За и против ранното връщане на работа

Всяка крайност е неприемлива за мен. Както да се върна на работа след 2 или три месеца, така и да си седя с години в къщи. Аз се опитах да намеря някакъв компромисен вариант за себе си и това беше 9 месеца в къщи с бебето, след това на работа и гледачка. Можех да си позволя да си стоя в къщи, от финансова гледна точка, но някак започнах да се чувствам неудовлетворена. Е върнах се на работа, върнах си контактите с хората, удовлетворението и самочувствието. Същевременно не мисля, че съм ощетила малката и смятам, че в най важните месеци съм била до нея. Е, пълно щастие няма в крайна сметка, винаги трябва да се направи компромис 

Щом я подкрепяш значи всичко е ОК.

Аз лично започнах работа, когато големият ми син беше на година и 3 месеца, поради липса на финанси.
Сега нямам тези затруднения и съм решила да наваксам пропуснатото време с малкия. Толкова много неща пропуснах от разтежа на баткото, неща които не могат да се купят с пари. Предпочитам АЗ да изживея тези моменти с детето си, не детегледачката.

Както повечето важни решения разбира се и това си има плюсове и минуси, както сам си забелязъл.
При първото си дете започнах работа след един месец, при второто- след навършени девет. И двете ми деца са гледани от бавачка. Не съм ги кърмила, за което не съжалявам и никога не съм съжалявала, в разрез със схващанията на ССФ . Здрави са. Така че за мен това отпада като плюс. Това за мен никога не е било причина, която да мотивира този ми избор.
Дали детето следва да бъде гледано от майката- за мен е мит, че при всички случаи това е "най- доброто". Има майки, за чиито деца това е неблагоприятен избор по редица причини.  
Всеки, т.е. всяка жена, следва да отчете негативите и позитивите лично за себе си, като се старае да бъде абсолютно откровена, дължи го на себе си и на детето си, както и на останалите хора, с които живее.
Моята позиция по въпроса е такава, като гореописаната, защото- не съм от типа жени, на които стоенето в къщи доставя удоволствие, както и заниманията с еднотипна работа, като гледането на бебе, на което не мога да прочета приказка или да поиграем на мач, напр., докато е съвсем малко. Предпочитам да ходя на работа, да се развивам в професията си и да не се натоварвам само с един тип задължения, които лично мен не ме удовлетворяват напълно. Две години самата аз няма да мога да издържа, ще се изнервя много и това ще донесе само негативи на всички у нас. Предпочитам професионалната бавачка за делничен ден. Така, като се върна от работа, имам желание да се занимавам само с децата и го правя по- пълноценно, без нервни изблици. Това важи и за събота и неделя, както и за празниците, които очаквам с нетърпение. Прекарвам по- малко количество време с децата, но за това пък е по- пълноценно за всички у нас.
Доходът, който нося в къщи, също не е без значение, не е малък за нашите стандарти и бавачката, в този смисъл, и за нас не е проблем. Липсата на доходи е още един фактор за нервно напрежение в редица семейства. По този и по всички въпроси ако не абсолютно права, то съм на 100 % откровена. Не желая да мисля за храната, отоплението, облеклото, уроците и др. основни битовизми, като за основен житейски проблем. Това ще се отрази на децата, на самочувствието им, на бъдещето им, на качеството на живота на всички нас.
Не мисля, че тръгвайки на работа съм ощетила децата. Напротив, мисля, че така съм по- полезна на тях, на себе си и на съпруга си, отчитайки личните си специфики и съобразявайки се с тях.  
И двете ми деца проходиха при мен, аз съм учила големия си син да чете и да смята, макар че е на почти осем години и до сега му чета вечер, с малкия четем вече книжки, на година и половина е, изтърпява по цяла книжка вече. Големият аз съм го учила да плува, да играе на карти и го запознах с компютъра. Не мисля, че съм изпуснала важни моменти. Не смятам че забождането ми към децата по 24 часа в денонощието ще допринесе повече ползи.

Честно казано много ми се иска да се върна на работа.
Заплатата ми е доста прилична,но има едно голямо НО.....
Искам да преживея всички емоции на бебето си заедно с него.
Ходене,смях,излизане,впечатления и други толкова красиви неща.
Не искам да имам второ дете и мисля пълноценно да изживея момента с Калоян.

започнах работа ,когато дъщеря ми направи осем месеца.направих го както от финансова гледна точка,така и защото майка ми не ходеше на работа и в нейно лице имах най добрата "гледачка" след мен за моето детенце. Обичам детето си  и връщайки се на работа сред колеги  и приятели...се чувствах още по пълноценна и щастлива ,това се отрази и на грижите към малкото ми тогава момиченце.Сега се върнах на работа ,когато синът ми беше на 5 месеца...поверих грижите отново на майка ми ,но до обяд...сега  всеки ден си се прибирам при синчето  на обяд и сме заедно ....така хем съм сред хора, хем взимам парички за подпомагане на домакинството ,хем не се отделям за дълго от мъничето си.Мисля ,че работата до обяд е един добър вариент ,като за начало...докато поотрасне още малко....!!

Щом я подкрепяш, значи се ЗА.
Аз лично не бих се върнала. Веднъж ти се ражда първо дете все пак. Но все пак вие си знаете и финансовото положение е всичко.
Да изчака да се роди детенце и да се възстанови, пък тогава да го мисли

Това е решение, което вие сами трябва да си вземете, то е индивидуално за всеки отделен случай. Общо взето доводите за и против, поне по мое мнение, ще се класират в две групи - всички "за" връщането на работа са свързани с вас (родителите), всички "против" - с това, кое е най-добро за детето. Гледането на дете (била съм и детегледачка преди да родя) е свързано най-вече с ежеминутно взимане на решения относно неговото здраве и възпитание и не бих оставила друг да взима тези решения вместо мен. Каквото и да решите - успех и здраво и щастливо бебче!

Аз се намирам пред същата дилема и честно казано нямам все още решение.
Плюсовете и минусите при мен са същите,които си изброил.
Може би само трябва да добавя, че на мен ми липсва работата, липсват ми контактите и комуникациите с хората, в същото време усещам страшна привързаност към сина ми и не съм сигурна ,че мога да го ставя на друг.
Не знам все още какво ще реша, но със сигурност, което и да избера ще се чудя дълго дали е правилното и дали не съм сгршила. В конкретния случай може би ще използвам избора на "по- малкото зло",т.е. на това с по - малко минуси, което и да е то.
Когато обаче успея да го претегля ще напиша, какво съм решила, до тогава обаче продължавам да попълвам списъка...

Всичко е строго индивидуално.
за мен е най-добре до 1г. детето да се гледа от майката, след което бавачка или ясла.
Аз съм много против бавачките, а и не са ми финансово по-изгодни, от колкото да си седя аз лично с детето, за това се върнах на работа, когато дъщеря ми тръгна на ясла.
За мен също е непосилно седяне вкъщи с години, естествено понякога се налага.
Обичам си работата, обичам да виждам, че се развивам и професионално, не съм родена да домакинствам по цял ден, това може да ме довърши.
Има хора и хора, както вие си прецените, така ще бъде най-добре за вас.

