съвет - приятелят ми не иска деца

ах тези бебета!човек никога не е готов за това.аз съм минала през всякакви етапи.преди 4 години се запознах с мъжа ми.е,не легнахме веднага чак след 6 месеца/което си е направо похвално/, но не щеш ли точно тогава за карък стана гаф с презерватива. И сега какво ще правим, дори не бяхме сгодени, нищо.Цял месец бях на тръни да не съм бременна.Мъжът ми тогава вика и като си бременна какво ще си го гледаме.Майка ми като научи за ситуацията, веднага, ако си бременна ще направиш аборт.Няколко пъти са ставали такива гафове с предпазните средства, нищо.Сгодяваме се, женим се.Цяла година се пазим след това, докато ми направят договора на работата постоянен/защото разбираш ли, за да се гледа дете трябват пари/, след което вече две години не се пазим бебе няма и няма.Годинките си текат, аз на 30, мъжът ми след два месеца става на 41.Тъй че двойката сама си решава кога да има деца, но да не стане така както при мен първо ужас да не си бременна,а после разочарованието, че може никога да нямаш деца.Казвам, че не парите и сигурността за важни в тази ситуация, ако чакаме сигурност може да бъде тотално прецакани най-вече от майката природа, защото биологичния часовник тиктака.Чак завиждам на бременните булки, по-добре да бях бременна булка, а не както казваше майка ми да ме излагаш пред хората.Сега същата тази жена всеки месец ми намила на главата защо няма внуче.Няма какво повече да кажа.

ами мъжът ти явно мисли като мен:).ти си на 25 ,защо бързаш?всичко с времето си.аз станах майка на 28години.поживей си и не мисли.може би мъжът ти е готов за бебе,но иска всичко да ви е наред преди да излезе на бял свят

Мога да кажа с ръка на сърцето, че ако след 6 годишна връзка мъжът до мен не е готов да имаме дете, а аз искам, бих търсила нов мъж на всяка цена и веднага. Но ти си само на 25, наистина имаш време да го поизчакаш още и 5, и 10 години ако искаш. Според мен той няма да се промени, но какво мисля аз, няма никакво значение. Животът е само и единствено твой!

Имам позната, която е в подобно на твоето положение. Тя твърди, че е готова да остане без деца, но не и да се откаже от този мъж. Е, тогава - не виждам аз да има проблем при нея. Има си мъжа, готова е да остане без деца, направила си е своята равносметка. Това, че аз не бих го направила за никой мъж, не значи, че съм непременно права, нали? Всеки е прав за себе си!

И аз твърдо бих застанала зад мъжа си в това положение, всеки си прави избора в живота.Визирам написаното от тес.

Уф позната история 

моят не иска, заедно сме от 7 години, аз съм на 24 вече и сериозно се замислям за деца.
Той на 27 - било ни рано, ще ми пропадне кариерата, кой ще го гледа като сме на работа 
аз се чувствам готова, искам дете, знам, че заради здравословните си проблеми ще ми е трудно да имам, но колкото повече отлагам, толкова по-трудно ще става 
Иска деца, иска ги от мен, но не сега - след поне 3 години - аз пък искам сега...
говорили сме много пъти, но той е непреклонен, какъв е изхода от тази ситуация?
обичам го и искам да съм с него, но искам и бебе усещам, че е време - не мога да го обясня как точно но...
не знам ако спра хапчетата и ако успея да забременея  без да му казвам може би това ще е краят на връзката ни.
ама пък не искам така зад гърба му 
Всичко това ме кара да се чувствам много зле - какво да правя?

След 3 години ще си на 27, не са много като години, никак даже, въпроса е дали нещо кой знае какво ще се е променило дотогава откъм кариера, начин на живот и т.н. В живота няма нищо сигурно, но поне човек като е на 24-25 години може да си позволи да поизчака, не е като да си на 40 примерно и наистина притиснат от време.

Да Tess  права си, но идеята е, че аз искам сега.
Не знам защо, но не мисля, че едно бебе ще ме откаже от това да е развивам лично и професионално.
аз знам, че мога да си позволя да изчакам, това и правя - аз от около година все си му повтарям, че искам дете, но още 3 години ми се струва много чакане от гледна точка, че при мен 2ма от 3ма лекари са ми казвали, че няма да мога да имам деца изобщо, а според 3тия ще стане, ама с бая зор и не ми се иска на 28 да започнем с опитите и ако се наложи 1-2 години да пробваме и да се мъчим и да родя на  30 
то никога не се знае може и да не стане изобщо, ама аз искам да прбвам, пък ако не стане ще си осиновим няма начин...
Искам поне 3 деца 

Вярно е че всичко идва с времето си но мисля че приятеля ти  не може да поема отговорност .Трябва сериозно да си поговорите по този въпрос защото всеки нормален човек иска деца та нали трябва нещо да остане след нас

С мъжа ми имаме врязка от 11 години, женени сме от 5, а синът ни е на 1г. и 9м. От опит знам, че притискането на мъжа за нещо толкова важно може да не доведе до желания резултат. Разбирам те и теб като жена какво означава  да искаш дете, но за това трябва да сте готови и двамата.

Колкото повече се вманиачаваш, толкова повече той ще се опъва. Страх го е, непознато е за него. Просто смени тактиката. Наблегнете на секса и на развлеченията. Може да не се пазите в определени периоди от цикъла ти. И един ден ще се получи уж случайно. Ще ходи като зашамарен една седмица и после ще се опияни от идеята да става татко.  Успех! Не се побърквай, защото ще го отблъснеш.   

А този човек по принип ли не иска да има деца или не иска да имате заедно дете? Или пък иска да имате заедно някой далечен ден?
Ако иска деца от теб, но не точно веднага- можеш да се успокоиш.
Аз познавам един темерут, който не иска да има деца, но обича жена си безкрайно. На моето дете много се радва, но по принцип не обичал деца. А познавам един, който не желае да се обвърже нито с жена, нито дете.

малко вероятно е по принцип да не иска да има деца, може би не е готов за това  в повечето двойки единият съзрява по-рано за тази идея от другия, при нас също беше така. Аз вече исках дете, а той не, като ми изтъкваше някакви рационални аргументи от рода на "да ни стане готово жилището" или "да се прибера в София" /работеше временно в друг град/. Един ден просто ми каза "спирай го тоя ясмин" и така се случи  мисля, че всеки трябва да стане родител тогава, когато е готов, за да бъде максимално добър родител. Бих те посъветвала да седнете и да поговорите за конкретните причини, поради които не желае дете - обясни му че ти вече си готова, но не желаеш да го насилваш, искаш той самият да узрее за тази идея...Ако ти изтъкне основателна причина за това, мисля, че трябва да я приемеш и ако наистина го обичаш просто да изчакаш да дойде моментът 

пуснах постът си преди да съм прочела темата и чак сега видях какво си писала  твоята история удивително напомня на моята - преди да поиска да имаме дете, моят мъж изобщо не се радваше на дечица, правеше ужасена физиономия всеки път, когато на плажа до нас се настани семейство с деца и въобще нямаше никаква индикация, че някой ден ще е готов (то и затова, когато това се случи аз бях ужасно изненадана)...ела да го видиш сега обаче - обожава сина си, всяка свободна минутка прекарва с него, на всичкото отгоре не спира да навива приятелите си за бебе и им обяснява как детето е смисълът на живота...и всичко това го говори с такова въодушевление, все едно е друг човек 
ако искаш да имаш дете от този човек, а не просто си търсиш донор, не ми се струва добра идея да се разделяте, сигурна съм, че до няколко години животът ви ще е съвсем друг 

Предполагам, че просто още не е готов, не видях във поста ти  някакви години да се споменават. Обикновено мъжете по-късно "узряват" за тези нещо от жените. Ние с мъжа ми също бяхме решили да отложим детето и бяхме без дете 7 години, но сега кота стане въпрос за това време и той казва: Ако се бяхме усетили по-рано, Ива вече щеше да ходи на училище.
Не се притеснявай, ще се съгласи, ако те обеча и иска да сте заедно, ако ли пък не - прав му път. Но трябва да седнете и да поговорите, да разбереш причината, поради коята не иска, дали е някакъв принцип, или просто иска да поизчака.

Най-важното според мен е, че осъзнаваш, че се обичате. Минали сте през трудности, както сама пишеш, които са доказали тази обич! Детето според мен трябва да е плод не на едностранно, а на взаимно решение и когато двамата са готови! Просто явно той има нужда от още известно време, за да узрее за това решение! Дай му го - това също ще е израз на Любовта ти към него! Сигурна съм, че ще станеш майка в най-подходящия за теб и него момент! Стискам палци и пожелавам успех!

Не всеки мъж е готов да бъде баща. Както и да се лиши от време за себе си. Така че въпроса не е дали се обичате, а дали някога ще бъде готов. Познавам много мъже, които даже и след като се родиха децата им не "узряха" за тази отговорност. Така че едно дете трябва да бъде искано и от двамата си родители, за да му дадеш семейството, което заслужава.  И това не става с убеждаване.