Каква е цената....?

Никой не може да има абсолютно всичко.Според мен който е наясно какво иска и какво не иска- живее в хармония със себе си и света.
Например-искаш да имаш добра кариера-отдаваш и времето си и силите си и плащаш понякога с липса на семейство или проблемно такова,дълъг работен ден,много персонал...примери много...както и обратното-искаш да се радваш на щастлив семеен живот и плащаш друга цена ( компромиси,по-малки амбиции,по-ниски доходи).

Не,че всичко трябва да се измерва с цифри.за някои неща няма мерна единица.

Аз например имам прекрасен съпруг,точно такъв,какъвто винаги съм искала да имам и никога не съм вярвала,че наистина съществува.Понякога все още си мисля,че сънувам.
Цената за това,както казва един приятел,е,че трябваше да целуна цяло блато жаби,за да попадна на Принца.
Когато съм с мъжа ми и детето останалия свят не ме интересува кой знае колко.Научих много интересни неща за себе си точно от общуването ми с любимите хора и не бих го заменила за каквото и да било.
Та  за това си мисля и аз,Боболина,че имам нещо, което други нямат,но може би не е толкова важно за тях.

Много хубаво си го написала kartinka . 

Буболина, не забравяй, че се променяме. Променя се всичко в живота ни: нуждите ни, вярванията ни, мечтите ни, доходите ни. Това, което днес ти се струва "висока цена" утре може да се окаже добра сделка и разбира се - обратното. "Себе си" днес може би няма нищо общо със "себе си" след... 5, 8, 10 години. Дълга и условна е тази тема.

Аз пък си мисля, че наистина всичко си има цена и това е обяснено най-добре в икономиката. Извинявам се, че се отправям в тази посока, но наистина там е описано най-точно.
Живеем в свят, в който съществува ограниченост, което означава, че има недостатъчно ресурси за задоволяване на всички наши нужди и желания и затова трябва да правим избор.
А избирайки, ние се лишаваме от едно, за да получим друго.
На мен лично, това се случва ежедневно.

Ще разкажа още един случай.
Жената се жени, няма представа какъв е човека ( познават се малко време), забременява, проблеми, мъжът мечта, се превръща в звяр.
Започват обиди, унижения, тормоз, безразличие...., но вместо да вдигне гордо глава , жената я навежда ( чувства почти няма тя, всичко е пари) и остава.
Плаща ужасно висока цена - в очите му не е човек, в очите му е една прислужница и домашна проститутка.

Аз пък мисля, че това не са нормални отношения, живот, ситуация ... когато живеейки , прехвърляш в съзнанието си идеята, че всичко си има цена и трябва да плащаш цена и т.н... извинявай, не искам да развалям темата

Не, не я  разваляш, напротив 
Искам да прочета различни мнения.
До днес не съм се замисляла, дали нещо има цена, каква е...., но от днес е различно.

Цената е това, което си готов да платиш
за това, което получаваш. Щом си платил,
значи е струвало точно толкова. Не го мисли.
Така и така е постфактум, квитанцията - издадена.

Цената е това, което си склонен да платиш
за това, което получаваш.
Това е истината Лиске, но дали не е прекалено висока понякога, дали едни ден ще страдаме за това, че сме се подвели да я платим?

И в този смисъл искам да те питам, Бубси, какво точно
значи подписът ти: Лягането с жена винаги има цена. Винаги.
Не непременно в пари, но мъжът винаги плаща за това!
Мъжът плащал. А жената кво прави - обира каймака ли?
Или си отваря сметка. Или какво?

Да, и аз отдавна питам за тоя подпис.

Идея нямам. Не мисля, че човек може реално някога да си направи равносметка.

Е, сега разбор на подписа ли да правя?
Мъжът плаща винаги, ами винаги - с пари, с чувства, с промяна, с начин на живот, с работа...
Жената... плаща с това, което продава и пак остава нейно.

Живота който аз живея,е живота за който съм мечтала!
Ето равносметката:

Имам-Добър мъж,който се грижи за мен и децата ми,и ни обича,на който вярвам,и макар да не е от най-романтичните,ще му бъда вярна,защото освен че много го обичам,и го уважавам.Имам три страхотни дечица,здрави,умни,и достатъчно палави...Имам уютен дом,за сега е малък,но с тенденция да го разширим в най-скоро време...Имам семеен малък бизнес,който ни храни вече десетина години,кога повече,кога по-малко,и се надявам да си остане така...Имам точно толкова колкото ми е нужно,и за това съм благодарна на Господа!!!Щастлива съм,обичана,и свободна по своему...

Отказала съм се заради това:
От предишният си скитнически начин на живот-наскитах се,и вече всичко ми стана безинтересно,ако няма с кого да го споделиш...От наследственни имоти-за да не може никой да ме командва,и да ми се бърка...От протекциите на високопоставени личности,с голямо желание да те притежават...От учението като приоритет,защото макар и да ми се отдават науките,самото учене не ми се отдава/не че не уча сега,но това е между другото/...

Не знам дали човек се променя,не знам дали за мен перфектният начин на живот,ще бъде перфектен за моите деца,в смисъл че нещата от които съм се отказала,може да са техни мечти,които заради мен ще са пропуснали,макар и в момента да съм стигнала почти нулевата точка от към материалните неща,демек наваксала съм за децата си всичко което съм имала на техните години преди да се откажа,а и много отгоре...Но знам че е много важно човек да живее така както той смята че му е нужно,а не както му се налага от вън...Дори ако се налага да поттъпче 20години от живота си,в името на свободните след това оставащи...

Клише,но ще си го кажа- Безплатен обяд няма. Сега имам дом и семейство, любов и спокойствие, отговорности. Преди нямах тези неща, но имаше безкрайни купони, емоции, безгрижие. Едното е за сметка на другото.

Клишето с плащането на цената е нещо, което никога няма да разбера като начин на мислене. Какво означава да платиш цената за нещо? Не гледам на живота си като на математика - давам 5, получавам 6. Никой не ми е обещавал справедливост и от това какво даваш рядко зависи това, какво получаваш.

Предпочитам да си мисля, че за всичко си има време в живота- за купони, за игри, за деца, за работа, за внуци, за срещи, раздели, слаби, дебели... време да се живее и време да се мре

Човек се замисля за цената, когато нещо не му допада крайния резултат, чувства се прецакан, един вид. Докато се чувства доволен от резултата и щаствив едва ли прави сметка какво печели и какво губи, а просто си живее.

Абсолютно съгласна съм. Особено с това, че от даването не зависи получаването. В повечето случаи е просто стечение на обстоятелствата, а не въпрос на математически изчисления и формули. Има хора, които дават много, но не получават нищо, и обратното.

Абсолютно си права. И преди ми е било добре, и сега съм щастлива. Но ако трябва да бъда честна, липсва ми тръпката, но пък имам сигурност.

Ето ви още едно клише- щастието е безценно. Ако смятате цената, която  сте платили, за да сте щастливи, значи, че не сте щастливи.
Не правя сметки на дребно. Мисля мащабно.

Може би,за това човек трябва да си даде сметка,какво наистина иска от живота,какво би го направило щастлив,и тогава цената няма да има смисъл...

 Така,като ви чета, излиза,че живея безплатно. В случая цената я мислите като голям компромис със себе си. Правя компромиси,естествено,но малки. Ако бяха огромни,щях да съм жертва-нищо добро не виждам в това.

Съгласна съм с Милата ми Цветанка. На мен плащането на някаква цена не ми се връзва с щастие.

Време е да научим каква цена е платила
тази твоя позната, Бубси. И за какво. Не
е ли доволна от сделката и защо? Мисли,
че се е минала или че скъпо си е продала
кожата. Така и не разбрахме. Много са ти
намеците, ние сме буквални хорица, кажи.

Не сподели каква е цената, но явно това я мъчеше много
Просто ме накара да се замисля и реших да споделя.
Знам, че живее разкошно, децата й са добре приети ( от втория си баща), няма ги обичаините пиянски скандали, боя, мизерията, самотата, но какво я мъчи - не разбрах

Хайде де!А шопинг терапията?!

Шопинг терапията за мен не е никаква терапия. Шопингът при мен е свързан с много обикаляне и нерви, не ми е любимо занимание, защото масовата мода ме влудява. И обикновено правя компромис. И си плащам цената. И не съм щастлива . Нямам нищо общо със средностатистическата жена, тръгнала да вършее магазините с кредитна карта в ръка.

Съгласна съм с теб!Но щастието си заслужава цената,дори когато има такава!Повярвай ми,казвам ти го от опит!!!

Това с шопинга ми прилича повече на отмъщение за някакви прегрешения на мъжа. 

Не знам, надявам се да не ми се налага да плащам някаква цена за щастието си.

Цена винаги има.Друг е въпросът дали всеки е склонен да го приеме като истина.И за най-малкото нещо,което правиш-плащаш.Обикновено с не-правенето на друго в същия момент.

Може би я мъчи това, че не го обича 
Приела е всичко, но без обич ....... или както са
казали хората " На сила хубост не става ".
Може би е това 

Темата ти е страхотна и винаги актуална. Според мен, черно на бяло, няма едно към едно плащане на цена, но има съобразяване и внимание. Казваш, че всеки плаща определена цена за живота, който живее. Да, но много често този живот е мизерен, беден, труден и неразбираем, но - желан. Което не е равносилно на лош. И не само, че човек плаща цена, ами и съществуването му му иска допълнителна жертва 
Пример, за теб и приятелката ти, конкретен, не прочетох, а бих се радвала  Примерът с нея, твоето разбиране и предполагаема реакция за ситуацията.... разкажи 

"Имам неща, които много хора никога няма да имат (нямам предвид материални неща), но според мен живота ми е взел много, някак съм си платила за да живея по този начин".

И аз имам много неща. Материални и душевни. Всичко е благодарение на труда, добротата и всеотдайността на съпруга ми - страхотен мъж. 
В Клюкарника вече си позволявам да пиша рядко... но ти си като някои от нас - чувствителен човек 
И все пак по темата ти за цената - да, винаги се плаща, тук, там, сега или след време. Някои от вас много добре знаят кое колко струва. С единици от съфорумките сме си говорили кое  е първостепенно, ценно и важно. Знам, че е важно да бъдеш в хармония със себе си и да си спокойна и уверена. Останалото е и допълване, и отхвърляне. Прекалено големите компромиси рано или късно се обръщат срещу нас самите.

"Равносметката - какво сте загубили за да спечелите...." - Много точно зададен въпрос - загубила съм за момента бегла връзка с нещо носталгично и с розовите ми очила / най-вече благодарение на Лиска, за което й благодаря/, но съм спечелила съм сигурност материална обезпеченост, материално спокойствие за родителите ни, бъдеще и спокойствие за децата ни. Наскоро съумях да надскоча себе си, благодарение индиректно на две-три съфорумки и директно на една /тя знае коя е/, да взема решение за себе си и близките си и да оценя някои неща.
Да се науча и разбера, че вече няма АЗ, а има ТОЙ/ТЯ или ТЕ, визирайки децата ни, като това е валидно не за една вечер, а за цял един живот  Те са на първо място, за тях бихме преглъщали много неща, за тях бих тънала в скука, но спокойствие. Всичко с времето си 

Директно казано - загубила съм щурия си, безгрижен и луд начин на живот, но съм спечелила спокойствие, любов, уважение и обич за мен и близките ми и надежда за доброто в хората 

Създадох семейство, най-голямото щастие  в момента, когато започнах да ставам истински добра в работата ми. В този смисъл цената на най-глямото щастие в живота ми е изоставане в професионален план. Не страдам за това, защото беше съзнателен избор, защото сега имам най-важното-прекрасен мъж и човек до мен и невероятният ни малък мъж.

Цената,която платих,беше огромна.Загубих майка си.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.

Буболина пита, очевидно, тези от нас, които е трябвало да преглътнат нещо (бой, липса на пари и т.н.), за да продължат напред. Аз не съм от тях. И повечето отговорили не са, май.

Бубс, изглежда няма да получиш желаните отговори тук.

В конкретния пример с преглъщането, жената още не е платила своята цена - плащаш определена цена, за да получиш нещо хубаво, а да търпиш да те унижават, само и само да се водиш омъжена - не е цена, а мазохизъм.

Иначе, ДА, винаги всичко на този свят си има цена.
За да имам сега моите 2 прекрасни момиченца, платих най-жестоката цена - изгубих момченцето си и преживяхужаса да мисля, че никога никой няма да ме нарече "мама".
И други цени съм плащала - и аз целунах много жаби по пътя си, а накрая срещнах 2-ма принца и трябваше да направя избор - единият можеше да ми даде пари, възможности, кариера, спокойствие и блясък /в момента е доста успешен мениджър в Световна банка в Брюксел/, докато другият ми предложие обич, подкрепа, щастие и борба, защото трябваше всички горни неща /пари, работа и т.н./ да ги постигаме сами и с усилия. Избрах втория и не съжалявам, защото сега се гордея с него, със себе си и с постигнатото.
Преди много години платих още една тежка цена - готвих се за държавен изпит, когато дядо ми влезе в болница и аз вярвах, че взема ли си изпита, той ще се оправи и ще мога да го видя след това. Е, взех изпита, но дядо ми го видях 1 ден по-късно - на погребението му /не можах да се сбогувам истински с него и това ми тежи и до днес/.
Плащала съм и цена в работата си - съвсем в началото трябваше да реша дали да направя компромис със съвестта си и да направя нещо нередно или да кажа истината и да остана без работа - казах истината /за сметка на това, само 2 месеца по-късно бях на много по-добра работа, а от онази първата запазих много хубави приятелства и до днес/.
...
Лошото е, че поне на материалните неща цената я пише на етикетчетата, но онези "другите" са много по-скъпи и цената често е доста по-болезнена.

Е, не ми обяснявай, че жената не плаща с
пари, чувства, промяна, начин на живот,
работа... Общи приказки. И защо все ми се
струва, че тая пуста цена, караш-вараш, ти
е на преден план. То не бяха теми за някакъв,
дето ти предлагал не знам колко хилядарки за
нещо-си, ама цената не си струвала, то не беше
тема за приятелката на дъщеря ти, онова малко
Гучи, дето било проядено от капиталистическата
си майка, но търсело доброто у дъщеря ти, сега
пак тема за цената, която тема трябва на всяка
цена да се превърне в драма, не, в мелодрама.
И какво я жалим тая твоя позната. Казах ти, че
цената е това, което си готов да платиш, за това,
което получаваш. Щом е готова да го плати това,
значи иска да го има. Кво толкова я мислим, че и
цъкаме с езици и клоним към вайкане. Някой каза
по-горе, че нещата са индивидуални. Ако ти не си
готова да платиш някаква цена за нещо, това не
значи, че друг не е готов и че цената е лоша.
Цената все устройва някого. Другите пишат сценарии
за мелодрами и правят оборот на Белана Белово.

Мирише ми на предновогодишна депресия...

Всеки плаща цената за изборите, които прави.
Аз съм доволна от избора си, наясно съм и с цената, която съм платила, за да живея живота такъв, какъвто е.
Предимството в случая е, че освен разходите ( емоционални, материални), могат да се планират и печалбите, човек винаги може да обърне играта, ако има реална оценка. 

Блонди , разбра ме както винаги.
Пак повтарям, че не става въпрос за материални неща.
Стана ми мъчно, защото видях, че тя страдаше, не беше щастлива - има обяснение.
Загубила е връзката със света, загубила  е връзка с най - близките си, децата й не са съгласни особено много с новия си живот, може би наистина не го обича...
Замислих се за цената на щастието или за нещастието, защото никой не знае какво ще получи накрая, нали така?
В този живот си правим хиляди сметки, някои са верни, други не, разочарованието е в пъти повече.
Субективно е наистина, някои от вас разбраха темата, други не, някои не искаха да я разберат, но тези мнения, всяко едно от тях е ценно за мен - научи ме на нещо.
Пожелавате ли понякога живота на другите, тайничко мислите ли си:
- Ако бях на негово място.....
Бихте ли се сменили с някой, колкото и да ви е скучен живота, колкото и да е труден или пък лесен, различен или еднотипен, бихте ли се сменили с някой?
Аз не бих, искам го такъв какъвто е, не съжалявам за целунатите жаби - всяка целувка ме е научила на нещо.
Лиске, точно това е въпроса - каква цена не бихте платили никога и за какво.
Моите теми са от живота, не са сценарии, не са фалшиви, те съществуват извън виртуалното пространство.

Нищо не ми идва на ум, явно цената, която съм плащала е била ниска ...

Май да  

Случките в живота ни, в голямата си част, са резулат на личните ни избори.
За щастие на онези, които умеят да признават и поемат отговорностите резулатат на избора им, и за нещастие на слабите и търсещи винаги друг виновен им - притежаваме СВОБОДА на избор.
В момента в който си дадем сметка, че това е така, ще приемем като нещо нормално и цените, които плащаме.
Смятам, също така, че това, което днес ни се струва като наказание или тежка цена - утре може би ще се окаже една добра предпоставка.
Но това само във връзка с погоре написаното и единствено за онези, които живеят не днес за днес, а с мисъл в переспектива.

Така мисля и аз.
За да имам дъщеря си, се отказах от идеята и евентуалната възможност някога в бъдеще да имам семейство. 
Всеки път като я погледна знам, че ми е коствало много да я опазя  и знам, че всеки изстрадан миг си заслужава хиляди пъти, за  да й виждам усмивката сега. Направих си изборите, още си ги плащам. 

Трудно ми е да поставя на компромисите и недомислиците в живота ми етикет с цена .Нужно е просто  човек да има  ясни цели ,намерения ,стратегия .

Животът не е борса. Цените са по етикетчетата или по менютата. Тва с плащането на цената ми звучи много жалко и пораженчески. Самосъжалението не предизвиква в мен съчувствие.

Споделянето не винаги търси съжаление и съчувствие, жалко, че не си го разбрал за съзнателния си живот.
Безразличието е признак на студено сърце и никаква душевност, в мен предизвиква съжаление и отвращение.

Мила ми Бубси. Има неща, които не се купуват с пари. За всичко останало има МастърКард.
Безразличен съм към хора, които са превърнали живота си в борса. И към мелодраматичните сюжети, също.
Така и не ми каза защо не пиеш...

Сопрано, има разлика между цена и наказание - силните хора осъзнават кога едно нещо си струва определена цена, плащат я мълчаливо и получават хубавото след това. Слабите и тези, които се самосъжаляват, решават пораженчески, че това е определено наказание и са готови волски да си търпят положението до гроб.
Споменатите от мен платени цени не търсят съчувствие - аз съм си ги платила и черпя с пълни шепи от "купеното".
Жалко е, че мислиш, че цена имат само нещата, които се купуват с МастърКард...
Усмивките на децата ми не мога да си ги купя с пари...
Останалите цени са били избрани от самата мен и съм си ги платила с лихвите, но не, защото съм пораженчески настроена. Напротив. Страхотен оптимист съм, но чистата съвест и спокойния сън не можеш да си ги купиш с пари...

Никога не съм пила алкохол, не ми харесва, пробвала съм.
Освен това не харесвам пияни хора страхувам се от тях, неприятни са ми.
Тони, здраве  и късмет за цялото ти семейство през Новата година.

Горе - долу мисля като Сикрет...
Иначе..де да знам...не съм много съгласна с теорията. Не правя кой знае какво, че да ми се случват хубавите неща. Те просто си идват, не е трябвало да правя кой знае какви събдовни избори. Особено пък в детството ми. Пътувала съм на много места и съм имала много повече от връстниците ми. Правила съм нещо с удоволствие и от там нататък нещата са потръгнали.
Хората просто са научени да се чувстват виновни за всяко нещо, да им се иска благодарност за всичко, да приемат нещата за вземане-даване... Смятам, че Вселената е щедра и каквото си поискаш това ти дава, но трябва силно да го пожелаеш и не е задължително да се лишиш от нещо, за да имаш друго. При мен проблемът е, че често не знам какво искам.
А хората понякога умишлено приемат нещата за по-трудни от колкото са, точно защото са приели теорията за вземане-даването и искат да се тормозят и после като постигнат нещото да си кажат - ето, вижте колко съм велик, постигнах всичко с пот и мъки... Пък и иначе я ти самият, я някой друг, вземе да каже, че си неблагодарен за всичко хубаво, което ти се случва.

Хайде пак, сега. МастърКард няма да помогне за истинските неща. Те просто нямат цена, Азаф.
Мерки и теглилки на емоциите и усилията как слагате, не ви знам. Явно аз съм недорасъл.
Хайде весели празници на всички.
И на борсаджиите.

Ето за нещо такова говоря. Съжалявам за майка ти, но защо така приемаш нещата? Смъртта и като наказание за твои постъпки. Жената рано или късно е щяла да си почине, с всички ни се случва. Какво лошо има в това да живееш щастливо и безгрижно и да приемеш, че смъртта е част от живота. Приеми, че загубата ще ти помогне да отсееш дребното от важното, да оценяваш повече нещата и мига, ама чак пък да се самонаказваш....  

 

Казах ви аз, че темата е условна, ама вие - не, та не! - ще я бистрим...

Темата и авторът са вечни.
Догодина пак ще бистрим.
На бистри глави. Наздраве!

Всичко си има цена!
И всички го знаят!
Въпросът е дали си готов да платиш!
Аз съм си платила моята цена!Беше доста висока!Но си струваше!

Аз мисля, че ако човек иска да бъде щастлив, трябва да бъде смел.

Мисля си че щастието не е  нещо ,което идва и каца на рамото - в повечето случай ,в моят живот щастието си го строя аз - бавно ,тухла по тухла и ако сега имам една тухла от този строеж значи мога да бъда и поне малко щастлива ,а какво губиш за да го построиш ,това вече сам си определяш ,също както и мерните единици .Аз цена до сега не съм плащала .

Аз го причиних.Тя имаше рак,аз тръгнах да се развеждам.
Много страдаше за бившият ми съпруг.Мисля,че това много
спомогна болестта и да се развие по-бързо.Незнам,ако не
го бях направила какво щеше да стане.Чувствам се виновна
просто.Това е.

Това не е вярно,Тути.Сигурна съм,че до последния си миг тя се е молила,ти да бъдеш щастлива...Ако сега се чувстваш по-добре,не бива да се виниш.Това ще й донесе покой и на нея...

Всеки от нас живее един живот и не трябва да прави компромиси със себе си. Трябва да сме щастливи  без да плащаме каквато и да е цена

  Тути, прекалено строго се съдиш!

Тутинка,мила....не бъди съдница на себе си!
То има кой да отсъди виновна ли си или не!
Аз лично,смятам че нейният път на тази земя е свършил не защото Господ е искал да те накаже,а защото просто той е решил да я избави от мъките и!Това не е твоето наказание.....а края на един човешки живот!
Причисти съзнанието си от тази мислъл,така ще живееш по-лесно а и ще осигуриш спокойствие и мир на душата на майка ти!
Не наказвай себе си и нея с тази мисъл.....Не се съди така строго!
Мир на праха на майка ти!
Прегръщам те!

Благодаря на всички ви.Надявам се каквато и вина да съм
имала,да съм платила за нея.Гледах я 4 месеца на легло.
Това ми беше мисълта-сега съм щастлива,но не беше ли
много висока цената,която платих?

Не плащам никаква цена.И изобщо колко драматично и ненужно ми се струва да говорим за цена ние всички.За два лева повече,за един кожен диван повече или за къща на Траката или в полите на Витоша.Това изобщо не е висока цена.Но нали все търсим зрънцето на драмата.Може би Елизабет плаща висока цена.Даяна също плати висока цена.

Ние отстрани си мислим, че някой плаща висока цена, защото на нас ни се струва така. Човекът може да си живее чудесно и да е доволен от това, което прави. Вярно, че все търсим зрънце драма.

Радостина,на нас ни се иска да е така.При всички положения човекът си живее чудесно.В момента на срещата ни,той може да е преял с хайвер и да му е тежко на стомаха.Погледът му изглежда тъжен и хоп! вече за нас той плаща цена.

Нали има една приказка: яж, пий и си носи новите дрехи, че не знаеш колко ти е писано да живееш. Все се опитвам така да живея, но не се получава винаги. Все започвам да ги мисля едни, това сега, онова утре... Надявам се тази година да го ударя на живот 

И съвсем да го удариш на живот пак не е добре.

Случайно попаднах на темата и ми се стори страхотна..Колкото хора - толкова мнения.
Но сякаш се прокрадват две основни тези: на песимистите и оптимистите, най-общо казано.
Първите обвиняват съдбата, живота, себе си..И завиждат на останалите за душевния им мир, за постиженията, за всичко. Плачат, обвиняват се..и се примиряват. Често са добри и чувствителни души.
Вторите се ласкаят от това и демонстрират  удовлетвореност и самоувереност, но успоредно с това вярват, че не плащат никаква цена, за нищо.
А дали е така наистина?

За мен в основата на всички житейски проблеми стои човешката психика и нейната (ста/ла)билност. Дори съм сигурна.

Никога не съм мислила за загуби и цени.   Това, което го имам го заслужавам и това е.

Опита се да направиш психологически анализ на авторката, но освен да лъсне личното ти отношение - повода за този безсмислен пост, друго не направи.
Има хора, които могат да четат, със сигурност не си от тях.
Лека вечер.