Аз само едно ще кажа-работи се цял живот-това,че ще си погледа детето малко повече,не значи,че след това няма да работи.Не се заменя от пари,емоциите,които ще прекарате до детето-освен всичко друго,времето е достатъчно ограничено-2години.Искаш или не искаш,след тях се връщаш на работа.Аз също се побърквам в къщи вече,но като знам,че после ще се побърквам от работа,гледам да си постоя колкото е възможно повече време с детето си.Между другото преди да родя,бях казала на съпруга си,че след 9 месеца се връщам на работа,понеже и аз не обичах да се застоявам без работа дълго време-ама друго стана на практика след като родих... Никога не съм била За да си гледаш детето чак до 2 години-това ми е пределната граница-против бавачки съм-смятам,че аз бих се грижила по-добре за детето си,но съм За ясли-смятам,че там ще се развива добре сред връстниците си.

Ако можете да си го позволите от финансова гледна точка, по добре е да си използва цялото майчинство, но ако нейните доходи са съществена част от финансите на семейството, може да си използва високото майчинство до края на 10-тия месец на детето и след това да се върне на работа, ако се притеснявате за кърменето, то по закон тя има право на няколко часа в зависимост от това как на нея и на детето е удобно да си ходи и да го кърми.
по добре седнете двамата и обсъдете всички за и против, разиграйте и двата сценария и вижте кой ще е най удачен. Въпреки че аз си мисля че след като дойде бебето то коренно ще промени положението и тя ще мисли по друг начин.

Всичко е много индивидуално, рецепти няма.
Незнам дали съм права, но съм чувала, че даването на ясла "отключва" боледуването.
Аз също съм жена с кариера, но точно сега изобщо не ми пука за нея -  смятам да си го гледам максимално дълго, т.е. до третата година. Чакала съм го близо 15 години и не ми се ще да го давам на когото и да било само и само да не ми изостава професионалното развитие.
Според мен това е единственото време, през което детето е истински с майката - после започва социалния му живот: градина, училище приятелчета, ако е момче, в един момент тате ще стане човекът номер едно. Така че смятам максимално да му се наслаждавам на това време.

Дано вземете най-доброто и за трима ви решение!

В момента съм на работа, защото просто трябва да изплатя на хората коледните премии, а детенцето ми е болно с 39 градуса температура в къщи с дядо си . Чувствам се ужасно притеснена, изнервена и уплашена. Половината ми глава е заета с мисли за детето и не работя както трябва. Допускам грешки и работя по-бавно. Искам да съм в къщи  и да се грижа за болното си дете, но не мога защото имам много работа, периодът е такъв, че просто не мога да отсъствам.
Гледах детето си до 2 г. и 6 м., после се върнах на работа. Работата е хубава, удоволетворява ме напълно, но понякога съжалявам, че се върнах, чувствам се ужасно виновна, че съм пренебрегнала детето си. То тръгна на детска градина и започна да боледува. Кажи-речи през седмица-две е болен. Излизам в болнични, колегите са сърдят. Ако го оставям на други грижи пък се притеснявам, че страда и ме търси и затруднявам хората с моите задължения.  За мен това носене на две дини под една мишница не се получава. Виждам детето си за два часа вечер, нямам време да му приготвя топла вечеря, понякога и през уикендите работя. Вече не гладя, разкъсвам се между домакинската работа и детето. Не се чувствам добра и грижовна майка, а също и перфектен професионалист, просто защото се чувствам разполвена и като че ли всичко правя на половина.
Изобщо ако точно днес трябваше да взема повторно решението да се върна на работа, не бих се върнала.

така е ..тръгнат ли на градина  става страшноооо особено по крехките дечица задългително са болни през седмица-две ...моята дъщеря в началото  беше с постоянна хрема...текат реки от сополи. Така е разкъсваш се на работа -в къщи...!!!Ама то по тази логика изобщо да не тръгваш на работа,ако няма кой да ти помага в гледането....слава богу аз имам майка ,която винаги ми протяга ръка в такива ситуации. Иначе наистина колеги и работодатели се сърдят ако излизаш все в болнични....Но точно затова решението кога ще се върнеш на работа си е строго индивидуално....... безспорно обаче не е леко

Не е задължително, всичко е до дете. Дъщеря ми тръгна на ясла на 1г.6м. и за общо 1г.8м. ходене се разболя два пъти. Имало е период от 5 месеца ходене, без прекъсване.
Ако детето е болнаво, ще си боледува и вкъщи, ако не е, няма да му се отрази кой знае как яслата.
И при големите хора е така - някои все са болни, други се разболяват на две години веднъж.

Първото дете го гледах до 1г.и 3м.,после прехвърлих майчинството на свекърва ми,а аз се върнах на работа защото бяхме много зле финансово.Добре,че работех на смени и почивах по 4 дни,за да мога да си вземам детето.През цялото време се разкъсвах между работата и безкрайното притичване у свеки.Разнасяхме детето като котка ту в нас,ту в бабата.Беше отвратителен период,имам лоши спомени от тогава.Нищо че имахме достатъчно пари след връщането ми на работа,през но много се измъчвах и страдах за детенцето
Второто ще си го гледам до 2 годинки,може и неплатен отпуск да ползвам няколко месеца.Искам да бъда с детето си,майната им на парите!Такава е моята позиция,цял живот ще работя и ще съм "сред хора",няма защо да бързам.

Не знам - имам голям син /16 г./ и винаги е ходил на градина, въпреки че жена ми не работеше доста време. Мисля, че човечето трябва да се социализира, а не да го държим в барокамера, защото като излезе от нея рано или късно го чака по-голямо тегло.
Аз от неходене на детска градина изкарах варицела на 29 год.заедно със сина ми. Той се оправи за 3 дни аз аз умрях, възкръснах и пак умрях

На абсолютно същото мнение съм. Бебо е на осем месеца и аз съм готова да се върна на работа, когато навърши девет. Не знам дали това ще е възможно, защото майка ми работи, но ще видим..... Ако на нея й бъде възможно да го гледа, аз ще се върна на работа. Точно за това става дума - не за финансовата страна, а за факта, че ми липсват контактите. Аз също съм на мнение, че ако се върна на работа ще се чувствам по-добре и в много по-голяма степен ще изживявам пълноценно моментите с детенцето ми.
Наистина и аз не съм човек на крайностите - не бих се върнала на работа когато бебо бе на 2-3 месеца, но да стоя две години вкъщи или дори повече 

Мислил съм за майчинството  ама не мисля, че и най-грижовния баща може да замести майката. Освен това пък и моите доходи изобщо не са за пренебрегване.
Иначе за самото гледане на детето - какво пък толкова, млека, памперси,водичка, песни и танци, люлеене и............. безсъние

Зависи от човека. Много жени се променят след раждането. Имам колежка, която беше решила да се върне на първия месец след раждането, но до ден днешен, вече повече от година и половина, си го гледа. Аз лично бях решила да го гледам колкото е възможно по-дълго, но вече обмислям варианти - детегледачка ли ще е, ясла ли, каквото дойде. И не е заради парите, имам хубава професия, на прекрасна позиция съм, вече не издържам в нас. Липсва ми работата, напрежението, контактите, борбата.
Може би има някакво средно положение, например първите 5-6 месеца или първата година бебето има нужда от непрекъснатото майчино присъствие, след това и то е човек, иска си средата, децата, игрите, забавленията.
Когато се роди бебето, ще решите, жена ти знае най-добре. Успех.   

По майчинство сьм от 2004-та.Много исках по едно време да се вьрна на работа,но се отказах.Бях свикнала да изкарвам пари и да работя.В крайна сметка реших таткото да се "поизгьрби",а и ми писна да гоня интересите на работодатели!Надявам се баткото да трьгне на градина и да се адаптира.Ще си гледам и малкия до 3 години.Моите деца не са ми се разболявали до сега!РАБОТА И СЛЕД 100 ГОДИНИ!Всеки сам си преценява!

Мисля, че и двете крайности не са правилни. Лично аз не одобрявам прекалено ранното връщане не работа, едва ли не след раждането, както не смятам, че стоенето в къщи няколко години е редно, както за детето, така и за майката. За мен идеалната среда е на около 1г. до 1г. и 6мес. най-много. Но всеки си знае кое е най-доброто решение и затова си ги взима сам. От личен опит мога да кажа, че преди да се роди моето дете имах много ясна представа кое и как ще ми се случва, но като се роди малката и всичко се изпари. Абсолютно нищо от плановете ми и вижданията ми не станаха, както си ги бях предвидила, така, че нека първо ви се роди бебчето. Отговорите на всичките ви въпроси ще дойдат от самосебе си 

не мога да кажа дали съм ЗА или ПРОТИВ.Мога да споделя само собствения си опит.Моето дете скоро ще навърши 2 год. и през цялото време съм я гледала аз.
естествено за да предприеме една мама такава стъпка има редица фактори и условия.Първия и най-важен е дали има възможност.Аз имам тази възможност защото съм студентка и нямам работодатели,които да настояват за връщането ми(защото имам приятелки,които имат точно този проблем).От друга страна стои финансовия въпрос,който разбира се не маловажен.
Аз съм много щастлива 4е през тези2 год бях плътно до детето си, но пък и изпуснах няколко възможности за себе си.Наистина всеки решава сам.





 

По стечение на обстоятелствата опитах и двете опции. Децата ми се развиват обаче еднакво, т.е. едното не е ощетено, а другото не е разглезено.

не разбрах много добре първия ти пост, но горе-долу схванах за какво става въпрос
И ако тя тръгне на работа ти ли ще го гледаш, заедно с бавачка
Аз не бих си зарезала детенцето още на 1-2-3 месец, това се случва веднъж в живота- да го гледаш как расте, да усещаш колко много има нужда от теб, да чуеш първото гукане, първият смях, да видиш първото му обръщане, първото изправяне, първото зъбче, първите крачки, и толкова много първи неща!
Работата няма да избяга- след това цял живот ще работи!
лично мое мнение, не искам да засягам никой

каквото и да реши вечно ще е за сметка на другото,пълно щастие няма.но ако се нуждаете от средствата няма как .няма да се лъжем че с 200 лв   не всеки може да се оправи

Аз по стечение на обстоятелствата издържам семейството в момента. Така го бях предвидила още преди да забременея. Мислях, че ще се върна на работа 2-3 месеца след като родя.
Обаче... за мен периода след раждането на бебето се оказа най-хубавия в живота ми! Никога преди не съм имала възможност да се разхождам, да се срещам с хората с които искам, да си гушкам бебето, да си почивам, да прекарвам време с мъжа ми и т.н. Стана така, че изобщо нямах желание да се върна на работа. Никога не съм предполагала, че майчинството може да е толкова приятно!!!
В крайна сметка се върнах на работа по 4 часа на ден когато сина ми навърши 8 месеца. Всеки ден ревнувам че пропускам тези 4 часа с него, изобщо не ми се ходи на работа. Иска ми се някой да ми беша казал, защото преди да родя бях чувала само колко е трудно да гледаш бебе, че е скучно и т.н.
За мое щастие изкарвам достатъчно пари за да живеем добре и на 4 часов работен ден, та засега ще остане така.
Ако обаче знаех предварително бих си организирала нещата така, че да се върна на работа доста по-късно!

Пожелавам на всяка майка да се чувства като мен!

аз лично до 2 годишна възраст смятам сама да си гледам детето. Работа ме чака после цял живот, а сега детето има най-голяма нужда от мен.

бих се върнала на работа,само ЗА пари преди да родя мъжът ми ме наричаше "гадна кариеристка",ама сега елате ме вижте-веселото майче

Всеки сам решава за себе си. Аз също смятам да си гледам детето до 2г. и няма по-красиви мигове от тези, прекарани с него. Това са неповторими емоции и сега е моментът да ги изживея.

Имало и други като мен, значи

Това си е ваша преценка. Аз лично смятам, че първите 2-3 години присъствието на майката до детето е много важно....но аз съм си домушар, не кариерист, всичко е въпрос на приоритети....ако и толкова ще ви липсва финансово заплатата й....абе не знам, а и тези бавачки...поне някоя баба нямате ли? Аз вяра на чужди нямам...ама аз и 2 години не смеех да го оставя детето и на баба му дори за 2 часа....но аз съм много в крайност де...
Имах една позната, тя се върна на втория месец след раждането на работа и дадоха детето на седмична ясла...само събота и неделя си го взимат....е та това не го разбирам по никой начин....

Никога не съм разбирала какво кара хората, които не желаят да отглеждат сами децата си, да създават такива 
Въобще какъв е зорът да се раждат деца, които ще се засилиш да тръснеш някой друг да ти ги гледа, защото ти не можеш да ги търпиш и имаш хиляди много по-важни неща за вършене.
Признавам си, тази  логика много силно ми убягва. След като друг човек ще го гледа това дете, какъв е смисълът да е твое?
Все пак майчинството не свършва с раждането. Всъщност точно тогава започва 
Вземете си куче. Или по-добре тамагочи - може би има копче за изключване, така няма да ви се натрапва, когато спре да ви е интересна новата играчка.

Разбира се,вие най-добре може да прецените как да отгледате детето си!
Аз лично,никога не бих го дала на гледачка или който и да било друг!!!Вкъщи съм си от март,2005 година.Преди това изкарвах сравнително добра заплата,но за нищо на света не бих се върнала на работа,преди малката ми дъщеря да навърши поне 2 години!

Против съм.
Когато се върнах на работа, дребната беше на 2, 4 г. и дори тогава ми се видя рано 

аз мисля януари да се връщам на работа,но колкото повече наближава,толкова повече си удължавам времето.но имам възможността да се върна за няколко месеца и пак да си бременея,ако искам .иначе съм за ходенето на работа,но на половин работен ден,за да има време и за детето и за мен,но това не винаги е възможно

Като ти знам човека, май няма да се чувства комфорно, ако си остане у дома 2 или 3 години. Има ли вариант за компромисно решение след първите месеци - например, половин работен ден, останалото време у дома с бебето? Да речем - сутрин у дома, следобед, когато бебокът предимно спи - на работа, докъм 5 часа? Има начини да се кърми бебето и да се ходи на работа едновременно, ако работата го позволява. При половин работен ден, ще й се налага да изцежда кърма за едно от следобедните хранения, останалите ще си ги поема.

Оставих детето си на 2,5 месеца, просто трябваше да се върна на работа. Мъчно ми беше за детето, но нямаше начин.

Аз лично не виждам никакви ЗА в това да родиш детето и веднага да хукнеш на работа.
Какво като имаш пари да плащаш на детегледачка, ако не можеш спокойно да се порадваш на детенцето си, да го обградиш с много обич, да го гушках, кърмиш, обгрижваш, да видиш първата усмивка и да чуеш първите му думички, да му показваш разни неща и то да ги повтаря, да чувства любовта и присъствието ти винаги, когато има нужда. Всеки ден да виждаш нещо ново и различно в него... тези неща са безценни. И трябва наистина човек да е принуден да работи, за да ги пропусне доброволно.

Различно за различните хора.Но наистина след раждането на бебо плановете се променят обикновено.
Важно е майката да се чувства възможно най-спокойна и щастлива, ако това включва ходене на работа ок.
Това, че майката е щастлива прави и бебето такова.
Но пък жени, които са склонни да се отдават на нещо - да речем кариера - понякагя сменят приоритетите и се отдават на майчинството със същата страст.

Всеки най-добре преценява сам за себе си.За и против има много.
Ако можех да върна времето назад,не бих изпратила детето си на ясла на 1 г. и 9 м.Щях да си го гледам поне до три години.Работа после цял живот.Но тогава друго съм мислела.

Всеки има своите ЗА и ПРОТИВ по темата и знае за себе си кои от тях са с по-голяма тежест..
Аз съм твърдо против.. Решила съм, че ще си гледам детето поне до 3г. Мъжът ми не взима голяма заплата и определено сме си стегнали коланите, но не искам да си хвърля детето в някоя ясла където да боледува през седмица-две и постоянно да се тревожа за него.. Гледачката изобщо не ми е вариант - още по-малко бих го оставила на чужд човек само вкъщи.. Баби нямам.
Това е положението при нас..
Всеки решава според ситуацията, възможностите и разбиранията си..

е това и аз не го разбирам,горката душичка по цяла седмица само сред чужди хора....... .почти като изоставено"Това да умирам от глад не бих го направила....

Да, това и аз не го разбирам. Сигурно си имат някакви причини, ама........ А това, според мен, е прекалено крайно изказване. Ако аз се върна на работа, когато детето ми навърши 1 година, например, това не значи че не го обичам и че го възприемам като тамагочи. Но, разбира се, всеки има право на свое мнение и всеки гледа на нещата по свой си начин. Просто коментирам 

За мен това е въпрос на личен избор и усещане.
Снаха ми се върна на работа след 40-ия ден на племенника ми, но това в никакъв случай не прави по-лоша майка.Никой не те и кара.
За всяко нещо си има причинна.

Мисля да си стоя вкъщи с детето до година и половина и после той на ясла,аз на работа.

Аз се върнах на работа, когато бебчо беше на 1г. и 4м. и си мисля, че избързах, честно казано. За мен е по - добрият вариант, но на него определено му липсвам. И още ми е мъчно.

Преди да родя си мислех,че като стане бебо на 8-9 месеца ще наема детегледачка.След като родих въобще не ми минаваха подобни мисли,но пък я записах да тръгне на ясла на 1г и 7м.Пак грешка.Ходи 1 месец и я спрях.Сега вече като навърши 2г и нямам избор си ходи на ясла,но много ми се иска да си я гледам поне година още.Споделих при мен как беше,но хората сме различни ,така че всеки си има свое усещане за нещата.

Гледам тук, съвсем на близо, нещо което ме разсмя: "Въобще какъв е зорът да се раждат деца, които ще се засилиш да тръснеш някой друг да ти ги гледа, защото ти не можеш да ги търпиш и имаш хиляди много по-важни неща за вършене.". Наистина се посмях. Веднага се сетих за другото подобно на това твърдение, че която жена се е омъжила следва да си стои в къщи и да си гледа домакинството. Въобще какъв й е зорът да се омъжва, ако ще ходи на работа през деня и има други неща за вършене...Това твърдение /дори е било превърнато в спор години наред/ днес не е толкова актуално, колкото е било преди 50 години да речем, но изказано преди половин век да речем, би могло да накара някои да се позамислят и поспорят. Днес това не се случва, тъй като тази идея в съвременното общество не се възприема от огромното мнозинство- толкова е остаряла и доказала се като невярна и дори вредна.
Същото е и с гледането на децата. Качественото им отглеждане и възпитание няма много общо с постоянното стоене само на майката около тях. Лично за мен този въпрос е абсолютно безспорен. Тръгването на майката на работа пък няма нищо общо с това, че тя не можела да си търпи децата /това направо ме хвърли в потрес, тук не ми беше смешно, стана ми жалко, толково е недомислено това твърдение/. Причините за подобно решение няма смисъл да ги обсъждам, нормалните хора са запознати с тях. Те далеч не са свързани само с налични финансови затруднения.
Днес много жени се чувстват удовлетворени от професията си, умеят да съчетават работата с гледането на децата и домакинството. Професионалното развитие е част от личността на човека. Ако тази важна част бъде насилствено отнета човекът няма да е цял, няма да е същият. Не всяка работа търпи да я зарежеш за месеци, да не говорим за години. Е, ако ходиш на работа само за стаж за майчинство или понеже не можеш да си америш работа, която те удовлетворя, която те кара да се развиваш като личност, е друга тема.
Детето има нужда и от майка и от татко, но това не означава, че тази нужда е еквивалент непременно и във всички случаи на 24 часово ежедневно присъствие. Нелепо е да се мисли, че детето има нужда от майка си само до 2- годишна възраст, понеже у нас до толкова е платеният отпуск. Да не би децата в чужбина, чиито майки имат, да речем, 4 месеца, такъв отпуск, да имат намалена нужда от майчино присъствие или съответната държава да не е отчела, че същото денонощно е нещо незаменимо и задължително? Лично аз се съмнявам в това. Напротив, колкото детето става по- голямо и отглеждането му, което може да се прави от други хора се измества постепенно от възпитанието, нуждата му от близък контакт с хора, които го обичат нараства, но тези хора не могат да са до него непрекъснато до навършване на пълнолетие. Това не е и нужно. Качеството и количеството не вървят непременно в една посока.
Ако човек, изразяващ себе си не само чрез децата си, но и чрез други неща, му бъде наложено да се затвори за две- три години само в света на бебето, този човек твърдо няма да му е полезен. Въобще не съм изобщо убедена, че една жена, която работи, има контакти на друго ниво и от друг тип от тези в детската градинка и дома си, е по- малко полезна за детето си от другата майка, която е в състояние да си стои в къщи с години и този престой не е задължително да бъде продиктуван от по- голяма любов към децата и домакинството.
Лично аз познавам жени, които са в къщи "заради децата" 7 или 10 години. Техните деца са нито повече обичани, нито по- добре гледани или възпитани от останалите деца. Даже в конкретни случаи съм свидетел на леки "извращения" /изразът е силен, но точен- дете в ІV клас, вързано за полата на майка си, което дори уроците си не може да подгови само/. Изводите, които следва да бъдат направени, са в друга насока, но твърдо не и в това, дали стоенето в къщи или тръгването на работа на майката определят бъдещето на децата. Има редица фактори, оказващи в пъти по- голямо влияние от този.
Едно е сигурно обаче- жена, която не се чувства удовлетворена и гледането само на бебето не й достига, ще е по- полезна за самото бебе и за всички около нея, ако се изразява и по друг начин. Неудовлетворената и изнервена майка е по- вредна от ходещата на работа такава.

Браво Джуди!

Judy, въобще не смятам, че нуждата на бебето от майка е свързана по някакъв начин със срока, определен от държавата като майчинство, нито  пък със сроковете, определени за същото в другите държави.
И да, смятам, че деца, зарязани от майките си на 1-2-3 месеца са ощетени. Разбира се, те оцеляват, понеже се намира детегледачка, която да ги храни, да им сменя памперсите и да ги наблюдава да не се наранят. Това е достатъчно за да оцелеят, но не изчерпва ролята на майката за едно дете.
Не мисля, че има смисъл да се ражда, само за да се създават работни места за детегледачките. Все си мислех, че желанието да имаш дете е свързано именно с желанието да се грижиш за него - да го превърнеш в човек, да го научиш на това, което е важно за теб, да му предадеш своите ценности, да наблюдаваш как то развива едно или друго умение в резултата на твоите грижи, а не просто да има някой до него, който да му дава храна и да го наблюдава да не се удари.
А отношението на непоносимост се забелязва много ясно. Самият израз "Колко време ще издържа вкъщи с детето" си показва, че жена, която си поставя подобен въпрос, вече е настроена, че гледането на дете е някакво мъчение, което трябва да се "издържи".
Затова и се зачудих, какво получава една жена от раждането на дете, ако гледането му за нея е досада, която не може да издържи и предпочита удовлетворението от кариерата.

Няма особено значение какво мислим ние, нито дори ти, нали? Щом смята, че за нея е по-добре да работи, отколкото да си седи с детето, значи така и трябва да направи. Вероятно е претеглила вече за себе си всички "за" и "против". Може би трябва и ти да направиш същото - да помислиш искаш ли да останеш у дома с детето до 2 години, или все пак предпочиташ бавачка. Тя е решила за себе си, постъпи и ти така, а накрая, ако не ти се седи с детето, потърсете бавачка.

И всичко това е невъзможно, ако майката работи? Колко време (години) според теб би трябвало жената да се отдаде изцяло на бебето и сигурно ли е, че това ще го направи пълноценен човек? Доброто възпитание и добрите грижи в права пропорционалност ли са на по-дългото стоене у дома?

Виждам, че бебето ти е още малко, но ще дойде момент, в който ще ти се иска поне за половин час да се занимаеш с нещо друго. Майката не е единствено функция на бебето, а самостоятелен индивид и има някои собствени потребности. Нормално е, да иска да ги задоволи и това само може да й помогне да е по-всеотдайна.

Странно защо всяка една тема, предполагаща някакво "за" и "против" обикновено се изражда в "коя е по- и най-права".
Забравяме, че всяка една от нас е различна - различен начин на живот, възможности, възпитание, образование, интереси, схващания... и какво ли още не.
Ако за една жена стоенето вкъщи след 5-ия, 12-ия месец едва се "издържа", то за друга стоенето и три години й се струва малко.
Коя е по-права?
И двете.
Говорете за себе си по темата, а не одумвайте разбиранията на другите.

Приятен ден на всички ви желая!

Аз започнах работа когато малкия беше на 8 месеца и го кърмех само вечер. Имахме нужда от парите. Времето с малкия ми липстваше но постепенно взех да свиквам. Първите 2 месеца го гледаше майка ми защото нямаше място в яслата. От както тръгна на ясла и той самия изглежда много щастлив защото там си играе с децата, обезопасено е и може да пипа на всякъде, учителките ги занимават и т.н. Сега съм доволна от развитието на нещата, защото виждам че той е щастлив и същевременно прекарваме времето в което сме заедно пълноценно.

Judy, поздравявам те! Много ми хареса твоето изказване.
Децата ни имат нужда от майки, които се чувстват добре, пълноценни и имат самочувствие. За едни от нас това е свързано само и единствено с гледането на детето, за други - усещането за пълноценност се допълва от професионалната реализация. Аз съм от вторите - обожавам си детенцето, не ми тежат грижите за него. Той сега е на осем месеца и аз се чувствам готова и желая да се върна на работа. Убедена съм, че майка ми ще се грижи прекрасно за него. А вечер ще бързам да си тръгна от работа и да си го гушкам, да си играем и т.н.

първият път бях много надъхана да се връщам на работа- заради парите естествено. пропуснах много моменти от живота на детето си , а не станах по- богата... втори път такава грешка няма да правя.

Много е просто. Бебето не е бебе в продължение на "дълги години".
Детето също има нужда от много неща, различни от майката. Когато ходи на детска градина, то общува с други деца, изпитва върху себе си отношението на друг човек, различен от майка му, създава приятелства и т.н.
Това, за което аз говоря обаче засяга малко по-различен ъгъл и се отнася до това, дали майката има нужда да си общува с детето. Ей така, за свое лично удовлетворение и удоволствие, а не като жест на саможертва, понеже детето имало нужда от нея и тя нали е благородна, ще издържи вкъщи с него колкото е необходимо.
Надявам се да виждаш разликата. Не става дума само за това дали майката или детегледачката ще възпитат от детето по-пълноценен човек. Нито дали за детето е полезно или необходимо да общува с майка си изобщо, малко или много. А какво детето дава на майката със съществуването си.

Виждам я, обаче ти си противоречиш. Защото не ми стана ясно, задължително ли е да не ходи на работа, за да изпитва такива чувства.

