Отговори
# 60
  • Мнения: 3 116
Аз лично се опитах да направя много неща, примери не искам да давам, но се отказах, защото не само че не срещнах подкрепа, ами точно обратното, всеки път бях обвинявана че си търся правата.

Сега мога да кажа какво правя, плащам си данъците и изисквам ! И когато мога помагам. Това е  Thinking

# 61
  • София
  • Мнения: 3 064
Да, бях на барикадите. И помня страшната инфлация. Но, за съжаление, средностатистическия избирател не помни... Вярва в чудеса - царе, генерали... Гнус ме е вече, честно казано, от това безхаберие и липса на памет и мисъл.

# 62
  • Sofia
  • Мнения: 179
Аз помня как изчезнаха цигарите и как 5 човека пушехме една мухлясала цигара US express все едно беше боро.. Joy
Също така помня как висях по един час на плиска в опит да хвана поредния 280... а за един изпит ходих пеша до УНССто...
Помня ужаса в очите на родителите ми...

# 63
  • Мнения: 200
Помня, но ми е някак си далечно  и все едно не  е било. Аз и голяма част от приятелите ми с които бяхме по барикадите вече не сме в България. На мен лично просто ми омръзна да гледам колко е късопаметно население и през х на брой години да се връщаме там откъдето сме тръгнали. Сега си живея живота и не ме интересува какво става с политическия живот в България. Егоистично, но живота все пак е само един, поне в този ни вид.

# 64
  • Мнения: X
Бях на 17, но не съм била на барикадите, но ги помня, да. Не усещах "порив в душата, трепет в сърцето"! СДС-то винаги ми е било смешно, и въпреки големия финансов срив, който преживя тогава моето семейство, не можех да застана под техните знамена.

# 65
  • Мнения: 1 413
За мен тези които бяхме по барикадите сега сме тук - продължаваме да си водим битките и да си отстояваме позициите. Ние сме страхотно поколение, силно - имахме чисти идеали като деца, сега се борим с живот, за който никой не ни е подготвял.

Много голяма част от нашето поколение отдавна живее в чужбина, затова мисля, че вече не сме сила. И аз ще замина, знам го със сигурност, макар да не знам кога. Дотогава ме крепите вие и семейството ми.

Не бих се захванала с партия, богатите ще си останат богати, бедните - бедни, не вярвам да променим това.

# 66
  • Мнения: 6 991
Аз бях малка. Помня обаче как ме пратиха веднъж до магазина за хляб. Опашките бяха чудовищни. Докато дойде моят ред, парите ми вече стигаха за половин хляб...
Помня как ни караха да пишем съчинение как сме прекарали лятото и писаха 2ка на съученик, който беше писал, че е изкарал ваканцията по опашките за хляб и че всички сме обеднели като църковни мишки...
Такива ми ти работи.
Барикади в Пловдив идея си нямам дали имаше, помня, че майка ми я беше страх да ме пуска до частното у-ще в центъра сама. Протести имаше все пак. Опияняващи бяха за 12-13 годишно момиченце - толкова хора, почти озверели...Какво ли е разбирала главицата ми Rolling Eyes
Помня страшните картини по Тв...

# 67
  • Мнения: 6 167
От доста време пиша в този форум!Ще ми се да намеря млади майки,измежду тези които седяха на барикадите преди 11години...Жени,които тогава са били деца,но все пак успяха да свалят едно правителство...Къде са изчезнали всички те?!

Преди 11 години бях студентка. И бях там. И бях много щастлива, чувствах промяна. Не ми беше студено.
Радвах се на хората, на погледите им пълни с надежда, на усмихнатите им лица. Помня благодарни възрастни хора, които ни носиха топъл чай вечер, за който други пък пускаха слух, че е отровен.Помня оня безумен албум на Ку-ку , който изнесе много от натрупаната енергия на хората ... тогава се запознах с хиляди хора от други факултети. Срещахме се журналисти, биолози, химици, медици, геолози, математици.... Беше и купон. Повечето от тези хора мисля, че напуснаха страната няколко години след това. В крайна сметка аз също. Но само да усетя подобно раздвижване веднага си идвам. Пазя си и синия чадър, и свирката.

# 68
  • на пистата
  • Мнения: 5 818
който не скача е червен това помня,че се викаше.

# 69
  • Мнения: 3 835
Бях, да! Помня!

Абсолютно съм съгласна, че всичко си зависи от нас, само с мрънкане и плюене на маса или по форуми не става.
Но не мисля, че в БГ остана и има потенциал от свестни, умни и можещи хора. Останаха малцинство. Малкото, които са пробили в политиката, са се претопили от останалата маса или просто нямат шанс да направят това, което искат. Тези, които наистина имат средствата и акъла да променят нещо, изобщо не им се занимава с глупости. Другите отдавна не са тук, и също въобще не им се занимава с долни истории. Не знам, не разбирам от политика, но не мисля, че в момента има достатъчно способни, отговорни, предприемчиви и умни хора. Вече сме застаряваща нация, спасяват ни само на теория някакви статистики, които нямат общо с реалността и с националното ни оцеляване. Разбира се може и глупости да говоря, нямам претенции. Обаче за всеки случаи, когато се оглеждам го правя с половин око, защото цялата истина не би ми понесла. Дори и тук, във форума.

