Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 245 отговора

София

Мнения: 6 970
Провокира ме една тема в любимия ви подфорум "Дом и семейство". Питам тук, защото е ясно, че сме разведени и/или разделени т.е. стигнали сме краят в една връзка.
Затваряхте ли си очите, когато 'любимият' прекарваше по цели нощи на компютъра чатейки неизвестно с кого? Разсейвахте ли се, когато сексът беше нещо като празник? Прибиранията късно? Странните смс-и? Работенето в събота, неделя и вечер до 10?
Или напротив - преравяхте всеки джоб? Четяхте смс-ите тайно или явно? Искахте отчет за деня му минута по минута? Вдигахте скандал всеки път, когато каже "Здрасти" на жена?

И кое мислите е правилното поведение? Да не се замисляме много-много и да не разпитваме или напротив да ровим до последно всяко съмнително нещо и да нямаме никакви тайни с половинката?

После мога да разкажа една случка от края на връзката ми с БНД по темата. Обаче всички ще трябва тържествено да се закълнете никога и при никакви обстоятелства да не му казвате. Mr. Green
Цитирай
Много ровех, впрегнах цялата гвардия от хакери и програмисти, които познавам да чета на жена ми кореспонденцията, която я държеше винаги много здраво, емоционално на компа. Искрено да си кажа сега съжалявам, толкова болка съм понесъл заради тези прочетени чат сесии и писма, че по някога си мисля ако бях тъп и залухав да не ги бях чел по=малко щеше да ме боли, но въпреки всичко , ако се озова в същата ситуация отново, пак ще чета. Няма по хубаво нещо от истината.
Цитирай


Мнения: 183
Затваряхте ли си очите, когато 'любимият' прекарваше по цели нощи на компютъра чатейки неизвестно с кого?

не ми се е случвало, никога досега, с никой `любим`.
не настоявам да получа опит в първо лице точно в това отношение.

Разсейвахте ли се, когато сексът беше нещо като празник?

това почти не ми се е случвало, т.е. случвало ми се е само в периоди като сме били зверски скарани.
мне, не съм се разсейвала изобщо, а съм вземала мерки и теглилки...май са ми обръщали внимание, защото секса изобщо не ми е бил повод за разрив.

Прибиранията късно?

не съм сигурна тука как да отговоря, щото обикновено като се е прибирал късно, е бил с мен, а необикновено - явно не се е случвало често, та въобще не ме е притеснявало.


нямало е такива или не съм разбрала.

Работенето в събота, неделя и вечер до 10?

виж, това се е случвало, ама самото работене не ме е впечатлявало изобщо. някак като се е връщал е бил достатъчно концентриран в мен, вероятно, та хич не съм си задавала въпроса дали наистина работи или да.

Или напротив - преравяхте всеки джоб?

не съм го правила. само сега със сина, инак ш изпера спайдърмен заедно с всички трансформери.

Четяхте смс-ите тайно или явно?

освен ако някой не ми набута лично телефона си да прочета нещо - тц, не чета.

Искахте отчет за деня му минута по минута?

не.

Вдигахте скандал всеки път, когато каже "Здрасти" на жена?

не всеки път, никога това не ми е било повод.

И кое мислите е правилното поведение? Да не се замисляме много-много и да не разпитваме или напротив да ровим до последно всяко съмнително нещо и да нямаме никакви тайни с половинката?