това е твърде лично, за да Ви посъветвам, Вие си решавате, парите в този живот не са всичко, ако детето ще бъде добре гледано от чужд човек  тогава кариерата ще е приоритет

Не си противореча, но явно не се изразявам достатъчно ясно.
Казах, че не разбирам защо жена, която още не е родила и подхожда към бъдещото гледане на бебето с нагласата "Колко ли време ще издържа", се е решила да се подложи на това "изпитание".
По-назад в темата ми отговориха, че не ми било работа да знам всичко. Явно е така 
Изобщо не смятам, че майката непрекъснато трябва да е неотлъчно до детето си и всяка 5-минутна раздяла е фатална за него По тази логика и писането във форума е лишаване на бебето от незаменимото майчино внимание 
Въпросът е единствено дали гледането на бебето е кеф или досадно задължение. Иначе разбира се, че и майката има нужда от много други неща, както и детето.
В първото си мнение по темата имах предвид реални жени, за които първата година, която са си прекарали вкъщи е била ужасна (но не защото например бебето е било болно, а просто защото им е било досадно да сменят памперси) и се върнаха на работа с най-големия възможен ентусиазъм и нетърпение.

Jude беше споменала как едно време хората смятали, че жената щом се омъжи, трябва да си стои вкъщи. Според мен пък много жени (и то в днешно време!) се решават да имат деца не защото смятат, че ще им е кеф да се грижат за тях, а защото примерно наближават 30-те, защото всичките им приятелки имат или заради "какво ще си кажат хората". Ей това е тъжното.

Да, така вече съм съгласна.

Аз пък да си призная преди да родя също мислех, че гледането на бебе е ужасно досадно, уморително и неприятно нещо!
Просто от всичките си познативсе това съм чувала-как ходиш недоспал, само памперси сменяш, скучно ти е, бебето много реве, че е трудно и т.н.
Затова бях много изненадана, че за мен този период беше и все още е прекрасен! Толкова отпочинала, усмихната, щастлива не съм била! Затова и писах в темата-нека да знаят бъдещите майки, че може ипри тях да е така!
Аз все бях чувала, че майките се връщат на работа заради социалните контакти, а пък аз докато бях в майчинство и сега, когато не съм на работа се срещам с повече хора и имам право на избор-виждам се само с тези, които са ми приятни! Наистина, повечето ми контакти са с майки с деца-не мисля, че това ги прави скучни и безинтересни хора, ако приемате, че е така по презумпция значи слагате и себе си в тази категория Също така гледането на бебе се оказа за мен много по-лесна и приятна работа от работата ми!
Работата ми е отговорна, интересна и добре платена (дори много добре платена), затова и не предполагах, че ще пиша това!

Judy 

Има една незначителна част, около и над 30-те - това са 270 000 семейства - долу-горе половин милион, които все още нямат деца или ги имат около трийсетте, не защото кво ще кажат хората, или заради приятелки и т.н. еснафщини, а защото не могат, защото един от двамата или двамата лекуват стерилитет.

Когато другия път срещнеш комшийката, познатата на твоята позната, колежката ....които все още нямат дете не си мисли, че са непоправими егоистки, кариеристки или каквото там си мислят повечето жени неминали през ада на дългогодишния стерилитет. Защото може друго да е.
Ей това е вече най-тъжното.
И друго тъжно има, макар и не толкова, но все пак е тъжно- самодоволството на нестерилната и родила жена, която се чуди ама защо още нямат деца или направо си пита: ма, за кво чакате още?!

Тая тема е на път да се изроди безумно.

korinka, и през ум не ми минава да смятам жена, която не иска да има деца, за егоистка! Наротив, това е жена, която знае какво иска от живота, без да се води по разни чужди стереотипи.
За стерилитета наистина е друга тема.
Мен след като се омъжих много пъти са ме питали какво чакам с бебето и защо не забременявам, знам за какво става дума.

Никога не можеш да си сигурна на 100%, че една жена не иска дете. Още по-малко защо. Дори да ти го кажат лично.
Темата за стерилитета без да искаш ти я засегна - никога, ама никога не е препоръчително да коментираме защо някоя няма дете.
Но това се съмнявам, че ще го разбереш - както и 99% от непреживелите стерилитета.

Зависи каква е целта на занятието. Най-доброто за детето е да бъде с майка си и тя да го научи на всичко, което му е необходимо и може да поеме на тази възраст. До 3-годишна възраст учат и растат най-бързо. Като животинчета са, които се привързват към този, който се грижи за тях. Според мен най-подходящо е това да е майката, а не някаква леличка.
Ако майката не иска да остане вкъщи, никой не може да я принуди да го направи.

Останах си вкъщи да отгледам децата и мисля, че това беше най-естественото и разумно нещо, което мога някога да направя в живота си. Да е жив и здрав таткото, той ме подкрепи и не му беше никак трудно, защото и той мисли, че най-добре е децата да са с майка си. Да, той пое основната грижа за изхранване на семейството.
Сега имаме деца, с които сме много близки, познаваме се взаимно много добре. Започват да се виждат и плодовете на това общо решение и на целия труд. Трудно е, отглеждането и възпитаването на човек сигурно е по-трудно от стъпването на Луната. И много отговорно. Затова предпочитам моите деца да бъдат отгледани от мен, поемайки всички рискове за "грешки" във възпитанието. Работата няма свършване, децата порастват много бързо и докато се усетим, вече  станали за женене. В днешно време е нормално човек да си сменя работното място или професията на всеки 4-5 години. Но не може да се смени децата или да ги спре да растат, че да поработи малко върху кариерата си.

korinka, нещо много криво си ме разбрала. Изобщо не съм засягала тази тема. Аз толерирам желанието на всяка жена да няма деца ако не иска, смятам, че така е редно. Също и не смятам, че дължи обяснения на когото и да било дали иска или не иска и съответно защо няма.
Коментирах единствено, че много жени решават да имат деца не защото искат, а поради обществен натиск, както и на много жени им се натрапва, че са стари моми и решават да се омъжат, за да не ги одумват (да, това все още го има!). И мисълта ми беше, че тези две стъпки (брак и деца), една жена не трябва да ги предприема само заради обществен натиск, ако тя самата не се чувства готова.

Карина не е засягала въобще тема за стерилитета-айде стига я нападахте!!!Прочетох де що страница имаше из тази тема и не видях никъде дори намек,дори напротив-Карина достатъчно ясно се изразява-ама както е видно,на който както му изнася.Карина, няма какво да спориш-това е-различни сме до мозъка на костите си,колкото и да се напрягаш,няма да те разберат,а ще те нападат за думите ти.Аз те подкрепям,който разбрал,разбрал,стига сте се джафкали. То стана това,че който каквото си знае,това си бае и не чува другият
Колкото до стерилитета-наистина е грозно да се намесва въобще в темата-тя не е за това,няма нищо общо,няма защо да се приказва за него въобще тук,има си отделен форум за това,и не смятам,че тук има майка,която да може въобще да се подиграва или да приказва обидни думи за това.Дори и "нестерилните",родили жени са чували за ада през  който минават другите такива-така,че казаното към Карина е глупост велика,аз не я познавам,но от сега не смятам,че е способна дори да каже нещо лошо по този повод.

Всеки сам решава.Важното е да се подкрепяте взаимно и да си помагате при отглеждането на детето.Друго няма значение.

Май бебето още не се е родило, като чета другите ти теми. 
Изчакайте да се роди и живот и здраве ще решите, когато му дойде времето.

 

Нито оставането в къщи, нито тръгването на работа, повтарям, са фактори, които определят "правилното" и "качествено" отглеждане и възпитание на един човек. И едното и другото могат да бъдат доведени до крайност.

Именно това е от значение.

Колкото човека,толкова и мнения.Най-правилното решение е онова което ще вземете двамата заедно.Важно е да бъде оптимално за всички членове на семейството без да има някой жертващ се.Няма нищо по-хубаво от една доволна и щастлива жена и майка,защото тогава тя е много по-способна да дава максимума от себе си и за бебето и за съпруга си и за самата нея.Обикновенно планове правени преди да се роди бебето биват бързо преформяни.Ще вземете решението когато дойде момента за това.Успех 

Judy, не съм съгласна с теб, но не ми се занимава да пиша подробно, защото вече си казах мнението и не смятам, че има смисъл от подобен спор. Никого нямам намерение да убеждавам.
Понеже питаш - да, за мен (а не според обективната вселенска истинност), жените в Западна Европа и САЩ, които се връщат на работа няколко седмици след раждането на децата, ги зарязват. Аз така възприемам този процес, ти го наричай както искаш. Уточнявам, защото попита дали така ще го нарека. Да, така го наричам.

Няма нужда да даваш крайни примери със гледане на детето до 18 годишна възраст, защото очевидно не става дума за това.
Не съм отричала нуждата на майката да се занимава и с други неща (аз например вече работя и то не заради пари), ставаше дума за нагласата по време на очакване на появата на детето - "Няма да издържа дълго с него, веднага ще го дам на някой да го гледа, за да се върна на работа". Зададох си въпроса, щом с такива чувства се очаква появата на детето, то защо е направено? Получих като отговор само заяждане.

Колкото до "качественото" и "правилното", никога не съм засягала тази тема. Има адски много майки, които си гледат сами децата, но не го правят качествено или правилно според общоприетите критерии. Тази тема е съвсем, съвсем различна и сега ще ти покажа разликата с един пример.
На една майка един милиардер й предлага да осинови детето й, да го отглеждат водещите педагози в света, да го обучават на всички науки и изкуства, да е заобиколено от най-добрите грижи и никога да не му липсва нищо. В замяна, той ще го вземе от бебе и тя никога няма да го види повече.
Реакцията на подобно предложение общо-взето би дала отговор на въпроса ми, водена от какво желание, една жена решава да стане майка.
Надявам се, че си умна жена и този път ще разбереш за какво говоря.

Карина, избягвам да квалифицирам хора, още повече такива, които не познавам, като умни и не чак до там.
Това, че не ми допада тезата ти и че я оборвам с лични аргументи не означава, че не я разбирам. Да не си съгласен с някого съвсем не означава, че не го разбираш. Затова за трети път ти пиша, че не си длъжна да се съгласяваш с мен, т.е. да ме "разбираш".
Същото важи и за прословутото "заяждане"- интересно защо след като ти не си съгласна с моята позиция аз не наричам така написаното от теб. Ползвай си аргументи, оспорвай теорията ми, конкретни мои постановки, но не прави изводи за мен, за себе си, за нечия личност генерално от това. 
"Крайни" примери винаги могат да се дават, когато доразвиваш дадена теория. Твоята история го потвърждава. Тя също е "крайна", т.е. не точно по въпроса, но аз лично не я намирам за излишна.
По нея конкретно лично аз ще напиша, че не бих приела това предложение, тъй като сама мога да осигуря на децата си това, от което считам че се нуждаят и материалното им подсигуряване не би ги лишило от емоционално, духовно  и интелектуално общуване с мен самата. Тези неща могат да се съчетават от хора, които имат желание и умеят да го направят. Те не са противопоставими непременно и взаимно изключващи се. Докато дадения от теб пример е нещо много по- различно, при него подсигуряването на детето изключва контакта с родителите. Това не е на практика изобщо реалност в нормалния случай с работещи родители.
Нещо повече- работата е част от живота на съвременния човек, аз лично включвам и жената, като равнопоставена с мъжа и в тази ситуация. Не- ходенето на работа отдалечава човекът от реалните житейски ситуации. Колкото по- дълъг е този период, толкова отдалечаването е по- голямо и забележимо. Не искам децата ми да се отглеждат и възпитават от жена- майка, която няма реална връзка с живота. И да уточня- това важи за крайностите, разбира се, но тези крайности не идват изведнъж, а до тях се стига постепенно. За мен лично две години са крайност. За друг такава са 2 месеца, за трети- такава крайност не съществува, те могат да пребивават в дома си спокойно и цял живот. Въпрос на лично виждане и настройка.  

Не, има много голяма разлика между разбиране и съгласие. Аз например те разбирам много добре какво казваш, но не съм на същото мнение. Смятам това за съвсем нормално положение на нещата. Не може всички да мислят еднакво.
Но ми се струва, че ти не разбираш моята позиция, защото оспорваш неща, които аз не съм твърдяла. Например нуждата от работа, социални контакти и т.н. Аз никога не съм твърдяла, че жената няма нужда от такива или че трябва да се работи само за пари. Дори дадох пример, че съм се върнала (частично, разбира се) към служебните си задължения вече. Т.е. дори от личен опит ми е пределно ясна нуждата от "нещо друго" в живота на жената, различно от дете и домакинство. Но ти продължаваш да ме убеждаваш, че жената имала и такава нужда, явно мислейки си, че съм на обратната позиция.

Същото и с примера ми. Той е нарочно преувеличен, за да покаже една примерна "идеална" среда за отглеждане на дете. Подробностите можеше да са други според различните ценности на всяка майка. Въпросът беше дали ще се избере "идеалното" или личния контакт. И с това не правех аналогия между дългото гледане на дете и връщането на работа, а отговорих по повдигната от теб в предишното ти мнение тема за "факторите, които определят "правилното" и "качествено" отглеждане и възпитание на един човек."

Както и да е. До тук не се разбрахме, явно и да продължим диалога, пак няма да се разберем, така че няма защо да го продължаваме.

