Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора


Мнения: 3 479
Не знам дали темата ми е за тук, но аз все пак реших да питам вас. Намирам се в следната ситуация: малкият ми син е на година и четири месеца, а пък аз май съм бременна Razz . И сега се чудя, как ще се справям бременна с малко дете, което още е почти бебе и трудно управляемо? Например, често ми се налага да го вдигам: за да го сложа в леглото му, на столчето за хранене, в количката или по друг повод. Също така той буйства и рита докато го обличам и му сменям памперса. Като сме на разходка, често се налага да го вдигна и преместя, ако той например не иска да излезе от калта. На всички ви е ясно, че докато се роди бебето (през декември), а и след това малкият ще си е бебе, няма да е самостоятелен и няма много да може да му се обяснява, а понякога ще трябва да го нося и на ръце. А аз се притеснявам, че като полагам толкова много физически усилия покрай него, да не навредя нещо на бебето. В домакинството имам помощ и това не ми е тежест, обаче за малкия се грижа аз и така ще продължава да бъде. Таткото помага само вечер, в събота и неделя.  
Моля ви споделете, как прекарахте втората си бременност и как съчетавахте отглеждането на малко дете и бременност.
Ще ми бъде от полза. Благодаря.
Цитирай
Разликата на моите е 2 г. и 3 месеца. Значи аз съм била бременна горе-долу когато дъщеря ми беше на около 1 г. и 6-7 месеца. Искам да ти кажа, че  въпреки че сега ми е оста трудно, е толкова хубаво, че не мога да ти опиша. А за бременността не се притеснявай. Сега вече няма да се вглеждаш в себе си както първия път. Тук-там те хзаболяло - голяма рабоа. Покрай детето няма да можеш да се вглеждаш много в себе си. това е по-добрия вариант, повярвай ми. Все пак трябва да внимаваш с вдигането на тежко, колкото можеш си го спестявай. А бе да ти кажа, трудничко е но е превъзходно с две дечица. Сега каката е на 3 г. и 4 месеца, а малкият - а 1 г. и 2 месеца. Не мога да ти опиша каква лудница е вкъщи. Не мога да мечтая за по-добро стечение на обстоятелствата. желая ти у спех и смело напред.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
При мен нямаше никакъв проблем през втората бременост,даже не я усетих покрай малкия.Разликата между първото и второто ми дете е 1г4м.Не се притеснявай,а докато напредне твоята бременост детето ти ще се промени и ще се налага по-рядко да го вдигаш и носиш.Лека бременост!
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 875
Аз ще съм живот и здраве мама на деца с разлика от 1г.8м.! Когато разбрах, че съм бременна дъщеря ми беше на 1г., сега е на 1г.4м.1/2 а аз съм почти в 6м. Как се справям ли? Ами забравям, че съм бременна! Smile  Непрекъснато се налага да я вдигам /живеем на 4 ет. без асансиор и я нося постоянно по стълбите нагоре-надолу  #Silly /! Но бремеността ми протича почти незабелязано и много бързо покрай нея! Не усещам кога минава времето! Аз също съм сама с нея по цял ден а и таткото ни в повечето случаи работи и събота, че понякога и неделя!
Но съм оптимистка, че всичко ще мине добре и ще се справя!
Не се притеснявай за всяко нещо има решение и няма мама, която да не се е справила в подобна ситуация, а след това дечковците ще са си близки с малка разлика и да се надяваме няма да създават много проблеми! Smile
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
И аз съм от тази партия-дъщеря ми сега е на 2г2м,а мъника на 25 дни. По време на бременността си я вдигах, пренасях, ходехме по разходки - изобщо си вършех нещата както преди-няма кой да ми помага по 24 часа... Сега е трудничко, но майка ми ми помага, та се справяме някак си. Най-неприятното за мен е, че сега се налага повече да се съобразявам с режима на бебето, докато се нагласим на една и съща вълна, и не мога да ходя на разходки с Кейти, както и да съм по цял ден с нея. Много ми е мъчно за това-изпускам важни моменти, един от които е,че вече се е научила да си кара "куливото"=колелото Crying or Very sad Но се надявам периода на нагласата бързо да отмине и да мога да продължа да й обръщам внимание, колкото ми се иска (още повече,че в първите месеци бебетата само спят и ядат).
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Аз също забременях, когато дъщеря ми беше на 1.4. Бременноста ми не беше лека, но както и другите са ти казали, почти не се забелязва. Хормоналния ентусиазъм е в пъти по-малко, а и просто не ти остава време да се вгледаш в себе си. Това в известна степен е по-добре.

После двете се гледат все някакси. Аз не съм имала помощници нито с първото бебе, нито с второто. Оправяла съм се сам-сама. За 1 минута дори никой не се е спрял да ме попита имам ли нужда от помощ. Човек като се организира и вкара нещата в коловоз се справя. Наистина е трудно да им синхронизираш режимите и да подредиш деня си, но с времето и това става. И не е вярно, че бебето ти изяжда времето за по-голямото дете. Аз си гледах бебето и имах време и за песнички с каката, и за книжки, и за броене, и за стихчета, и за пясъка.

