Налага ми се да ходя в Лондон от училище и вчера се отправих към заветното посолство за виза. За 1 час се почувствах като затворник и ме налегна една размисъл.......
Виждам аз пред сградата 10- човека и си викам- О, това е нищо. Минаваш през щателен обиск като ти гледат всичко в чантата до най-малката подробност и след това щателно те претърсват...Влизаш най-накрая в заветното място и......вътре към 50 човека в една малка стаичка, седнали и чакат. Тъмно, със спуснати пердета, с прозорец, през който те виждат,а ти не. През 5 минути влизат на проверка и претърсват всичко отново изосновно. След 15 минути чакане си викам: да плача ли или да се смея....Ама накрая ти става тягостно......Аджеба, като че ли съм тръгнала по свое желание, че и така ме третират- като затворник...
Стигнах аз до заветното гише и се почна едно подробно искане на документи- най-вече банкови. Стана ми смешно, защото тоя на гишето се зачете какво сме купували последно...Ама всъщност това не е ли нарушаване на човешките ти права- да ти знаят колко имаш в банката и как ги имаш...
Положителното беше, че от 2 май имат нова он-лайн процедура и аз бях предварително попълнила формуляра. Става много по-бързо тогава и ми спести ходенето в 3 да си взема визата....
Като излизам от тъмното на вън и от цялото напрежение, даже не видях къде е отворена ограда. Все едно бях като Граф Монте Кристо /виждайки светлината след години тъмнина/....
Е, държайки паспорта си със заветната виза, се чувствах все едно съм покорила Еверест, ама в същото време в душата ми една такава болка, от начина, по който може да бъдеш третиран. Та се питах до кога ли ще е така?
Виждам аз пред сградата 10- човека и си викам- О, това е нищо. Минаваш през щателен обиск като ти гледат всичко в чантата до най-малката подробност и след това щателно те претърсват...Влизаш най-накрая в заветното място и......вътре към 50 човека в една малка стаичка, седнали и чакат. Тъмно, със спуснати пердета, с прозорец, през който те виждат,а ти не. През 5 минути влизат на проверка и претърсват всичко отново изосновно. След 15 минути чакане си викам: да плача ли или да се смея....Ама накрая ти става тягостно......Аджеба, като че ли съм тръгнала по свое желание, че и така ме третират- като затворник...
Стигнах аз до заветното гише и се почна едно подробно искане на документи- най-вече банкови. Стана ми смешно, защото тоя на гишето се зачете какво сме купували последно...Ама всъщност това не е ли нарушаване на човешките ти права- да ти знаят колко имаш в банката и как ги имаш...
Положителното беше, че от 2 май имат нова он-лайн процедура и аз бях предварително попълнила формуляра. Става много по-бързо тогава и ми спести ходенето в 3 да си взема визата....
Като излизам от тъмното на вън и от цялото напрежение, даже не видях къде е отворена ограда. Все едно бях като Граф Монте Кристо /виждайки светлината след години тъмнина/....
Е, държайки паспорта си със заветната виза, се чувствах все едно съм покорила Еверест, ама в същото време в душата ми една такава болка, от начина, по който може да бъдеш третиран. Та се питах до кога ли ще е така?
Но това е положението...Не се натоварвай .. 
Въпреки че (както казах) можех да го направя една година преди това; въпреки че пътувах с бъдещия си съпруг който нямаше никакво намерение да се установява там (а дори и да го направи, от това Финландия само ще спечели) и още много "въпреки". Проблема бе, че билета ми бе електронен и не можех да им покажа самолетен билет за връщане. След няколко телефонни раговора и сериозни намеси от финландска страна ми направиха виза и ми се извиняваха доста за неудобството, но само аз си зная колко сълзи пролях от обида и огорчение. Та така с визите. Всеки си има поне по една таква историйка в джоба, да му държи топло..... 
На края като пристигнахме в Маями,на мен ми взеха отпечатъци за втори път(първия в посолството), на него нищо.И да влезем в Европейския съюз,положението може би ще се подобри само за пътуващите и живеещи в Европа,за другите страни ще си остане същото. 
ей тва е, не сме ВСЕ ЕДНО втора ръка за Европата, ами направо сме СИ! 