Олинце, има избирателност в тези им действия- много добре усещат кого могат да ударят или ухапят. аз пресякох опитите да ме наранява доста отдавна, признавам си- с бой, но факт е, че не ми посяга. баща си обаче го прави на луд, ползва го за боксова круша и е целия нагризан. най- интересното за мен е, че малкия удря и дядо си- моят баща, 120 кг, който като малка ме спукваше от бой и знам колко силна е ръката му. детето обаче много добре знае, че дядо му няма да му посегне и злоупотребява.
- Публикувана: 28 дек. 2007, 16:59 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2007, 12:21 ч.
държат ли се вашите малки деца така?
Честно казано, незнам на колко години е детето ти, но ако някое от моите деца дори си помисли да ми посегне, да удари някого без причина....ще има доста неприятности. Не само, че ще изяде някой друг шамар, ами и ще има доста голямо наказание (това за по-големи деца, разбира се)
Не съм за шамарената педагогика, но и не разбирам, как така спокойно разправяш, как дъщеря ти посяга на теб или някой друг?!
Вярвай ми, ще имаш неприятности по-късно в яслата или градината, ако не вземеш мерки.
ям си шамарчета, ама, като се ядосам и тя си хапва по някое, а после като разбере, че е сгрешила идва да ми се четка.."Мами"-мър-цър и ме прегръща и целува!!Найстина не мислех, че ще го приемете така сериозно, за което се извинявам, но пак казвам- за мен това си е ИНАТ, свиква се!! 
[/quote]
ям си шамарчета, ама, като се ядосам и тя си хапва по някое
[/quote]
Явно сте в някъкав порочен кръг, кой, кого ще нашамари.
Ти се ядосваш - пляскаш, тя се ядосва - посяга.
Не си мисли, че те съдя или нещо такова. Просто големият ми син беше доста агресивен след 2-та годинка. В къщи на никого не посягаше, но пък ми е правил панаири по улиците. Пълна волна програма : крясаци, рев, дърпане, опити да легне на земята и да реве....и всичко това, когато види някоя количка и аз откажа да я купя. Просто някакъв кошмар....
И понеже беше най-едрият в яслата и градината и започнал да посяга на децата, колко съм се червила пред родителите аз си знам. Взимах го от градина и все очаквах да е на пейката до учителката или на столче до нея. На "позорния стол".
Една случка го промени, спря да посяга на децата вече, пък и е голям....но периода в който посягаше беше много неприятен.
И моята госпожица използва този номер.Бие се по главичката с ръце и крещи "болииии".Според мен от личен опит е разбрала,къде е най-болезненото място и там акцентира,за да и мине номера.Явно в детската си главичка е убедена,че щом тя изпитва болка и ние я усещаме.При опитите да и отвлека вниманието ставаше по-зле.Вдига децибелите и се настървява-нашето поведение и показваше,че е на прав път.Значи номера действа.Сега предприех друга тактика-игнор пълен.Започне ли "шоуто" намирам си друга работа и даже не и говоря,докато не престане.След около седмица престана да го прави,НО само на мен!Баща и се опитва да я обгрижва по време на "сеансите" и това я амбицира.Все едно да хвърляш сухи съчки в огън.
, но почна да го прави сравнително късно ( 2 г. ). Когато почна да го прави тоя номер, гледам да и отклоня вниманието с нещо друго, вместо да и се карам, защото инъче няма ефект.
аз се справям с тръшканията като го обръщам на майтап. например започвам да я имитирам, подигравам й се (но така, че и на нея да и стане смешно, а не да се обиди), разиграваме разни сценки и накрая всичко завършва с много хилене, борене, гъделичкане и т.н. после се пробва още 2-3 пъти и спира 
иначе и главата се пробва да си удря, залягала ми е по земята на улицата и в магазини, даже като беше на 5 месеца, понеже много повръщаше беше се научила, че като се закашля веднага отивам при нея и започна да се прокашля драматично когато искаше да й обърна внимание, все едно беше решила, че прокашлянето в превод означава "ела тук!" 
може и да не съм права, но не го приемам като инат. според мен за тях това е вид изразно средство. и просто трябва да им покажем, че не е така и да им дадем по-ефективни алтернативи
но пък с боя си имам проблеми..
през лятото се научи от едно детенце, че може да се удря (защото видя, че на него родителите му позволяват, а аз не се отнесох достатъчно твърдо в началото) и сега от време на време се пробва да удря. успявам да й отклоня вниманието и за известно време забравя, но когато някое дете се държи агресивно към нея пак се сеща и се почва отначало
иначе и главата се пробва да си удря, залягала ми е по земята на улицата и в магазини, даже като беше на 5 месеца, понеже много повръщаше беше се научила, че като се закашля веднага отивам при нея и започна да се прокашля драматично когато искаше да й обърна внимание, все едно беше решила, че прокашлянето в превод означава "ела тук!" може и да не съм права, но не го приемам като инат. според мен за тях това е вид изразно средство. и просто трябва да им покажем, че не е така и да им дадем по-ефективни алтернативи
но пък с боя си имам проблеми..
през лятото се научи от едно детенце, че може да се удря (защото видя, че на него родителите му позволяват, а аз не се отнесох достатъчно твърдо в началото) и сега от време на време се пробва да удря. успявам да й отклоня вниманието и за известно време забравя, но когато някое дете се държи агресивно към нея пак се сеща и се почва отначало 
. Така че се успокой не сте само вие. 
