Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 145 отговора

Варна

Мнения: 1 189
Умира ли българското село, как мислите?
Снощи гледах темата на Нова, размислих се и за моето село, може би ме хвана носталгия.
Струва ми се, че селото постепенно ще изчезне съвсем, знам ли.
Детството ми е свързано с много хубави спомени на село, но пък сега не обичам да ходя, може би защото къщите ни се занемариха и градините са обрасли с треволяци.
Разкажете селски спомени  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 6 036
Селски спомени колкото щеш. Обожавах зимата, снега беше мнооого, копаехме тунели и се заривахме целите. Лятото пък скитосвахме из ливадите или в гората, палехме си огън и ядяхме разни джвъчки. Обожавах цели картофи изпечени във фурната. С масло и сирене  Flutter
Спомням си една зима... беше се пукнала някаква тръба, вода беше заляла цялата улица и беше станала на ледена пързалка. От единия край до другия. Такова пързаляне ви казвам  Very Happy
Имам много спомени, цялото си детство прекарах на село. Сега искам пак да се върна. Но не може, продадохме къщата след като баба ми почина.
Уф, сега ще ми е криво цял ден  Tired
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Умира бавно и много мъчително.
Пълни се с "градски селяни" - хора като родителите ми, напуснали го на младини и завръщащи се след пенсионирането. А се връщат, защото в града се чувстват не на място. Оставили са селото, за да осигурят на нас със сестра ми по-добър старт, по-добро училище, по-добър живот.
Та тези млади пенсионери отиват на село, за да изживеят старините си спокойно, а не да развиват селото. У тях няма амбиция да развиват бизнес, да речем.
Младите бягат по причината, посочена по-горе. И след 30 години някои от тях може би пак ще се върнат. Но ще са много малко.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Има обезлюдени села и обезлюдени села. По различен начин ми действат. Изоставените села в Родопите не ме натъжават, излъчват някакво достойнство, като старци, които са живели дълъг и пълен живот. Може би заради старите къщи. Едно село в Ивайловградско пък беше направо магично, сюрреално, красиво... Виж, селата в Северозападна България много ме потискат. Новите къщи, изоставени, сякаш хората са ги напуснали за една нощ. Счупени прозорци. Парчета от кукли и кални топки се търкалят по дворовете. Усещане за бедствие, за някаква масова гибел, все едно хората са се стопили изведнъж...
Иначе на въпроса ти, Дафо - някои села ще умрат, други обаче процъфтяват, да е жив и здрав туризмът. Селата в Странджа например. Тези, които са сравнително близо до морето, започват да се превръщат в алтернатива на застроените и оакани Варвара, Синеморец, Резово. Тези по-навътре пък залагат на нестинарството. Да, вярно, че се губи автентичността. Но пък има живот.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 189
Да, тия, които развиват туризъм, живват. Но такива като нашето ми се струват обречени, макар че е голямо и що-годе добре развито. Сякаш след поколението на бабите и дядовците ни селата си загиват безвъзвратно. Може би е естествен процес, и аз не бих отишла да живея на село, поне на тоя етап.
Обаче селото ми се е загнездило някак в душата и ревах когато отсякоха боровете пред къщата ни, а сега, като знам, че трябва да се продаде тая къща, понеже не се стопанисва, нещо вътрешно ми се съпротивлява, не искам да я продавам.
Цитирай

На верандата, под ореха

Мнения: 3 297
Мен пък именно тези на юг ме натъжават...големи, богати села и сега никой. Маточина например още не мога да я забравя - какво голямо и красиво село...и живеят двама-трима човека...а сега и изгоря.
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
От селото на баба и дядо в Плевенско младите хора почти са се изселили. Старите си отиват от този свят.
Заселили са се много цигани.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Някои вече ги закриха или пък се превърнаха в места за посещения само от художници по разни пленери. Може би зависи колко близо до кой град е... също до река ли е, до планина ли е, колко голямо е било, бива ли го за селски туризъм или за производство на нещо. Сигурно в бъдеще някои от селата ще са нещо като вилни зони - само за почивка през уикенда.

Аз нямам много спомени за разказване, едното ми село е на пътя Плевен - Никопол и е полувлашко-полутатарско. По майчина линия ми се водят наполвина власи роднините, омешали са се с някакви от еленския балкан. Баба и дядо са се принудили да бягат в Плевен, прогонени от комунистите, още като деца, взели са се рано-14-15 годишни. Нещо като трето поколение гражданка съм и на това село ходехме само за Великден по няколко дни, на гости на семейството на брата на баба ми. Топлите ми спомени от там са свързани с правенето на козунаците, разказвала съм го в темата Армаган, която бях пускала. Вуйната на майка ми е от съседно село на католици - потомци на банатските българи. Те правят огромни козунаци в огромни пещи ги пекат, в които могат да влязат по няколко човека. Месят ги, наплитат ги, стават наполвина жълти, наполвина розови, с маково семе, локум..чудни. Беше приключение да присътваме на великденските приготовления. От там имам спомени и за огромни сватби с много северняшки хора и ситно влашко хоро... Едни големи шатри, като циркове, на стадиона се разпъваха, опъваха се дълги маси, така че не виждаш кой е в края им, имаше от старата лимонада, сещате се. И яко музика и джънгър. Всичките ми роднини по тая линия са пълнички селски хорица, с червени бузки. И прасешки заколения съм гледала там като малка. Но ходехме най-много пет пъти в годината. Баба и дядо като се пенсионираха си купиха къща там и се опитаха да живеят там, но с годините и влошаването на здравето им ставаше все по-трудно и пак се върнаха в Плевен, а и тук са също в къща с двор. Чичо ми ходи да наглежда къщата и двора на село, който още ражда разни неща. Семейството на дядо ми имаше мелница там, били са най-богатите в селото, после мелницата става държавна, после я върнаха, но се дели между сто роднини, в крайна сметка спря да функционира и се разграби. ходим с дядо от време на време да видим мястото, на брега на река Осъм...тъжна работа, той си разказва детските спомени. Имали са много коне...  бе много мога да разказвам, но не му е тук мястото.
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 156
Ха, какво съвпадение - и аз имам впечатления от селата в Ивайловградско и северозападна България - по-точно Видинско. В района на Ивайловград съм виждала такива села... къщите, покрити с каменни плочи, 5-6  старци, седнали пред някоя къщурка, щъкащи животни...едни планини,  огромния язовир. Докато Видинските села са доста по-"живи" - племенницата ми е почти 18-годишна, но всяка ваканция предпочита да прекарва при баба си на село - събират се деца откъде ли не. Тъжното е, че почти половината село се е изнесло в Италия, Щатите, ЮАР...Но пък лятото е направо прекрасно!
Израснала съм на село и имам невероятни спомени! Тази свобода и спокойствие вече май ги няма никъде.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Зависи за кои села става въпрос. Селата в Родопите не само, че не умират, но и намират нов живот. Все повече хората не се страхуват да отидат на  своето си място, защото вече технологиите позволяват да работиш пълноценно и от вкъщи. Умират селата в североизточна и северозападна България.
 Благодарение и на англичаните у нас, селата стават едновременно автентични и променени. Ако отидете в селата около Габрово, Дряново, Велико Търново, ще разберете за какво говоря.
Цитирай


Мнения: 3 424
Едва ли някога е живвало българското село.
Ако е било родно място на някой партиен или
друг отговорен другар, може би най-много да
има жепе-гара в центъра, барабар с ресевето.
Но иначе - умряла работа. Никога не съм била
през ваканциите на село, та не знам какво е, но
съм посещавала разни селца около София и ми е
било крайно неприятно да виждам как ходят там
облечени, какви са им ноктите на хората, какви
са им сламени косите, да не говорим за езика, дето
говорят. Представям си какво е навътре в страната.
Струва ми се, че сексуално узряват много рано по
селата, женят се рано, сбабичосват се рано, всичко
правят рано, щото може би нямат време за друго.
Жалко е, че има едно училище на 10 села, че няма
информация за транспорта, че не се знае кога ще
се зареждат магазините, такива ми ти допотопия.
Иначе, ако си имаш къщата, колата, спокойствието,
капаците на очите и носа, българското село е муци.
Цитирай

