Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора


Мнения: 240
здравейте Smile дъщеря ми е на година и три месеца. от известно време забелязвам,че когато откажем нещо да и дадем или не угодим на някакво желание започва да се тръшка, стига се до лягане на земята и рев-наричам го истеричен,защото няма спирка... не го прави винаги, не се тръшка за всяко нещо, по принцип е много спокойна и усмихната , слуша ме, но когато изпадне в  това състояние се виждам в чудо и направо незнам какво да правя, няма и успокояване. опитвам да я залъжа с нещо, да я разсея , но и това понякога не помага. какво се прави в такива случаи ? има ли начин да се покаже на детето ,че не се прави така, притеснявам се да не и стане навик да се тръшка за щяло и нещяло ...
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 5 507
Дъщеря ми така е правила един-единствен път-тръшна се на центъра,помолих я да стане не пожела,аз просто тръгнах и я оставих да седи на земята и реве /естествено,че я наблюдавах,но тя не ме виждаше/поогледа се и тръгна да ме търси.По-вече не се е повтаряло.Сега,ако реши да се заинати за нещо пълен игнор,като и се реве ще го прави,но в нейната стая.Така действам аз!
Цитирай

София

Мнения: 1 517
Paia4e, почти всички деца на тази възраст го правят. Особено по-емоционалните. Те още нямат достатъчно опит, за да знаят как да се справят с раздразнението си. В това отношение между другото се учат най-вече от нас, затова трябва много да внимаваме да не си изпускаме нервите. Хубаво е децата да знаят, че и ние се сърдим понякога, когато имаме основателна причина, но се справяме по по-кротък начин с гнева си Wink .
Най-добрата стратегия е да я игнорираш, когато изпадне в такова състояние, за да й покажеш, че така няма да постигне нищо. Хубаво е обаче преди това да се опиташ да разбереш каква е причината. Моят син например правеше така, когато не го разбирахме. Например иска да му подадем някоя играчка, която не може да стигне сам, но ние не го разбираме и му казваме да спре, той нястоява, започва да се ядосва и така се стига и до онези чудни мигове с пищенето и мятането на крайници Sad
Сега вече говори и го разбирам, но пак има такива моменти - когато не му разрешаваме нещо. В такива случаи се опитвам спокойно да му обясня по разбираем за него начин защо не може. Обикновено върши работа. Друг вариант е да му отвлека вниманието по някакъв начин - като предложа например нещо, което обича много.
Цитирай

Кебекуйка

Мнения: 3 930
В такива ситуации излизам от стаята или го замолвам с меден глас да отиде да продължи в неговата стая, защото на мен не ми е приятно.

Много бързо му минава, като види, че няма желания ефект, един вид, че се хаби напразно...
Игнор му е цаката Peace
Цитирай

...

Мнения: 2 872
интересно ми е 6те следя  Hug
Цитирай

София

Мнения: 920
И на мен ми се случва често, но не винаги ми издържат нервите. След като я моля 40 мин да спре, следващата стъпка е да й се скарам на висок глас. за съжаление се случва Sad
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 264
И синът ми прави така понякога, когато не получи това, което иска. Оставяме го да си поплаче без да му обръщаме внимание. Ляга, тръшка се, оглежда се да види какъв е ефектът. Ако не му обръщаме внимание, пищи и пак се оглежда. Пробва по-силно и малко по-продължително. Когато види, че няма никакъв ефект, обикновено спира, става и си намира занимавка. Ако обаче започне да плаче силно и да се засинява, го вземам и му покзавм нещо, което харесва. Пералнята например.  Веднага забравя за какво се сърди и се усмихва.  Wink
Цитирай

Някъде във Вселената :)

