Може ли майка да се справи сама с близнаци и дете на 2г. 3м.?

За съжаление май си права. А и сега ми се иска, защото още не са ни почнали истинските проблеми -зъбки, лазене, прохождане и т.н, нали ?? Ама като станат на три тъкмо ще съм почнала да спя нощем, и ще ми се струва ад, да се върна към безсънни нощи. Но, знае ли човек . Дали имаме такава майка тук-с близнаци и трето дете?

Каси, имаме дори две мами с по две двойки близнаци
 Едните две двойки с доста малка разлика помежду си, което предполагам е отговор на въпроса защо тези две майки почти не пишат тук

  м да. ама аз си спя откак децата направиха 2 месеца  та това за мен не довод 

Колко малка им е разликата? 

2 години и 5 месеца някъде Можеш да видиш в списъка на рожденниците - на Анна дечицата Едните са родени 2002, другите 2004

Какво значи мотивирана, всички искат да си отгледат децата, малък мотив ли е това? Ако нямаш друг избор ясно е, че все някак си ще се справиш, в смисъл, че ще оцелеете най-вероятно, за сметка на ужасното качество на живот на майката и децата. То и циганите си отглеждат децата на пътя голи, боси, гладни, мръсни... Но лично аз не бих го нарекла справяне. Да се справиш за мен значи не специално да ти е лесно, може да ти е трудно, НО да не е прекалено трудно, чак да го усещаш като непоносимо, ами да успеете всички да се чувствате щастливи като цяло, със задоволени основни нужди. Ако майката е изнервена, децата са неконтролируеми и пакостливи, реват, бият се, не се хранят и не спят нормално защото са изнервени и щото примерно спят е една стая и се будят едно друго и т.н. - картинка отговаряща на АД, за мен това не е справяне, само защото децата накрая са оживели все пак. Това е по-скоро самозалъгване на майката и то за пред хората, а самата тя си знае кво и е било и всичкото за нея е просто един ужасен спомен. Защото ако ти коства толкова много за да отгледаш едни деца, ти дори нямаш време и сили да им се зарадваш, да видиш хубавото в цялата тази агония. Дори може би има вероятност и да си намразиш децата, да ги биеш и да им очерниш живота, само защото си изперкал до там, че да не можеш да се контролираш. Хубаво е да си имаш деца, ама ако е сам човек и няма големи финансови възможности за да си осигури помощ, най-добре  е за всеки случай да се задоволи само с едно или ако иска повече поне да се сдобие със следващото, когато голямото е достатъчно голямо, че да може не само да си се гледа само, но и да помага с бебето.
Признавам си, че ако нямах бавачка да помага, и ако не бях превъзпитала мъжът ми, за да влезе реално в ролята си на баща, а не само на спонсор, както той си представяше нещата в началото и както и бяха като имахме само едно дете, което не знаеше как да преобуе и нахрани докато не стана на годинка и половина  ... Та ако не се беше променил и нямах помощ отдавна да съм се спасила от тук, или щях да избягам в БГ или да се изнеса на квартира или поне на хотел за 1 седмица минимум и това щеше да ми се случва периодично, защото в моя случай положението наистина  е непоносимо. Одеве имахме гост, който очевидно едва издържа на писъците и си каза директно, че е много доволен от факта, че си живеят сами със съпругата (за тези, които ще кажат Че сигурно ни бил завидял ще поясня, че той има 2 или 3 деца от предни бракове, не е да е бездетен. Даже се е кастрирал именно с цел да не прави повече бебета). Но както вече казах, много по-важно е какви са децата, а не колко са.