# 70
  • София
  • Мнения: 6 356
Аз бях малка. Помня обаче как ме пратиха веднъж до магазина за хляб. Опашките бяха чудовищни. Докато дойде моят ред, парите ми вече стигаха за половин хляб...
Помня как ни караха да пишем съчинение как сме прекарали лятото и писаха 2ка на съученик, който беше писал, че е изкарал ваканцията по опашките за хляб

Еовин, извинявай, но си измисляш. може би, защото си била наистина малка. опашки за хляб тогава нямаше. нито е имало такава хиперинфлация, че да ти се обезценят парите за 2 часа.
твърде живо възпроизвеждаш "Черния обелиск" на Ремарк...

опашките за основните храни бяха няколко години по-рано - през Лукановата зима.

# 71
  • MUC
  • Мнения: 297
Опашки за хляб имаше, и аз ги помня. Още през лятото на 96-та ги имаше, аз също висях по тях, докато майка ми беше на работа. Да са ми стигали парите само за половин хляб, не помня, но може би някъде са спекулирали с цените по-сериозно.

А опашките по времето на Луканов също ги помня, брат ми точно се беше родил и баща ми ходеше да се реди по тъмна доба пред магазина, с брат ми на ръце, за да докаже, че има малко дете и да не го върнат...

# 72
  • Мнения: 1 312
Всичко си спомням.
Митингувахме,развявахме байряци...
Вярвахме...

Омъжих се на 15 февруари 1997.
Как се организира и плаща сватба в такива условия не ти трябва да знаеш.
Всичко беше в долари,навсякъде искаха капаро,но не и предплащане,защото не знаеха колко ще скочат цените след някой друг ден.
Помня как уговаряхме цени и в момента на плащането те бяха с по 30-40 % по-високи.
Помня как продавачките се отказаха да лепят етикети на стоките и за всичко се питаше.
Помня как свекърва ми рева по телефона,че нямало да могат да дойдат за сватбата заради барикадите.Имаше колони с коли,които осъмваха непропускани да преминат.
Добре,че Николай Добрев върна мандата.
Че нямаше да имам гости на сватбата.

# 73
  • Мнения: 1 835
Аз бях малка. Помня обаче как ме пратиха веднъж до магазина за хляб. Опашките бяха чудовищни. Докато дойде моят ред, парите ми вече стигаха за половин хляб...
Помня как ни караха да пишем съчинение как сме прекарали лятото и писаха 2ка на съученик, който беше писал, че е изкарал ваканцията по опашките за хляб

Еовин, извинявай, но си измисляш. може би, защото си била наистина малка. опашки за хляб тогава нямаше. нито е имало такава хиперинфлация, че да ти се обезценят парите за 2 часа.
твърде живо възпроизвеждаш "Черния обелиск" на Ремарк...

опашките за основните храни бяха няколко години по-рано - през Лукановата зима.

О, имаше опашки за хляб и още как. Лятото на 1996 г., когато Чичибаба изнесе зърното. Но и аз не помня толкова бързо да са се обезценявали парите през лятото. Хиперинфлацията започна през зимата - когато Добрев върна мандата. По този повод си спомням за една сполучлива карикатура във вестника (май беше в "Труд").
Министърът казва на Жан Виденов:
- Хиперинфлацията чука на вратата.
- Да влиза! - отговаря Жан.

# 74
  • Мнения: 1 470
На мен ми затвориха другата темичка,но то е разбираемо...На никой не се сърдя!!!
И аз смятах че част от хората тогава,са тук...И още търсят!!!Поклон пред вас!!!  bouquet  bouquet  bouquet
Хубаво беше усещането тогава,че си част от общност,която е някаква сила,която се бори за същото за което и ти...Сега за мен подобна сила е този форум,макар и да е малко на парче...Имам в предвид че сега няма кой да обедини тези парчета-лекарите,учителите,сестрите,пенсионерите,и най-вече нас мамите и децата,които винаги някак си оставаме на заден план,и за нас все трохи остават...
Но радвам се че и вас ви има!!!
А че ще помня,всичко ще помня,и ще разказвам на децата си,и на техните деца как е било,през моят поглед...За да не може никой подкупен историк да напише че съм ЛУМПЕН...

Общи условия

Активация на акаунт