Карина, когато пиша не го правя с цел само да отговоря на теб. Пиша в подкрепа на изложената от мен теза, а не с единствената цел да оборвам теб. Затова и редица от мотивите ми не са свързани с конкретно твърдяни от теб неща.
Освен това във форума не се води диалог само между двама души. Когато излагам позиция го правя с ясното съзнание, че четеш не само ти и пиша не само аз. Аз лично не държа да  постигна консенсус с теб, а да мотивирам позицията си и го правя.
От къде си сигурна, че не съм разбрала мотивите ти, напр.? Нали именно това пиша и аз: "Да не си съгласен с някого съвсем не означава, че не го разбираш.".
Ако се появят интересни аргументи за обратната позиция отново бих ги обсъдила, независимо дали са твои или не. Често го правя по други теми и, разбира се, едни опоненти приемат дискусията като нещо полезно и не приемат лично като обида или заяждане една различна позиция, докато други се засягат именно на лична основа. Различни хора, различни манталитети, различна чувствителност. Не обсъждам, напр., позиции като "Съм за...", "Не съм за...", защото са неаргументирани и за мен не са интересни.
Твоята позиция съм я обсъдила именно защото не съм била и не съм съгласна с конкретни твои съждения. Написала съм и защо не съм съгласна.

..аз съм от майките "зарязали" според изказването по-горе и 2те ни деца на 6 седмична възраст е НЕ-роднини  (ясла,ситери от произход различен-америк,.българка и пакистанка)
*
аргументи за-цедих кърма,не спрях кариера градена 15 години,не намерих време да се отегча у дома,децата ме обогатиха много без секунда усещане че съм направила компромис с мен си, парите не са маловажни,но 80% отиват за детегледане та не са решаващи ; връзката с децата ни не е различна от това, на което съм свидетел при приятелки, които са си у дома ; моят темперамент не би позволил много седене без работа и знам че рано или късно щеше да стане лошо за всички
*
аргументи против-понякога въртележката деца-работа идва много,сами сме и всяка минута в която не сме на работа сме с децата,иска много мислене как да се намери време и енергия за театро и приятели; домакинството търпи компромиси,решила съм кое е важно и кое не и дори вече не се дразня че не сварвам за всичко; не мога да полагам доброволен труд където децата ходят на у-ще защото съвпада с моето работно време; не мога да пътувам колкото ми се иска с децата поради кратки отпуски ;

Извинявайте, ама наистина това тук се превърна в диалог между двама души. Не виждам защо трябва да има засегнати - всеки си изразява мнението и целта не е да си променяме мнението взаимно.

 и аз  съм за

Зависи как се чувства самата майка, кое я зарежда и я прави щастлива и пълноценна. За детето най- важното е да има усмихната и спокойна майка, за да бъде щастливо и то. Докато бях бременна си правех планове да гледам бебето вкъщи 6 м. и след това да търсим детегледачка, за да се върна на работа. Само че когато станах майка ми се стори абсолютно невъзможно да си оставя детето на някой друг. Всякакви притеснения и желания за работа отидоха на заден план/ отбелязвам, че наистина много си обичам работата/. Никога не съм се чувствала толкова щастлива, не ми е скучно, нито се чувствам затъпяла, както съм чувала от други майки. Ще остана вкъщи и ще се грижа за сина ми до септември другата година, когато ще е на 2 г. и половина и ще тръгне на ясла или градина.
Познавам майка, която се върна на работа, когато детето беше на 3-4 мес. Тя самата излъчва щастие, детето също е супер лъчезарно. Затова казвам, че всеки прави избора за себе си и няма универсално правилно и неправилно. Важното е вътрешното усещане.

Според мен е леко излишно да се правят подобни планове предварително. Раждането промени доста от моите предварителни представи за нещата на 180 градуса.
Обожавам си работата и преди да родя смятах, че гледането на бебе не е много интересно занимание и няма да имам търпение да се върна. Да, ама не. Чувствам се прекрасно вкъщи с нея и работата въобще не ми липсва. Нито социалните контакти. Въпрос на приоритети.
Гледането на моето малко момиченце за мен изобщо не е досадно задължение, а огромно удоволствие. Старая се да изживея пълноценно всяка прекрасна секунда. С пари много неща могат да се купят, но не и това.

Тук намиран много истински думи на истински любящи майки.Кой какъв приоритет поставя пред себе си е въпрос на термерамент ,нагласа и още куп обстовятелства,които никой не може да предвиди преди да се е появила малкото сладко .Когато ставам сутрин преди да отида на работа ,приготвям бебето ,правя му храната за закуска и го оставям на майка ми. Той е щастлив с нея , аз отивам на работа ....но се връщам на обяд....това напълно ме удовлетворява. От една страна съм отделена от него за не повече от четири часа и половина ,от друга страна не прекъсвам контактите с колегите си.
    Това съчетаване на нещата в този момент напълно ме удовлетворява...Едва ли обаче бих оставила малкия си син цял ден с майка ми ,детегледачка или някой друг. Наистина при раздяла за повече време  той страшно ще ми липсва. Ето така съм решила моя въпрос с връщането на работа и гледането на сина си. За мен това е  решението ,за друг  има друго правилно решение.

Аз се върнах на работа когато детенце навърши 2 години. Мили мами кариеристки задавате ли си въпроса колко вълнуващи трепети сте изтървали от живота на вашето дете, които не се купуват с пари?

Ами сигурно са си го задали  . Айде стига с тия драматизми, всеки сам си преценява, много често се връщат на работа, защото обстоятелствата го налагат, а не по желание. Коя си ти, че да ги съдиш и да задаваш подобни сърцераздирателни въпроси. Аз също си гледам детето вкъщи, но и през ум не ми е минало, че това ме прави по- добра майка.
Освен това съм се нагледала на изнервени майки, които си гледат децата, но пък по цял ден им крещят.

Аз не ги съдя.Просто искам да кажа ,че не всичко е пари....А пък на тебе какъв ти е проблема ,че не мога да се сетя . Явно си от изнервените майки.

Аз за себе си съм взела решение да си гледам детето до 3 годинки и после да ходи на ДГ.
Всеки си преценява за себе си, особено щом жена ти иска да прави кариера и дохода и определено ще ви липсва.
Изнервена майка вкъщи за мен също е лошо решение.

Не задавам драматични въпроси, не съдя и не давам квалификации на хора, които не познавам. Напротив- апелирам за толерантност. За разлика от теб. Питам се кой е с проблем в случая?
Не очаквам отговор. Честно казано не ме и интересува.

paola2 , може би не би навредило да допуснеш, че  някои работещите майки не се връщат на работа само за пари (аз) ;
слабо ме вълнуват чуждите "вълнуващи трепети" , моите съм си ги преценила,обмислила,изиграла няколко пъти в различни вариации и пр. ; няма 2 еднакви майки,няма стереотипи,няма правило-което работи за система 1,не работи за система 2, майсторлъкът е да разбреш ти къде седиш и да действаш съответно без да клатиш пръст на тези решили друго..
Аз не мисля че бих била "добра" майка 24/7 2 години у дома,затова и не съм избрала тази опция