Сега са на 6 и на 4. Двамата са като близнаци. Аз винаги съм искала породени деца и никога не съм имала съмнения или съжаления заради това си решение, но и никога не съм предполагала, че е толкова хубаво.
Цитирай

гр.Варна

Мнения: 594
И аз имам същите притеснения.Синът ми е на 2г.и 1м. ,отскоро ми е ужасно трудно да го прибера без да го вдигам и постоянно се притеснявам да не навредя на бебето.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Както са ти писали и другите, справях се някак  Wink . Съветвам те доколкото е възможно да си улесниш живота. Какво направих аз - преместих големия да спи на легло без решетки, сложих го да яде на нормален стол, започнах усилено да го уча да се справя и сам - обличане, хранене и т.н. Не съм искала да порасне по-бързо, но поставих началото за да ми е по-лесно после, доколкото е възможно разбира се.
Избрах да не го пускам на ясла - от една страна за да не се чувства изолиран, а и да свикне по-бързо с бебето. От друга страна се страхувах от постоянните болести, които децата носят в къщи от яслите. До скоро ги гледах сама - е в къщи си е лудница, но пък е весело.
Ще се справиш  Smile , лека бременност!
Цитирай


Мнения: 3 479
Благодаря ви за отговорите и за куража.
Знам, че ще се справим някак си, но знам че и споделеният опит е много ценно нещо. Very Happy За съжаление или може би за радост, при нас раждането на бебето ще бъде предшествано от друго щастливо събитие - нанасяне в първото ни собствено жилище и отделянето на малкия в самостоятелна стая. Нямахме намерения да пришпорваме много събитията, обаче сега ще трябва за да може малкият да свикне да спи отделно на голямо легло. Може би като начало големият ми син ще нощува при малкия (макар, че ще си има негова собствена стая), за да можем да намалим стреса донякъде. Ох, добре че вече идва ваканцията, та няколко месеца поне няма да хабя нерви с ученето на баткото. А пък се надявам и той малко да помогне като повече си играе с него, поне докато е във ваканция.
Цитирай


Мнения: 3 479
Забравих да напиша, че на ясла в никакъв случай няма да го пусна. Просто не искам. По скоро, ще намеря някоя жена да помага почасово като го извежда навън, докато вляза в крак със всичко.
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Решението за яслата намирам за много добро!
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 393
Не се притеснявай.Аз сега съм края на 6м.и имам дъщеричка на 1г.5м.Живот и здраве разликата между двете деца ще е 1г.и8м.
Нямам кой да ми помага и си гледам сама детенце,а вечер и таткото се включва.Вдигам си я без проблеми, а и тя е малко бесна и все ми се разхожда по корема,но на бебчо май му е приятно.Като усети какта и започва да рита,а тя го гали и ми целува корема.После като се роди пак ще си ги гледам сама.Не е лесно,но не е и невъзможно.Така,че не се шашкай Smile Успех!
Цитирай

Sofia

Мнения: 714
Както са ти казали и другите мами-просто бремеността минава неусетно. щпри нен втората бременност беше по-тежка, но се справях някак си. До последно си го вдигах и носех без проблеми. Като се роди бебето майка ми и свеки дойдоха за  по малко и после си останахме сами да се гледаме.  преди да родя бях пуснала баткото на ясла, но го спрях че много боледуваше. Нашия тати е на работа до късно,много често събота и неделя, а понякога и не се прибира нощем. Та аз се справям и с двете. А баткото след като се роди бебето взе да се гези да не исвка да яде са, още е с памперс... От 1.04. го пуснах на градина и сега ми е малко по-спокойно.
Не се притеснявай, не е чак толкова трудно да се гледат!!
Както каза детската лекарка:"Не си единствената дето гледа деца! Wink
Цитирай

Sofia

Мнения: 470
Въобще не се притеснявай и не се съмнявай в способностите си. Много добър вариант е толкова малка разлика между второто и третото детенце. Моите ще бъдат с разлика по-малка от две години, а между първото и третото - четири години.
Сега съм в 6 месец и си ги гледам сама и двамата - вдигам ги, нося ги, борим се за смяна на памперса и т.н. Нямам и намерение да ги давам на градина. Вече две зими се справям съвсем сама, че даже миналата зима мъжа ми и в казарма беше.Не ми беше леко, но вече съм забравила трудното и тежкото, само хубави спомени имам.
Много е весело вкъщи и си струва всички усилия и нерви, повярвай  ми!
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Не съм чела другите мнения, но ще ти кажа, че сина ми беше точно на годинка и четри месеца, когато забременях отново.
Беше голямо диване / не че сега не е/Риташе като магаре, буйстваше и всички екстри в този дух.
Нищо ми нямаше на бременността. И си го вдигах и си го носех...Даже по разходките той много често решаваше, че не иска повече да върви, та съм се принуждавала да го нося. В 8 и в 9 месец го слагах да седне отгоре на корема ми и така сме изминавали големи разстояния. И имай предвид, че в началото прокървих и лежах за задържане.
Така, че хич не се притеснявай в това отношение. Страшното идва после Twisted Evil
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора