Виждам аз пред сградата 10- човека и си викам- О, това е нищо. Минаваш през щателен обиск като ти гледат всичко в чантата до най-малката подробност и след това щателно те претърсват...Влизаш най-накрая в заветното място и......вътре към 50 човека в една малка стаичка, седнали и чакат. Тъмно, със спуснати пердета, с прозорец, през който те виждат,а ти не. През 5 минути влизат на проверка и претърсват всичко отново изосновно. След 15 минути чакане си викам: да плача ли или да се смея....Ама накрая ти става тягостно......Аджеба, като че ли съм тръгнала по свое желание, че и така ме третират- като затворник...
Стигнах аз до заветното гише и се почна едно подробно искане на документи- най-вече банкови. Стана ми смешно, защото тоя на гишето се зачете какво сме купували последно...Ама всъщност това не е ли нарушаване на човешките ти права- да ти знаят колко имаш в банката и как ги имаш...
Положителното беше, че от 2 май имат нова он-лайн процедура и аз бях предварително попълнила формуляра. Става много по-бързо тогава и ми спести ходенето в 3 да си взема визата....
Като излизам от тъмното на вън и от цялото напрежение, даже не видях къде е отворена ограда. Все едно бях като Граф Монте Кристо /виждайки светлината след години тъмнина/....
Е, държайки паспорта си със заветната виза, се чувствах все едно съм покорила Еверест, ама в същото време в душата ми една такава болка, от начина, по който може да бъдеш третиран. Та се питах до кога ли ще е така?