bebolina1, направо уплаших кучето със смеха си. Още, още! 
- Публикувана: 28 дек. 2007, 19:48 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 23:49 ч.
Семейни трагикомедии и битовизми
Ама включвайте се и вие, сеирджийки такива!Чувствам се като наказана самичка поради "талант". Талант имам един-да готвя като майка ми, добре, че стомахът на мъжО е джелезен, та оцелява, че и дебелее даже. Аз га си го забърсАх буквално от улицата, беше 68 кила на неговите два метра височина, сега вече е заветните 95...Като го доведох вкъщи да го запознавам с наште, баба ми го посрещна още от портата с вайкане: "Алеле, отдека го найдЕ тойо изпосняк, моме, щто че го прайш?". Викам, бабе, ще си го отглеждаме, па барем наддаде нЕкое кило. Та ще го впечатлявам аз с вкусни манджи. А той ми донесъл за подарък с двойнствен смисъл една подправка, за времето си много вносна, много специална-вегета. Аз изобщо от подправки не разбирам, от тази пък хич, но щом я е донесъл, трябва да се ползва...Слагам аз лъжичка, малее ми и слагам смело, докато реших, че е достатъчно. Готвя месо с ориз. Резултатът-наситено зелен ориз с отровносолен вкус. Хич и не го пробвам предварително, на вид ми харесва. Сервирам на масата, всеки побутва чинията и любезно отказва да яде, а мъжО-герой, хапва, дъвче мъчително дълго и преглъща. Ей колко е културен, яде бавно като джентълмен, мисля си аз, ма толкоз акуратно не сте виждали мъж да се храни, гледам го влюбено и хич не се сещам да ям...А той го изяде, всичкото в чинията. Тук вече майка ми не издържа, дърпа ме настрани и вика: "Вземай го този и хич не го мисли повече, щом това изяде, твърд характер е и те обича..." А за десерт-кекс, но не знам как постигнах този резултат и досега ми е чудно как стана така, че отвън беше доста прегорял, а отвътре-съвсем течен, с лъжица да го кусаш...И него изяде, хем с малка лъжичка. Майка ми доволна, момчето скандали не вдига, яде всичко, пърха около мене и само повтаря: "Ако до утре оцелее, наш е, взимаме си го." Е, оцеля и още ми яде манджите. Като му сервирам само на него, жално пита:"Това сега сам ли ще го ям?". Аз нагло отговарям, естествено, знаеш колко съм зле със стомаха. Той въздъхва тихичко и почва...
Ха, ха, ха, Беболина, наистина весела темичка. Ама ти наистина ли се остави в ръцете на тоя Торочо?! 
А сега да разкажа една историйка с баба и дядо. Ходили да перат на барата. Бара е едно място в реката, където водата пада от високо и е бърза. Прави се нещо като корито от дъски и тамот силата на водата се перат големите вълнени одеала, халища и килими. Едно време там са се перяли, сега мисля, че има фирми, които го правят. Както и да е. Натоварили на москвича мокрите одеала и тъкмо тръгнали да се пребират, колата не запалила, като погледнали - бензина свършил. Дядо казал на баба:"Аз отивам до бензиностанцията да взема бензин, ти стой пази одеалата, да не ги открадне някой". А тя:"Хайде сега ще те чакам. Закарай ни в къщи набързо, пък после отивай за бензин".
А сега да разкажа една историйка с баба и дядо. Ходили да перат на барата. Бара е едно място в реката, където водата пада от високо и е бърза. Прави се нещо като корито от дъски и тамот силата на водата се перат големите вълнени одеала, халища и килими. Едно време там са се перяли, сега мисля, че има фирми, които го правят. Както и да е. Натоварили на москвича мокрите одеала и тъкмо тръгнали да се пребират, колата не запалила, като погледнали - бензина свършил. Дядо казал на баба:"Аз отивам до бензиностанцията да взема бензин, ти стой пази одеалата, да не ги открадне някой". А тя:"Хайде сега ще те чакам. Закарай ни в къщи набързо, пък после отивай за бензин".
Не мога да се меря с Беболина, но все пак ето една история и от мен.
Далечната 76. Летни горещини. Вила с огромна тераса и двамата с моето старо момче, все още неженени, четем за изпити далеч от изкушенията на града. Няма телефон, няма телевизор само ние двамата, пълен хладилник и камара учебници. На третия ден вече ни е доста скучно. Лежим на шезлонги на терасата, поливаме се с вода от един детски басейн и той току се сеща за нещо, я студена водичка, я швепс (колата си я пазехме за вечерта с водчица да я поемаме) ще поиска от хладилника с мазно гласче, а аз влюбена патка пърхам и тичам до хладилника. И така бавно, бавно търкаля се ленивия следобед.
В един момент откъм улицата се чуват гласове и смях. Ясно е, че ято момичета приближават към нас. Милото веднага наостри уши, изправи гребен и тутакси предложи той да донесе по една кола. Не мога да отрека, че прецени времето перфектно и точно когато девойките дойдоха съвсем близо до нас той се появи на терасата в целият си блясък. Висок, леко загорял от слънцето, с атлетична фигура, изпъчил гърди, премрежил поглед – целият чар и неустоимост. Слага ледените бутилки на масичката между шезлонгите и демонстрирайки пълно безразличие към чуждите обекти от женски пол със замах и лениво отегчение на фатален мъж се отпуска върху шезлонга… обаче той се разгъва и милото се пльосва по гръб върху мозайката, при което събаря и масата и колата и учебниците. Девойките изпаднаха в истерия от смях, а аз също се смея и дори не мога дори да го попитам как е, а милото лежи безмълвно между счупени бутилки и разпилени записки, а колата бавничко напоява банския му.
И досега, когато разказвам този случай, той не пропуска да отбележи: “Аз бера душа, а тя се киска като луда!”
Далечната 76. Летни горещини. Вила с огромна тераса и двамата с моето старо момче, все още неженени, четем за изпити далеч от изкушенията на града. Няма телефон, няма телевизор само ние двамата, пълен хладилник и камара учебници. На третия ден вече ни е доста скучно. Лежим на шезлонги на терасата, поливаме се с вода от един детски басейн и той току се сеща за нещо, я студена водичка, я швепс (колата си я пазехме за вечерта с водчица да я поемаме) ще поиска от хладилника с мазно гласче, а аз влюбена патка пърхам и тичам до хладилника. И така бавно, бавно търкаля се ленивия следобед.
В един момент откъм улицата се чуват гласове и смях. Ясно е, че ято момичета приближават към нас. Милото веднага наостри уши, изправи гребен и тутакси предложи той да донесе по една кола. Не мога да отрека, че прецени времето перфектно и точно когато девойките дойдоха съвсем близо до нас той се появи на терасата в целият си блясък. Висок, леко загорял от слънцето, с атлетична фигура, изпъчил гърди, премрежил поглед – целият чар и неустоимост. Слага ледените бутилки на масичката между шезлонгите и демонстрирайки пълно безразличие към чуждите обекти от женски пол със замах и лениво отегчение на фатален мъж се отпуска върху шезлонга… обаче той се разгъва и милото се пльосва по гръб върху мозайката, при което събаря и масата и колата и учебниците. Девойките изпаднаха в истерия от смях, а аз също се смея и дори не мога дори да го попитам как е, а милото лежи безмълвно между счупени бутилки и разпилени записки, а колата бавничко напоява банския му.
И досега, когато разказвам този случай, той не пропуска да отбележи: “Аз бера душа, а тя се киска като луда!”
gery_to, как няма да му се оставя в ръцете на Точоро, рекламата беше такава, че и стилист Капанов би подвил опашка пред него...
бабче, страхотно разказваш, бая се пасмях за сметка на горкото ти момче...
Аз вече бях споменала, как се изреди цялата рода на мъжа ми да ни види нас и Софията покрай нас. Една вечер пристига някакъв индивид и се представя за братовчед. Мъжо го припозна, казва: "Утепай ме, името му не мога да си спомня, но по физиономия така, май ми беше на изпращането войник на времето. Ма те 200 души бяха, та няма начин поименно да ги помня..." А той, оригинален екземпляр, с вгащен пуловер в дънките, един оперЕн, важен-важен, с много голямо самочувствие и по войнишки изпънат, само че и изпънат ми стига току до носа. Вечерта ми стана лееко неприятен като заговори как е женен в Германия, какъв чорбаджия е, как е изпреварил всички роднини, нищо че в Германия лепи плочки по строежите, стана ми лееко гнусен, като заобяснява как е женен за някаква баба германка заради гражданството и само като го вземе, ще я разкара, но най ме изгуби за приятел като каза, че бившата му жена, щото му правила магии, родила дете с умствени увреждания и той гордо заявява, че не го бил виждал и не искал никога да ги види. Това пък за магиите му го казала друга врачка и талисман му направила, дето се мандахерца на дебелия му врат с една златна верижка, от тея мутренските...Бляк. А пък като влезнах в банята и видях, че си изпрал чорапките и си ги прострял на чучурчето на чешмата, направо се сгнусих от собствената си баня. На сутринта, още не сме се събудили, нашият минал през банята, самообслужил се с всичко, що видял и един изчервен обяснява на мъж ми, че "тая пеня за бриянье", дето я ползва мъж ми, нищо не струва, той от Германия ква ше му донесе, да паднеш...А мъж ми се оглежда недоумяващо, щото си знае къде са му принадлежностите за бръснене и се чуди къде пяна за бръснене намерил скъпият ни гост. Зацепва нещо и се подсмихва, отива в банята да провери. И след малко от банята се чува гръмко "Ха-ха-ха." Междувременно гостът си взел кръглото огледало от над мивката, подпрял го на едно шише на масата и загрижено си опипва и почесва бузите и все за пенята си говори. Сепва се от гръмкия смях на мъжа ми, а аз деликатна: "Ми нали го знаеш той колко е весел, като си се сети за нещо и си се смее..."Ама никак не ми е смешно, аз бременна, с рискова бременност, а този пред очите ми почва да се лющи, кой знае каква странна болест ми надовлякъл в къщи...Мия чашката му за кафе вече трети път, лъскам, търкам и се опитвам да си спомня от коя чиния е ял, та направо да я изхвърлям. А мъжо не спира да се смее, отивам в банята да видя на него пък какво му стана, той отваря, оглежда се крадешком, дръпва ме бързо в банята, заключва вратата и през смях само ми показва флакончето от депилатоара ми. Зацепвам аз, защо пенята не му харесала на човека, да не споменавам, че в банята само интимната ми самобръсначка, че има гнусливи и вече поуспокоена, че не участвам в епизод от Регенезис и аз се засмивам. От банята вече се чува Ха ха ха, придружено с едно тъничко кис кис кис. Поуспокоихме се, посъжалих го човека и му дадох кремче за след депилатоара, та го поизлекувахме малко. Защо се беше объркал, не знам, на флакона имаше нарисувани крака, пишеше на български, чешки, че чак и на немски...
бабче, страхотно разказваш, бая се пасмях за сметка на горкото ти момче...
Аз вече бях споменала, как се изреди цялата рода на мъжа ми да ни види нас и Софията покрай нас. Една вечер пристига някакъв индивид и се представя за братовчед. Мъжо го припозна, казва: "Утепай ме, името му не мога да си спомня, но по физиономия така, май ми беше на изпращането войник на времето. Ма те 200 души бяха, та няма начин поименно да ги помня..." А той, оригинален екземпляр, с вгащен пуловер в дънките, един оперЕн, важен-важен, с много голямо самочувствие и по войнишки изпънат, само че и изпънат ми стига току до носа. Вечерта ми стана лееко неприятен като заговори как е женен в Германия, какъв чорбаджия е, как е изпреварил всички роднини, нищо че в Германия лепи плочки по строежите, стана ми лееко гнусен, като заобяснява как е женен за някаква баба германка заради гражданството и само като го вземе, ще я разкара, но най ме изгуби за приятел като каза, че бившата му жена, щото му правила магии, родила дете с умствени увреждания и той гордо заявява, че не го бил виждал и не искал никога да ги види. Това пък за магиите му го казала друга врачка и талисман му направила, дето се мандахерца на дебелия му врат с една златна верижка, от тея мутренските...Бляк. А пък като влезнах в банята и видях, че си изпрал чорапките и си ги прострял на чучурчето на чешмата, направо се сгнусих от собствената си баня. На сутринта, още не сме се събудили, нашият минал през банята, самообслужил се с всичко, що видял и един изчервен обяснява на мъж ми, че "тая пеня за бриянье", дето я ползва мъж ми, нищо не струва, той от Германия ква ше му донесе, да паднеш...А мъж ми се оглежда недоумяващо, щото си знае къде са му принадлежностите за бръснене и се чуди къде пяна за бръснене намерил скъпият ни гост. Зацепва нещо и се подсмихва, отива в банята да провери. И след малко от банята се чува гръмко "Ха-ха-ха." Междувременно гостът си взел кръглото огледало от над мивката, подпрял го на едно шише на масата и загрижено си опипва и почесва бузите и все за пенята си говори. Сепва се от гръмкия смях на мъжа ми, а аз деликатна: "Ми нали го знаеш той колко е весел, като си се сети за нещо и си се смее..."Ама никак не ми е смешно, аз бременна, с рискова бременност, а този пред очите ми почва да се лющи, кой знае каква странна болест ми надовлякъл в къщи...Мия чашката му за кафе вече трети път, лъскам, търкам и се опитвам да си спомня от коя чиния е ял, та направо да я изхвърлям. А мъжо не спира да се смее, отивам в банята да видя на него пък какво му стана, той отваря, оглежда се крадешком, дръпва ме бързо в банята, заключва вратата и през смях само ми показва флакончето от депилатоара ми. Зацепвам аз, защо пенята не му харесала на човека, да не споменавам, че в банята само интимната ми самобръсначка, че има гнусливи и вече поуспокоена, че не участвам в епизод от Регенезис и аз се засмивам. От банята вече се чува Ха ха ха, придружено с едно тъничко кис кис кис. Поуспокоихме се, посъжалих го човека и му дадох кремче за след депилатоара, та го поизлекувахме малко. Защо се беше объркал, не знам, на флакона имаше нарисувани крака, пишеше на български, чешки, че чак и на немски...
беболина страхотно разказваш.Ето какво си спомних от моето детство,редовно бях на село през лятото ,била съм сигурно някъде към 14год. и все мъкнех от Хасково някакви мазила ,повечето си бяха в моята стая ,но в хладилника бях си прибрала студена кола-маска .Дойде и ред на следващото мъчително обезкосмяване и аз си я потърсих,но нищо не намерих ,след разпити от моя страна на домочадието,дядо чистосърдечно си призна ,че я изял,бая зор видял ама се справил (слава богу нищо не му стана).Имам и още изцепки ама ще ми изгори баклавата ,вие сте на ред.
Много малко са младите с този весел дух.
Разказвам аз, щот съм болен егоцентрик. Като бях малка, една приятелка на моето "а пък аз" все казваше: "Е, и? Кого го интересува?". Дълги години след това, ако "а пък аз" ми дойдеше на устните, все си го преглъщах, че кой го интересува. И след дългото задържане, изглежда, че "а пък аз" вече напира и през ушите ми да излезе...
moni4ka, благодаря за милите думи. Много са младите с весел дух, но не четат темите в ДиС...
skarletini , много ми хареса дядо ти. Представям си, докато е нагъвал кола-маската, какво си е мислил: "Мале, внучката какъв гаден буламач е сготвила, ама трябва да се изяде, че как ще се престраши отново да сготви..."
moni4ka, благодаря за милите думи. Много са младите с весел дух, но не четат темите в ДиС...
skarletini , много ми хареса дядо ти. Представям си, докато е нагъвал кола-маската, какво си е мислил: "Мале, внучката какъв гаден буламач е сготвила, ама трябва да се изяде, че как ще се престраши отново да сготви..."
Преди години бях за няколко дни при баба и дядо, които живеят на село. Понеже имам проблеми, всяка вечер пия чай за разхлабване, тогава пиех този зеления, китайски. Бяха ми останали само 6 сашета. Във въпросният ден ме нямаше цял ден. Прибрах се и вечерта преди лягане с огромна изненада гледам кутията в боклука, сашетата ги няма... Питам "Бабо, къде ми е чая?", а тя вика Днеска дойде дедо ти Гошо от Беласица и с него пиХнахме па 2 чая, ама то твойо чай не е ич сладок, нагарча. Дип,че Беше късно за кафе и аз го сварих, та да се стоплим." След половин час баба ми беше в тоалетната и не излезе дълго време от там а с дедо Гошо не знам каква е станало, не е идвал от тогава.
Преди години бях за няколко дни при баба и дядо, които живеят на село. Понеже имам проблеми, всяка вечер пия чай за разхлабване, тогава пиех този зеления, китайски. Бяха ми останали само 6 сашета. Във въпросният ден ме нямаше цял ден. Прибрах се и вечерта преди лягане с огромна изненада гледам кутията в боклука, сашетата ги няма... Питам "Бабо, къде ми е чая?", а тя вика Днеска дойде дедо ти Гошо от Беласица и с него пиХнахме па 2 чая, ама то твойо чай не е ич сладок, нагарча. Дип,че Беше късно за кафе и аз го сварих, та да се стоплим." След половин час баба ми беше в тоалетната и не излезе дълго време от там а с дедо Гошо не знам каква е станало, не е идвал от тогава.
Azsa - полхилвам се тихичко, въпреки, че ми идва да са заласна с глас......./и аз пия от този чай... / 
, боли ме джигерЯт от смях
azsa
Това ми напомни, свеки като ми беше на гости, в стаята си под леглото намерила пакетче чай и си го сварила. А ние бяхме разхвърляли навсякъде препарат против молци в такива пакетчета. И на нея и нагорчал чая, ама оцеля - не удря гръм в копривата. А нейният коментар беше: "Е, то такива малки гадини не може да умори, та мене ли."
Това ми напомни, свеки като ми беше на гости, в стаята си под леглото намерила пакетче чай и си го сварила. А ние бяхме разхвърляли навсякъде препарат против молци в такива пакетчета. И на нея и нагорчал чая, ама оцеля - не удря гръм в копривата. А нейният коментар беше: "Е, то такива малки гадини не може да умори, та мене ли."