Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Завръщане към популяризиране на кърменето като житейски опит

автор: Тед Грейнер


Подозирам, че Ла Лече Лига ме докараха тук като един вид атракция. На първо място, като се вземе предвид съвременния стремеж да се постигне баланс на половете във всяко нещо, определено имам своето място в кърмещия свят. Второ, като американец познавам по-добре тази предимно американска аудитория от много други, които имат по-европейска перспектива, отколкото – предполагам - имам аз, след като съм живял 17 години в Швеция и още няколко в различни развиващи се страни.

Занимавам се с храненето в развиващите се страни и за мен кърменето винаги е било важна съставна част от него – макар за съжаление за повечето от моите колеги да е така само  на думи. BFHI (Baby Friendly Hospital Initiative, Болници, приятели на бебетата) е единственото нещо досега, което се е доближило до превръщане на кърменето в нещо обикновено не само на думи, макар че Кодексът (бел.прев. – за маркетинг на заместителите на майчиното мляко) имаше значително отражение в много страни и още повече в WBW (World Breastfeeding Week, Световната седмица на кърменето).
Все още съществува голяма пропаст между кърмещата общност и останалите, които се занимават със здравето и храненето в развитие. Аз вече съм възрастен и достатъчно опитен да бъда приеман като човек с широки познания в областта на храненето, но дълги години беше недостатък да бъдеш считан за “кърмеща персона”, от където автоматично следваше, че заради това не знам нищо друго.

Във всеки случай действителната причина, поради която ЛЛЛ ме покани да изнеса тази реч е защото те споделят моята загриженост за популяризиране на кърменето като кърмене, а не като снабдяване с кърма. В частност изключителното кърмене е доста голямо предизвикателство и за майката, и за нас, които се опитваме да го популяризираме. Ако въобще съществува подобно нещо, то е нещо ново, най-малкото за умовете на повечето научни, медицински и социални работници. Странно е, че такова нещо не е хрумвало на никого преди 70-те години, доколкото знам, макар да е “естественото” нещо и както може да се предположи, е било практикувано от най-древните ни предци. Но в писаната история – и имам предвид хиляди години – не изглежда да е било разбирано и уважавано и заради това много хора заключават, че нито е възможно, нито е желателно, след като не е нещо традиционно.

И понеже не знаехме, че е възможно, камо ли пък желателно, не сме създали общество, което да дава на жените подкрепа, за да го практикуват. Така че предизвикателството е много голямо, излизащо далеч извън рамките на образоването на медицинските работници, колкото и важно да е това.
Както и да е, това, върху което бих искал да се концентрирам сега е кърменето противопоставено на храненето с кърма.

Извън Северна Америка хората може би ще се затруднят да разберат какво имам предвид, но смятам, че всички вие ме разбирате. Преди около 8 години изнасях сказка в Ню Йорк върху концепцията за “защита, подкрепа и популяризиране” на кърменето. Една стара позната, която беше от първите надзорниците на изследването ми през 70-те години, беше сред аудиторията и след това обсъждахме сказката. Говорихме няколко минути и разговорът ставаше все по-странен, когато си дадох сметка, че всъщност говорим на различни езици. Накрая установихме, че причината е в това, че за нея “изключително кърмене” означава основно изключително снабдяване на детето с кърма, което на свой ред почти винаги означава голямо изцеждане. Така че идеята, че майката и детето трябва да са заедно през това време изобщо не й беше хрумвала, а идеята, че те може да не са заедно никога не бе хрумвала на мен. Никога не ми бе хрумвало, че за повечето жени тук това е нормата. В Швеция със сигурност не е така. Жените се изцеждат в редки случаи, но повечето го правят за кратък период от време, ако изобщо се стигне дотам. Защо е така и какви са изводите?

Бих казал, че за шведските жени кърменето вече се разглежда като част от това да имаш семейство. Почти всички жени работят преди и след всяко бебе, което раждат, но кърмят изключително първите 4-6 месеца. Имат около година майчинство, плащано приблизително около 80% от заплатата и имат правото да се върнат на работа постепенно, като започнат първоначално на четвърт работно време, ако желаят. И макар че може би много от тях започват кърменето защото знаят, че е по-доброто за здравето на бебето, продължителното кърмене не се популяризира в Швеция като особено важно за детското здраве. Все повече и повече жени кърмят за по-дълъг период от време, но мисля, че това се дължи на факта, че в последното десетилетие стана промяна на отношението към него. Сега на кърменето се гледа като на нещо, което можеш да правиш спокойно, ако желаеш. Може би повечето жени, които го правят просто не искат да карат детето да спре, когато видят колко важно е кърменето за него.

Дори в интернационален мащаб съществуват все повече доказателства, че решението за спиране на кърменето често се свързва с готовността на детето да го пракрати, което значи, че по-слабите и по-бавно развиващи се деца биват кърмени по-дълго. Всичко това за мен е израз на факта, че жените и техните деца се наслаждават на кърменето, а не че жените го правят поради чувство за дълг или съзнанието, че снабдяват бебето си с определени биохимични предимства.
Давам си сметка, че за много хора изцеждането е най-доброто решение. Но може би трябва да се консултират бременните бъдещи кърмачки, както и тези с новородени как – ако изобщо е възможно – да планират живота си така, че да избегнат стигането до изцеждане. В това отношение бих казал същото както и за смесените чувства по принцип. Може на моменти наистина да е най-доброто решение, но не трябва да бъде разглеждано като “почти толкова добро” или като сравнително маловажно решение. Чудя се дали много майки не смятат, че това е сравнително безболезнен начин да е хем вълкът сит, хем агнето цяло, само за да установят, че е по-трудно, отколкото са си представяли. Или че е свързано с определени рискове, водещи понякога дори до преждевременно отбиване. Колкото повече време майката прекарва далеч от детето си, толкова по-голям е рискът.

В края на краищата, изцеждането отнема и от майката, и от бебето нещо, носещо удоволствие. Като мъж не мога да коментирам от собствен опит, но със сигурност съм виждал как кърменето (а не консумацията на кърма) докарваше синовете ми до състояние на пълно блаженство, дори след като вече бяха около тригодишни. Те никога не са получавали изцедено мляко и когато имаха достъп до шишетата на другите деца, просто проучваха как може да се играе с такива играчки. Всъщност те никога не са получавали никакъв вид купувана бебешка храна, никога не им е тикан биберон в устата и по тази причина никога не са заспивали сами нощем. Спяха в леглото на родителите си, докато най-големият вече почти завършваше основното училище.

Не мисля, че трябва да провеждаме изследвания за тези неща, за да придобият статус и значение. За тези, които се интересуват от изследвания, мога да разкажа, че в изследването на собствения ми семеен проект в скромен размер от двама души, децата винаги са били здрави, зъбките им бяха здрави и без кариеси, бяха много независими деца, а сега са много независими млади мъже и винаги са имали връзки с жени и момичета, които добре се вписват в шведските норми. Нито пък седем години кърмене са нанесли някаква забележима вреда на майка им, доколкото виждаме. Тя се наслаждаваше на кърменето и беше малко тъжна, когато момчетата го израснаха. Кърмила е където пожелае, тъй като пътувахме из целия свят, включително на семинари на завършващите ученици в Корнел, без срам, но и не като провокация.

Доколкото знам, имало е много малко коментари по въпроса от хората, и всички те са били положителни. Когато децата порастнаха достатъчно да разбират какво им се казва, тя ги молеше да изчакат, докато се намери подходящо място – за да се избегне провокирането на околните и в интерес на самите деца. Колкото за влиянието на общото семейно легло, тези двамата никога не са се страхували от тъмното, никога не са имали нужда от мечета и никога не са смукали много палците си. Но сучеха много!

За да увелича разбирателството ни по темата и да уверя, че съвсем не съм толкова провокативен, че да отблъсна някои хора, нека да започна с това, че в изследванията ми на храненето считам за много полезно да разделям плановете за работа на две категории – краткосрочни и дългосрочни. В дългосрочен план можем да говорим за по-напредничави програми по отношение на храненето, но в краткосрочните ще се концентрираме върху това какво е в състояние страната да направи в момента и какво е възможно да бъде направено в близко бъдеще с достатъчно пари. Възможностите са ограничаващ фактор повече и от парите.

Но когато говоря за кърменето пред американци, обичам да се фокусирам върху дългосрочните планове. В политическата работа, каквато е популяризирането на кърменето, според мен ние американците сме се специализирали в краткосрочните планове, може би защото в такава голяма и разнородна страна това е най-доброто, което можем да направим и единственото, с което можем да се справим. За съжаление обаче смятам, че това допринася твърде често да изгубваме от поглед дългосрочните цели. Тук съм, за да ви напомня какъв МОЖЕ да е живота на майките и бебетата. Ако ни засяга. И ако се борим за това.

Много съжалявам, че трябва да го кажа, но честно казано, мисля, че много малка част от бебетата по света, не само в Европа, получават по-лош жизнен старт от повечето американски бебета. Всеки път все повече ме изумява колко малко американците си даваме сметка за това. Как сякаш изобщо не им хрумва на политиците и правещите платформите, че в този случай останалата част от света изобщо не се стреми да прави нещата като нас. Напротив, останалият свят е изненадан от това колко им е трудно на американците да схванат сравнително простите концепции, приети навсякъде другаде по отношение на това как обществото трябва да посреща нуждите на майките и бебетата. Много хора се чудят дали това не е част от обяснението за по-сериозните социални и психологически проблеми от всякакъв род, с които е обременена Америка.

Част от причините Америка да е в това положение се дължат на недоверието към правителството, което сме наследили от основателите на страната ни. По-голямата част от света всъщност вярва, че правителството има задължение – до степен, която може да бъде изисквана – не само да уважава, а и да спазва икономическите, социалните и културни права на гражданите. Обяснявайки защо Щатите и Сомалия са единствените страни, които не са подписали Конвенцията за правата на детето, президентът Буш наскоро заяви, че Щатите се съпротивляват на самата идея, че подобни права съществуват.

От тази перспектива се страхувам, че наистина ще е нужен дългосрочен труд за постигане на това, което повечето майки по света считат за гарантирано, например няколко месеца легално регламентирано платено майчинство. Без съмнение повечето от вас сред слушателите, които работите, имате достъп до това, но хората от групите с по-нисък социален статус никога няма да имат достъп до него, докато решението за това се взима от работодателя, а не е определено от правителството.

Най-добрият начин да разбираме кърменето като право и да се замислим за  ограниченията върху получаването на повече отпуск по майчинство. Когато преди 85 години в Швеция се провеждал дебатът дали жените да имат право да гласуват, един от доводите против бил, че изборите ще струват двойно повече! Днес се смеем на това, защото мисленето ни за правата на човека е извървяло дълъг път оттогава до сега. Гласуването не е било право на всеки през 1910 година нито в Швеция, нито в Щатите, то е било привилегия на тези, които са запазвали повечето власт в обществото за себе си. Днес не разглеждаме личната сила и богатство на някого като критерий за това кой да гласува – гласуването е право. Това не означава, че си задължен да гласуваш, а само че никой няма право да те спре да го направиш, ако имаш желание.

Преди 200 години е имало дебат за икономическите последствия, ако се премахне робството. Днес, макар че робството все още би носило изгода на всеки, който не е роб, дори не ни минава такава мисъл през ума. По същия начин мислим и за най-лошите форми на детския труд. Конвенцията на международната организация на труда срещу използването на детски труд подписахме само преди няколко години. Но вече никой не би спорил срещу това с довода, че е твърде скъпо да се приложи на практика. Просто трябва да се намерят парите, така че да се позволи на всички деца да посещават училище и да не работят при подобни на робство условия, в които много от тях живеят и днес. Килимите трябва да струват повече.

Приятели, бебетата не само имат нужда, те имат и право да бъдат с майките си през първите месеци от живота си. Това не е проблем само на кърменето. Бебетата се объркват от многото хора, които се грижат за тях, преди да са имали шанса да се привържат към един човек. Големият специалист по детското развитие Юри Бронфенбренер веднъж каза, че всяко дете може да се справи и без някога да е имало майка, но ВСЯКО дете има нужда от някого, който е луд по него – който е очарован и показва това при всяка малка стъпка в развитието му. Трябва ли този някой да е нает помощник в домакинството? Така е било някога сред аристократите. Отделно от това подозирам, че най-големият експеримент в това за детето да се грижи наета работна ръка тече в Америка – и то във все по-голям мащаб, тъй като все повече и повече жени правят кариера – или трябва да работят.

Първият ми син е роден през 1979г, когато бях докторант към – както мислех – просветената служба по хранене към Корнелския университет. В същия ден секретарката там роди. Две седмици по-късно, след като беше свършила годишната й отпуска, тя беше на работа на пълен работен ден. Това не би се случило на детето на университетски работник в почти никоя страна на света, развита или развиваща се. Дори най-бедните страни не са толкова строги към майките и бебетата си.

Имам роднина, която много обичам. Тя е психиатър. Случих се на гости у тях, когато тя завършваше обучението си по психиатрия. Баща ми също беше психиатър, така че докато бях у тях, не се учудвах, че двегодишната й дъщеря имаше сериозни психологически проблеми! Виждах я да удря майка си и да й казва, че я мрази. Попитах майката какво смята да прави сега и тя ми отговори, че била приета на работа в една частна практика.

За нещастие, макар да знаеше, че дъщеря й все още има нужда от нея, там нямало да й плащат достатъчно и трябвало да работи още отначалото много извънредни часове. Бях ужасен, като знаех, че съпругът й получава поне $80 000 годишно, което е повече от това, което получават огромната част от шведските семейства, особено предвид ниските данъци в Щатите. Успях да се сдържа и попитах каква ще е стартовата й заплата, а тя ми каза – само $84 000. Всички сте виждали онези лепенки за смисъла на живота с текстове като “печели този, който умре с най-много играчки”. После си дадох сметка, че в Щатите текстът би могло да се промени така – “печели, който има най-много играчки и най-нещастни деца”.

Дори през 70-те години не се чувствах добре с изводите на повечето експерти по кърмене, че само (да се намери) още едно доказателство за биохимичните предимства на кърмата и това ще преобърне мисленето и ще привлече лекарите.

Искаше ми се да кажа – и какво от това? Никога не съм срещал медицински работник, който да не си мисли, че е голям поддръжник на кърменето и че притежава цялото знание на света за него. Дори хората от Обединените нации имат същото отношение – в презентацията си довечера ще дам примери как това днес ни води до най-голямата вреда, нанасяна някога на кърменето по света.

Но много по-важното е – кърменето няма нужда от лекари. Има нужда от вдъхновени жени. Когато жените имат нужда да кърмят, те ще получат помощ от медицински спезиалисти и където е възможно, ще игнорират или обучат онези, които причиняват вреда на кърменето. Дори основните изследвания да УБЕДЯТ медицинските работници за предимствата на кърменето, те ще се нуждаят от пълна промяна на мисленето си, преди да станат подходящите хора, от които да зависи да вдъхновят някого за нещо.

В някой бъдещ ден ще можете да кажете, че сте чули тук първото предупреждение – отчаяно се нуждаем от изследвания върху важността на това майката и детето да са заедно през първите месеци. Гигантските мултинационални компании по света са съвършено честни, като казват, че просто ни дават това, което ние искаме. Ако всичко, което искате, са биохимичните предимства на кърмата, тогава прекрасното ново бъдеще е вече тук. Вече има патенти за субстанции, които по състав са доста близо до майчиното мляко, произведени от човешки гени, имплантирани в мишки. Можете да откриете такива патенти в интернет. Фирмите-производителки на бебешки млека са направили първата копка в тази насока. Уверявам ви, че в много от техните щаб-квартири днес си блъскат главата върху бедствието с модифицирането на гени, сътворено от Монсанто и търпеливо правят дългосрочни планове как да убедят майките по света да приемат кърма, произведена от мишки или други животни. И тогава, освен ако не се проведат много повече изследвания върху (важността на) близостта на майката и бебето, няма да има нужда изобщо да се кърми. За някои хора точно това е идеята. В Швеция наскоро видяхме филмова звезда публично да предлага шише на бебето си, казвайки, че иска да изпита само веселите неща около това да имаш бебе. 600 души писаха до вестниците в отговор на това. Един каза – “вземете си куче”. Това е картинка на рекламиране на потребителски кооператив, направена от някого, който вероятно несъзнателно популяризира същия идеал или норми.

Ако това децата да се отглеждат с идеалната храна без присъствието на майката не е вашият идеал за утопия, предлагам да спрем да се фокусираме толкова върху чудните свойства на кърмата, а да погледнем по-отблизо проблемите, свързани с изключителното кърмене и (запазване) близостта на майката и детето. Кърмата не е магия. Тя е нещо също толкова нормално и обикновено като секса и бременността, като мастурбацията и цезаровото сечение. Изкуственото хранене има своето място, но по начало е с по-незадоволителни качества и трябва да бъде употребявано  само когато не е налице естествената алтернатива. По същия начин изцеждането и употребата на помпа трябва да бъде разглеждано като незадоволително по начало и да се използва само при нужда. Страна, в която жените са толкова подтиснати, че изцеждането с помпа е норма, има сериозни проблеми и защитниците на кърменето трябва да търсят поддръжници за извършването на широка социална промяна.

Заедно трябва да планираме краткосрочни мерки за справяне с тази ситуация, в която правата на майките и бебетата се престъпват – ясли на работното място, време и място за изцеждане в работата и т.н. Но такъв краткосрочен подход не трябва да отнема ресурси от дългосрочната работа, необходима да се създаде общество, което признава и улеснява нуждата майката да е с детето си поне за първите 6 месеца от живота му.

Понякога стигам до конфронтации с жените, които смятат всичко това за провокативно. Те изтъкват, че на много жени им се налага да се изцеждат и много искат и имат нужда да бъдат далече от бебетата си. Нека да поясня тези неща сега:
•   Не казвам, че изцеждането е нещо лошо. За разлика от много хора сред кърмещата общност не смятам, че и адаптираното мляко е нещо лошо. То може да спаси живот, също както и цезаровото сечение. Ура за нас човеците, които в този смисъл можем да си играем на господ и да спасим бебета, които иначе може би биха умрели. Всичко, което казвам, е че тези неща са за употреба в извънредни случаи и не трябва да са нормата. Като казвам, че стоят по-долу от природните, изтъквам факт, а не се опитвам да нараня нечии чувства.
•   Жените не трябва да са принудени да се върнат на работа скоро след раждането в общество, което уважава техните и на бебето им права.
•   Много малко жени биха искали да се върнат на работа, когато бебето им е под 6-месечна възраст, ако получават суми близки до заплатата си, за да останат вкъщи с бебето и ако им е осигурено връщане на същата или еквивалентна работа без да губят стаж. В Швеция пенсията ви дори не намалява особено, ако си вземете по-малко от 4 години отпуск да бъдете с всяко от децата си.

Кърменето представлява удобно извинение за нас мъжете, така че трябва да се справим с наследената представа за неравностойността на половете, според която жената е повече ангажирана в отглеждането на детето. Това, което Швеция прави в това отношение, е далеч в бъдещето за Щатите, но ето описанието – родителите получават 14 седмици майчинство и 10 дена отпуск по бащинство, за които се заплащат 80-90% от заплатата. След това на двойката се предлага още около година платено майчинство и още няколко месеца на минимално заплащане. Всеки родител трябва да вземе по един месец от това време, иначе месецът се губи. В Швеция се дебатира да бъде увеличено това време. Така че идеалното би било за майката да вземе първите 6 месеца изцяло, след това бащата да вземе ¼, а майката - ¾ от отпуска за следващите 6 месеца, след това поравно за следващите 6 месеца и т.н., докато кариерата на всеки от тях е в еднаква степен засегната от раждането на всяко дете. Дори в Швеция това е дългосрочен план – в момента мъжете взимат само около 12% от отпуска по бащинство. Да прекарват равно време с бебето трябва да е по избор, естествено, понеже не всички майки биха поискали да е така, дори и бащата да го желае. Но това е просто илюстрация, че в създаването на общества, където 6 месеца изключително кърмене е влязло в действие и дори се приема за гарантирано, не нужно да има наследена неравносностойност на половете.

Американските бебета го заслужават също както и бебетата навсякъде – не спирайте да се борите!


Преведе hedra от www.geocities.com/HotSprings/Spa/3156
Цитирай


Мнения: 1 586
Много дълго, но много интересно за четене. А колко ли е било интересно за слушане Smile
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Дълго, но увлекателно. И това в страна, която има все пак култура на кърмене, била тя и до голяма степен култура на помпи Exclamation
А за тук даже не мога да си представя колко дълго ще се получи...
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Цитат
Гигантските мултинационални компании по света са съвършено честни, като казват, че просто ни дават това, което ние искаме. Ако всичко, което искате, са биохимичните предимства на кърмата, тогава прекрасното ново бъдеще е вече тук. Вече има патенти за субстанции, които по състав са доста близо до майчиното мляко, произведени от човешки гени, имплантирани в мишки. Можете да откриете такива патенти в интернет. Фирмите-производителки на бебешки млека са направили първата копка в тази насока. Уверявам ви, че в много от техните щаб-квартири днес си блъскат главата върху бедствието с модифицирането на гени, сътворено от Монсанто и търпеливо правят дългосрочни планове как да убедят майките по света да приемат кърма, произведена от мишки или други животни. И тогава, освен ако не се проведат много повече изследвания върху (важността на) близостта на майката и бебето, няма да има нужда изобщо да се кърми.

Интересно, но дълго. Затова избирам цитат, който ме впечатли, за тези, които нямат време да четат всичко! Wink
Вече са ни убедили, че кравето мляко е почти толкова добро, колкото и майчиното (дори и по-добро: има точно необходимите количества желязо и пр.); сега остава да ни промият мозъците и за мишето мляко. Крачката е малка. Заповядаите в Прекрасния Нов Свят.
Цитирай


Мнения: 6 142
Цитат
Кърмата не е магия. Тя е нещо също толкова нормално и обикновено като секса и бременността, като мастурбацията и цезаровото сечение. Изкуственото хранене има своето място, но по начало е с по-незадоволителни качества и трябва да бъде употребявано само когато не е налице естествената алтернатива. По същия начин изцеждането и употребата на помпа трябва да бъде разглеждано като незадоволително по начало и да се използва само при нужда. Страна, в която жените са толкова подтиснати, че изцеждането с помпа е норма, има сериозни проблеми и защитниците на кърменето трябва да търсят поддръжници за извършването на широка социална промяна.

На мене това ми хареса много.
А това за мишата кърма е потресаващо гадно. Да се докараме до там, да даваме на бебетата си такава гнъс  Mr. Green
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
А,споко - те засега само на мишки са го пробвали,скоро и на крави и тогава да видите прекрасен нов свят - отиваш в кварталната бакалия и си купуваш кърмата директно спретнато бутилирана в пластмасово шишенце,чиста работа Very Happy И доларчета за въпросните компании валят,валят Rolling Eyes
На мен ми беше интересна представата за Америка,която се дава в статията - защото ние,четейки основно разните сайтове в подкрепа на кърменето,оставаме с друго впечатление,че е много напредничава кърмаческа страна.Е да,ама не - според както излиза от статията.
А щом и Тед Грейнер съжалява американските бебета за лошия им старт в живота,предвид,че веднага ги дават на майките и мамите раждат в условия,където има всичко за подпомагане на раждането - как ли трябва да си ожалим собствените бебенца тогава Sad Ама поне имаме платено (макар и мизерно платено) майчинство - та сме една крачка напред пред хамериканското общество Very Happy
Цитирай

Страсбург

Мнения: 819
Тази статия и на мен ми хареса.  Smile
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
И аз се чувствам с една глава над средностатистическата американка, поне майчиство вземам - малко, но пък редовно Wink
Цитирай

Варна,морето,сините вълни.

Мнения: 2 785
Цитат на: Jade
И аз се чувствам с една глава над средностатистическата американка, поне майчиство вземам - малко, но пък редовно Wink

И с едни гърди пълни с мляко по-напред! Laughing
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Цитат на: Tsvety
И с едни гърди пълни с мляко по-напред! Laughing

 smile3521
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.