За Япония...

Дано Самурайката се включи от " извора". И аз бих чела с интерес за Страната на изгряващото слънце  !

и аz бих искала да чуя автентични раzкаzи.

За Япония е трудно да се разкаже, трябва да се види, да се живее, да се почуства ... Но едно е сигурно не е страната на самураите и гейшите, съвременна Япония е доста по-различна.

Zlati, ако имаш възможност да учиш или пък работиш там ще можеш да добиеш най-добра престава за страната.

Да уча...едва ли.Но виж,за работа мога да си помисля.По професия съм медицинска сестра.Не знам дали търсят такива специалисти на техния пазар на труда.Не съм и проверявала,защото засега не мога да оставя двете си малки деца.Но наистина си мисля,че занапред ще опитам.Япония си заслужава,нали?Ти там ли живееш?

Аз не съм живяла в Япония, но съм била там за около 2 месеца.
Япония е невероятна страна. Пътувала съм из цялата страна  от о-в Ишигаки до Сапоро и мога да кажа, че преживяването е уникално и дори променящо мирогледа. Красиво, подредено, мили хора, дисциплина, взаимно уважение, огромен респект от природата, стремеж към синхрон и баланс, интересни религии.
Казват  обаче, че са студени, което мисля, че си личи зад дежурните им усмивки.
Според мен е легенда, че всички говорят английски. Другото, което ме възхищава у японците е, че са с неприкрито любопитство за нови знания от събеседника, и се чувстват много поласкани, ако ти ги попиташ да споделят техен опит/знания.  Има една книга на Марко Семов, която четох, докато бях там и мисля, че много добре е описал Япония.  Японците живеят на тясно и скромно, но не е изключено на стените им да висят самурайски мечове за 50 хиляди долара. ( това е истински случай на моя приятелка, която живя у японско семейство, докато учеше един семестър в Сендай). Държат на традициите.

Ако искаш подробности за живот и работа там, може би е добре да потърсиш някаква приятелска асоциация България-Япония, където все пак хора, които живеят и работят в страната да те ориентират. Моята представа сигурно е много идеалистична, защото съм влюбена в Япония.

Lennie би ли споделила заглавието на тази книга от Марко Семов, може би ще я издирим по книжарници или библиотеки?
Иначе аз за Египет съм навита, ама ме е и страх малко /от това, че го смятам за много различно и може би от местните малко/

Книгата е стара, казва се За Япония, като за Япония.

http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=7188

Мерси! Сега се сещам, че съм в чувала тази книга. А това, че е антикварна значи ли, че плащаш за да я прочетеш и после им я връщаш? Нещо не мога да намеря цената и за закупуване?!

Ами не, по-скоро означава, че не е преиздавана скоро и се намира по-трудно.
Може би на Славейков тези хора, които продават стари книги да я имат.
Самият сайт не знам как функционира.
Така или иначе, книги за Япония се издават сигурно всяка седмица, но тази за мен лично е по-специална.

Ясно, благодаря ти!

Преди 1.5 се върнахме от Япония, а живяхме там 4 години. Аз заминах с голямо нежелание и ми беше много трудно да се адаптирам - друг език, култура, начин на живот. Японците са изключително трудолюбиви, упорити, дисциплинирани - спазващи правилата народ. Това понякога може да те подлуди. /Не случайно броя на самоубийствата е доста висок в Япония/ ОТ друга страна са страшно възпитани - винаги са усмихнати и услужливи. Живота в Япония не е лесен дори за японците, какво остава за нас. Но въприки това страната те пленява. Когато си там искаш да избягаш, но когато успееш все пак, искаш да се върнеш - нещо като несподелена любов 

Трудно е да се намери работа, ако не знаеш японски или не си чуждоезиков учител. Извън Токио трудно се намират английско говорящи. Дори в столицата е трудно.
Това е популярен сайт за намиране на работа в Япония http://www.gaijinpot.com/
Но можеш да се обадиш в посолството и да попиташ. Има и библиотека, а и друга полезна информация можеш да намериш предполагам.

Тук има истории за Япония, ако ви е интересно. http://stojtscho.blogspot.com/search/label/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Много ти благодаря!

Сега се сетих за едно бабе, с което се запознах на летището в Москва. Тя се била запознала с един японец и си пишели дълги години. Та той я беше поканил на гости в Токио и жената тъкмо се връщаше. Та и това е вариант. 

Сега чак виждам темата!
Аз съм тук от 10 години. Колкото повече време съм тук толкова по-малко мога да разказвам за Япония, защото разбирам дълбочината на нещата и моята неспособност да ги обясня.
Аз се чувствм много добре от това че има дисциплина, правила и ред - като си отида в България и съм пред самоубийство от 5 за 4 отношението на всички към всичко. Тук хората се нареждат в индиянска нишка един по един за да чакат автобуса, като ти кажат че ще дойдат да ти инсталират нещо си между 12 и 2 значи че ще са у вас в 12 и 15. Но наистина самоубийствата са много - живота им е много натоварен, като пренапрегнати пружинки са и имат малко възможности за отпускане на парата. Да се работи през уикенда е нормално, отпуските са много кратки и са по празниците колкото да се видят с родителите си - две седмици на море - такъв филм няма!
А природата е прекрасна и разнообразна - като се почне от леко тропическата Окинава и се стигне до снежен Хоккайдо - пълно е с невероятни кътчета.
Токио е артефакт сам по себе си - огромен жив организъм от светлини, цветове, миризми, хром, никел и стъкло.Имаш лекото усешане че си се пренесъл в бъдещето, запленен си, превъзбуден...и на третия ден изцеден до капка и жадуващ за малко зеленина, тищина и спокойствие (поне аз съм така - старост нерадост!).
Навсякъде е много чисто и подредено, помислено е за комфорта ти и в най-малкия детайл.Любима форма на отдих тук са ми къмпингите - перфектен рай грас, жив плет оформя "дворчето ти" и имаш асфалтирано паркоместенце за колата пред палатката си и място за BBQ с чешмичка.
Японците са сложни за разбиране - те си общуват по подразбиране - изкуство трудно за усвояване от чужденци. Дали са студени не мога да кажа, имам прекрасни приятелства тук. По скоро никога не са искренни докрай и то не защото са с двулична природа, а защото се смята за неприлично да натрапваш чувствата и впеатленията си на другия. От това се ражда една финна уклончивост, която често дразни по безпардонните култури, но с времето (практиката) се научаваш да разбираш отвъд нея.
Работа в Япония...доста труден въпрос ако не си учител по английски от англоговоряща страна. Много не емигрантски настроена страна.
Най-добрият начин е да дойдеш на гости на някой - няма визи вече, имаш право на 3 месеца престой, имаш право на едно чудно нещо наречено JRpass - билет за всички влакове (включително и шинкансен) и можеш да разгледаш не малко.Ако се интересуваш пиши ми на лични.