Едното - на двамата дядовци,
Второто- на двете баби.
Вариации, които сама избрах и много харесвам.
Второто- на двете баби.
Вариации, които сама избрах и много харесвам.
- Публикувана: 4 ян. 2008, 00:49 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2008, 22:01 ч.
За избора на име и семейните традиции
Аз казах на жената "Ти ще го раждаш, каквото име избереш това ще е! Нямам претенции." и тя го кръсти на майка ми .....
И ние бяхме, като вас- това ми го каза мъжът ми и аз го кръстих на свекър ми. Ангел. Хич не харесвах тогава това име, заради един антипатичен познат, но не мога да ви опиша как се зарадва човека на този жест. Беше супер горд и щастлив. Скоро почина и аз се радвам, че му дадох това усещане. Името не прави човека. Същевременно с това радва родителите ни. Много не вярвам на приказки от рода- "кръстете го както искате, ние нямаме претенции". Това го каза и баща ми, когато се роди племеника ми и вече 20 години му е криво. Но все пак тази традиция отмира май. Всичко е въпрос на разбиране и желание. Както и да си кръстим децата най- важното си остава да са живи и здрави
Името не прави човека.
Така е, но човек цял живот си го носи. Ние на никого не кръстихме. Избрахме името след като детенце се роди - мъжо предлагаше - аз отхвърлях докато не усетих, че и пасва. Бях само категорична, че не желая от раждането да и се даде чужд късмет - нека си носи своя. За протокола не съм религиозна, нито уважавам традиции, които не се вписват във времето в което живеем.
А ако мъжа ви е единствено дете на родителите си, как мислите тогава...например мъжа ми казва, че трябвало да се кръсти на родителите му, защото бил едно дете, и те щели да се пръскат от гордост, да дават повече пари и т.н....докато аз, имам брат и било логично брат ми като се ожени и има дете да го кръсти на майка или татко.А аз се чудих защо толкова много майка казва че било редно да се кръсти на баща му, например.... 
И двете деца носят първите букви на родителите на мъжа ми.Последният много настояваше децата да са кръстени на някоя баба или дядо.И понеже на майка името е с буквата Ц,и до последно не можахме да измислим подходящо име,затова решихме и второто дете да е на неговите родители.
Името не прави човека -точно така е. Човекът прави името. И мисля, че само родителите имат право да решат как да се казва детето им. Разбира се, чудесно е да уважиш някого, като кръстиш детето си на него, но само ако самият ти усещаш така нещата и желаеш да го направиш. Обратното обаче, не означава автоматично неуважение. И изобщо уважението може да се покаже по много други начини. Според мен, е проява на неуважение към родителите да бъдат притискани да кръстят детето си с име по вкуса на друг.
А в това да се кръсти дете на починал човек няма нищо лошо, поне според источно-православната църква и здравия разум.
Обратното е суеверие. 
Странно, колко от родителите на мъжете се възмущават, ако "не получат" името на внучето, а не отчитат факта, че снахата е приела тяхната фамилия и въобще тяхното име е фамилното.
Всъщност, за нормални хора, които се обичат и уважават взаимно, раждането на едно дете би трябвало да е само повод за радост, а не за спорове, обиди и драми, защото за съжаление има и такива случаи, във връзка с имената.
А в това да се кръсти дете на починал човек няма нищо лошо, поне според источно-православната църква и здравия разум.
Обратното е суеверие. Странно, колко от родителите на мъжете се възмущават, ако "не получат" името на внучето, а не отчитат факта, че снахата е приела тяхната фамилия и въобще тяхното име е фамилното.
Всъщност, за нормални хора, които се обичат и уважават взаимно, раждането на едно дете би трябвало да е само повод за радост, а не за спорове, обиди и драми, защото за съжаление има и такива случаи, във връзка с имената.
Ако се роди на хубав църковен празник, е хубаво да му се даде съответното име. Казват, че всеки си има ангел-хранител и в този случай поне се знае кой е. Ако детето е кръстено на него, връзката ще е много по-силна. Може и да са суеверия, но като имения ден съвпада с рождения, празникът е двоен.
А ако мъжа ви е единствено дете на родителите си, как мислите тогава...например мъжа ми казва, че трябвало да се кръсти на родителите му, защото бил едно дете, и те щели да се пръскат от гордост, да дават повече пари и т.н....докато аз, имам брат и било логично брат ми като се ожени и има дете да го кръсти на майка или татко.А аз се чудих защо толкова много майка казва че било редно да се кръсти на баща му, например....
Ние също не сме от върлите поддръжници на традициите,но кръстихме дъщеря ни на свекърва ми,с изменено,а не със същото име.В началото бяхме решили да се казва по различен начин.В последствие мъж ми настоя да е на майка му.Съгласих се,но аз избрах името/той искаше друг вариант/.Щом ще е на негов родител,поне аз да избера името,де 
.Наложих се.Но искам да подчертая,че нямаше никакъв натиск от родителските тела за избор на име,защото ако имаше,аз на пук нямаше да се съглася. 
.Наложих се.Но искам да подчертая,че нямаше никакъв натиск от родителските тела за избор на име,защото ако имаше,аз на пук нямаше да се съглася.
Мои съседи имат син и дъщеря.Синът има момче, дъщерята има две.Съседът много се обиди,че първородният му внук/от дъщерята/ не носи неговото име, а това на свата./дано да се изразявам правилно, че хич ме няма в роднинските отношения/.Второто й момче вече трябваше да бъде кръстено на него, за да не се сърди.Синът му пък си кръсти детето на името на бащата на жена му.Какви са тези простотии и патриархални хващания, аз на никого не съм кръстена, едната ми баба се обиди и сме се виждали 3-4 пъти за 30 години.Когато дойде този миг ние с мъжа ми ще изберем име на детето си, но няма да е на майка ми, защото вангелина/вангелия е супер селско име, македонско при това.Трябва да съм луда да си кръстя така детето, ако е момиче.Баща ми се казваше Стоян, а на мъжа ми Иван.На мъртви хора нали не се кръщават деца, било на лошо.
Не знам баба ми и дядо ми (по майчина линия) как са реагирали когато мама ни е кръщавала (мен и брат ми), все пак сме 1вите внуци. Но помня колко нацупени бяха когато вуйчо ми кръщаваше братовчедите.
Братовчед ми е Ивайло, дядо ми се казва Иван. Дядо ми ходеше като буреносен облак. Братовчедка ми се казва Мариета. Баба ми се казваше Мария, по паспорт - Марийка. И пак имаше сръдни и обидени. Името на братовчедка ми било само няколко букви от името на баба ми, не можело така.
Аз лично не искам да робувам на старите традиции. Особено пък се опъвам ако някой ми каже "така трябва да е"
Братовчед ми е Ивайло, дядо ми се казва Иван. Дядо ми ходеше като буреносен облак. Братовчедка ми се казва Мариета. Баба ми се казваше Мария, по паспорт - Марийка. И пак имаше сръдни и обидени. Името на братовчедка ми било само няколко букви от името на баба ми, не можело така.
Аз лично не искам да робувам на старите традиции. Особено пък се опъвам ако някой ми каже "така трябва да е"
Моят син е кръстен на чичото на моят мъжІбрат на свекъраІ.Когато разбра свекъра как се казва детето много се беше ядосъл,че детето не се казва като него.Моят баща също но това го разбрах в последствие.Майка каза 1 път на моят съпруг,че баща ми козал,че детето не му било мило,защото не се казвало като него а аз имам брат -той като иска да кръщава на него.Сега всичка отмина с времето и много го обичан но в началото беше гадно.
Моят син е кръстен на баща си. Мъжа ми е Тодор което в превод от гръцки значи Дар от Бога- Божидар.
Не съм кръстила детето на някой от нашите родители защото просто техните имена не ми харесват, не че не ги уважавам или нещо такова. В някой семейства обаче стават доста разправий на тази тема.
Не съм кръстила детето на някой от нашите родители защото просто техните имена не ми харесват, не че не ги уважавам или нещо такова. В някой семейства обаче стават доста разправий на тази тема.