София

Мнения: 6 036
Ех, Лиске...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 514
От селото на баба и дядо в Плевенско младите хора почти са се изселили. Старите си отиват от този свят.
Заселили са се много цигани.
И моето село е в Плевенско, и там само старци останаха. Обожавам да се връщам там, цялото си детство изкарах по прашните улици. Но сега всеки път когато пристигам нещо ме стяга за гърлото и ми става все по- мъчно и по- мъчно. Не е това, което беше, няма и да бъде. Всичко тъне в една разруха и мизерия.... Има някои млади хора, но се единици и не ги е грижа за нищо извън дворовете им. Красиво е, има и река и баири и поляни, обаче едва ли ще става за туризъм. И май предпочитам да не става. Не знам дали няма да ми бъде по- мъчно ако се нароят хотелчета с високи оградки и цветни чадърчета!?
Уф, сега ще ми е криво цял ден  Tired
И на мен!  Sad
« Последна редакция: пн, 14 яну 2008, 11:37 от Северина »
Цитирай

Варна

Мнения: 1 189
Е, що да не му е тук мястото  Laughing
Нашата къща на село е долепена до къщата на баба ми и дядо ми, а тяхната е с огромен двор. Дядо ми все кибичеше с един маркуч да полива люцерната, таблите с пипера...На оградата на двора имаше едно пълзящо лилаво цвете с големи лилави цветове, много котки в плевнята, много цветя в градината, лятна кухня с пещ зад къщата. Дядо ми бил овчар и в хоремага имаше закачена негова снимка с един огромен коч, а като метеше двора, си пееше винаги "Момиче, малък дяволо..." Аз обичах да вися привечер при бабите на пейката, чепкаха вълна, предяха, плетяха, оттам са ми уменията за плетене. Разправяха ни за национализацията през 45та, как дошли и насила им събрали животните. Голям апетит имах на село, стигала съм до 5 намазани филии  Laughing
Един от най-ярките ми спомени е как се чудя откъде конят знае пътя, като ходим с каруцата на нивата. Нямах идея, че се управлява с поводите.  Very Happy
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Другото ми село е разположено в каньон, на 16 км от Плевен по пътя за Ловеч. Близо до селото на Слави Трифонов и това на Гена Димитрова. От там съм взела гена - високи на ръст хора са, влашката ми рода са все нисички и сестра ми се е метнала на тях. Дядо по едно време беше кмет на това село и направи доста - изчисти реката, която скоро сигурно нищо чудно и да пресъхне, оправиха улиците, площадчето на т.н. център, намери пари и реставрираха църквата, гробищата, оправи земите на хората, което беше затлачено там... Но има само възрастни хора и малко цигани, но не от крадливите. Уж се води вилна зона, доста е чист въздуха, разни богаташи си накупиха къщи, оправиха си улиците около къщите, редовно си ходят хората, защото града е близо, но няма млади хора, пет-шест ученика може би ходят на училище в близкото по-голямо село или в Плевен. Климатът е подходящ за ягоди и лук и чесън, баба и дядо като за пенсионери си изкарват доста добри пари от това сезонно, но вече и те не могат, все по-трудно им е физически, ние не помагаме особено, баща ми е в Испания, а други деца нямат. Там си ходех с не много голямо желание, защото нямаше много деца, с които да играя, всимките си бяха в Плевен и ми беше малко скучно. доста книжки четях, разхождахме се със сестра ми, къпахме се на реката, но чак супер мили спомени нямам. Много обичах баба да ми прави печен кашкавал или яйце "на книжка" - на вестник и върху котлона директно.
Дали има 100-200 души в селото не знам, трябва да питам дядо, но едва ли ще станат повече.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 145 отговора