Мнения: 328
Paia4e, почти всички деца на тази възраст го правят. Особено по-емоционалните. Те още нямат достатъчно опит, за да знаят как да се справят с раздразнението си. В това отношение между другото се учат най-вече от нас, затова трябва много да внимаваме да не си изпускаме нервите. Хубаво е децата да знаят, че и ние се сърдим понякога, когато имаме основателна причина, но се справяме по по-кротък начин с гнева си Wink .
Най-добрата стратегия е да я игнорираш, когато изпадне в такова състояние, за да й покажеш, че така няма да постигне нищо. Хубаво е обаче преди това да се опиташ да разбереш каква е причината. Моят син например правеше така, когато не го разбирахме. Например иска да му подадем някоя играчка, която не може да стигне сам, но ние не го разбираме и му казваме да спре, той нястоява, започва да се ядосва и така се стига и до онези чудни мигове с пищенето и мятането на крайници Sad
Сега вече говори и го разбирам, но пак има такива моменти - когато не му разрешаваме нещо. В такива случаи се опитвам спокойно да му обясня по разбираем за него начин защо не може. Обикновено върши работа. Друг вариант е да му отвлека вниманието по някакъв начин - като предложа например нещо, което обича много.
Невероятен отговор  Peace. Напълно съм съгласна.
Цитирай

София

Мнения: 4 556
Paia4e, почти всички деца на тази възраст го правят. Особено по-емоционалните. Те още нямат достатъчно опит, за да знаят как да се справят с раздразнението си. В това отношение между другото се учат най-вече от нас, затова трябва много да внимаваме да не си изпускаме нервите. Хубаво е децата да знаят, че и ние се сърдим понякога, когато имаме основателна причина, но се справяме по по-кротък начин с гнева си Wink .
Имаш целия ми респект   bouquet
Ще следя мненията ти за вбъдеще Smile
Цитирай

Sofia

Мнения: 7 140
   Моето детенце съвсем скоро навърши 1 годинка.Гледам,че и той доста гръмогласно си показва недоволството.Още не е стигал до номера с падането на земя.......
   Вярно е за нас самите,че трябва да следим какво и с какъв тон говорим.Децата са големи имитатори и се страхувам ,че във виковете на малкия просто започвам да виждам своето отражение. ooooh! ooooh! ooooh!
   Трябва да се превъзпитавам. newsm66
Цитирай


Мнения: 1 465
Най-много ми е помагало отвличане на вниманието.
Цитирай

Варна

Мнения: 506
Скорпион ли сте? Mr. Green
Цитирай

Варна

Мнения: 1 518
То няма много общо със зодията. Моята е дева и би трябвало да е кротка като ангелче, ама нъцки, тръшка се като за последно tantrum .

Сега по темата- на тази възраст все още помага да отвлечеш вниманието с нещо друго. Не много полезна практика според мен, но понякога я прилагам. Игнорът е добро решение, вече разбират и когато не им се обръща внимание решават, че няма нужда да се хабят. При Ива, когато нещата станат неконтролируеми (освен че пищи, тръшка се и започва да си бие шамари по устата) я взимам в мен, прегръщам я много силно и започвам да пея тихичко. Успокоява се бързо така. По принцип обаче най-често я оставям да се напищи и нареве, защото все пак трябва да разтовари някъде това напрежение. Смятам, че е вредно да го потискам по какъвто и да е начин.
Цитирай


Мнения: 240
мерси за отговорите Smile сега се обръщам към мамите с малко по-големи дечица - да съм с детето в магазин, тя да е примерно на 2-3 години, говореща,разбираща и в един момент да поиска нещо,което аз не мога или не искам да и купувам и да започне да се тръшка там, да ми тропа с крак и да ми се въргаля по земята  #Crazy това съм го виждала и съм си задавала въпроса  моята като стане на тази възраст и ми направи този номер , какво правя????? много ми се иска да мога да изкореня това поведение докато е още малка,за да си нямам проблеми по-късно. разбирате ли ме ?
Цитирай

по света

Мнения: 1 453
Дъщеря ми също се опита в продължение на около три дни да се тръшка,крещи и търкаля по земята.Аз просто я заобикалях и се правех че не я чувам и виждам,ако я погледнех пак започваше,слава богу от няколко дни или забрави да се тръшка или разбра че не помага.Повода беше всяко отказано нещо или пък играе с неща с който не бива и като и ги взема започваше.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора