БЕЗ ДОМ...по света и у нас

  • 2 665
  • 7
  •   1
Отговори
  • под шипковия храст
  • Мнения: 858
Темата е за това, как в нашата и в другите държави се отнасят към изоставените деца. Какви са процедурите, ангажираните органи, има ли домове, приемни семейства или друг вид защитени жилища, как работят и въобще всичко за което се сетите, относно системата тук и у нас.  Thinking

# 1
  • Мнения: 4 138
аз в момента разузнавам как е в германия. като имам адекватна информация, ще пиша.

# 2
  • Мнения: 1 843
Процедурата по осиновяване в Италия (стар постинг, но така и тогавашната тема замина в забвение)

1 етап- декларация за годност
Време: до 15 дни от представяне на декларацията, Съда за непълнолетни е длъжен да предаде запитването на компетентните социални органи на територията
Кой: Двойка – Съд за непълнолетни
Място: Районен Съд по местоживеене, Италия

В канцелариите на съответния Съд се подава „декларация за готовност” за международно осиновяване. Кандидат – осиновителите, не получават никакво право за осиновяване, а могат единствено да изразят готовността си за осиновяване. Институцията по осиновяванията, именно, има за цел да задоволи правото на всяко дете да живее в семейство и да предостави тази възможност на детето, което е лишено от такова. Не обратното.

Освен декларацията, са необходими и следните документи:
1.   Удостоверение за раждане на запитващите
2.   Семейно положение
3.   Декларация за съгласие от страна на родителите на осиновяващите
4.   Смъртен акт на родителите на осиновяващите (ако не са живи)
5.   Сертификат от лекуващия лекар
6.   Финансови сертификати: модел 101 или модел 740 или служебна бележка за заплата
7.   Сертификат от съдебната картотека на осиновяващите
8.   Нотариален акт или заместващата декларация с атестат, че между двойката не тече бракоразводно дело.

Кандидат – осиновителите, трябва на първо място да отговарят на някои реквизити, предвидени от чл.6 на закон 184/1983 и междувременно, могат да представят декларацията си за готовност:
•   Семейни двойки*
•   Семейни не по-малко от три години (евентуално съжителство на брачни начала, с предишна дата, не са уважителни)
•   С максимална разлика и за двамата от 40 години и минимална от 18 години с детето за осиновяване
•   Със способност да възпитават, обучават и издържат осиновеното дете (реквизити, които са предмет на проучването на Социалните служби на територията, след първоначален контрол от страна на Съда)

Ако Съда за непълнолетни, установи недостиг на гореописаните реквизити, обявява незабавно заповед за негодност.
В случай, че не са забелязани липси на реквизити, до 15 дни от представяне на декларацията за готовност, съдията предава съответната документация на двойката кандидат-осиновители, на службите на местните Учреждения.

2 етап – проучване на териториалните социални служби
Време: до 4 месеца от изпращане на документацията от страна на Съда за непълнолетни
Кой: Служби на местните учреждения – Двойка**
Място: териториалните служби по местоживеене, Италия

Местните Учреждения имат много важна роля при опознаване на потенциалните осиновители за оценяване на  родителските им качества, събирайки информация относно личната им, семейна и социална история. Работата на службите е да напише доклад, който да изпрати на Съда, предоставяйки на съдията елементи, по които той да оцени запитването на двойката.
Ясно е, че това е един много деликатен момент, в който кандидат-осиновителите, може да се почувстват като подложени на изпит. Службите, обаче, трябва да се опитат да сондират възможността им да поемат грижа за непълнолетен, възгледите и на двамата спрямо осиновяването, обществено-икономическото им състояние, макар и по дискретен начин, по-скоро „до” и не „срещу” кандидат-осиновителите.
В тази фаза, задача на социалните работници е да информира по пълен и коректен начин осиновяващите родители относно условията на живот на децата в страните, от които произхождат и спрямо начина на живот, с който са свикнали.

3 етап - документ за годност
Време: до 2 месеца от получаване на доклада от социалните служби
Кой: Съд за непълнолетни - Двойка
Място: Районен Съд по местоживеене, Италия

Веднъж получен доклада, Съда привиква съпрузите и, ако счете за нужно да възложи допълнителни проучвания. На този етап, съдията решава дали да издаде документ за годност или напротив, да издаде свидетелство за несъстоятелност за осиновяване. Ясно е, че Съда взима предвид основно работата извършена от социалните служби, която съставя основата за оценка на годността.
Документа за годност, може да съдържа, в интерес на непълнолетния, различни елементи полезни за допълване на картината от характеристики на двойката, за да спомогне за срещата със специфично дете или повече деца за осиновяване.
Веднъж издаден, документа бива изпратен на Комисията по международни осиновявания към упълномощения орган, ако вече е бил избран от съпрузите.

4 етап - начало на търсенето
Време: Двойката трябва да започне процедурата, обръщайки се към упълномощения орган, до 1 година от издаването на документа за годност.
Кой: Упълномощен орган - Двойка
Място: Някое от седалищата на Упълномощения орган, избран от съпрузите, Италия

В тази фаза, с наличието на документа за годност, двойката може да се насочи към една държава, в която учреждението работи. Почти всички упълномощени учреждения, организират срещи, с цел да информират двойките относно процедурите в различните държави, относно действителността на международните осиновявания и да ги подготви чрез помощта на психолози и други експерти по отношение на бъдещата им роля на родители-осиновители.
За да може да се извърши валидно международно осиновяване, търсенето на упълномощено учреждения е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА стъпка. Учреждението следи съпрузите и извършва всички нужни действия спрямо процедурата.

5 етап - срещата в чужбина
Време: неуточнено
Кой: Упълномощен орган – Централна Власт в чужбина; Комисия по международните осиновявания; Двойка – Дете за осиновяване
Място: Посочената от съпрузите държава; ЧУЖБИНА

Касае за най-деликатната и важна част в цялата процедура по осиновяване. В тази фаза, упълномощеното учреждение, към което са се обърнали съпрузите, се натоварва с процедурата по осиновяване в избраната чужда държава. След като получи предложение за среща с дете за осиновяване от чуждестранните власти, Упълномощеното Учреждение съобщава на кандидат-осиновителите и след тяхното съгласие, ги подпомага в извършването на всички нужни практики.
Ако срещите межди двойката и детето, приключат позитивно, включително и от страна на местните власти, Учреждението предава документите и докладите, относно комбинацията осиновители-осиновен на Комисията по международни осиновявания в Италия, доказвайки състоятелността на реквизитите, предвидени от Конвенцията Хага*** по чл.4.
Ако, обратно, срещата не приключи позитивно, Учреждението взима бележка и информира Италианската Комисия, описвайки мотивите, поради които комбинацията се е оказала неподходящата за непълнолетния. Важна бележка, дори задължителна за евентуални бъдещи комбинации.


6 етап - завръщането в Италия
Време: неуточнено
Кой: Комисия за международни осиновявания – Упълномощен орган; Двойка – Дете Място: Италия

След като се получи цялата документация по протеклата среща в чужбина в Упълномощеното Учреждение, Комисията за международни осиновявания, упълномощава влизането и престоя на детето в Италия, след като се подсигури, че осиновяването е протекло според изискванията на Конвенцията Ая.


7 етап - заключителна част
Време: неуточнено
Кой: Съд за непълнолетни – двойка
Място: Италия

След като детето е влязло в Италия и е изминал евентуалния предосиновителен период, процедурата се приключва със заповед от Съда за непълнолетни – преписка за извършеното осиновяване в регистрите на гражданско състояние.
С тази преписка, непълнолетния става пълноправен италиански гражданин и член в пълния смисъл на новото, току-що създадено „мулти-етническо”**** семейство.


* Брачното свидетелство, трябва да има задна дата, не по-малко от 3 години
** В Италия, осиновяването от самотен родител не е предвидено от закона. То е осъществимо САМО от семейни двойки.
*** Конвенция Хага, замества Конвенцията регламентираща закрилата на непълнолетни.
**** Официално в ‘декларацията за готовност’, има възможност да се посочат изисквания за дете. Неофициално регламентирано е, че ако в графата „раса, етнос” се посочат конкретни такива, произнасянето на Съда, в 99,9% от случаите е негативно. Останалите изисквания удължават максимално границите за време на изпълнимост.

С предимство в Съда за непълнолетни при разглеждане на запитванията, се ползват двойките посочили възраст на детето над 5 години и деца със заболявания.

Статистически, времената в Италия за извършването на пълната осиновителска процедура са минимум 3 години от издаването на решението за годност от Съда за непълнолетни.
Почти невъзможни са националните осиновявания.

За достоверност на информацията:
http://www.amicopediatra.it/genitori/Salute_Bambini_Adottati/Tap … nternazionale.htm
http://www.leradicieleali.com/news/deduzioni_spese.html
http://www.amicideibambini.it/default_gb.asp


Право на отпуск по майчинство в Италия:
(кратка версия, ако имам време, скоро ще преведа директно от закона)

Право на отпуск по майчинство при осиновяване и приемна грижа:

Правото на отпуск по майчинство (извън трите задължителни месеца), може да бъде потърсено от трудово ангажирана, която е осиновила или е станала приемен родител на дете не по-голямо от 6 години, в момента на осиновяване или приемане на грижата за него. Това право, обаче може да се използва по време на трите месеца, следващи влизането на детето в семейството на работещата.

Доста по-голямо предимство се ползва в случаите на международно осиновяване и приемна предосиновителна грижа. В тези случаи правото на отпуск по майчинство се полага, дори и непълнолетния осиновен или постъпил за приемна грижа да надвишава възрастта от 6 години, до навършването му на пълнолетие.

Трябва да се добави, че работещата има право по време на международно осиновяване и приемна предосиновителна грижа, да се възползва от право на отпуск по майчинство и за необходимия  период, през който престоява в чуждата държава.

# 3
  • Мнения: 4 138
в момента събирам информация за осиновяванията в испания. доста интересни подробности има.
със сигурност обаче, платеното майчинство при осиновяване е 5 месеца. НЕЗАВИСИМО от възрастта на детето.

за останалите неща ще пиша по нататък, защото ми се ще информацията да е максимално точна.


# 4
  • космополитно
  • Мнения: 941

Попаднах на един паралел между осиновителите у нас и тези от чужбина! Повечето е тъжен  Sob, но има и обнадеждаващ абзац, признаващ, че нещата и унас търпят известна еволюция:

http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=127707&sc=nl

# 5
  • Мнения: 1 800
САЩ- всеки щат има различни условия, но повечето се препокриват. Това е за доместик( в границите на държавата ) осиновявания.

След избиране на осиновителна агенция-

1. Криминална проверка, нещо като свитеделство за съдимост и отделно се прави проверка за малтретиране.
2. FBI проверка и отпечатъци
3. Завършен курс за първа помощ
4. Формуляри - адреси през последните 10 години, болести в семейството, финансово състояние
5. Домашно обучение- социалния работник осигурява, че дома е безопасен за дете. Някои от изискванията- аларми за пожар и още една за отровни газове, отделна стая за новото дете, ако е къща, задължително да има стълба до втория етаж,.
6. Поне 8 часа  четене за осиновяване от препоръчани от съответната осиновителна агенция книги.
7. Посещение (около 4 часа) групи или щатски класове за осиновяване
8.Попълване на въпросници за профил в интернет- снимки, интереси, религия, писмо до евентуалните БР и т.н.
9.Формуляр за изисквания на осиновителите за детето-за възраст, националост, етническа принадлежност, здравословно състояние.
10. Други въпросници включващи- описание на брака ни, хобита, възгледи за възпитание и т.н. Тези се показват допълнително, ако някой се интересува от нас.
11. Медицински за родителите и ако има деца в семейството.
12. Изисква се семейството да е такова поне година-удостоверение.
13. Препоръки от 4 човека, може да са приятели, но не семейство и роднини.
14. Първоначална такса за обработване на документи е около $1000-2000 (зависи от агенцията), останалите пари се плащат, когато се осъществи осиновяването.
За международно са същите изисквания, плюс допълнителните на дадената държава. Например Китай- осиновителите да са над 35г и да правят над определена годишна сума за всеки член от семейството.
15. Разучаване на различни финансови помощи, но за тях се кандидаства след като се е родило детето.

След като се върнат свидетелства за съдимост и проверката от ЕфБиАй, профила се качва в интернет и всеки може да гледа.
Препоръчва се осиновителите да казват на всеки, че чакат дете за осиновяване, тъй като някой може да знае някой и т.н. Това за отворено осиновяване.
Зависи от двойката, средно за първо дете е около година-две чакането, за второ+ средно 3, но зависи какви са изискванията на осиновителите, както и на БР.


Сигурно има и още. Ние скоро започваме отново и ще допълвам.

В момента международни осиновявания са позволени под голям контрол  и  с малък брой държави.

След  раждането на детето БМ има оределене срок, в който да се откаже от детето си, той е  от 24 часа до 5-7 дни, пак зависи от щата.
подписва се пред авокат в присъствието на социален работник от съответната агенция.
Осиновители попълват формуляри за временни права над детето. Средно изисква 6 месеца за приключване на осиновяването, също има няколко документа, които се подписват от осиновителите, но всичко се попълва от адвоката и агенцията.
Също осиновителите получават копия от формулярите попълнени от БР, които вкл. напр  болести в семейството, малко за техния живот и интереси.

Последна редакция: ср, 18 мар 2009, 06:37 от benson10

# 6
  • Мнения: 26
Вестник De Standaard (B) - 29 januari 2009 - BVB.

Белгия, 29 януари 2009. По инициатива на сенатора Филип Монфил, Сенатът подкрепи с мнозинство законопроект за дискретно раждане. Ако майката реши да ражда анонимно, дават и се два месеца време за размисъл. Ако не си промени решението, това се смята автоматично за съгласие детето да бъде дадено за осиновяване.

В момента има различни законопроекти за дискретно раждане. Сенатор Монфил получи задачата да обедини различните проекти в един текст. Проектът урежда също и регистрирането и съхранението на данни от централна федерална институция, както и процедурата, според която детето ще може да открие биологичната майка. Ако майката откаже да разкрие самоличността си, се назначава посредник, който да я убеди в това, колко е важно за детето да знае биологичния си произход.

Законопроектът предвижда и възможността бащата да оспори анонимното раждане и да получи бащинство.

Има и противници на проектозакона, включително ЮНИЦЕФ, според които анонимното раждане а нарушение на правата на детето.
Сенатор Ливе ван Ермен [само жени реагират, интересно?]: " Забравя се, че зад тези параграфи се крие човешко страдание. На обсъжданията се явяват само така наречените експерти. Никой не пита потърпевшите, нито осиновените деца, нито майки, които дават деца за осиновяване."
Според ВАн Ермен, законопроектът е реакция на няколко случая на тайни раждания и изоставени деца, разгласени от пресата. [...] Подобен закон е имало доскоро във Франция и Холандия. И в двете страни е отменен, във Франция под силния натиск на осиновени деца и биологични майки. Този закон отваря широко вратата към криминални деяния. Мярката е полезна само за осиновителните агенции, а те се интересуват само от пари, често много пари. Този закон улеснява търговията с деца.

Последиците са лоши и за майките, и за децата.
Най-напред майките. Във Франция, момиче ражда дете и го оставя за осиновяване. По-късно животът и се стабилизира, но е късно да се променят нещата. Тя се омъжва, създава стабилно семейство с две деца. Чак когато децата и са над 20 години, признава голямата болка. Започва да търси чрез обяви във вестници. Намира детето, но контактът не се получава и тя изпада в тежка депресия. Не може ли да се организира това по-добре?
Сега за децата. Лекарите признават, че процентът осиновени деца в психиатрични клиники е много висок. Оформянто на идентичността в пубертета протича при тях много по-тежко. Децата, които са оставени от майките като бебета, са наранени дълбоко и това се проявява по-късно. Липсва им нещо, често се страхуват от привързване. [...]
Медицински аспект: осиновено дете страда от епилепсия, която е наследствена. Ако това се е знаело, биха спестили на детето много болезнени изследвания, докато поставят диагнозата. Да не говорим за хемофилията, която не се проявява при момичета, но те могат да я предадат на синовете си?
Анонимността често се използва, за да се прикрият срамни неща. Например момиче, изнасилено от селския пастор и изпратено във Франция да роди анонимно и да остави бебето. Бебето е осиновено от видно семейство в нейното собствено село, пасторът си живее безнаказано и гледа как детето му расте.
Тайната на осиновяването винари е в полза на този вид долни хора и е извор на емоционални драми и деформации. 
Трябва да се знае не само майката, а и бащата. Защо майката да носи отговорност за всичко?
Периодът от 2 месеца е много кратък. Това са най-често хора с объркан живот, прекалено млади или самотни, без прокрепа от близки хора. Какво са за тях два месеца? не им ли трябва повече време да влязат в релси, да говорят с близки, познати, да намерят работа? Очакваме от жена, която е родила в кризисно състояние, да вземе такова важно решение за 2 месеца. Това е нечовешко, това води до невероятни драми. 
А осиновяването изобщо?
Осиновяването е търговия - кому е нужно? Защото хората отказват да говорят открито. Нещо повече: всички са толкова привикнали с тези тайни, че не ги и забелязват. Трябва да се инвестира в предпазване от забременяване и възможности за решение на проблемите. Но не чрез анонимно раждане, а чрез инвестиране в приемни семейства. Ако жена роди дете, което не иска или не може да гледа, да го даде открито и без тайни на приемно семейство. Това значи, че и контактът се запазва в някаква степен. Когато детето порасне малко, тогава вече може приемното семейство да го осинови. С други думи: вместо тайни, които вгорчават и дори опустошават живота на толкова хора, трябва да се стремим към откритост и диалог с всички засегнати.


Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 17:33 от бях гост засега

# 7
  • Мнения: 26
De Standaard - 28 januari 2009 - Els Schelfhout. (сенатор в Парламента на Фландрия)

[със съкращения]
Ново предложение да се улесни процедурата по осиновяването е внесено от Елс де Вахтер. Като кандидат осиновител, тя вече три години изпитва на гърба си сегашната процедура. [...]

В общи линии процедурата за международно осиновяване се състои от три стъпки: подготвителна процедура, социално проучване с резултат декларация за (не-)годност, и накрая посредничество, намиране и настаняване на детето от призната осиновителна агенция.

Щастливите родители, които на края на стъпка три получават декларация за годност, знаят, че е валидна за три години. [От скоро срокът е удължен на 4 години.] 

Но не  е ли по-важно да водим дискусия за тези невероятно дълги срокове  и списъци на чакащи? И защо не също и за формата, съдържанието и смисъла на подготовката и социалното проучване? "Защо не ходите на гости на свекърва си?" ; " Как бихте описали сексуалната страна на брака ви?"; "Бихте ли работили в къщи, без трудов договор?"; " Не мислите ли, че колекцията ви от кукли може да уплаши детенцето?"; " Притеснявате ли се, че АЗ[социалната работничка] съм бременна?"; Произволна извадка от въпроси на социални работници и психолози, повечето от които правят тези проучвания за допълнителен доход. С тах се обстрелват кандидат-осиновителите. След това трябва страхливо да покажат доказателства за доходи, да кажат колко стаи имат и колко е голяма "семейната"  им кола. Когато въпросните лица напуснат къщата им, кандидат-осиновителите са смачкани.

Това е проблемът.За това трябва да се води дискусия. За това, че като кандидат-осиновители сме напълно зависими от оценката на тези така наречени специалисти. [...]

Знам една страна [Конго], 80 пъти по-голяма от Белгия, в която правителство и международни организации, в това число и Европейския съюз, не успяват да защитят родители и деца. Децата ги колят, правят ги войници в разни банди. изнасилват ги или ги оставят да умират от СПИН, туберкулоза и проказа. Там има много сирачета и деца със "специални"  нужди. Сега-засега тази страна има спогодба за осиновяване само с Испания и Италия - Европейски страни, които най-вероятно сериозно спазват Хагската конвенция и препоръчания в нея контрол на каналите за осиновяване. {...}

Общи условия

Активация на акаунт