Не знам за радост или за плач

  • 6 351
  • 80
  •   1
Отговори
Здравейте!Аз от скоро съм тук, но като виждам колко сте милички всички реших да споделя...Миналата седмица - в четвъртък разбрах, че съм бременна! Цялата история със забременяването ми е голям куриоз - само от един опит ( аз съм с обърната матка ) , приятеля ми имаше някакви бактерии и ако се погледне научно беше невъзможно да забременея..Всичко е чудесно, но една седмица след като направихме бебето (и двамата го искахме) се скарахме.. #Bad Talk От тогава не ми се беше обаждал..Когато разбрах, че съм бременна, му се обадих и щях да припадна от репликата "Ами прави аборт, аз освен пари друго не мога да ти дам!"..Не знам какво да правя сега!Искам си бебенцето , то си е мое , но аз съм расла без баща и знам какво е..Не искам и то да страда като мен, а и не знам как ще се справя..Малко ми олекна като го написах тук..Може би това не е най-подходящия раздел, но не намерих по-подходящото място..

# 1
  • Мнения: 7 716
Зависи от много неща.
Колко го искаш това бебе?
На колко си години?
Имаш ли финансовата възможност да го гледаш?
Независимо от отговорите аз бих го отгледала.

# 2
  • Мнения: 2 494
Мила, ужасно съжалявам, че сте се скарали точно сега. Но това е един наистина много тежък момент и за двама ви, и съм чувала за доста случаи, в които когато бебето е непланирано, или неочаквано  - на бащата, а дори и на майката в началото им е трудно да приемат новината за бременността. Остави му малко време да помисли, сега сигурно е много объркан. Дано му дойде акъла.
Ти сигурна съм, си също много объркана, но осмисли много добре ситуацията, сподели с майка си или с добра приятелка, вземи съвет от някой който те познава добре и тогава вземай решение кое е най-добре за теб и за бъдещото човече. То е голяма отговорност, но и най-голямата радост на света! Аз лично може да съм много крайна, но съм категорично против аборта!
Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение и да сте много щастливи!

# 3
  • Мнения: 4 399
Уф, много кофти! Прекрасно знам как се чувстваш. И аз забременях точно по същия начин, от първи път с обърната матка (тогава дори не го знаех) и без дори някакво целенасочено правене. И чух в крайна сметка същото: пари и име ще ти дам, за останалто не ме търси. А аз на 22 години и студентка... Какво да ти кажа, много трудно ми беше да взема това решение, но направих аборт в крайна сметка. Не можах да поема сама тази отговорност а и не можех да си представя как ще обясня на детето си защо е нежелано от баща си. Това съвсем не значи че правилното решение е аборт, само казвам какво беше моето решение в аналогична ситуация. Но всичко това е много комплексно, зависи и от твоята възраст и финансовото ти състояние, доколко си в състояние сама да се грижиш за дете, доколко можеш да понесеш факта, че може никога да не създадеш семейство, защото много мъже се плашат от жени с деца. Наистина е много сложно. Прегръщам те, и ти желая да направиш правилния за тебе избор.

# 4
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Мила КитКат,съжалявам че ти се е случило да се скараш с приятеля си,но не се натъжавай,може пък да промени мнението си по въпроса и да се сдобрите.Остави му малко време да помисли.Не се разстройвай предварително,пък и за теб и бебето не е добре.Ще ти стискам палци всичко да се подреди по най-добрия начин за всички ви Heart Eyes

# 5
Всичко беше планирано..И двамата знаехме какво правим:-( Аз съм на 25 години, наистина няма значение какво работя в момента, защото ако реша да го оставя няма да мога да работя, а с тези пари които ги дават по време на майчинство..И аз съм много крайна по въпроса за аборта, но в момента мисля , че е важно да взема правилното решение не за мен, а за бебенцето..И все пак дали някой би могъл да ме насочи къде има добри лекари , аз  досега ходех във Военно медицинска академия - Гин арт но си нямам и идея добри ли са или не..

# 6
  • София-Лозен
  • Мнения: 621
Здравей Кити!
 Ще се Praynig  Praynig  Praynig ситуацията да се разреши по най-добрия начин за всички. Дано времето да помогне на таткото да вземе правилното решение за вас и за него самия.
Ти също трябва много добре да помислиш, да прецениш имате ли шанс заедно, какви компромиси си склонна да направиш, обичаш ли този човек. Но моля те, не прави аборт. В името на това Божие създание направете всичко възможно да изгладите отношенията си. Положете усилия да осигурите на това невинно създание дом, уют, топлина. То няма вина за това, че сте го създали, Бог ви е дарил с най-прекрасното нещо на света, оценете го. Всички тук толкова искаме малките душички и думата аборт /и то по собствено желание/, поне за мен е немислима. Съветвам те да направиш всичко възможно да запазиш това детенце и да  се  Praynig  Praynig  Praynig таткото да дойде на себеси и да разбере какво значите за него.
Целувам те и ти пожелавам скорошно разрешаване на проблема!
Heart Eyes  Heart Eyes  Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 3 376
Мило момиче,
Няма ли кой да ти помага за бебето? Имам предвид родители, сестри, братя, лели? Защото ако има, това е от голямо значение за решението ти. Все пак ако имаш добра работа и си на 25 години, колкото и да ти е трудно можеш да отгледаш едно дете. Може би ще ти се наложи доста бързо да се върнеш на работа, но това не значи, че ще си зарежеш бебето и ще си по-лоша майка от останалите. А баща не се знае дали няма да се намери съвсем скоро, и то дори много по-добър от биологичния. Помисли до колко искаш бебето и до колко можеш да се справиш с него. Вярно, че ти е било тежко да растеш без баща, но не е задължително същото да се случи и на твоето бебче.

С това обаче в никакъв случай не искам да те навивам за нищо. Просто разсъждавам на глас. Каквото и да направиш, ние сме с теб!

# 8
  • Мнения: 2 123
Киткат....съчувствам ти за емоциите, които изживяваш в момента... и е трудно друг човек да ти даде съвет, още повече, че не знаем какво изпитва всъщност приятеля ти.Вие отколко време сте заедно?и на каква база решихте да си правите бебче - спонтанна емоция или съвсем логично продължение на връзката ви??? Отговорите на тези въпроси ще са решаващи.
Ще разкажа моята история тук и се надявам, че ще е от полза и за теб, и за всяко момиче в твоето положение.
Преди 4 години се влюбих в мъж, с когото връзкта изглеждаше невъзможна, но факт е, че стана възможна... той също беше луд по мен и безкрайно объркан от това, че вече има семейство, към което не изпитва нищо и с което е разделен. Аз бях сигурна, че емоциите ще отминат бързо и затова реших да не правя никакви планове. първата вечер, в която бяхме заедно забременях... не съм очаквала такова нещо, не съм желала такова нещо......... но когато разбрах, честно казано се зарадвах. Все още бях незряла, за да преценя обективно ситуацията и перспективите. Той прие новината със смесени чувства, но категоричен, че подкрепя решението ми да запазя бебето. После станаха едни неща...натрупаха ми се много негативни емоции и много въпроси за решаване, той беше по-влюбен и по-объркан /защото извенъж взеха да го пресират и от бившото му семейство/Всичко ме отблъсна... реших, че не искам бременността ми и детето ми да носят щампя от такива емоции и обърканости на куп хора, с които нямам нищо общо. Реших, че искам мъж който да ме глези и обича, който да ме накара да се насладя на износването на НАШЕТО  ОЧАКВАНО И ИСКАНО бебе. Прекратих връзката без обяснения и направих аборт, за който до ден днешен не съжалявам за нито 1 миг!
Тази случка ми послужи за урок по себепознаване - разбрах, че не искам бебе на всяка цена, както и че няма да съм щастлива ако се чувствам пожертвана в името на детето си. Разбрах, че щастлива мога да бъда само когато усещам 100% взаимност и споделеност в най-важните и истински желания.
 Praynig  Praynig  Praynig дано при теб нещата се случат по най-добрия за теб начин!Защото щастливите деца имат щастливи родители.Това ти пожелавам.

# 9
  • Мнения: 2 494
Мила Кит-кат, аз ли нещо съм сбъркана или...... щом е било планирано бебето, наистина не знам на каква тема може да е скарването, че да стигнете до раздяла! Shocked  И то с бебе на път! Това е адски безотговорно от негова страна! Съвсем целенасочено да направиш бебе и после да не го искаш! Да сте по на 15 години го разбирам, но....големи хора сте все пак!
Поговорете и осмислете много добре ситуацията! Когато лесно получиш нещо не го оценяваш! Ако го чакахте това бебе с години (не го пожелавам на никой, разбира се) Но......... Имате дар Божи, не го погубвайте!

# 10
  • Мнения: 6 992
Мила КитКат,аз дори не знам какво точно да те посъветвам, искаше ми се да ти кажа няколко мили думи.Аз също като Лали бих го отгледала, макар и без баща,защото ми се струва,че човек,който първо е искал дете, после ти е казал да правиш аборт,въобще не заслужава да бъде баща на детенцето ти,дори да си смени мнението след няколко дни.Обмисли всичко добре и най-вече доколко ти самата искаш детето.Нещата ще се наредят по най-благоприятния начин за теб, каквото и решение да вземеш - убедена съм.Прегръдки!

# 11
Да положението при нас е същото- заедно сме от 8 месеца- когато се запознахме беше женен , има и дете(вече веднъж се бяха разделили, но заради детето се събрали пак) . Преди една седмица развода приключи..Не искам да навлизам в подробности какво ми струваше тази връзка..но обичах и заради това пренебрегнах всички принципи и морални задръжки..Е, явно на финала всеки си получава заслуженото..Няма да мога да се справя сама - само с майка ми и брат ми съм, а тя скоро ще се пенсионира и с пари няма да може да ми помага..Да не говорим колко е против бащата а като разбере и за бременността... #Sniper

# 12
  • Мнения: 2 494
Миличка, дано нещата се наредят по най-добрия начин! Поговорихте ли с бащата?> казах вече сега сте много объркани, и ти и той, за един мъж винаги е шок новината за бебе. Аз така мисля!
Много те прегръщам! Мисли много, моля те! И говорете, говорете колкото може повече.

# 13
  • Мнения: 2 433
Ох, миличка - много ти е сложен постинга.
Изчакай малко - небързай да вземаш такова важно и съдбоносно решение. Все пак вие скоро сте се скарали. Може да размисли да осъзнае,че едно скарване не може да промени нещо което толкова много сте желали. Знай, че каквото и да решиш това си е лично твой избор и не трябва никога да съжаляваш за него. Успех

# 14
  • Мнения: 3 092
И моят съвет както и на много други момичета е да поговоритте и да обсъдите ситуацията.
Вярно е че тук всички чакаме бебе и е така болно и жално че ти не споделяш с радост " Видях двете чертички".Мъчно ми е за тебе, честна дума и ти пожелавам да намерите правилният език помежду си, да изберете вярното решение.Миличка стискам ти палци.Бъди силна.

Общи условия

Активация на акаунт