Как се справяте с ината на бебчетата си?

Когато задавах въпроса си имах предвид точно тези "граници" - КОГА И КАК трябва да се поставят. И говоря за истински ИНАТ, а не за бебешкото любопитство, което задоволявам винаги.
Много си го обичам малкото съкровище и страшно се забавляваме, докато не го прихванат...... 

Аз още от съвсем малък му обяснявам кое може и кое не. Давам пример-Алекс беше на 10 месеца, идва ми на гости приятелка з бебе на 5 месеца. Алекс си играе с една книжка. Бебето посяга и му я дърпа. Алекс я дърпа обратно и реве. Аз подавам на бебето едно дистанционно. Алекс го дърпа от ръцете на бебето и реве. Аз моментално му взех и двете неща, погледнах го в очите и му обяснявам: "Алекс, мамо, не може така, Катеринка ни е на гости, едната играчка ще я дадем на нея, а с другата ти ще си играеш. Ето, избери си коя искаш" и му протегнах и двете неща. Алекс взе книжката, дадох дистанционното на Катеринка и той изобщо не протестира повече.
Когато ми реве за нещо постъпвам спрямо ситуацията. В банята ходим заедно, когато готвя или мия чиниите го слагам в столчето за хранене да ме гледа и му обяснявам какво правя (откакто проходи му давам нещо си и го пращам да го занесе някъде ) Ако иска нещо да му дам, което аз не искам-гушкам го, обяснявам му че това не може да му го дам, но ей сега ще идем еди-къде-си да му покажа еди-какво-си и той се кротва. Когато искам да си говоря с приятелка-задължително измислям някаква игра за него. Ако сме навън му връчвам лопатка например и го пращам да ми носи пясък/сняг, ако сме вкъщи го пращам да ми носи кубчета, аз строя кула, той я бута, т.е. с ръцете си играя с него, а с устата плямпам глупости
Не знам дали тепърва не ми предстои някакъв труден период с тръшкане и инатлъци, но досега не е имало такова нещо, или поне опитите за инатене са преминавали за няколко дни с малко ъъъъъъ-кане и без ревове и тръшканици

Не се бях замисляла, че това е инат, докато майка ми не обяви дъщеря ми за капризна или нещо от сорта. Не че се впрегнах обаче.

Разсъждавам така - по-лесно ми е да скрия нещо, отколкото да й "обяснявам" и да се карам и да викам "НЕ!" У дома много малко неща са "не" и има едно категорично голямо "НЕ" и това е камината. Но когато сме на гости, нещата не стоят така, защото чуждите домове не са обезопасени според вкуса ми и се почва едно ровене, пипане, тръшкане и т.н.

Разсейвам, играя, правя се на маймуна, пея много песни и подбни.

Ходенето до тоалетна се случва на отворена врата, а тя е в проходилката. Отново основно заради камината - с проходилката не може да стигне до нея.

Миенето на чинии основно се случва, докато тя спи или когато мъжът ми си дойде.

Готвенето - според зависи с нея или докато спи според времето, което ще ми отнеме.

Всичко друго правя "жонглирайки с бебе" - в ръцете ми, в краката ми, но винаги пред погледа ми. По гореописаната схема.