е тука вече, Иса, сериозно се запънах.
явно, моето е било неправилно или поне неправилно за тоя точно човек.
инак - някакъв баланс трябва да има, мисля, защото съвсем да не се замисляш и да не разпитваш - ми той явно не те интересува този човек, а да ровиш до дупка - не  е за мен, хем е здравословно по мъничко тайни, хем ако доверието е толкова умряло и изкуствено дишане не го оправя вече, за мен остава един път и той е раздяла.
Цитирай

На големия южен залив

Мнения: 903
Иса, за съжаление (или по-скоро за щастие)аз нямам абсолютно никакъв опит по така зададените от теб въпроси. С моя бившия проблемите бяха от съвсем друго естество - той беше (и продължава да е) тотално неспособен да изразява някакви чувства, да те подкрепя и т.н. Т.е. нашите проблеми винаги са били заради шибания му характер, поради който аз се чувствах като натрапена в живота му ненужна вещ. Иначе винаги съм му имала доверие, пък и той не ми е давал конкретни поводи да се съмнявам - прибираше се навреме от работа, не се е запилявал за дълго незнайно къде през почивните си дни, не съм засичала подозрителни разговори, СМС-и и прочие. А може би не съм се задълбавала достатъчно, защото аз съм такава по природа, че в една връзка съм предана като куче и си въобразявам, че със същото ми се отговаря на среща. Казах "въобразявам", защото малко след като се разделихме, от две различни места ми казаха, че са го виждали из центъра с някаква жена. От първо ме заболя зверски, щото доверието беше единственото което крепеше иначе толкова изтормозените ни взаимоотношения. Но после си казах "Ето на - това само потвърждава, че съм взела единственото правилно решение - да се разделим!"

Въпреки всичко продължавам да смятам, че доверието е екзистент-минимума за една връзка - няма ли го, отпиши я!

Както знаете сега съм влюбена и каквото съм си овне - с рогите напред, в овчи тръст  Mr. Green съм се засилила към цветистото си бъдеще с обекта на моите чувства. Надявам се никога да не придобия личен опит в това отношение (по поставените въпроси) с него!
Цитирай

София

Мнения: 8 305
Страхотен въпрос, Исе, поздравления за него!
И аз много мисля по него напоследък.
Аз конкретно си затварях очите с години - за всичко, което си написала - чатове, смс-и, излизания с приятели, които не познавам, работа до късно, липса на секс ... Всъщност, ако трябва да съм изцяло искрена, 3-месечната липса на секс ме накара да се заровя.
И сега не съжалявам за това, единствено съжалявам, че не съм за разровила по-рано.

Но по-важния въпрос е - кое е правилното поведение. На него нямам отговор. За себе си знам, че съм толкова нащрек вече, че имам усещането, че съм развила шесто чувство - знам, че има друга (например) много преди да скъсаме официално (това за лятното ми гадже). Също така за себе си знам, че вече не искам да си затварям очите, а предпочитам да питам и разпитвам (не да ровя, от това ровичкане ми е много гадно, мразех себе си, че го правя), да изяснявам нещата в момента.
Цитирай


Мнения: 1 023
нито съм ровила, нито съм си затваряла о4ите.
ма, като взеха да се променят нещата, разбирай отношенията, взех да изяснявам и понеже немаше и желание за разговор, пък това беше изна4алната при4ина да сме заедно, и дадох срок - или да върне в коловоза, който познавам или всеки се ка4ва на неговия си локомотив.
не пожела да върне.
и така.
приклю4их аз тоя период и време от живота си. буквално го изтрих. появяват се от време на време остаъ4ни кукита, ма без тях не може явно.
бтв, страни4ни казват, 4е никому не се е налагало да се промени толкова, колкото при нас, но аз мисля 4е не е така. просто нямах нужда да виждам и да наблюдавам последната метаморфоза. тя, пък други казват била истинското аз, ма колкото и да викат 3 години театър е невъзможно да се играе. поне по моему.
та, не виждам смисъл да се рови и да се мижи. и двете не са здравословни. или угодно ми е на мен, или не. при първи вариант - дай боже всекиму, при втори - 4антата, вратата и за леб.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Много ровех, впрегнах цялата гвардия от хакери и програмисти, които познавам да чета на жена ми кореспонденцията, която я държеше винаги много здраво, емоционално на компа. Искрено да си кажа сега съжалявам, толкова болка съм понесъл заради тези прочетени чат сесии и писма, че по някога си мисля ако бях тъп и залухав да не ги бях чел по=малко щеше да ме боли, но въпреки всичко , ако се озова в същата ситуация отново, пак ще чета. Няма по хубаво нещо от истината.

ростъпих подобно без чужда помощ и без да влагам особени зцнания
имах желание да вложа обаче и сега имам и даже теми съм пускала...гложди ме...но и това отшумява трябваше повече от година да мине, да получавам непрекъснати уверения, че нещата са ок и няма други, да виждам ДЕЙСТВИЯ и ПОТЪПКИ които да ми засвидетелстват същото за да съм малко по-спокойна
вече спрях да ровя
1. ако иска винаги ще ме излъже
2. рано или късно ще разбера
3. не искам да си тровя времето което имаме с подозрения...предпочитам после да разбера...
4. има и други начини да се разбере, че нещата межуд двама души не вървят
5. не е изневярата най-страшното -. най-страшното са нещата довели до изневярата и те обикновено са тези разбиващи връзката

това е моя опит
да все още си мисля понякога че истината е най-хубавото нещо....но има и друго нещо което за себе си знам - истината не я искам на ВЧСЯЧКА ЦЕНА!
та по въпроса - нито съм ровила, нито затваряла очите преди да ми се случи да открия случайно нещо
после рових
сега...почти спрях и даже на моменти и да ме загложди - така да се каже си "затварям" очите
но съм отворила сърцето си - защото най-същественото е невидимо за очите, то се вижда само със сърцето...и аз гледам с него и диря белези за проблеми...  bouquet
сори, че пак пиша без да съм разведена, но съм минала и аз оттам. не знам дали има значение върху поведението на човек дали с е разделил или не след такава случка...сигурно.
Цитирай


Мнения: 2 868
Мдам, малко  крайно си си задала въпросчето, ама иначе хубаво въпросче:)
Аз съм писала много пъти, че за мен нещата в един брак няма как "внезапно и изведнъж"да се сринат. Винаги е имало  знаци, може да са дребни , незначителни неща, може и по-големи да са били , но ги е имало определено.

В моя брак съм си затваряла очите изначално.... За несъотвествия явни между нас, за раминавания  по ключови  въпроси, ама и аз овен, и аз ръгам и викам, аааа нема как да не стане аз щом искам Mr. Green Мдам и стана, за известно време... Вече като се оженихме, стана ясно че кажи речи 3 години съм си затваряла очите и сега като прочета в ДиС "не е задължително щом не спи с теб да има друга" и се търкалям от смях.. Не  е да, здрав прав мъж, доброволно ще се откаже от секса, щото не знам си какво.. смях в залата.

Иначе го наблюдвам тоя феномен с години... На затварянето на очичките. Обаче, тука има нещо друго.. В едни години да кажем до към 40 някак нещата са розови- като не е този, ще е някой друг,  изобщо переспективите светли  са отпред.
Но скоро станах свидетел как при явни, абсолютно признати изневери, жената не само не си тръгва, ами страшно амбицирано остава до мъжа и почва да се "бори" за него.. Когато я попитах добре де, възможно ли  е с  години този мъж да спи отделно, ама всяка вечер да си лягаш сама и да не се усъмниш, тя ми каза " ами да, вярвала съм ".. Ей тука  е границата за мен. Да ,  да отиде някъде сам, щото бил имал нужда -ОК, да поиска  да е  сам някоя събота и  неделя- пак ОК... но винаги  в продължениое на години.. за мен това не е  доверие, ами яко стискане на очите, щото знаеш, че и да го видиш това дето не искаш, няма да вземеш решение.

Казвах скоро, имам близка приятелка, на мъжа й очите му шарят като за световно...  ами не го вижда...Имат две деца, добър живот, достатъчно пари.. тя самата няма да има кой  знае какъв избор откъм мъже.. оцелила  е десятката дето се вика и за мен това  е избор вече... тя предпочита да не знае...
Но онова дребнавото, до секунда къде беше,с  кого, що  я погледна, е крайност в която не бих искала да изпадам , защото най-малкото показва пълна липса на самочувствие Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Мерси много за отговорите Smile

Малко среднощно съм я писала темата... Иначе съм имала предвид не само във връзка с изневерите, а като цяло "затваряне на очите". Тя Jaly се е сетила какво питам...щото го обсъждах с нея преди това.   bouquet

catnadeen, пиши колкото искаш Smile не е дискриминационна темата - просто исках да чета отговори на хора, стигнали до края... Да разбера дали съжаляват за това, че са си затваряли очите или напротив съжаляват за това, че не са го правили.   bouquet
« Последна редакция: вт, 08 яну 2008, 10:20 от Isa »
Цитирай


Мнения: 2 868
Да, ама има и друго.... Човек, ако  си е затварял очите с години, много трудно ще си го  признае.. Щото това си е доста нелицеприятно да си признаеш такова нещо и е много по-лесна онази  пътечка,  дето " той как можа така,  той такъв, той онакъв".... бас държа, че темата няма да   набъбне и то именно по тази причина...

Когато сме писали по подобни  въпроси в контретни случаи, винаги отгвора е бил- "е сега не стига, че ме е оставил, ами и виновна ли да се чувствам" ...а  въпросът  не е във вината, а в  разбирането за цената на компромисите в една връзка... Както казваше навремето Пантер, макар и да не звучеше приятно, но когато решиш да раждаш дете от мъж, доказал че не може да се разчита на него, после какво се очаква.. ясно е, че чудо няма да стане...
« Последна редакция: вт, 08 яну 2008, 10:30 от Jaly »
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Jaly, е да, ама виж, че хората са си признали по-горе...

Иначе и аз съм свидетел на едно такова от "замижаване", та чак до 'здраво стискане" на очите...

И другото което особено ме изумява - това да не се говори с партньора за проблемите във връзката. Да се 'забравя' за тях, неясно за мен защо... Ма както казва баба ми /Жената скоро авторско право ще поиска да й плащам/ "Не е сън да се размине."


Цитирай


Мнения: 4 493
Оф, при нас нямаше почти такива работи.
В момента в който започнаха, аз изтрещях 1-2 пъти и бях дотам.
Сега ако ме пита някой, не мога да отговоря на какво съм се ядосвала. Моя много нощни смени бичеше... знам ли го дали е бил на работа... терсене ми беше сама да стоя вечерите - все тая като сега - и сега съм сама и тогава бях. Да, не си мълчах, и не смятам, че трябва, но пък мисля, че прекалявах. Даже доста прекалявах, да. Незнам, сложно е.
Цитирай

София

Мнения: 623
И другото което особено ме изумява - това да не се говори с партньора за проблемите във връзката.

Говориш, ако има с кой, щото с радио-точката е трудна работа
Цитирай

София

Мнения: 6 970
И другото което особено ме изумява - това да не се говори с партньора за проблемите във връзката.

Говориш, ако има с кой, щото с радио-точката е трудна работа

Хубаво де - имам една приятелка и тя като теб ми казва: "Аз му говоря. Той казва - Ти си луда - и отива да си легне..." Е днес няма да говори, утре няма да говори... ма все някой ден ще проговори... Знам ли и аз?  newsm78

При мен няма не искам  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 6 970
... Да, не си мълчах, и не смятам, че трябва, но пък мисля, че прекалявах. Даже доста прекалявах, да. Незнам, сложно е.

Разбира се, че е сложно... Имало е моменти в моя живот, в които много съм прекалявала с това /мисля/. Но пък сега си го признавам. Казвам нещо от рода: "знам, че прекалявам... знам, че не е така, но..."
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 245 отговора