Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора


Мнения: 3 848
Много ми е тъжно...
Моята дъщеря е на осем. Втори клас е.
Както всеки родител, така и аз се стремя да задоволя всичките й нужди. Естествено в границите на нормалното. В никой случай не съм я превърнала в глезла. На тази възраст децата хем започват да стават самостоятелни, хем все още имат нужда от нашата грижа и съвет. В смисъл, че предоставям й необходимата свобода, но все още не я смятам за напълно самостоятелна - давам й съвети примерно коя блуза да си облече, за да не й е студено, напомням й да внимава да не се хлъзне на леда в двора на училището... Не мисля, че прекалявам.
Но тя се отнася с мен с абсолютна досада. Все едно съм някаква досадница, която само й пречи и...  Преди малко й звъня, за да й кажа, че дядо й ще дойде да я вземе към 5 от къщи и да я заведе на тържество, а тя ме посреща с думите "Какво искаш?"

Зная, че през пубертета децата са неузнаваеми. Сега разбирам как  са се чувствали моите родители, когато на моменти не сме се разбирали.
Не е ли рано още за пубертет???? И изобщо как да реагирам? Понякога й казвам, че с поведението си ме обижда и наранява, но има съвсем краткотраен ефект.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 441
Амиии... Започвай да свикваш.  Laughing
Лека-полека любвеобвилното детенце ще отстъпи място на едно грубо, нагло и безочливо чудовище. Е, понякога пак ще се завръща, само колкото да не забравяш какво ангелче си загубила.
Това е, рожбе. Както майка ми обича да казва - майка да имаш, майка да не си.
Не знам как точно ще се развият отношенията ви, но на твое място не бих толерирала грубото отношение. Първо бих напомнила строго, че все още съм майка и не може да ми се държи такъв тон. При рецидив бих наказала (лишаване от нещо, невслушване в някаква молба...). Но така действам с моето дете, с твоето как ще се споразумеете, не знам. В началото момичетата май са по-трудни...  Thinking
Цитирай


Мнения: 3 479
Имай предвид, че когато някои деца разговарят с родителите си по телефона пред своите съученици, нарочно се държат така. Просто се притесняват, че ще бъдат сметнати за послушни мамини дечица и ще им се развали образа, който се опитват да градят сред приятелите си. Не е приятно, обаче така се случва.
Кажи й, че това не ти харесва и ти е обидно.
И според мен ви е още раничко за пуберитет.
Цитирай

София

Мнения: 26 015
И аз си мислех с надежда, че е рано, ама... Ще трябва да преглътнем хапа и да започнем да се държим с тях като с по-големи. Ще се водим по тях така, както сме го правили като бяха бебета. Те ще ни показват от какво имат нужда, а ние ще се стараем да са добре.
Цитирай
Ох, пък аз си мислех че само моята дъщеря е така. Трябва да подчертая, че по принцип е добро дете, но се превръща в абсолютно чудовище, ако трябва да прави нещто което не и се иска.

Много е устата и което ми е най-странно - изобщо не и пука дали ще яде бой или ще и се забрани да гледа любими предавания по телевизиата, или каквото и де е друго наказание. Понякога имам чувството, че това дете няма срам или съвест!

Миналата година пак си беше чепата, но се държеше сякаш по-добре. И в училище се справяше по-добре. Откакто баща и се върна от Ирак (той е военен и беше так за 14 месеца - за втори път) Лилито е направо невъзможна! Преговаря в къщи и в училище, бие се, никога не е доволна от дрехите които и купувам, подаръците и задържат вниманието за не-повече от ден. Само електронни  игри иска да играе (като баща си е 100% в това отношение) и да гледа анимационни филми.  Това ме принуда да блокирам анимационните канали по телевизиата.

Както и да е, един от проблемите ми е, че мъжът ми не одобрява физическата дисциплина (демек добрия старомоден бой по дупето) пък и не обича конфронтации, така, че аз винаги излизам лоша. Не ми се иска дъщеря ми да порасне с лошо онтошение към мен, пък просто не знам как да се справям с това нейно тийнеджърско  отношение. Моите родители бяха  големи почитатели на боя, но на Лилито това въобще не и прави впечатление...
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 441
delen , на тази възраст боят е безсмислен. Най-добре действат наказанията и то тези, които са свързани с някакво ограничение или лишаване. Без компютър, електронна игра, телевизия, излизания с приятели... Такива неща. И ми се струва, че е добре евентуалните наказания да са предварително известни, като и правилата, чието нарушаване да доведе до тях.
Така на детето се дава правото на избор - дали да бъде послушно или да наруши правилата и да бъде наказано. Както става и с възрастните, а нали искат да ги считаме за такива?  Wink Mr. Green
 
Цитирай

София

Мнения: 6 036
Как` Змийка е права. На тая възраст снакции му е майката. Моята дъщеря е на 7, но отнесе преди няколко седмици наказание една седмица без компютър. Много добре й се отрази...  Very Happy
Цитирай

Пловдив

Мнения: 179
И аз имам осемгодишен син.Според мен децата ,проявявайки агресивно или надменно държание,всъщност искат нещо да ни кажат за себе си,по някакъв начин да привлекат вниманието.Ако дъщеря ти е усетила ,че вие с твоя съпруг сте на различни мнения относно методите за възпитанието и,тя неминуемо ще се възползва от това.Децата имат вътрешна потребност от ограничение,така те се чувстват по-сигурни в родителя,че той винаги може да поеме нещата в свои ръце.Аз никога не съм толерирала непочтителното отношение у децата си,не че не са опитвали,но веднага съм им показвала кой какви функции има в семейството.Баща им ме подкрепя в това отношение.Това в никакъв случай не ги отблъсква от мен,защото виждат ,че аз не се колебая дали да наложа наказание,но и могат да разчитат на помощта ми ,когато се наложи.Ето ,дъщеря ми е вече на 14,има си своите странности на възрастта,но в нагло отношение към мен не мога да я обвиня.Тя много споделя с мен и с часове може да ми приказва разни неща,но много добре знае,че аз съм и майка.Приятели ще има много,но ролята на майката е точно определена и незаменима.Не се притеснявай ясно да определиш границите,това е добре за детето ти.
Цитирай

София

Мнения: 26 015
Като ви чета, излиза, че единствено вкъщи няма наказания. Веднъж се опитахме да накажем едното дете, но другото веднага отиде да изтърпява наказанието солидарно. Бяха 3-4 годишни. И така безславно приключихме. Сега им се карам понякога. Да си кажа, и децата са ми  спокойни и няма нужда да ги наказваме. Достатъчно им е сложен живота в училище, имат и други ангажименти, а вкъщи имат нужда от почивка. Каквото си надробят, ще си го сърбат. Писва ми в някакви моменти, ама ми минава.
Цитирай
Как` Змийка и Julie:

Съгласна съм, че от бой няма файда: от себе си съдя Laughing Още повече, не искам да бъда като родителите, затова боят е последна мярка. Гледам наказанята да са свързани с лишаване от неща като игра с приятели, гледане на телевизия, и т.н.
За съжаление си права в това че Лилито усеща разногласието по отношение на възпитанието и между ме и баща и.
Доста често той и тя са на един акъл и аз съм говорила с него че трябва да го дава малко по-сериозно когато става въпрос за дисциплина. Той се опитва, милия.


Забравих да спомена нещо друго.  Тук ( в САЩ ) много глезят децата в училищата.  Например, учителите не могат да им повишават глас, че могат да бъдат съдени за тормоз. Единственото от което могат да  лишат децата е междучасие или пък ги слагат да седят отделно. 

Дисциплината в класа на дъщеря ми се състои в една система със цветни картони. Син, зелен, жълт, оранжев и червен. Ако детето е било добро през целия ден, има СИН картон. Ако направи нещо нередно, има предупреждение и след това картона се променя в зелен, и т.н. На мен този метод ми е много нелеп: какво ще му пука на детето че днес имало да речем жълт картон: това само означава че е получило забележка 3 пъти и толкоз. А децата които са имали син картон през цялата седмица им се позволява да си изберат някаква дреболийка от "специалния сандък за богатства".

Миналата година, учителката на дъщеря ми ми заяви че е по-благосклонна да опрощава на дъщеря ми разни нередности, защото баща и е в Ирак. Аз я помолих да изисква от Лилиана точно толкова колкото и от другите деца, защото не искам Лили да порасне с убеждението, че и се полага специално отношения заради "специални обстоятелства".

Как е дисциплината в Българските основни училища в днешно време?
Цитирай


Мнения: 4 879
Изглежда наистина има връзка с възрастта. Моят син след 3 месеца става на 8 г. По принцим съм супер доволна от него, но преди месец имахме подобен кризисен момент. Направо не можех да го позная. Винаги е бил много амбициозен, но изведнъж реши, че от всичко се отказва. Всичко му стана супер досадно. Не можеше да се говори и нормално с него. Но аз съм по-голям инат от него и реших, че единственият цяр е "клин-клин избива", т.е. още допълнителни занимания и то много сериозно. Да чукам на дърво май стана номерът. И така се е нахъсал.
Ами не знам пубертет ли е, какво е, но не трябва много-много да им се даваме.  Макар че и ние сме хора и не знам колко сили ни трябват, за да издържим на енергията на едно хлапе.
Иначе аз всичко лекувам и с много спорт. Като поплува-поплува и така се успокоява, макар че това не му е любим спорт, но чисто емоционално при нас винаги дава резултати.

Относно наказанията - ей богу, за толкова години не можах да измисля как да го наказвам. Боят и караниците ги отричам. Гледам всичко да обяснявам, да си говорим, да обсъждаме проблема, но определено като беше малък беше по-лесно. Напоследък си мисля да направя нещо като правилник на дома - долу-горе подобна идея имаше и по-горе. Предварително да е наясно какво да последва. Но пак съм зле откъм наказанията.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 441

Как е дисциплината в Българските основни училища в днешно време?

Не питай!  ooooh!

Не само ви гоним и догонваме с бързи стъпки, но, както е тръгнало, може и да ви надминем.
Цитирай


Мнения: 3 848
Не знам... Аз никак не одобрявам наказанията. Винаги обяснявам. Искам да съм приятел на детето си, а не отношенията ни да са базирани на власт и подчинение. Искам тя да се държи добре с нас, защото така чувства нещата, а не защото по някакъв начин я заставям да го прави.

Иначе тя е послушна. Няма проблеми в училище.
Просто на моменти ме изумява с грубото си отношение към мен, съвсем ненадейно - като гръм от ясно небе...

Не искам да съм враг на детето си. Но напоследък така се случва, че каквото и да правя, все нещо съм крива....
Цитирай

София

Мнения: 6 036
Ох, за съжаление това е положението. Обясни й че те наранява така, че ти е неприятно. Не знам, при моята дъщеря все още действа.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Mдаа. Позната картинка. И при дъщеря ми този период започна миналата година, като имахме и допълнителна екстра - по независещи от мен причини не можех да й обърна достатъчно внимание, с което си обяснявах и част от агресията. Факт е, че към днешна дата емоциите са се поуталожили. Моята рецепта дотук  е:
- Лишение от нещо желано;
- Смяна на подхода (моментът с изненадата е важен, защото иначе се свиква с всичко);
- Понякога пълен игнор и мълчание;
- Няколко пъти се е наложило да я пляскам по дупето, защото ми беше повишила тон и тресна вратата на стаята си - използвам го като крайна мярка;
- Няколко пъти я оставях умишлено да греши (за домашни, за отношения с приятелки, за преценка на дадена ситуация), като изрично я бях предупредила за мнението ми. Доживях да чуя "беше права, защо ли не те послушах" Laughing;

Обяснила съм й психологическите и физическите промени през пубертета и принципно уж е наясно какво й се случва.
Гледам да се поставям понякога на нейно място (честно казано не много често Embarassed) и в ситуация като гореописаната с "Какво искаш" просто бих подминала - може да е била крива за нещо, може да е била сред други деца. В момента не бих отреагирала, но в последствие не бих пропуснала да го спомена.

Някой по-горе беше споменал свободата - важен момент е. По време на едни от тежките ни сблъсъци си дадох сметка, че действително детенцето ми е пораснало и се съгласих да разширя обхвата на свободата й . Ефектът беше поразителен. Последва дълъг период на спокойствие.

И не на последно място, максимално ангажиране на времето. Забелязала съм, че когато е заета, няма време да се отдава на капризи и люшкащи се емоции.

(не съм се справила с проблема, но засега не го чувствам като драматичен)

Радостина, около мен има доста сами деца и доколкото виждам има разлика в поведението на децата с братя и сестри и тези, които са сами. Някак децата единаци израстват по-бързо израстват. Crying or Very sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора