година и половина, точно за петнайсетина минути, пред НДК. В момента, в който ми подаде ръка и ми се усмихна, усетих, че това е моят мъж. Love При него чувството, че аз съм неговата жена, дойде месец по-късно, но затова пък достатъчно силно и трайно. Ако някой не вярва в любовта от пръв поглед и щастливата развръзка, аз съм живо потвърждение, че тя съществува и е прекрасна! Peace
Цитирай

Софийските полета.

Мнения: 223
Преди 7 години.
Като в приказките беше.
Беше август, неописуема жега. Любимото ми село.
Бях го съзряла в далечината в един предишен ден, но тогава нямах смелостта да го заговоря. Гледахме се взаимно доста продължително, но.. нищо.
Днешният ден явно трябваше да е съдбовен. Бяхме ходили на пещера с компанията и тъкмо се връщахме. Изглеждах ужасно - мръсна, изподрана, изпотена, без грим.. ужас. Но го видях за втори път. И този път просто трябваше да го заговоря. Иначе кой знае как щеше да се развие животът ми. И го направих - извиках го да дойде към мен, бяхме на двата края на центъра на селото. Той дойде и застана пред мен....... Тогава се видях най-синьо-зелените очи (още не мога да определя какви точно са), които някога съм виждала! И се влюбих първо в тях. Поговорихме си някакви безмислени глупости, така и не помня какво точно, толкова запленена съм била! После се разделихме - той се прибра със семейството си в града, от където бяха. После чрез мои познати в един от следващите дни му изрових телефона и .. му звъннах! Той веднага ме позна! Нарече ме "пате" в края на разговора ни и аз припаднах вече (наужким де) Laughing
Бях безвъзвратно влюбена и загубена. Разбрахме се да се видим. И се видяхме. Аз дойдох с приятелката ми, а той - с неговия приятел. Без въобще да сме се разбирали. Беше изключително неловко всичко. Но после продължихме да се виждаме и .. така. Докато не свърши лятото и трябваше да се разделим Confused Аз си отидох в София, той си остана, тъй като бяхме още ученици. Последва мъчиителна връзка с редки виждания веднъж, два пъти месечно. Неусетно мина времето.
Сега вече живеем заедно от близо 3 години..
Цитирай


Мнения: 9 963
Като ученичка ходех на кънки в Зимния дворец. Той работеше там и се виждахме често. На 22.12.91 г. бях на купон у тях. Тогава ми призна чувствата си. 10 месеца по-късно и аз признах своите.
Цитирай

София

Мнения: 1 056
Ние пък се запознахме по телефона.

Отидох аз в Свищов за да отработя 2 години стаж, защото в София никъде не искаха да назначат учителка без такъв...(освен това половин година преди това се разделих с любовта на живота си и още преживявах криза)

Това стана през есента на 2002-ра.(лелеее, кога минаха 5 години)...

 Колежките ме гледат самотна, все ме подпитват не съм ли си намерила компания...и едната един ден ми каза, че първия й братовчед е много добро момче, няма си приятелка и ако искам да излизам с тяхната компания, та да не скучая по цяла вечер...
И така, дала му телефона ми и той ми се обади...
Чак на третия разговор успяхме да си уговорим среща, чакахме се на едно място под една лампа една вечер...
Оттогава няма вечер, без която да заспивам без мисъл за него...

Като си помисля, че отначало го харесах само по външния вид, но ми се стори голям отворко, а аз не харесвам такива...Оказа се най-добрия, най-умния и най-хубавия човек на земята...

През 2005-та се омъжих за него, като този път аз му предложих по телефона...(но това е друга тема)
Точно в деня преди сватбата разбрах, че съм бременна(а колко се ядосвах, че ще ми дойде точно на сватбата...)

Благодаря ти, Боже!
Вярвайте - ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО!
Цитирай

София

Мнения: 1 056
Леле, бая съм се отплеснала от темата!!!

Та, за първата среща - нагласила съм се аз, гримирала съм се, косата-на фитилчета, дрехите-нищо особено-дънки(не исках да се труфя, не ми е в стила).
Слизам надолу по една стръмна уличка. Ноември е, хладно и мъгливо. Лампите са като големи бели топки в нощта. Виждам фигурата му под лампата, приближавам се усмихната и неловко си подаваме ръце - аз съм Люси, аз съм Здравко, приятно ми е...
А очите му едни големи, малко по-висок от мен, топла усмивка, точно като гласа му по телефона...Изглежда доста по-млад отколкото си представях. Колежката ми го представи като дистрибутор на кафе, а той един младеж...
Вървим към дискотеката, там ще се срещнем с още едни негови приятели. Приказваме общи неща.
И като дойдоха приятеля му и неговата жена, се поотпуснахме и като се започна едно пиене..
Здравчето ходил в Германия 2 години и скоро се върнал, още го държеше тамошния дух и ми се стори голям отворко, направо чак прекаляваше с изказванията си. Даже накрая на вечерта започна да ми хваща ръката (което на мен ми се стори много интимно и го скастрих яко). Когато обаче налетя да ме прегръща, направо го отрязах.
Не се скарахме, но от хладното ми държание той (по-късно ми разказа)почти се бил отказал от мен.
(дотогава той не бил получавал такива категорични откази и е имал мноооого момичета).
Цяла нощ не можах да спя да анализирам вечерта и изводите ми бяха, че макар и хубав, няма да се хващам с него, хич и не преритвах за гадже тогава...

Осъзнах, че не мога без него няколко месеца след запознанството ни, след като той замина за Германия да превежда на един бизнесмен. Беше само за седмица, а ми се сториха месеци...
Цитирай


Мнения: 336
 Запознахме се като колеги. Аз бях слушала за него от мъжа, с който в момента имах нещо като тайна връзка (в същото време ходех с друг, с който имах продължителна и мъчителна връзка от близо 6 години - изобщо пълна лудница  #Crazy). Та нашия общ "познат" много ми беше говорил за него. Стана ми симпатичен още първия път като го видях и си говорихме. След около седмица ме изпратиха да работя в района, в който и той работеше. Беше много мило и възпитано момче (момче, защото впоследствие разбрах, че е по - малък от мен с 3 год., но нямаше връщане назад). Случваше се вечер да пием по нещо заедно с мъжа, с който имах "тайна" връзка и с познати и той беше там. Много го харесах.
 Скоро след това ми уреди компютър, идва няколко пъти до нас, а аз вече бях здраво хлътнала, въпреки че бях в неизяснени отношения с двама мъже. Той стана третия  Crazy. Една вечер ме покани на гости у тях с приятелите му и аз отидох. Нищо не стана тогава, закара ме до вкъщи и се разделихме съвсем приятелски, но три дена в главата ми беше само той, а учех за изпити Wink. Една вечер докато си чатехме в icq аз му признах колко го харесвам. /на другия ден отидохме на кино. това беше и първата ни истинска среща. Чувствах го толкова близък и го харесвах още повече от преди. Не ми пукаше колко е сложна ситуацията при мен. В киносалона го хванах за ръка и усетих, че дланта му е потна и трепереше. Целуна ме и ... на мен ми стана ясно това е човека. Много бързо си разясних отношенията с другите двама и всичко се подреди както трябва. След два - три месеца връзка започнахме да обсъждаме въпроса за бебе, скоро след това забременях, следващият месец ще се омъжим и живот и здраве февруари месец очакваме раждането на нашето момченце.
    Не всичко при нас е розово, но и сега като се събудя сутрин и си казвам, че това е човекът с когото искам да прекарам живота си.
Цитирай

София

Мнения: 29 957
Първият път когато се видяхме със съпруга ми не беше нищо особено. Още един в компанията ни. После ми разправяше, че ми се сърдел, защото не съм го била черпила. Аз вярно, че черпех за нещо, но вече не помня за какво.
И така. Почнахме редовно да се засичаме на по бира след работа, и на разните "чатърски" срещи, и по безсънните билярдни нощи... Направо ми беше станал сянка Smile Май не сме имали точно определена първа среща.

Беше се оплаквал на кумата "аз толкова я обичам таз АнМари, а тя никакво внимание не ми обръща". В началото де Smile
Цитирай

у дома

Мнения: 337
Аз се запознах с него още докато бяхме деца така да се каже. Аз на 15 той на 18. Отидох на гости на негова братовчедка и така тя ни запозна. Дори не му чух името, толкова неглиже ми се стори. После разбрах, че и той си помислил за мен същото. След 5 години някъде тази среща се повтори, но в дискотека. Гледам някакъв страхотен пич, изчервих се, а моята приятелка вика "това е братовчед ми"
Ама тя има много, аз не ги познавам и реших, че е някой друг. Тя ми каза, че го познавам, но изобщо не можех да схвана, че става дума за същия човек - коренна разлика.
Покани ме на танц, целувахме се цяла нощ на пейката пред техния блок и така до днес. Той също не могъл да познае, това грозното патенце какъв лебед е станало.
Това е нашата съвсем истинска история  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора