Асистент за независим живот

  • 103 052
  • 316
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 838
Мен пък ме навежда на мисълта за това

 Cryза всички слаби по една или друга причина в тази държава.

# 61
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Получих някакво писмо...

Това значи, че първоначално отпуснатите пари са свършили, класирали са се само най-първите номера, сега се чака да се приеме бюджета на Софийска община, което хич не знам кога ще е и евентуално тогава ще преразглеждат пак молбите. Поне на мен така ми го обясниха. А аз не съм получавала никакво писмо, нито с отказ, нито с потвърждение, нито като твоето да се чака... Жените ми казаха, че трябва да получа писмо до края на този месец, ама  - тц...

# 62
  • Мнения: 838
И аз получих нищо неказващо писмо като мама Иги. Twisted Evil

# 63
  • Мнения: 521
Да се изкажа и аз:
Пише,че са отпуснати 5  милиона и кусур,по програмата АНЖ,които би трябвало да стигнат за 950 човека.Бюрата за социални услуги в София са 9,включвайки по 2-3 района.Значи би трябвало грубо около 100 човека от всяко БСУ да получат място.До номер 100 по подаване на документите.А то май след 30 номер няма одобрени...
Грешно ли разсъждавам?!

# 64
  • Мнения: 838
Да се изкажа и аз:
Пише,че са отпуснати 5  милиона и кусур,по програмата АНЖ,които би трябвало да стигнат за 950 човека.Бюрата за социални услуги в София са 9,включвайки по 2-3 района.Значи би трябвало грубо около 100 човека от всяко БСУ да получат място.До номер 100 по подаване на документите.А то май след 30 номер няма одобрени...
Грешно ли разсъждавам?!

Не знам ние ли грешно мислим или те грешно я смятат,но за нашия район аз съм под номер 8 и пари нЕма.

# 65
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
При нас са одобрени до 23 или 24 номер по списък и са подписали от януари. Следващите 10 молби (където е и моята) били при комисията, от където казали, че може би (но не е сигурно) ще започнат от февруари. Всички останали дори не са разглеждани и си седят в едни папки, щели да ги разглеждат като се приеме новият бюджет на Столична община, това май е март или април месец...
До момента нямам никакво писмо. На всичкото отгоре ТЕЛКа ни изтича на 1 февруари, той новият е готов, само трябва да го подпечатам, аз ще го занеса в общината, ама те като не са там документите ... не знам.

# 66
  • Мнения: 838
Цяла нощ мислих дали да пусна това,което ще прочетете по-надолу(чернова на подписка от хората с увреждания относно програмата Асистент за независим живот), защото си казвах-трябва да се обединим за да имаме успех,но препрочитайки десетки пъти текста се запитах колко по-невидими от това можем да бъдем,след като дори хората с увреждания мислят,че ние родителите на деца с увреждания ползващи тази програма съвсем не го заслужаваме,и защо-само защото сме им родители,без дори и за миг явно да се замислят,че ние сме асистентите просто,защото желаещи да заемат мястото ни няма.
Четете,аз се надявам просто да не съм разбрала правилно текста:

До Омбудсмана
                     на Република България

                     ЖАЛБА
                     от...............................................
                     с адрес:...................................

Уважаеми господин Омбудсман,
   Предвид предоставената Ви от закона компетентност да защитавате гражданите от своеволия на администрацията, когато с действията или бездействията си органите на властта нарушават законово гарантирани права и свободи, решихме да се обърнем към Вас с надеждата, че след като се убедите в основателността на доводите ни в настоящата жалба, ще ни окажете необходимото съдействие.
   Ние сме хора с увреждания, които отговарят на всички изисквания за  ползватели на услугата “Асистент за независим живот”, която се предоставя от Столична община на основание Наредба за предоставяне на социална услуга „Асистент за независим живот“, приета от Столичния общински съвет в средата на 2007 г.. Въпреки, че в самата Наредба са на лице много  противоречия в регламентите, както и  празнини и неуредени обществени отношения, първата година, в която тя стартира помогна на много хора с увреждания да заживеят по-достойно и самостоятелно. Това се случи благодарение на възможността, която получиха хората с увреждания да избират своите асистенти и да ползват услугите им тогава, когато е необходимо и по начин, който самите те определят. Възнагражденията на асистентите се изплащаха от Столична община срещу представени отчети за изработено време.
За съжаление при по-нататъшното изпълнение на Наредбата се появиха много проблеми и Столична община – вместо да облекчи живота на хората с увреждания – започна открито да издевателства върху тях.
Последната сага започна през октомври на миналата, 2009 година. Изведнъж, без предварително обсъждане, консултации или предупреждение  ползвателите на асистент за независим живот разбраха, че независимо от това какви са им потребностите и колко асистентски часа месечно са ползвали до момента, „...до края на годината всеки ще може да ползва по 80 часа на месец! Това е решението на общината! Няма пари!“, съобщаваха на хората по телефона общинските чиновници.
   Тук е мястото да отбележим, че финансовите средства за предоставянето на услугата асистент за независим живот са предварително обсъдени и приети от Общинския съвет с бюджета на общината за съответната година – в случая 2009 г., т.е. остава неизяснен въпроса какво се е случило с предварителните разчети по бюджета и за какво са усвоени парите от това перо на общинския бюджет, за да не достигат средства за тази услуга три месеца преди края на годината.
В Центъра за независим живот започнаха да се обаждат отчаяни хора, на които ежедневието им зависи от някой, който трябва да ги настани в количката, да им приготви закуска или да ги заведе на работа. Очакваха от нас да направим нещо  срещу това своеволие, което в крайна сметка е и нарушение на Наредбата за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот”. За съжаление същото бе прикрито зад колективна отговорност /или безотговорност/. В крайна сметка тогава ощетените не събраха достатъчно кураж да възроптаят непоколебимо, настойчиво и публично срещу този неправомерен акт на общинската администрация. В общественото пространство / в т.ч. и в медиите/ се носеше уверението, че през 2010 г. всичко ще бъде възстановено, така както е било в началото на 2009 г.. На хората не им остана друго освен примирено да чакат новата година. Тъй като наближаваше моментът за изготвяне на нова оценка на всеки ползвател, както и определянето на броя часове за 2010 г., всички си даваха сметка, че българският чиновник е отмъстителен и би било по-добре да се въздържат от критика – да не говорим за по-активни действия – по отношение на онези, от които зависят – общинската администрация!
И така – никой не разбра с каква санкция е прието решението и защо „разкладката” е 80 часа. Вероятно някой е пресметнал, че 80 часа на месец, по три лева и малко на час, прави точно една близка до средната работна заплата, т.е. някой в семейството ще получава по една месечна заплата, а човекът с увреждане ще си остане „обслужен” по същия начин, както и преди. Така или иначе, решението просто беше оповестено на публиката от заместник кмета на София, Албена Атанасова. Обяснението – финансовата криза!
НО:  в условията на криза се прави задълбочен преглед не само на похарчените средства, а и на начините, по които се усвояват тези пари. Точно това беше направено, но не от общината, а от сдружение “Център за независим живот” – няколко месеца по-рано. Резултатите бяха представени на общинските съветници и администрацията с доказаната констатация, че схемата „асистент за независим живот” наистина отговаря на наименованието си само в около 25 процента от случаите на хора с увреждания – докладът може да се изтегли от http://www.cil.bg/userfiles/nabliudatelnitsa/Report_ANJ_final.doc, виж стр. 17. За преобладаващите близо 75 процента от „клиентите” на услугата това е просто един добър допълнителен източник на доход за семейството – асистентски договори се сключват с майки, бащи и други членове на домакинството. Какъв независим живот, ако се плаща на роднина, за да прави същото, каквото е правил и преди, а статуквото си остава непроменено?
За съжаление общинската администрация под вещото ръководство на Албена Атанасова, вместо да се замисли повече върху ефекта от разходваните пари, а не само върху техния размер, и да въведе промени в механизма, излязоха с едно безобразно решение от категорията „на всеки по равно” независимо от нуждите и житейската ситуация. За хората с увреждания, които ползваха “семейни” асистенти тази промяна не създаде много голям проблем, само парите в семейния бюджет намаляха – от 1 200 лв.на месец в някои случаи намаляха до около 350 лв. Но за малцината, осмелили се да ангажират външни хора като асистенти – само по себе си трудно и отговорно начинание – положението стана нетърпимо. Ако искаха да си запазят обучените асистенти, ползвателите трябваше да им плащат допълнително от своята пенсия, заплата или спестявания. А ако нямат допълнителни доходи и роднини да ги обслужват? Или роднините са достатъчно възрастни, за да се нуждаят самите те от грижа?
Ето тук компетентните органи трябваше да коригират изначалната грешка в Наредбата – решението е просто, но непопулярно: забрана да се договарят над 15 процента от часовете с роднини. Това би преустановило неограничено „изявяване” на роднини и членове на домакинството като асистенти.
С това обаче безобразията не свършват. Съгласно чл.5, ал. 3 от Наредбата  до 01.12.2009 г. следва да се подадат заявления за ползване на услугата и през следващата календарна година – и така всеки декември на всяка година. По този начин  първото число на м. декември 2009 г. се оказа съдбовна дата за онези софиянци, които са телесно зависими от някого, но пък духът им е независим! От 02.00 часа /през нощта/ пред някои бюра за социални услуги се заизвиваха опашки за запазване на ред и подаване на заявления за асистент през 2010 г. Поради липса на официална информация от общинската администрация се разпространяваха страховити вести в смисъл: тези, които са имали асистенти през 2009 г., няма да имат през 2010 г.; ще се разглеждат само 30 процента от постъпилите заявления; ще свалят горната граница – от 300 часа месечно ще стане неясно колко; ще намаляват часовата ставка и прочее и прочее. За истински нуждаещите се от асистент за независим живот тези непотвърдени слухове бяха съсипващи.
На 3 декември 2009 година Столичният общински съвет прие промени в Наредбата, с които се намалява часовата ставка от трикратния на двукратния размер на минималната работна  заплата, т.е. с около 1,50 лв. на час. За всеки, който си търси асистенти на свободния трудов пазар, тази ставка прави мисията му почти невъзможна; за семейните асистенти – просто месечните доходи от асистиране на роднини намаляват.
Някои от заявителите за асистентски часове, успели да подадат документите си още на 1 декември 2009 г., все още нямат решения. Нямат и информация за това кога ще бъдат разгледани техните заявления. Не знаят какво да кажат на хората, които наемат за асистенти – ще имат ли заплати през януари или не. Асистентите ги напускат, нови трудно се намират. Отговор от общината продължава да няма. Между хората се говори, че през м. януари 2010 г. ще се разглеждат по 30 процента от заявленията, постъпили във всяко бюро за социални услуги в София, по реда на постъпването им... Явно тази част от предишния слух е била вярна. Оказа се, че е имало защо да се става посред нощ, за да се запази ред на опашката пред социалната служба. Кои са „щастливците”, попаднали в 30-те процента на всяка социална служба? Кога ще се разглеждат останалите заявления? Все въпроси без отговори! А животът на някои хора зависи от ежедневна, ежечасна и ежеминутна помощ, за да седнат в инвалидната си количка, да се нахранят, да излязат от килията на дома си...
Ето защо, объркани и отчаяни решихме да се обърнем към Вас, тъй като по всичко вече личи, че никой от властимащите в Столична община не би ни обърнал внимание. Разчитаме на авторитета на институцията, която представлявате и на Вашия личен такъв. Молим в рамките на Вашата компетентност да ни съдействате и да ни защитите пред общинската администрация. Считаме, че от страна на последната са налице действия, с които грубо се погазват нашите права, отношението на администрацията към нас е враждебно и обидно – опитват се да ни накарат да се чувстваме като хора, които просят за  внимание и разбиране, тъй като в случая дори не става въпрос пряко за получаване от нас на финансови средства.   
Предвид всичко гореизложено исканията ни се свеждат до следното:
1.   Да бъдат преустановени тези противоправни действия на общинската администрация, както и порочната практика да не се информират гражданите за намеренията на властта.
2.   Да бъдат инициирани промени в Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот“, които да гарантират на хората с увреждания възможност за водене на независим живот. Това може да стане само чрез излагане на аргументи в режим на диалог между властта и гражданите
Надяваме се на Вашата своевременна намеса и оставаме с уважение:

# 67
  • Мнения: 838
В целия текст се повтаря -хората така,хората иначе,а децата,някой от вас вижда ли къде са децата с увреждания в цялата тази картинка? newsm78
Или аз като пристрастен родител не вдявам? Tired

# 68
  • Мнения: 3 914
Нашите деца няма да станат възрастни,това е ooooh!

# 69
  • Мнения: 521
Няма да коментирам ,за да не ставам гадно копеле... Но за децата наистина няма нищо конкретно.Даже ми звучи така:ами децата си ги гледат и без АНЖ,та майките да продължават да не ходят на работа и да си ги гледат...Да се изключат роднините-нали това се иска.  
Няма да подпиша.  
Много  се подпалих.Определено децата са игнорирани напълно.И определено разсъждавам така,заради детето си.Дори майка ми отказва да я гледа или да излиза с нея,защото не я разбира и не може да се справи със странностите и...
Чудя се ,дали да не изтрия написаното-не искам да обиждам никого...

# 70
  • Мнения: 3 914
Не,не го трии,напиши го тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=464920.new#new

# 71
  • Мнения: 838
Сега ще пусна писмото ,което преди време ние родителите изготвихме(да сравните двете писания), ще пусна  тук и своите забележки(и на някои други родители) към  текста на хората с увреждания,моля ви,ако някой от вас родителите има някакви предложения пускайте ми ги на емайла(ailo_ailo@abv.bg)- ще ги обобщим и ще ги пуснем на хората с увреждания.
Мисля,че голяма част от тях и идея нямат за какво става дума не за  друго,а просто защото не са родени с увреждания,а са ги получили впоследствие,ето нашето писмо:


ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ  
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА    
КМЕТ НА ГР.СОФИЯ
ДО Г-Н АНДРЕЙ ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ



Във връзка с  Доклад и проект за решение от Албена Атанасова, заместник-кмет на Столичната община, относно Наредба за изменение и допълнение на Наредба за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот",ние родителите на деца с увреждания ползватели на услугата Асистент за независим живот бихме искали да заявим,че направените в този доклад предложения и мотивите за тях от г-жа Албена Атанасова са крайно дискриминативни и във вреда по отношение на децата с увреждания,които са ползватели на услугата.
Намалявайки  заплащането на асистента,ограничението услугата да се ползва само от деца с увреждания посещаващи училище ще лиши голяма част от децата с увреждания от правото да ползват тази услуга и ще доведе до още по-голяма социална изолация на тези деца.
Намалявайки заплащането е почти невъзможно да се осигури за детето асистент,който не е член на семейството,защото за всеки е ясно,че кандидати за работно време от осем до десет часа дневно без почивен ден със заплата 480лв няма.Родителите,които работят ще трябва да напуснат работните си места за да заемат отново длъжността болногледач и ще останат без доходи,на голяма част от децата ползващи услугата са им асистенти родителите,защото като цяло липсват кандидати за асистенти дори в момента при възнаграждение от 3 мин.раб.заплати, намалявайки възнаграждението на две такива новото изменение ще остави всички тези хора без необходимите им средства предимно за лечение на децата им.
Предложението право на ползване на услугата да имат само децата посещаващи училище също ще ограничи за повечето от нашите деца достъпа до услугата,защото голяма част от тях поради тежките си увреждания(все пак това са деца с 50% и над 50% намалена възможност за социална адаптация) не посещават въобще училище или се обучават в домашни условия на индивидуално обучение( те не са ученици редовно обучение и няма кой да им даде необходимата служебна бележка) поради липса на подкрепяща среда в масовите и специални училища
Преди година с мотива,че  ще се даде възможност на повече хора да ползват услугата Асистент за независим живот бе намален броя на часовете за ползване на асистент и бяха изключени от програмата децата на възраст под 5г,сякаш едно дете с увреждане под 5г е по-малко нуждаещо се от грижи и социализация от останалите потребители на услугата.
Основната цел, заложена в Наредба за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот", именно компенсиране на дефицита на хората в неравностойно социално положение,налагайки всяка година нови и все по-абсурдни ограничения все повече се отдалечава от изначалния си вариант и обрича децата ни с увреждания на самота по домовете им.
Ние родителите на деца с увреждания,които се грижим за децата си днес ползвайки услугата,ние същите тези родители се грижехме за децата си и вчера,когато тази услуга не съществуваше,услуга,която бе създадена именно за да извади децата ни,семействата ни от социалната изолация ,в която сме поставени само,защото сме избрали да бъдем отговорни родители,като такива настояваме да не се променя достъпа и заплащането по услугата Асистент за независим живот с цел осигуряване нормален живот и социализация на децата ни.

Ето и това на възрастните с нашите забележки:

До Омбудсмана
                     на Република България

                     ЖАЛБА
                     от...............................................
                     с адрес:...................................

Уважаеми господин Омбудсман,
   Предвид предоставената Ви от закона компетентност да защитавате гражданите от своеволия на администрацията, когато с действията или бездействията си органите на властта нарушават законово гарантирани права и свободи, решихме да се обърнем към Вас с надеждата, че след като се убедите в основателността на доводите ни в настоящата жалба, ще ни окажете необходимото съдействие.
   Ние сме хора с увреждания, които отговарят на всички изисквания за  ползватели на услугата “Асистент за независим живот”, която се предоставя от Столична община на основание Наредба за предоставяне на социална услуга „Асистент за независим живот“, приета от Столичния общински съвет в средата на 2007 г.. Въпреки, че в самата Наредба са на лице много  противоречия в регламентите, както и  празнини и неуредени обществени отношения, първата година, в която тя стартира помогна на много хора с увреждания да заживеят по-достойно и самостоятелно. Това се случи благодарение на възможността, която получиха хората с увреждания да избират своите асистенти и да ползват услугите им тогава, когато е необходимо и по начин, който самите те определят. Възнагражденията на асистентите се изплащаха от Столична община срещу представени отчети за изработено време.
За съжаление при по-нататъшното изпълнение на Наредбата се появиха много проблеми и Столична община – вместо да облекчи живота на хората с увреждания – започна открито да издевателства върху тях.
Последната сага започна през октомври на миналата, 2009 година. Изведнъж, без предварително обсъждане, консултации или предупреждение  ползвателите на асистент за независим живот разбраха, че независимо от това какви са им потребностите и колко асистентски часа месечно са ползвали до момента, „...до края на годината всеки ще може да ползва по 80 часа на месец! Това е решението на общината! Няма пари!“, съобщаваха на хората по телефона общинските чиновници.
   Тук е мястото да отбележим, че финансовите средства за предоставянето на услугата асистент за независим живот са предварително обсъдени и приети от Общинския съвет с бюджета на общината за съответната година – в случая 2009 г., т.е. остава неизяснен въпроса какво се е случило с предварителните разчети по бюджета и за какво са усвоени парите от това перо на общинския бюджет, за да не достигат средства за тази услуга три месеца преди края на годината.
В Центъра за независим живот започнаха да се обаждат отчаяни хора, на които ежедневието им зависи от някой, който трябва да ги настани в количката, да им приготви закуска или да ги заведе на работа. Очакваха от нас да направим нещо  срещу това своеволие, което в крайна сметка е и нарушение на Наредбата за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот”. За съжаление същото бе прикрито зад колективна отговорност /или безотговорност/. В крайна сметка тогава ощетените не събраха достатъчно кураж да възроптаят непоколебимо, настойчиво и публично срещу този неправомерен акт на общинската администрация. В общественото пространство / в т.ч. и в медиите/ се носеше уверението, че през 2010 г. всичко ще бъде възстановено, така както е било в началото на 2009 г.. На хората не им остана друго освен примирено да чакат новата година. Тъй като наближаваше моментът за изготвяне на нова оценка на всеки ползвател, както и определянето на броя часове за 2010 г., всички си даваха сметка, че българският чиновник е отмъстителен и би било по-добре да се въздържат от критика – да не говорим за по-активни действия – по отношение на онези, от които зависят – общинската администрация!
И така – никой не разбра с каква санкция е прието решението и защо „разкладката” е 80 часа. Вероятно някой е пресметнал, че 80 часа на месец, по три лева и малко на час, прави точно една близка до средната работна заплата, т.е. някой в семейството ще получава по една месечна заплата, а човекът с увреждане ще си остане „обслужен” по същия начин, както и преди. Така или иначе, решението просто беше оповестено на публиката от заместник кмета на София, Албена Атанасова. Обяснението – финансовата криза!
НО:  в условията на криза се прави задълбочен преглед не само на похарчените средства, а и на начините, по които се усвояват тези пари. Точно това беше направено, но не от общината, а от сдружение “Център за независим живот” – няколко месеца по-рано. Резултатите бяха представени на общинските съветници и администрацията с доказаната констатация, че схемата „асистент за независим живот” наистина отговаря на наименованието си само в около 25 процента от случаите на хора с увреждания – докладът може да се изтегли от http://www.cil.bg/userfiles/nabliudatelnitsa/Report_ANJ_final.doc, виж стр. 17. За преобладаващите близо 75 процента от „клиентите” на услугата това е просто един добър допълнителен източник на доход за семейството – асистентски договори се сключват с майки, бащи и други членове на домакинството. Какъв независим живот, ако се плаща на роднина, за да прави същото, каквото е правил и преди, а статуквото си остава непроменено?
Нашето предложение за тук е:
Поради липса на кандидати за асистенти  не членове на семейството голяма част от асистентите са отново близки на ползвателя(възрастен/дете с увреждане).Какъв независим живот,ако роднината отново е закрепостен у дома в ролята на болногледач поради липса на друга алтернатива?
Трябва да има начин ,по който да се стимулират и привлекат хора,които ще имат желание да се обучат и бъдат асистенти.Нека взаимстват опит от други държави.


За съжаление общинската администрация под вещото ръководство на Албена Атанасова, вместо да се замисли повече върху ефекта от разходваните пари, а не само върху техния размер, и да въведе промени в механизма, излязоха с едно безобразно решение от категорията „на всеки по равно” независимо от нуждите и житейската ситуация. За хората с увреждания, които ползваха “семейни” асистенти тази промяна не създаде много голям проблем, само парите в семейния бюджет намаляха – от 1 200 лв.на месец в някои случаи намаляха до около 350 лв. Но за малцината, осмелили се да ангажират външни хора като асистенти – само по себе си трудно и отговорно начинание – положението стана нетърпимо. Ако искаха да си запазят обучените асистенти, ползвателите трябваше да им плащат допълнително от своята пенсия, заплата или спестявания. А ако нямат допълнителни доходи и роднини да ги обслужват? Или роднините са достатъчно възрастни, за да се нуждаят самите те от грижа?

Ето тук компетентните органи трябваше да коригират изначалната грешка в Наредбата – решението е просто, но непопулярно: забрана да се договарят над 15 процента от часовете с роднини. Това би преустановило неограничено „изявяване” на роднини и членове на домакинството като асистенти.

Относно това  ще споделим една “малка подробност “засягаща децата:
Ние родителите на деца с увреждания допускаме,че хората с увреждания може би не са запознати в дълбочина с това какви са нуждите на едно дете с увреждания или по-точно дете с над 50% увреждане,което в около 80% от случаите е дете с тежко и/или множество увреждания.Ще разделим нещата на две-нуждата от асистент и възможността за такъв,който не е член на семейството и финансови средства за децата с по-леки увреждания и нуждата от асистент и осигуряването на такъв и финансови средства за дете с тежки и/или множество увреждания.
I група:
-Родителите на деца с по-леки увреждания успяха да намерят не роднина за асистент на децата си(нека не забравяме ,че и часовата ставка за тези деца е по-малка-120-150часа).Тези родители се върнаха на работа и упражняват професиите си-те имат приходи,семейният им бюджет отново е такъв,че да живеят нормално,а децата им са обгрижвани от асистент.Всички са щастливи.

II група:

Родителите,чиито деца са с тежки увреждания отново си останаха у дома,те отново са болногледачи,семейният им бюджет е все така мизерен,защото с парите от заплата на асистент покриват нуждите за лечение на децата си,защото желаещи да гледат дете с увреждане по 8-10 часа на ден без почивен ден НЯМА.
Тези родители,тези семейства(в доста от тях има и здрави деца) продължават да живеят все така мизерно,но дишат малко по-леко-с парите успяват да плащат за всекидневните процедури от,които се нуждаят децата им,за да ги вдигнат на крака доколкото е възможно,за да спрат да се молят увредените им деца да умрат преди тях,за да не свършат в домове като Могилино.

И от двете групи голяма част от децата посещават училище.Родителите на децата от II-та група носят децата си на ръце от етаж на етаж за всеки учебен час и стоят с децата си по 6 часа в училище,след това хукват да ги водят за поредната терапия със специалист.
В момента голяма част от родителите вече не са асистенти-да ни е честито.

С това обаче безобразията не свършват. Съгласно чл.5, ал. 3 от Наредбата  до 01.12.2009 г. следва да се подадат заявления за ползване на услугата и през следващата календарна година – и така всеки декември на всяка година. По този начин  първото число на м. декември 2009 г. се оказа съдбовна дата за онези софиянци, които са телесно зависими от някого, но пък духът им е независим! От 02.00 часа /през нощта/ пред някои бюра за социални услуги се заизвиваха опашки за запазване на ред и подаване на заявления за асистент през 2010 г. Поради липса на официална информация от общинската администрация се разпространяваха страховити вести в смисъл: тези, които са имали асистенти през 2009 г., няма да имат през 2010 г.; ще се разглеждат само 30 процента от постъпилите заявления; ще свалят горната граница – от 300 часа месечно ще стане неясно колко; ще намаляват часовата ставка и прочее и прочее. За истински нуждаещите се от асистент за независим живот тези непотвърдени слухове бяха съсипващи.
На 3 декември 2009 година Столичният общински съвет прие промени в Наредбата, с които се намалява часовата ставка от трикратния на двукратния размер на минималната работна  заплата, т.е. с около 1,50 лв. на час. За всеки, който си търси асистенти на свободния трудов пазар, тази ставка прави мисията му почти невъзможна; за семейните асистенти – просто месечните доходи от асистиране на роднини намаляват.

Това безумие вече го коментирах по-горе!
Някои от заявителите за асистентски часове, успели да подадат документите си още на 1 декември 2009 г., все още нямат решения. Нямат и информация за това кога ще бъдат разгледани техните заявления. Не знаят какво да кажат на хората, които наемат за асистенти – ще имат ли заплати през януари или не. Асистентите ги напускат, нови трудно се намират. Отговор от общината продължава да няма. Между хората се говори, че през м. януари 2010 г. ще се разглеждат по 30 процента от заявленията, постъпили във всяко бюро за социални услуги в София, по реда на постъпването им... Явно тази част от предишния слух е била вярна. Оказа се, че е имало защо да се става посред нощ, за да се запази ред на опашката пред социалната служба. Кои са „щастливците”, попаднали в 30-те процента на всяка социална служба? Кога ще се разглеждат останалите заявления? Все въпроси без отговори! А животът на някои хора зависи от ежедневна, ежечасна и ежеминутна помощ, за да седнат в инвалидната си количка, да се нахранят, да излязат от килията на дома си...
Ето защо, объркани и отчаяни решихме да се обърнем към Вас, тъй като по всичко вече личи, че никой от властимащите в Столична община не би ни обърнал внимание. Разчитаме на авторитета на институцията, която представлявате и на Вашия личен такъв. Молим в рамките на Вашата компетентност да ни съдействате и да ни защитите пред общинската администрация. Считаме, че от страна на последната са налице действия, с които грубо се погазват нашите права, отношението на администрацията към нас е враждебно и обидно – опитват се да ни накарат да се чувстваме като хора, които просят за  внимание и разбиране, тъй като в случая дори не става въпрос пряко за получаване от нас на финансови средства.  
Предвид всичко гореизложено исканията ни се свеждат до следното:
1.   Да бъдат преустановени тези противоправни действия на общинската администрация, както и порочната практика да не се информират гражданите за намеренията на властта.
2.   Да бъдат инициирани промени в Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот“, които да гарантират на хората с увреждания възможност за водене на независим живот. Това може да стане само чрез излагане на аргументи в режим на диалог между властта и гражданите
Надяваме се на Вашата своевременна намеса и оставаме с уважение:


Тук  ви предлагам още нещо:
Според най-новите промени,асистент да се предлага само на хората с увреждания,които ходят на работа?
Ако в едно семейство на възраст от 45-50г жената е болна а ,мъжа е нейн болногледач-кой ги храни тези хора?Колко от възрастните с над 90% увреждане могат да работят?И ако не могат да работят да мрат ли?
Нека мислим за всички,а не всеки за себе си!

ЗАБЕЛЕЖКА:
В червено съм маркирала текста,с който ни е родителите не сме съгласни,а в зелено е нашето предложение.

Последна редакция: сб, 23 яну 2010, 18:29 от pogar

# 72
  • Мнения: 375
pogar ,някой журналист ,който да се заеме с това и да направи един репортаж ще е най добре.Иначе никой няма да обьрне внимание на децата.

# 73
  • Мнения: 838
pogar ,някой журналист ,който да се заеме с това и да направи един репортаж ще е най добре.Иначе никой няма да обьрне внимание на децата.
За момента аз не виждам интерес и от страна на родителите-тези от провинцията нямат причина ,за съжаление те са още по-ощетени(програмата е само за столична община),но къде са останалите? newsm78

# 74
  • sofia
  • Мнения: 1 426

За момента аз не виждам интерес и от страна на родителите-тези от провинцията нямат причина ,за съжаление те са още по-ощетени(програмата е само за столична община),но къде са останалите? newsm78

Аз имам интерес, какво трябва да направя? Два пъти подавам документи за асистент, два пъти получавам писмо, че съм одобрена, но няма бюджет и не могат да ме включат в програмата. Е какво като съм одобрена тогава?

Общи условия

Активация на акаунт