Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

София

Мнения: 3 378
Здравейте момичета! Радвам се, че повечето сте в чудесно настроение. Така и трябва да бъде. Аз съм хванала някакъв грип и кашлям и ме боли гърбът и коремът, но се надявам до няколко дни да се оправя.

Момичета, съжалявам, че може би ще ви разваля доброто настроение, но имам нужда да споделя. Мисля, че определено съм започнала да откачам. В събота мъжът ми сподели, че една от най-близките ни приятелки е бременна. Е казвам ви, вместо да се зарадвам аз какво направих... Разревах се!!! И цяла вечер не можах да спра да рева. Не мога да разбера какво ми става. До съвсем скоро най-искрено се радвах на всяка новина за предстоящи бебета около мен. А сега се почувствах като попарена. Мъжът ми постоянно ми повтаря, че и ние ще си имаме бебе в скоро време, но... Аз започвам да се побърквам и по този въпрос. Започвам да се питам искам ли наистина бебе или просто се опитвам да избягам от действителността. Започвам да се дразня и на приятеля ми за всяко нещо. Почвам да се чувствам недоразбрана и неподкрепена. Мразя се, защото започвам хем фанатично да искам бебе, хем вече да намразвам мислите ми за бебе... Кажете ми, според вас нещата към провал ли отиват? Ще се побъркам ли окончателно?
« Последна редакция: вт, 31 май 2005, 17:22 от Morena »
Цитирай

София/Гео Милев

Мнения: 525
Гризка, въобще не се побъркваш, мисля доста момичета са преживявали такъв период, включително и аз. Точно когато обявихме, че почваме с бебеправенето две мои приятелки обявиха, че са бременни. Едната вече роди, а и другата ще е скоро. Та и аз като видя бебето му се радвам много, а после му хвърлям един рев. Embarassed Но все се успокоявам, че бебета си знаят работата и идват в най-подходящия за тях момент.
А от това, което прочетох, може би те безпокои факта, че мъжът ти е толкова уверен, че ще си имате бебе, а ти не чувстваш същата увереност  Rolling Eyes и затова му се дразниш  Question
Цитирай

Sofia

Мнения: 11 106
Цитат на: Grizabella
... Кажете ми, според вас нещата към провал ли отиват? Ще се побъркам ли окончателно?

Ето ме ! Казвам ти !
Ми да ,  на там отиват ! Ще се побъркаш и още как  Shocked  , 100% гарантирам !
Я стига бе момиче !  Twisted Evil  Ша Та пляскам , да знайш !
Да не си само ти така , и на други им се е случвало , чувала съм ! Човешко е !
Ще ти мине мила !  Smile  Цункам те и те гушвам !  Love
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 986
Цитат на: Grizabella
Мразя се, защото започвам хем фанатично да искам бебе, хем вече да намразвам мислите ми за бебе... Кажете ми, според вас нещата към провал ли отиват? Ще се побъркам ли окончателно?

не, няма да се побъркаш:)
мисля, че това, което си изпитала, се е случвало на много жени, но винаги е малко неудобно да си признаеш, че чувството не е просто радост. Затова повечето си задават този въпрос само когато са сами, и....им става още по-тежко.
ами аз те разбирам напълно!
Цитирай


Мнения: 3 107
Цитат на: Grizabella
В събота мъжът ми сподели, че една от най-близките ни приятелки е бременна. Е казвам ви, вместо да се зарадвам аз какво направих... Разревах се!!!...... Мъжът ми постоянно ми повтаря, че и ние ще си имаме бебе в скоро време, но... Аз започвам да се побърквам и по този въпрос.


Същата работа като при мен Confused И аз в събота разбрах за 2 новородени бебчета - едното на една позната (майка й е приятелка с моята), а другото е на братовчед ми. В началото наистина се зарадвах, но после... започнаха мислите "Ще имаме ли и ние? Ще бъде ли моята майка толкова щастлива един ден да съобщи новината?" и всякакви от този тип... Докато бях при майка ми се държах, но като се прибрахме вкъщи с Иво такъв рев му дръпнах... а той ме успокояваше... На моменти много, ама много се скапвам, но после идва периода, коагто вярвам, че и ние един ден ще изпитаме щастието и се моля този ден да е по-скоро...
Така че, Гризабелка, чувствата ти са съвсем нормални. Не вярвам, че и никой друг не се е чувствал така... човещинка е...
Силни прегръдки от една "другарка по съдба" Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 2 122
Гризи, сладка!!!!
Какъв въпрос задаваш, слънце? Погледни предната седмица темата, която аз бях пуснала /какво да мисля за себе си/.Ето аз съм ти най-пресния пример за това, че повечето момичета, при които бебо не идва от раз изживяват какви ли не вътрешни драми, кошмари и депресии, по време на които сериозно се замисляш за това:АЗ НЯКОГА ЩЕ БЪДА ЛИ НОРМАЛНА КАКВАТО БАХ?
Не си фанатична,не си и тягостна. Просто това са нещата от живота. Точно ти ми беше писала колко леко и приятно е да не "бебеправиш", а да правиш любов нецелево и непланирано. Палачинката ще се обърне скоро и за теб Wink и тогава това, което изпитваш в момента ще е само история, с която да успокоиш още някое момиче, което минава по нашия път! Love  Love  Love
Цитирай

София

Мнения: 3 378
Благодаря ви, момичета Love Наистина имах нужда да споделя. Но вие сте страхотни и много ми помагате.

А и, както някой беше написал, е доста трудно да си признаеш, че чувствата, които бушуват в душата, не са само възвишени. По-ужасното е, че в един момент сякаш цялата ми душа се отравя от толкова емоции. Започвам да се настройвам срещу всичко и всички. В работата ми не върви, дразня се на мъжа ми за това, че постоянно ми прави забележки за всичко и сякаш не ме подкрепя достатъчно, ами само се надява да спра да плача...
Цитирай

София

Мнения: 1 321
гризка,
старай се да не го мислиш точно по този начин. при мен ситуацията е следната: в нашият офис-бременна колежка, на един колега жена му-днес май ще ражда.
на скъпият в офиса-от четири жени-три родиха, едната напусна...
и само аз и котката останахме без бебета Smile. ама все се надявам и нашият ред да дойде. еле пък на котката-и й е ред, и й се пада...ама не можем да й намерим гадже.Smile
Цитирай

Варна, морето и сините вълни!

Мнения: 2 604
Здравей!

И аз съм изпадала в такива настроения като твоите.И аз мислех че се побърквам, но може би аз съм си побъркана и повече няма на къде  Laughing
Лесно е от страни да се каже да се успокоиш, а е трудно да го направиш. Аз като изпаднех в такива настрения взимах пример от Ренци. Вземах си малко от нейния оптимизъм.

Пожелавам ти скоро да излезеш от мястото на черните мисли!
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Понякога е много трудно, много тъжно...
Но идват и слънчеви дни...
Цитирай

София

Мнения: 3 090
Миличка изобщо не се побъркваш .Аз също в събота разбрах че една от най-добрите ми приятелки е бременна .Тя ми го каза и беше толкова бледа и толкова зле се чувстваше  Sick ,че ми беше за жал за нея.Зарадвах и се и тайно си стиснах палци и за себе си.
 Peace След две седмици ражда друга моя приятелка ,която е забременяла от първият път и изобщо е изкарала бременност -слънце. Laughing За нея знам отдавна и си спомням че когато разбрах си казах : Ами аз? Tired Дано да ми се случи скоро!А миналата година и поредната ми приятелка чакаше бебе.Много и се зарадвах и я гуших, но после един рев му дръпнах Crying or Very sad - дъщеря и е на 1 година вече ,радвам и се и си мисля ....как искам и аз! Sad Но в края на крайщата надвивам тази мъка и си казвам - спокойно никому не е нужно да плачеш!бебчо просто още не се е решил да доиде .Остави го, той сам ще се появи освен това сълзите, тормоза и тревогите само ще влошат нещата . Съжалявам ако постингът ми беше дълъг мила, но нали си споделяме как се чувствами и си мисля че твойте чувства просто са си съвсем ама съвсем нормални .Прегръщам те  Wink
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 998
Цитат на: Grizabella
.... Мисля, че определено съм започнала да откачам.......... Аз започвам да се побърквам и по този въпрос......... Мразя се, защото започвам хем фанатично да искам бебе, хем вече да намразвам мислите ми за бебе... Кажете ми, според вас нещата към провал ли отиват? Ще се побъркам ли окончателно?


Гризка защо ли като чета твоя постинг все едно виждам мен Rolling Eyes Спокойно мила и аз съм като теб но не мисля, че се побъркваш...просто май всички минаваме рано или късно през този етап. Мен питаш ли ме...всички...ама всички около мен са или бремени или току-що родили. Има само една дружка небремена ама те пък още не са решили та за това...инак съвсем сама ще съм. Мъжът ми все ми повтаря, че скоро и ние ще се имаме бебче а на мен ми се плаче. А като си помисля кой знае какво му е..като знае, че причината е в него но аз го обичам защото това е мъжа, който плени сърцето ми /макар и да бях на чашка ракийка Mr. Green / И вярвам че ще бъдем родители....вярвай и ти Гризка Praynig Въпросите, които вълнуват теб често прибивават и в моя главица Evil or Very Mad а мразя така...ама пусто мозъка ми само такива глупости ражда.
Нещата не отиват на провал...сигурна съм Love Мисли позитивно...обичайте с любимия и се опитвай по-малко да мислиш за това как и кога ще стане бебето...то сам ще дойде Love Прегръдка силна от мен.  Love
Цитирай


Мнения: 607
Не се сърди на мъжа си -  мъжете винаги разбират нещата по различен начин и не ги чувстват като нас. Най-малко защото техните хормони не се променят на всеки 10 дни. Когато ние се изнервим покрай работата или поредното разочарование в края на цикъла, всичко започва да ни дразни и мислим, че мъжете ни не ни подкрепят достатъчно. Сигурна съм че не е така. Просто ние сме станали по-чувствителни, по-раздразнителни. Имаме нужда да сподели, да поплачем...Винаги можеш да споделиш тук и както сама знаеш винаги ще намериш подкрепа и разбиране, не престорени, а абсолютно искрени, защото всички имаме такива мисли и тревоги. Повярвай ми, този период ще отмине....ще дойде и нашият ред да бъдем щастливи мами!!!
Цитирай

Враца

Мнения: 4 380
Гризабелла, преди време и аз бях изпаднала в такова едно състояние и не знаех как да реагирам като видя нашия племенник, или други бебета. изобщо не виждах никаква светлинка, само плачех и изобщо кошмар, тогава Лали ми каза, че това е дупката, дъното. Това го запомних и се борих да изплувам, че лошо ми се пишеше- тове ми пречеше на семейния живот, на отношенията ми с близки, приятели, бяха едно тъжно, плачещо същество- ужас.
Сега не мога да кажа, че нещата ми изглеждат розови, истината е, че ми трябваха 6 месеца след кюретажа да гледам по-весело нещата, да не плача всеки ден, да не ми е тъжно с племенника ни, а напротив да му се радвам, да осъзная, че обичма много силно съпруга си, а можех да го загубя заради депресията, в която бях.
Та според мен трябва да издрапаш от дупката и никакво отчаяние!
Цитирай

София

Мнения: 3 378
Благодаря ви, момичета, толкова сте мили, сърдечни и готини! Сигурно защото всички сте минали от тук. Но и не само, просто сте си страхотни хора. Прегръщам ви и ви целувам всичките. И дано скоро всички се похвалим, че трудният период е зад гърба ни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора