Отдавна съм една от вас, това което ме накара да пиша е ....

яхнала метлата, права си - в криво настроение съм...

Но съжденията си ги правя на основа поста на авторката. Тя сама пише, че отношенията не са им били добри, че бремеността е изненадала и двамата и че той е казал, че не желае нито нея, нито детето от самото начало...

Аз в тази ситуация не бих запазила дете, защото е ясно, че то няма да има баща... А ако реша да го родя ще е с ясното съзнание, че мъжът макар и дал генетичен материал не иска да е баща и не бих го тормозила с дела...

За мен цялата ситуация е като едновремешното 'връзване'... Забременяваш от някой /гаджето/ и той няма избор освен да се ожени за теб. Не ми харесва и никога не съм одобрявала това да се възползвам от позицията си на жена.

Това е моето мнение. Аз така смятам - може и да не съм права. 

Уф, мила когато са намесени майчински чувства, сама знаеш че логиката олеква...
Аиде пийс! 
 И си оправяй настроението моля, щото на Оптимизма не му отива тоз образ. 
Една Жена, сори за спама.

Именно.

за да се ,,направи дете,, са нужни двама!бащата трябва да си носи последиците ,и по -точно ОТГОВОРНОСТТА!
искал,не искал....дрън -дрън.щом е бил с нея ,щом е имало секс,щом има ДЕТЕ от това-да си понесе отговорността.
те тия ,,мъже,, да се научат да носят отговорност!
живота не е само удоволствия,не е виртуално порно ,нито секс без ангажименти-ей така за удоволствието!
то затова и законите не случайно са в защита на майките.
и въобще съм против-пускаш паричка -получаваш удоволствие.пускаш друга -misson abort!
щом дробиш -че сърбаш!
нали сме големи хора?
или някой не иска да порасне?

desilosha, за съжаление си права... Всичко е в ръцете на жената. Няма значение дали мъжът иска или не да е баща... Става каквото жената си науми.
Защото има и обратната ситуация: Жената бременна, но не желае дете, а мъжът го иска. Ха, ма кой го пита него... Тя прави аборт. Никой не може да я задължи да задържи детето и да му го даде на него да си го гледа...примерно.


Горното не го разбрах.    Звучи ми като плащане за секс или нещо бъркам...


Каквато и да е била причината - той ИМА право да откаже да бъде баща - не законното, човешкото право. А това, че си го съдила за бащинство означава, че не - не си си поела отговорността сама. Защото от тук насетне и двамата сте родители. Този мъж има равни права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ с теб само поради факта, че името му го има в акта за раждане.

Аз ли не се изразявам правилно вече се чудя? Щом човека е казал: "Не искам дете", когато си му съобщила за това, че си бременна, не ти ли хрумна тогава, че той е сериозен и не желае дете? И ако ти е хрумнало и си го приела поради що след това го съдиш за бащинство, а сега искаш 'нормални отношения'?

На детето си винаги е можело да кажеш кой е биологичния му баща...

Съвсем правилно се изразяваш, Иса, подкрепям изцяло мнението ти.

Още снощи, бродейки из форума това мислех да напиша, но не ми звучеше много коледно...
Категорично за дете са нужни двама.Бебето е станало случайно, до колкото разбирам, не е планирано.Това, че е имало секс не значи, че мъжа винаги е виновен за случката.Контрацептиви е редно и двамата да ползват.Има грешка, има решение на проблема.Но не еднолично със съдбата на нов живот.Мъжът е казал, че не се нагърбва да е родител все още.Негови си причини има, Една жена, след като даже не ги е споделил с теб е повче от ясно, че в неговите очи не си била жената за неговите деца просто.Нагърбила си се да износиш и родиш и после-съдиш за бащинство.И аз не разбирам защо.Една жена, сама си решила за живота на това дете, а хората сега се опитват все пак да му подадат нещо.

Една жена, ще те посъветвам нещо, не от собствен опит, но от опита на мой приятел, който много уважавам. Той не искаше и не беше готов да стане баща, когато приятелката му, с която дори не живееха заедно, забременя. Разделиха се. Тя роди детето въпреки неговото несъгласие, но не пожела да го осъди за издръжка. Пое изцяло финансовите и физически грижи за бебето. Направи големи жертви от своя страна, за да запази собственото си достойнство.
Резултатът беше, че бащата на детето не само, че го припозна след раждането, но и сам започна да настоява да се грижи за него, чете книги за родители, води го със себе си. Сега жената и мъжът са добри приятели, свързани с детето си. Аз лично съм сигурна, че е напълно възможно това приятелство да прерасне отново във връзка, когато обстоятелствата станат подходящи.
Зависи от хората, разбира се. Това е просто една поучителна история, че хората не са само добри или само лоши. Всеки има момент на слабост, но успее ли да го преодолее и получи ли шанс, може да компенсира...

Тааа, съветът ми е не прибързвай с поставянето на етикети и генерализирането. Изчакай, наблюдавай, вземи положителното от тази ситуация, дори да не е това, което си очаквала. Животът е пълен с обрати, но те никога не се случват, когато ги очакваме или когато ги планираме.

[/quote]

Съгласна съм, че когато бремеността е факт, всичко зависи от майката - дали ще се роди или ще се направи аборт, но една крачка назад - дали да се направи дете или не зависи от мъжа, ако жената иска дете, а мъжа не, няма как да се случи, точно за това не го оправдавам, ако не е искал дете, да не го е правил. Дете се прави по един начин полов контакт, без предпазни мерки и съзнателно свършване в жената, това за мен не е инцидент ...., ако смяташ че тази жена /в случая аз/ не искаш да е майка на детето ти, просто не й го правиш.
А не правиш детето, след това заявяваш, че не го искаш .....

[/quote]

       Спомням си, като попитаха Карл Джераси, създателя на анти-бебе хапчето, защо няма измислено още такова за мъже, той с усмивка отговори, че никога една жена не може да бъде сигурна, дали мъжа си е изпил хапчето...
       Не знам защо, но много от пишещите тук сякаш отричат секса за удоволствие. Вие никога ли не сте правили секс с мъж, който не е подходящ за баща на децата ви?!? Ами семействата, които имат едно дете, но още не са решили да имат второ - те може би не трябва да правят секс? Нали затова има предпазни средства?!? И когато той не е ползвал такива, ти къде си била в този момент? Ти не видя ли? А щом сте правили секс "без предпазни мерки и съзнателно свършване в жената", ами ти нали знаеш, че имаше Постинор, сега има Ескапеле... Не е бил момента подходящ, не бил узрял мъжа за татко - ами ти вземи мерки... Ти си се съгласила на секс без презерватив, ти не си се опитала да се предпазиш...
        Според мен, по-трудно е някой ще направи дете на жена, ако тя не иска... И ако е в съзнание... Това твоето"...ако жената иска дете, а мъжа не, няма как да се случи...", извинявай, ама ми звучи малко... Ти си пример, че може да се случи.
         И последен въпрос - ти искаше ли дете от този мъж?

Но сега всичко което се случва, отново ме кара да се връщам назад да мисля за тях и не знам какво да направя, дали изобщо трябва да правя нещо.
Какво мислите вие, какъв съвет бихте ми дали ....


Дали Една Жена е принудила бащата на детето си да стане баща няма никакво значение, според мен.
Нейният въпрос е друг.

Една Жена, доколкото разбирам, ти питаш дали трябва нещо да предприемеш в отговор на издръжката и подаръците.
За да си изясниш отговора на този въпрос, трябва най - напред да знаеш какво искаш.

Искаш ли да имаш нещо общо с бащата на дедето ти и неговото семейство?

И ако да, какво точно?
Искаш да се събереш отново с този мъж и да отгледате детето заедно?!
Или просто искаш детето ти да има връзка с баща си?

А ако не, какво означава това?
Не искаш нито да ги виждаш, нито да ги чуваш? Не искаш пари и подаръци?

Или опасението ти е, че тези подаръци са прелюдия към евентуални претенции от тяхна страна?

Едва след като си отговориш на тези въпроси можеш да решиш дали да предприемеш нещо.

Все пак и аз мисля, че мъж, който сам и доброволно изпраща издръжка, е най - малкото добронамерен към детето ти, и може би, когато се изясниш със себе си, би могла да го потърсиш. И да поговорите.

Ей тук ти е грешката...като знаеш, че мъжа незнае какво иска е логично да се сетиш, че не е узрял и нищо хубаво няма да излезе.Ако ти си искала дете, а той не е знаел е било хубаво да поговорите.Нарича се семейно планиране примерно...И той да си каже болката.И ако си каже-ми незнам-трябва да ти е ясно, че може да не знае още Н брой години.А ти си искала дете.Това няма общо с неговото незнание.Било е като самоцел-ти може и данезнаеш, но аз знам и за себе си решавам.Като си решила за себе си, не намесвай него.Ако сте говорили и обсъдили всичко-кажи, друго е.
Алито-не е съвсем така.Едно нещо си има предистария, низ от случки предизвикват определени други, определено поведение и прочее...Определящото е дете, което не е било желано от мъжа,изключение бих направила само, ако бебето е било планирано и после се е отметнал таткото.Случаи тук такива-бол.