Здравейте момичета,
дълго време само четох из форума и не събирах смелост да напиша и аз за поредната драма.
Имам втори брак от 8години и за съжаление виждам как всичко се разпада пред очите ми, а аз не мога да направя нищо. Но нека започна по-отдалече. Бях уважавана, финансово-независима /спокойно мога да кажа богата/ и щастлива по свой начин с детето си / от първия брак имам дъщеря, която е вече на 17години/. Бях изключително весел, общителен и оптимистично настроен човек. С настоящият ми съпруг се запознахме на едно парти в нас - това, което знаех за него е, че е скромен, с доста добра работа млад мъж. Харесахме се веднага, незнам защо но в него видях мъжът, който може да е чудесен съпруг и баща на детето ми. След по-малко от година вече бяхме женени. Но нещата не се оказаха такива, каквито изглеждаха на пръв поглед - съпругът ми се оказа абсолютен темерут- не искаше никъде да ходим, никой да идва в нас - ще кажете това се преживява - да, преживях го. Работата ми беше свързана с много командировки в чужбина - преди всяка командировка ставаха луди скандали, че той не може да понесе да ходя някъде си и да контактувам само с мъже, още непристигнала и се почваше едно звънене по GSM-a - това е краят, събирам си багажа - ще кажете , че и това се преживява- да, почти спрях да пътувам в името на семейството. Решихме, че искаме още едно дете, но след като направих 2 спонтанни аборта, съпругът ми си събра багажа и каза, че ако не продам дела си от фирмата - край. Той искал да има истинско семейство и истинска съпруга. Толкова бях обладана от мечтата да имам още едно дете, че броени дни след втория аборт продадох дела си и вече бях добра съпруга. Станах идеалната, когато забременях и родих още едно момиченце- най-прекрасното дете на света. Аз се превърнах в чудесна майка и съпруга, но с течение на времето отношението на мъжът ми към нас започна да се променя. Той ни бил хранил / не коментираме че се нанесе в четиристайният ми чисто нов обзаведен апартамент само с едно пликче бельо и два чифта панталони/, започна да се кара с голямата ми дъщеря за какво ли не - виждам, че самото и присъствие вече го дразни. Тя обаче порасна и не му мълчи. Нон-стоп стават скандали, когато се засекат вкъщи. Спря да говори с мен, вече нон-стоп си гледа телевизия в хола, а аз седя на компа в детската стая. Даже и да отида при него и да се опитам да поговоря - не се получава. Виждам как животът ми се разпада пред очите ми и незнам как да постъпя. Мислила съм да си потърся работа, но малката сега тръгна на градина и доста боледува - една седмица ходи, три- се гледаме. Пък и кой ли ще вземе 40-годишна жена на работа, особено като не съм работила повече от 3 години. Когато споменах, че може би трябва да помисля за работа, мъжът ми отговори - и какво, ще отидеш да работиш за 500лв., що не си гледаш детето. Вече почти не си говорим- аз станах затворена, тъжна, умислена, вече нямам приятели, нямам работа, самотна. Имам обаче ужасен съпруг, който сама си избрах, голяма дъщеря, на която осигурих ужасен живот и малко невинно ангелче, което присъства често на нервни изблици от моя страна. Незнам какво да правя, не виждам светлина и изход от тунела, в който влезнах. Нямам сили и увереност да почна отначало, а настоящето е пълен мрак.
дълго време само четох из форума и не събирах смелост да напиша и аз за поредната драма.
Имам втори брак от 8години и за съжаление виждам как всичко се разпада пред очите ми, а аз не мога да направя нищо. Но нека започна по-отдалече. Бях уважавана, финансово-независима /спокойно мога да кажа богата/ и щастлива по свой начин с детето си / от първия брак имам дъщеря, която е вече на 17години/. Бях изключително весел, общителен и оптимистично настроен човек. С настоящият ми съпруг се запознахме на едно парти в нас - това, което знаех за него е, че е скромен, с доста добра работа млад мъж. Харесахме се веднага, незнам защо но в него видях мъжът, който може да е чудесен съпруг и баща на детето ми. След по-малко от година вече бяхме женени. Но нещата не се оказаха такива, каквито изглеждаха на пръв поглед - съпругът ми се оказа абсолютен темерут- не искаше никъде да ходим, никой да идва в нас - ще кажете това се преживява - да, преживях го. Работата ми беше свързана с много командировки в чужбина - преди всяка командировка ставаха луди скандали, че той не може да понесе да ходя някъде си и да контактувам само с мъже, още непристигнала и се почваше едно звънене по GSM-a - това е краят, събирам си багажа - ще кажете , че и това се преживява- да, почти спрях да пътувам в името на семейството. Решихме, че искаме още едно дете, но след като направих 2 спонтанни аборта, съпругът ми си събра багажа и каза, че ако не продам дела си от фирмата - край. Той искал да има истинско семейство и истинска съпруга. Толкова бях обладана от мечтата да имам още едно дете, че броени дни след втория аборт продадох дела си и вече бях добра съпруга. Станах идеалната, когато забременях и родих още едно момиченце- най-прекрасното дете на света. Аз се превърнах в чудесна майка и съпруга, но с течение на времето отношението на мъжът ми към нас започна да се променя. Той ни бил хранил / не коментираме че се нанесе в четиристайният ми чисто нов обзаведен апартамент само с едно пликче бельо и два чифта панталони/, започна да се кара с голямата ми дъщеря за какво ли не - виждам, че самото и присъствие вече го дразни. Тя обаче порасна и не му мълчи. Нон-стоп стават скандали, когато се засекат вкъщи. Спря да говори с мен, вече нон-стоп си гледа телевизия в хола, а аз седя на компа в детската стая. Даже и да отида при него и да се опитам да поговоря - не се получава. Виждам как животът ми се разпада пред очите ми и незнам как да постъпя. Мислила съм да си потърся работа, но малката сега тръгна на градина и доста боледува - една седмица ходи, три- се гледаме. Пък и кой ли ще вземе 40-годишна жена на работа, особено като не съм работила повече от 3 години. Когато споменах, че може би трябва да помисля за работа, мъжът ми отговори - и какво, ще отидеш да работиш за 500лв., що не си гледаш детето. Вече почти не си говорим- аз станах затворена, тъжна, умислена, вече нямам приятели, нямам работа, самотна. Имам обаче ужасен съпруг, който сама си избрах, голяма дъщеря, на която осигурих ужасен живот и малко невинно ангелче, което присъства често на нервни изблици от моя страна. Незнам какво да правя, не виждам светлина и изход от тунела, в който влезнах. Нямам сили и увереност да почна отначало, а настоящето е пълен мрак.
Трябва да си намериш работа и да излезеш от къщи. Кажи му, че настояваш за развод и само гледай как ще се обърне палачинката. Такива обичат да доминират над по-слаби и уязвими хора. Когато срещнат силен отпор, много бързо дават на заден. Пробвай. 
После малко по малко си се отказвала от живота си - пътуванията, доходите... тогава не ти ли хрумна, че този човек не е за теб, та толкова настоятелно забременя от него и роди... е, това си е хубаво, защото децата са хубаво нещо, но в твоя случай е трябвало малко повече да мислиш за себе си... Чак ме е яд да чета как си се закопала...
