Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 4 320
Предполагам всички имаме приятели и познати с дечица - малки и вече пораснали, бремнни  приятелки, някои от вас даже имат вече детенце  #angel . Разкажете как се чувствате в ситуация на приятелска среща, случйно засичнае, уговорени "гости" с бебе например.

Ще започна аз.
Миналата седмица видях една комшийка, която има детенце на около 3 годинки (страхотен сладур). Живеем в тиха и спокойна уличка и нейното детенце стоеше пред нас на пейката с дядо си, а майката нещо работеше наоколо. Постоях при нея, че чак и се застояхме (тя между другото ми е бивша съученичка) и разбира се детенцето доста често се отбиваше при нас. Говорихме си двамата, следяхме мравките как лазят и такива неща. Беше ми адски забавно - и това не го казвам просто така, защото според правилата трябва да се държа учтиво, а аз наистинага го мисля. Когато чуя че са излезли на улицата и ако имам въжможност, задължително излизам да ги видя. Продължавам нататък. След мъничко дойде и едно друго момиче при нас (вече бременна в 8 месец) с племенничката си (на две годинки). Тази пък сладурана не хареса очилата ми и почна да ми се кара. Е след това се сприятелихме и се возихме на кончета - сияеше това детенце ви казвам. Прекарах около 2 часа с тях и ми беше невероятно готино и приятно. За миг и не си помислих за моите проблеми, не ми стана неприятно че съм в контакт с бременна и дечица, напротив бяха страхотни два часа.

В събота ходихме със сестра ми у една нейна колежка да и занесем нещо. Момичето е бременно за втори път. Има слдурско коремче  Smile не се застояхме, защото не беше удобно, но въпреки всичко, намерих начин да и пипна коремчето - е разбира се с нейно разрешение, просто така за късмет. После се шегувахме със сестра ми и поверието за чашата на бременните  Smile Не се разтроих от тази среща, дори ми стана приятно. Радвам се че тя няма проблем със зачеването.
По пътя към дома видяхме едно момиче, което за съжаление има проблеми, а е много добра и мила. Само позната ми е. Разменихме по едно "здравей". Е сега вече ми стана кофти, развали ми се настроението от факта, че има много семейства които страдат и продължават да се борят мълчаливо с проблемите си.

Лично аз обичам да си уговарям срещи с приятелките ми които имат деца. Дори изрично ги предупреждавам да водят и малчуганите. Не се разтройвам от разговори за пакостите им, за това кой какво казал или направил, за смешките които вършат. Съвсем искренно Ви казвам даже ми е приятно.
Цитирай

Враца

Мнения: 4 380
Много хубава тема. Отдавна не сме си говорили за "нещата от живота"...
За мен лично признавам си, че се промених много през този път, който изминах до сега. В началото се радвах на сестра му на моя мъж, че забременя, роди ни се племенник, ние чакахме да се наживеем и тогава, а кой да знае, че бебета не става от раз, или поне не всички бебета. Когато ми дойде първия месец го приех за нормално, но с всеки месец чувствата ми се променяха- тогава беше лято- навсякъде бебета, бременни и започна да ми става тъжно, прибирах се тъжна и си мислих ами ние? Мразех да чета теми за аборти по желание, изобщо сякаш бяха най-нещастния човек на земята и така се изживявах. Това продължи около година и половина. След това изненадващо за мен се получи оплождане, е да не се задържа, наложи се кюретаж, но пък напък на всичко си мислих "ами то стана, значи ще стане пак".  Взех си почивка заради кистата и след кюретажа 6 месеца, през които мислих за много неща и видях света по различен начин. Осъзнах, че имам толкова хубави неща в живота си- съпруг, който ме обича много силно, както и аз него, погледнах се отстрани и не ми хареса как изглеждах- бях едно нещастно същество, както и видях,ч е ако бях продължила така нямаше да стигна далеч.
Сега се радвам на децата около мен, онзи ден бяхам е племенника ни, който просто е влюбен във вуйчо си и през цялото време се забвлявах щуротиите ми, без да ми става мъчно, без да плача по цял ден.
Общуването във форума много ми помогна, осъзнах, че не трябва да съдя прибързано хората, защото без значение дали имаш дете или нямаш болката е една и съща, проблемите също...
Цитирай


Мнения: 539
Да разкажа и аз. Аз също много много се радвам на бременни и на дечица. Имам една съседка с много палава мома (на около 5 години), но всеки ден сме на улицата и събираме дечурлигата от цялата махала (вчера играхме мач). Иначе си имаме и ние племенница, за която просто умирам. Сега нещо е болничко детето та чак ми се плаче. От онзи ден я карат да ми вика вуйна и тя е една такава сладка иде ми да я изям. Понякога ми се е случвало да се натъжа когато видя бременна жена но мисля че го преодолях. Сега и не правим опити де, но откакто мина годежа постоянно ми пожелават бебче. Пожелавам го и на всички вас, които толкова дълго се борите.
Май стана малко объркано ама от бързане да си излея чувствата
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Нека да разкажа и аз. Както повечето момичета тук, минала съм през различни фази. И на надежда, и на отчаяние. И въпреки това ми е много приятно, когато изляза в нашата градинка. Пълно е с деца! Повечето са майки с по две деца, и то предимно момичета. Много им се радвам на малките кукли! Така всъщност се появи желанието ми преди година за второ дете. Казах го на всичките си приятелки в градинката. Те месец след месец ме питаха какво е станало. И така докато дойде зимата. Цяла зима никой не видях, а на пролетта отидох със свито сърце в градинката, защото знаех какво ще ме питат. И все пак не можех да крия. Казах, че въпреки огромното ни желание, бебе все още няма. Оказа се, че много от тях докато целенасочено са правили опити, не се е получавало. Те ме успокоиха, и аз се успокоих. Сега пак с удоволствие ходя в градинката, а приятелките ми не ме безпокоят с въпроси и ми казват, че всичко е Божа работа. Отново съм щастлива и се радвам на прелестните малки същества, които те имат. Знам, че Бог няма да забрави и мен и един ден Боби ще стане батко.
Олекна ми като споделих всичко това с вас, момичета Razz
Цитирай

София

Мнения: 3 378
Аз също като цяло много обичам срещите с майки с деца и бременни:) Даже толкова се вживявам в разговорите по повод коремите, плача, коликите и т.н., че понякога странични наблюдатели решават, че или съм бременна, или имам поне 1-2 деца Embarassed Винаги до преди няколко дена съм се радвала най-искрено на всяка новина за бременност или бебе. Ноо... които са наминавали към съседния форум знаят, че преди няколко дни бях ужасно разстроена от новината, че една от най-близките приятелки на нас с Пламен е бременна. Такава реакция ми се случва за първи път и надявам се за последен:) Какво да се прави, настроението ми от година и нещо насам е адски променливо и минава между двете крайности - от оптимизъм и безгрижие до песимизъм и плачливост.
Цитирай

София

Мнения: 502
Момичета, тази тема е много хубава. Нека и аз да Ви разкажа как се чувствам в такава компания. Страшно много обичам деца, бебета и бременни. Те са токлова лъчезарни и добронамерени, изпълват ме с надежда, че и аз ще преживея тази огромна радост някой ден.
Сестра ми има един страхотен Мишок на 2 год и 5м, в неговата компания е доста интересно и приятно, много му се радвам когато го видия. Сега се учи да говори и е доста забавен. Почувставах се обаче доста неловко в събота, защото ходихме с младоженците на които, ще сме кумове на гости на едни познати да им дадем поканата за сватбата, и те имат една страхотна приказливка на 2 год и 8 месеца. С нея сме големи приятелки. Толкова сладко и умно дете, пита кога ще имам бебе и аз не знаех какво да и кажа, доста ми стана гадно, но успях да отбия темата.
Мисля, че колкото по-често имам контакт с деца и с бъдещи майки, толкова по - положително се настойвам, и за мен това е добре.
Моля се за всички които искат деца, да успеят, защото няма по-голяма радост от това.  Praynig  Love
Цитирай

Пловдив Белащица

Мнения: 1 444
Натъжава ме когато видя непозната бременна, майка с количка или с малко дете, което води за ръка, защото те просто ме подминават. А има толкова много деца, но аз нямам. Има толкова жени, които не знаят, какво е проблем, но аз зная.

Иначе обожавам да се занимавам с децата на моите приятлки, близки, комшийки... забравям за проблемите си през времето, което съм с тях и тази еуфория от контакта с малките многознайковци ме държи поне още няколко часа след това. Да не говорим за на нашите приятели щерката, която е на година и половина и в момента нещо си е харесала моя мъж и я е адски срам от него, като го види и замръзва. Дебне го да не я гледа та да прибяга да се скрие я при майка си, я при баща си. А в къщи вземала албума със снимки от морето, носела го на майка си и я карала да и показва хората и тя "Ето това е чичо Ицо, леля Василена, чичо Кольо" и като стигне до него и прас - затваря албума. Скица абсолютна.
Или кво да ви разправям за на братовчедка ми малкия, който сега на 9 май ще навърши годинка. Просто пълен с емоции.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
Е и аз да си кажа.
Много се възхищавам като видя бременна жена. Направо изпитвам страхопочитание. Толкова е хубаво когато се създава живот. След толкова години опити и неуспехи обаче, често се натъжавам когато видя бременна жена или майка с малко детенце. Но не завиждам. Просто ми става мъчно и си мисля защо ли Господ ме наказва така.
От друга страна колкото и да обичам малките дечица и бебетата изпитвам страх от тях. Нямам никакъв подход. Не знам как да се държа и изглеждам много глупаво отстрани. Може би не съм готова за бебе и затова нищо не става. Нямам никакъв майчински инстинкт. Или може би защото не съм имала малки деца покрай мен и нямам нужната нагласа.
Дано не ме съдите строго за това, което написах.
Цитирай

София

Мнения: 1 806
Ами аз не се стресирам или натъжавам, като видя бременна жена или майки с деца. Напротив, искрено им се радвам.
Почти всичките ни приятелски семейства са с деца или бебета, или и двете. На повечето от дечурлигата сме кръстници и адски много ги обичаме. А мъжа ми е любимец на всички, защото страшно много ги забавлява (те мъжете нали са си като деца  Very Happy ). От друга страна, майките мен ме ползват за помощник, като им ходиме на гости. Храня, сменям памперси, помагам за къпането, дундуркам и т.н., докато майката свърши някоя домакинска работа или просто отдъхне малко. И двете страни са много щастливи в тези моменти Laughing Наистина, доставя ми огромно удоволствие. Чак сега, от тази тема се замислих, дали не изпитвам завист... Ами не! Странно, наистина, но не им завиждам. Радвам се за тях, съжалявам ги понякога (защото наистина си е трудно да се гледа дете), и си мисля колко ще съм щастлива, когато се случи и на нас. Може би не се чувствам зле, защото най-близките ни семейства знаят за нашите опити и никога не натякват или подпитват. Това би ме натъжило, предполагам. Държат се с нас така, все едно са сигурни, че ще стане скоро. Това ме кара и мен да се чувствам сигурна в това и не мисля за проблемите.
Цитирай


Мнения: 232
А в моето обкръжение в момента има три бременни - сестра ми и двете ми съседки. Третата пък има три деца - изобщо пълна махала.
По едно време спрях да им ходя на гости, защото усетих, че започвам да се дразня адски и плачех по цели нощи.
Сега обаче усещам надежда за нас двамата Praynig.
Надявам се да ми простят за това, че може би понякога не съм била със съвсем искрени чувства към тях. Защото те не са виновни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.